На човек точно тази фраза му идва наум от съобщението, че румънското пристанище Констанца се превръща в терминал за железопътен и морски транспорт между Азия и Европа – сиреч важен възел за китайския проект „Един пояс – един път“, популярен повече като Път на коприната. Занапред Румъния ще трупа в сметката си всички ползи от това, че през Констанца ще минават стоки от Китай и Азия за Европа.
А България с нейните две пристанища Варна и Бургас, съпоставими с Констанца, няма да прибира и трохи от транзита по този път. Да не забравяме, че Пътят на коприната ни подминава и откъм юг – там Пекин е предпочел Гърция. Така относно движението на стоки и услуги сме обречени на транзитна обсада. Нищо, че иначе сме част от „16+1“ (или третото наименование на проекта), а и напоследък сме се активизирали по него.
Потърсим ли причините, може да ги сумираме с абревиатурата ГЕРБ. Защото това е партия за ЕВРОПЕЙСКО, а не за ЕФИКАСНО развитие на България. Констанца е спечелила пред Варна или Бургас още преди години с решения, които привидно нямат нищо общо с „16+1“. Например с това, че премиерът ни тръшна врата пред международните проекти „Южен поток“, „Белене“ и „Бургас-Александруполис“. Направи го с шум и трясък, но на всички ни бе ясно, че бе кукла, дърпана от евроатлантически конци. Е, как китайската страна да му вярва, че няма да стори същото и с Варна, ако бе избрала нея, а не Констанца.
От лансирането на проекта през 2012 г. ние евроблеехме за разлика от други страни в Европа. Страната ни не бе сред евродомакините на досегашните 4 срещи на върха по проекта, каквито бяха Полша, Румъния, Сърбия и Китай. За разлика от нас, Чехия, Унгария и Словакия също не блееха и сега 80% от инвестициите по проекта се падат на тези 6 държави.
Е, китайски проекти у нас не липсват, но като че ли оставаме в девета глуха на пояса и пътя.