Второ обвинение за всяване на паника сред матрияла повдигна родната прокуратура. Гледам и не вярвам на очите си. Усещането за гавра с правото и пълзящо налагане на диктатура и прокурорски произвол не ме напуска.

Въпреки, че подобно стечение предусещах още когато човекът с каскета се усъмни в разделението на властите и изобщо показа, че да прегази граждански права, за да бъде удобен на упавляващите, не представлява никакъв проблем за него.

Правото не е точна наука. И правосъдието не е равно за справедливост. Но трябва да се спазват основни принципи и най-вече – моралност и спазване на закона. Защото именно юристите са тези, които са стражите на обществото – обвинители, защитници и съдии. Трите страни на една една система – тази на правосъдието. И прекалено многото власт в една от страните разклаща цялата система и я води до катастрофа.

Виждаме, че Гешев забелязва ограбен старец в с. Трилистник, но нещо му пречи да забележи разследването за пране на пари, в което е замесен министър-председателя Борисов в Испания. Забелязва кой какво е казал по медиите и фейсбук, но пропуска да забележи как държавната банка кредитира с огромен заем рекетьорска фирма, която работи в разрез със законите на България. Защото всъщност законът е възложил само на съдебните изпълнители да събират принудително вземанията.

Същият човечец с каскетец пропуска и обстоятелството, че Борисов и Мутафчийски всяват безумна паника сред хората, като още от рано сутрин започват да разхвърлят трупове по телевизиите и да плашат хората със смърт и болести. Премиерът дори директно ни заплаши с ада. Това не е ли всяване на паника, или в НК и в НПК изрично е записано, че управляващите наказателна отговорност не носят? Или пък, че гербав виновен няма?
Обвиниха Костадин Костадинов за изказване, в което се усъмни в наличието на стоки в Държавния резерв. Обвиниха проф. Асена Стоименова, че е всяла паника, защото призовала да се произвеждат генерични лекарства /със същия състав като оригиналните, но под друга марка/. Аз паникьосани от думите и на двамата не забелязах, напротив, въпросите бяха на място и резонни и следваше точно правителството да им даде отговор, а прокуратурата да провери какво се случва. Вместо това, тя обвинява питащите! А мярката за неотклонение е парична сума, в пъти по-голяма от предвидената глоба!

И да те попитам, Гешев – Cui prodest? Чия е ползата от обвинения на хора, които задават въпроси, които огромната част от народа също си задава и очаква отговори. Отговори от тези, в чиято полза са обвиненията. От тези, които като нарушават закона, забраняват дори да се говори за това. И които си избират разследващите и проверяващите!
И да ти напомня едни думи: „Oderint, dum metuant!”. И си спомни съдбата на този, който ги е произнесъл…..
Елена Гунчева

В кадровото досие на съдия Андон Миталов, който получи забрана за влизане в САЩ заради корупция, няма данни за такива дейности от негова страна. Това заяви в предаването „Здравей, България” представляващият Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев.

„На този етап информацията, която е поднесена, е просто оповестяване на един факт, нищо повече. Чакаме да получим информация за корупционни практики от страна на нашия магистрат в Специализирания наказателен съд”, обясни той.

По думите му този акт на Държавния департамент на САЩ е израз на добра воля. „Досега такова нещо не се е случвало, освен ако информацията не е преминавала по други канали”, обясни Магдалинчев.

Представляващият ВСС припомни, че Инспекторатът към ВСС е приключил проверката срещу съдия Миталов, който пусна обвинения в шпионаж Николай Малинов в Москва. И при нея не са открити нарушения. „Дали това има предвид Държавният департамент, ще разберем по-късно. Защото се говори за сериозна корупция и корупционни действия, които нарушават върховенството на закона. Нещата могат да бъдат по-различни, а не само случая „Малинов””, каза още шефът на ВСС.

България е възхвалявана от Европейския съюз за своите реформи. Все още обаче има съмнения относно независимостта на съдебната система в страната, се казва в анализ на „Нойе Цюрихер Цайтунг“.

Наскоро София получи много похвали от Брюксел. В своя доклад за напредъка тази година Европейският съюз призна реформите на българското правителство за укрепване на принципите на правовата държава и борбата с корупцията. Брюксел обеща страната да се освободи от непопулярния механизъм за контрол. Правните експерти и представители на гражданското общество в България обаче критикуват ЕС, че е заслепен от реформи, които изглеждат добре на хартия, но не променят нищо в ежедневието на най-корумпираната страна-членка.

Изборът на новия главен прокурор, потвърден от президента Румен Радев тази седмица, затвърждава това впечатление. Месеци имаше протести срещу процеса. Те бяха насочени главно срещу факта, че във Висшия съдебен съвет беше предложен само един кандидат за избор: Иван Гешев, лоялният заместник на предишния действащ Сотир Цацаров. Проблемът е още по-дълбок.

Всемогъщият прокурор

„Главният прокурор е една от най-могъщите фигури в страната”, обяснява адвокат Иван Брегов, който работи за мозъчен тръст в София и участва в протестите. „Той може да открива или закрива производство и не дължи нищо на никого. Преди всичко е почти невъзможно да се предприемат някакви действия срещу него, ако самият той бъде заподозрян в нередности“.

В други държави от бившия Източен блок прерогативите на тази институция бяха намалени. В България обаче главният прокурор все още има неоспоримото положение, което му се дава още от сталинистката конституция от 1947 г. Той продължава да бъде избиран за 7-годишен срок, който е най-продължителният в сравнение с всяко друго длъжностно лице.

Първият главен прокурор след промяната Иван Татарчев веднъж заяви, че Бог е единственият над него.
Разследването на най-големия икономически скандал в най-новата българска история, сривът на банка КТБ през 2014 г. със загуба от 2 милиарда швейцарски франка, все още продължава и повдига въпроси. Въпреки че беше написано обвинение на хиляди страници, липсваха имената на влиятелни хора, които поне трябваше да бъдат чути. Медийният магнат и политик Делян Пеевски дълго време беше бизнес партньор на основния подсъдим и се смята за един от най-големите бенефициенти на банковия скандал. Той дори не беше изслушан като свидетел.
В същото време през последните години бяха открити множество съдебни производства, които, според критиците, са политически мотивирани. Най-известното от тях е публичният арест и осъждането на 20 години затвор на общински кмет в София, който беше победил кандидата на управляващата партия ГЕРБ на премиера Бойко Борисов.

Корумпираните ловци на корумпирани хора

Доказателствата за обвързването на политиката и прокуратурата са очевидни, както показва неотдавнашният корупционен скандал с евтини луксозни апартаменти за топ политици. През пролетта аферата „Апартаментгейт“ удари високопоставени политици от управляващата партия и стигна до ръководителя на КПКОНПИ Пламен Георгиев.

Комисията бе създадена през 2018 г. под натиск от ЕС и е пример за онези мерки, които са добре приети в Брюксел, но в крайна сметка правят малко. Георгиев трябваше да подаде оставка, но малко след това бе назначен от консула на премиера Борисов във Валенсия.

Миналата седмица главният прокурор Цацаров беше избран за нов председател на Комисията за противодействие на корупцията. „Значи статуквото се запазва“, обяснява Николай Стайков. Бившият икономически журналист е съосновател на Фонда за борба с корупцията в София, независима организация за наблюдение

Никаква втора Румъния

Експертът по корупция Стайков не очаква много от обществената дискусия за конституционната реформа, която президентът Радев обяви във вторник. Държавният глава, който е близък до опозиционната БСП, беше наложил вето след първия избор на главен прокурор преди три седмици и по този начин съчувства на неговите противници.
Конституцията не допуска второ вето. Въпреки това президентът има повече свобода за сериозна критика, каза Стайков: Той можеше да постави публично под въпрос целесъобразността на кандидата. „Така Радев ни подкрепи, но не прави нищо. Политическият елит няма интерес от промени“.

Той също не вярва, че румънският пример може да бъде приложен. В северната съседка на България наскоро правителството си тръгна заради корупцията. Недоволството на гражданите, както и критиките на президента Клаус Йоханис изиграха важна роля за това. Към това се добави и нарастващият натиск от страна на ЕС. „Преди шест години имахме голямо протестно движение. Понастоящем само една малцинство може да бъде мобилизирано. И ЕС дори подкрепя правителството“.