Свържете се с нас

КОНСПИРАЦИЯ

Започна блицкриг на управлението чрез катастрофи

Avatar photo

Публикувано

на

Новата реалност на задаващото се преразпределение на света

Ето че поредната световна война е при нас. Вече Четвърта. Ще кажете, че не вярвате в това. „Къде са взривовете, свистенето на падащите бомби? Къде е грохотът на канонадата? Къде е кръвта на загиналия другар върху моята бойна униформа? Къде са нападенията с крилати ракети на нашите градове? Къде са епицентровете на ядрените взривове и зоните на радиоактивно заразяване?“ – ще възкликне всеки читател.

Няма ги.

Поне засега. Главното във войната е да се съкруши страната – жертва на агресия или даже цяла група страни. Без значение с какви методи и начини. От опита на недалечната история ни е известно, че за това съвсем не е задължително да се преминава „границата на реката“ с милионни маси танкови и механизирани части, сривайки в предутринния мрак спящите летища. Не се налага да натискаме „червеното копче“, за да се изстрелят в небето стотици балистични „Minuteman” и “Trident” с ядрени бойни глави. В ядрено-ракетната схватка победител няма да има, операторите на Четвъртата световна добре разбират това.

Каква война се разразява днес?

Войната като социален институт изпълнява няколко функции: отхвърляне на нежизнеспособните общности, преразпределение на активите, разпалване на пасионарността (масовата готовност за саможертва, по Л. Гумильов – б.пр.), привеждане в действие на „социалните лифтове“, „първичното опростяване“ на управлението и т.н. Може би е правилно да се каже в минало време – някога войната изпълняваше тези функции.

С банкрутирането на преоценените интернеткомпании (балона на доткомите), с падането на кулите-близнаци на 11 септември на същата тази 2001 година, се диагностицира общата криза на глобалния световен ред. В 2008 тази криза получи икономическо измерение, в 2013-14 – военно, доколкото „политиката на санкциите“ се явява форма на икономическа блокада, тоест инструмент на „войната на Атина“ („Война на Атина“ е термин на автора, означаващ геоикономическо стълкновение на политико-икономически стратегии чрез: доминирането в технологическите системи, промени в международните правила и международните технически регламенти, контрол над финансовите и информационни системи, международните транспортни коридори. Това е война за мозъците и за качественото население. Това е умение да се използват миграционните процеси и оранжевите революции за дестабилизиране на ситуацията в лагера на противника. – б.пр.).

Третата световна вече стихна

Между 2008-2013 година Джереми Рифкин формулира идеологема за преодоляване на кризата чрез преход към нов технологичен ред и изграждане на трансиндустриално общество след постиндустриалното.

Общите щрихи на този ред бяха определени на чернова през есента на 2014:

Производствена икономика вместо икономика на потреблението;

Постглобално устройство на света;

Автоматизирани производства и господство на изкуствения интелект в промишлеността;

Адитивни технологии;

Затворени производствени цикли, ефективно природоползване, вместо опазване на природата;

Нови формати на управление – семантично, онтологично и т.н.;

Цифрова икономика, тоест тотален контрол на държавните структури за всички транзакции.

Изграждането на трансиндустриално общество предполага решаване на редица технически проблеми, създаване на нови и разрушаване на стари социални институции, преразпределение на активите в полза на производството и организацията на създаващия се технологичен ред, промяна на баланса на силите между страните и военните блокове.

Подобни задачи винаги са се решавали чрез война.

Първата световна отблеляза прехода от века на парата и електричеството към века на авиацията и двигателите с вътрешно горене. Тя приведе към разпад Османската империя и Австро-Унгария, доведе до деградацията на Франция и Германия, загубата на цивилизационното лидерство на Великобритания и присвояването му от Съединените американски щати. Русия излезе от тази война след революция, което ѝ позволи да избегне участта на победените, да не вземе върху си греховете на победителите и, макар и с териториални загуби, да запази империята.

Втората световна война от една страна стана опит (с негодни средства) да се „преиграе“ Първата, а от друга – преход към века на атомната енергия, безотказната реактивна авиация и космоса. В хода на нещата окончателно беше ликвидиран „германският проект“, разрушена Японската империя, Италия загуби придобивките си от предишната война, Англия загуби политическа самостоятелност и се превърна в сателит на САЩ. Америка засили световното си лидерство, създаде глобална организация от нов тип, основана на принципа на логистиката и завърши войната като единствена държава-притежател на ядрено оръжие.

Но глобална организация от нов тип – на основата на марксистката онтология и комунистическата идеология – създаде и Съветският съюз. Започна противопоставянето на свръхдържавите.

Доколкото и двата противника притежваха ядрени, а от 50-те години и термоядрени оръжия, Третата световна война от самото начало се проектираше като глобална ядрена. Следва да се има предвид, че в този потенциален конфликт САЩ от самото начало и до края имаха преимущество: пълен паритет изобщо не беше достигнат, относителен паритет настъпи едва в края на 70те години. Дотогава стратегическата ситуация изглеждаше по този начин: СССР може напълно да унищожи европейските съюзници на САЩ, Съединените щати могат напълно да унищожат Съветския съюз и да оживеят, но при това да понесат неприемливи загуби.

Поводи за реална ракетно-ядрена война имаше достатъчно, но рисковете от нея се възприемаха от страните като недопустими. В началото на 80-те година Карл Сейгън и Никита Моисеев се отнесоха творчески към създалата се военно-политическа ситуация и разработиха концепцията за „ядрената зима“ – тотална климатична катастрофа, породена от глобалната война.

Моделът на „ядрената зима“ беше абсолютно херметичен – можеше да бъден доказан или опроверган, само ако се организира такава война. Но разсъжденията изглеждаха достатъчно убедително, за да приемат световните ръководители най-сетне отдавна свършения факт – Третата световна война се оказа студена. Това беше блокадна война, непредполагаща стълкновения на основните сили на главните противници. Разбира се, по степента на пасионарност на страните, се разразяваха локални конфликти. Разбира се, тези конфликти леко променяха равновесието между свръхдържавите, но съдържанието на студената война се съставляваше не от престрелките във Виетнам, Ангола или Афганистан, а от борбата на съветската геополитика с американската геоикономика. Блокада и контраблокада.

Студената война разчлени СССР, социалистическото общество, световния „ляв проект“. Неин резултат беше и 5-ят технологичен ред: глобализация, икономика на потреблението, икономика на услугите. И неоспоримото военно-политическо, икономическо и културно лидерство на Съединените Американски Щати.

По този начин Третата световна война реши задачата за смяната на технологичния ред и преразпредлението на активите между старите и новите центрове на силата. Конфликтът на свръхдържавите носеше глобален характер, но въпреки това, от общоприета гледна точка, война като такава не се състоя. Имаше бавно противостоене, задушаваща блокада, информационно въздействие и на заден план на всесмирната театрална сцена – локални стълкновения в далечната периферия на света във вид на обичайни войни, със стрелба, с бомбардиране, разрушени градове и трупове на хора.

Войната стана друга.

Битката за трансиндустриалния ред: глобална гражданска

Разпадът на СССР породи концепциите за „устойчиво развитие“ и „край на историята“, реализирани във формат на глобализация. От самото начало беше ясно, че това не е за дълго и че ни чака нов етап в борбата за преразпределение на света.

Първата тънкост се състои в това, че глобализацията унищожи традиционните цикли на подеми и спадове в икономиката, описани преди едно столетие от Николай Кондратиев, което направи невъзможно съвместното съществуване (или обратното, войната) на конкуриращи се световни икономики. Следователно, новият глобален конфликт трябва да се формира около световните технологии. Това го идентифицира от една страна като преход между технологични редове, а от друга – като разглобяване на обществото на потреблението и построяване на нова производствена икономика.

Втората тънкост е свързана с цикличността на американската история: двадесетгодишна неустойчивост, четири-пет години конфликти под формата на гражданска или външна война, 15 години реконструкция и 40 години устойчиво развитие. От 2001 година САЩ встъпиха в нов цикъл. В 2020 той трябва да достигне фазата на кризиса, което предизвиква гражданска война в държавата-хегемон, тоест глобална гражданска война. Като алтернатива конфликтът може да бъде изнесен навън, както това беше направено в началото на 40-те години, но за това е нужно да се създаде силен външен противник.

Подобно нещо може да се направи, ако се разруши системата на глобализацията. Американците предприеха съответните стъпки, но „световният тероризъм“ не стана заплаха за американския начин на живот, независимо от целия предоставен му пиар.

Накрая, третата тънкост се състои в особеностите на икономиките от 5-ти ред с неговото господство на финансовите технологии над производствените и менажирането на домакинствата и здравия смисъл. В резултат на многогодишната практика за изнасяне на „мръсните“ производства зад граница, америкаците прекалено много усилиха своя конкурент Китай, придавайки му статут на „работилница на света“ и освен това претовариха своята финансова система с кредитни задължения, а икономическата – с деривативи.

Вследствие на това в света като че от само себе си се създаде макрорегионална полицентрична структура. Съединените американски щати оставаха неоспоримия военен и икономически лидер, но не можеха да използват преимуществата си в рамките на режима на глобализация. Китай напротив, се вписа прекрасно в създалия се световен порядък, ликвидира вековното изоставане и съсредоточи в свои ръце почти всичко необходимо за нов устрем, с изключение на няколко критични технологии, които Щатите удържаха за себе си, а КНР не можа да възпроизведе. Русия се „вдигна“ за търговия с въглеводород и започна да претендира за собствен проект, а Европа за първи път в многохилядната си история съумя да създаде ако не истинско единство, то най-малкото политически съюз и „пет свободи на преместването“: на хора, товари, пари, информация, услуги. Това веднага превърна ЕС в концептуален конкурент на САЩ.

При всичко това военният съюз между Русия и Китай, сключен в минала, ако не и в по-минала епоха, не беше разтрогнат, което в перспектива създаваше напрежение между първата военна държава в света и коалицията на втората и третата държава. Световната война получи напълно разбираеми и познати очертания и в тези условия рязко се повиши значението на въоръжените сили на ЕС. В рамките на структурата на НАТО те, разбира се, би трябвало да подкрепят САЩ, но НАТО все повече изглеждаше хартиена бюрократична организация, а не реален военен съюз.

С „политиката на санкции“ от 2014-2016 и последвалото й преминаване в „политика на блокада“ САЩ не решиха проблема, даже и в случай на идеално завършване на тази блокада – да кажем със смяна на политическия режим в РФ и връщане на Крим в състава на Украйна. Беше задължително в орбита да влезе блокада и на Китай, а КНР упорито продължаваше да действа „в рамките на правилата“ и не даваше необходимия повод.

Локалните войни през 2011-2019 години в Либия, Сирия и редица други страни демонстрираха технологичното преимущество на НАТО и САЩ, но от икономическа, а пък и от политическа гледна точка, се оказаха акции на провал. Стана ясно, че както Третата световна война не беше подобна на Втората, така и новата война няма да бъде съчетание между „ледена блокада“ и локални конфликти в периферията.

Като следствие на всичко това, между 2013 и 2020 г. у световните елити бавно и мъчително узрява решение. Същността му е в това, че локалните войни вече са икономически нерентабилни, тоест престанали са да бъдат адекватни инструменти за преразпределяне на ресурси. Глобална война, без значение дали е наситена ракетно-ядрена по ранната идея на Третата световна, или голяма война с ограничено използване на оръжия за масово поразяване, построена по-скоро в логиката на Втората, съдържа неприемливи рискове. И още по-лошо – голяма война отчасти позволява да се реши спора между държавите за световното лидерство, но в създалите се принципно нови условия, тя не преодолява икономическите проблеми нито със задлъжняването, нито с деривативите, нито дори с изкривяването на икономиката в посока на потреблението.

Възникна и беше рефлектиран „проблемът на мащаба“: ограничената война не може да влезе в ролята на „високотехнологичен деструктор на икономиката“ по Александър Неклеса, а глобалната война се оказа твърде добър деструктор – „камък върху камък няма да остане“. По същия начин една война, даже от мащаба на Втората световна, няма да окаже никакво въздействие на пазара на труда в условията на прогресираща роботизация: освобождават се милиарди ръце, а военните загуби се прогнозират в рамките на няколко десетки милиона – разликата от двата подхода. Глобалният обмен на ядрени удари вероятно ще реши проблема с излишната работна ръка, но ще е малко радикален даже за съвременния световен елит, който между другото при подобен обмен може също да пострада.

В резултат постепенно изкристализира мнението, че войната вече не е адекватно, макар и радикално решение. Тя е или недостатъчна, или прекомерна.

Очертанията на глобалната схватка

Значи, война няма да има? Разбира се, че ще има! Но съвършено различна.

Не Първата – с пехотни атаки против картечници. Не Втората – с танкови удари и стратегически бомбардировки. Не Третата – с политико-икономическо противопоставяне, блокада и подривни операции. Всичко това впрочем ще бъде използвано, но в качеството му на фон, а не като съдържание.

На ниво държави актьорите в новата война, при това единствените, са Съединените американски щати. Основната задача, стояща пред САЩ, е преформатирането на националната икономика. Става дума най-вече за водещата позиция в 6-тия технологичен ред, а в идеалния случай – за преход към посттехнологично развитие. На Америка ще е нужно да оздрави финансовата си система, да преразпредели активите в полза на промишления капитал и да извади от играта, в краен случай временно, повярвалите в себе си Китай, Русия и ЕС.

„Преразпределние на активите“ означава рязко отслабване в 5-ти технологичен ред, тоест конфискация на финансовия капитал, преди всичко банковия. Това не може да се направи без насилствени мерки, затова става дума за „правилна“ или „съдържателна“ гражданска война. Гражданска война в държавата-хегемон, при това в условията на глобален мир, непременно ще стане глобална. „Гореща“ гражданска война американците вече са опитвали във втория цикъл от своята история (1861-1865) и нямат особено желание да повтарят този кървав експеримент. Следователно, на първо място, гражданската война трябва да бъде експортирана от „града на хълма“ (по думите на Дж. Уинтроп за месианската роля на американците – б.пр.) в световната периферия и, на второ място, самата война трябва да бъде по възможност студена.

Имаме глобална студена гражданска война. И това, уви, не е бъдещето на света, това е неговото тъжно настояще. Преди около пет години изнесох доклад „Глобалната катастрофа като оптимално решение“. Там беше формулирана една част от приведените по-горе съображения и беше направен извод, че глобалната деструкция на икономиката сега е по-удобно да се решава не чрез война, а чрез глобална катастрофа. Или с други думи, глобалната катастрофа е съвременната форма на война.

И първо започва епидемията от коронавирус. Отначало с помощта на медиите й се придават черти не толкова като на чумата от XIV столетие, колкото на някакъв невидим зомби-апокалипсис. А след това всемирната катастрофа действително се случва. Парализа на световните търговски пътища, тотално затваряне на границите, всеобща карантина, фантастичен „режим на самоизолация“ – всичко това разрушава световната икономика доста по-бързо и ефективно, от стратегическите бомбардировки, подводната блокада или ядреното съперничество на свръхдържавите от предишните велики войни. Още повече, че глобализацията свърши своята работа и икономиката на практически всички държави е прекомерно открита.

Ето че пред очите ни се късат икономически връзки. Рязко се съкращава дължината на технологичните вериги. Вследствие срива на пшеницата над света надвисва призракът на глада. Брутният вътрешен продукт, чието падане с единици от процента се възприемаше от всяка страна като национална трагедия, пада веднага с 15%, прогнозите достигат до 50 % и повече. Няпомням, че крайните показатели на Великата депресия от 1929 година бяха едва около 30% спадане на БВП.

Понеже хората са лишени от възможността да работят (това се отнася за малкия бизнес, самонаетите и много други), техните спестявания горят в пламъка на карантината. Практически всчики кредити, дадени от банките на частни лица, стават невъзвратими. Ето ви и саниране на икономиката, и ликвидиране на „финансовите балони“, и главното – преливане на активите от банковите във финансовите фондове и от тях частично към промишлеността на новия технологичен ред.

Съединените щати разбира се също страдат, но те имат план за действие, има разбиране за съдържанието на случващото се, има светлина в края на тунела. Всички ще платят, но само те ще се ползват от плодовете. Изобщо – идеална стратегия!

А къде е гражданската война? Тя ще започне малко по-късно, когато нивото на разорение, постигнало страните, ще бъде окончателно осъзнато. И не толкова от народните маси, колкото от дребната буржоазия, която попадна под ножа във война без война. И да отбележим, американските финансови елити, чиито интереси изразява кланът Клинтън. Те сами ще започнат война за изгубеното имущество, за изгорелите пари – за съществуването си.

Пространство на ожесточена борба

Задачата на тези елити, които ще спечелят от катастрофата, ще бъде да удържат войната в рамките на „хладна“. Тоест, да я водят в юридическото пространство, в семантиката, във виртуалната и допълнената реалности. Но не бива и напълно да се игнорира реалният свят, затова отново, както и в Третата световна война, ще има политическа опера, където на преден план ариите си ще пеят протагонистът и антагонистът, а на заден – Троя гори и мъртвите погребват своите мъртъвци.

Да направим изводи. Преди войната беше социална катастрофа. Днес социалната катастрофа стана война. Преди се стремяха да представят гражданската война като световна. Сега световната война ще бъде институционализирана като гражданска. Но самата тази война под формата на народни бунтове и антитерористични операции ще бъде просто прикритие за борбата в съвършено различни пространства.

Да ги изброим. Преди всичко това е юридическото пространство. Опитът с коронавируса показа, че всички конституционни гаранции на гражданите, а следователно и всички членове на зконите, опиращи се на тези гаранции, не струват и хартията, на която са напечатани. Това се отнася и за международното право, и за националните закони. От една страна това означава, че елитите се канят да управляват, опрайки се на грубата сила, тоест нас ни заплашва информационен фашизъм, медицински фашизъм, или даже обикновен фашизъм. От друга страна, силата като единствен инструмент на властта е недълговечна. Рано или късно „законът на джунглата“ ще се смени с една или друга форма на легитимност. “Новият закон“ ще определи победителите и загубилите в глобалната гражданска война. Да отделим отделно място на информационното право, правото на медиата, правото, действащо в различните виртуални светове. Защитата на информацията. Управлението на информацията. Трансформацията на информацията.

Главното е контролът над мрежите, над мрежовите протоколи, програмните форми и работните програми. Физически контрол над сървърите, центровете за обработка на данни, мрежовите възли и интермодалните портали, свързващи виртуалното с реалността.

По-нататък ще изброим концептуалното пространство и свързаните с него семантично и онтологично пространства. И разбира се лингвистичното пространство. Според мен, медийната епидемия от коронавирус нанесе удар не само по китайската икономика, макар и нейните дългосрочни загуби да се считат по-големи, отколкото при останалите участници в играта, но и по китайския език, който постепенно започна да се възприема в света като конкурент на английския. Така че, ако САЩ постигнат своите цели в тази война, на Земята ще остане само един концептуален език – английският.

Някрая, макар и на последно място, „войната без война“ ще обеме технологичното пространство, преди всичко критическите и закриващите технологии. Въоръжените сили, в обичайния смисъл на тази дума, тоест действащите в дадено географско пространство, разбира се също ще бъдат използвани, но само за една цел – за да се отбие желанието на губещата страна несанкционирано да превърне студената война в гореща.

Войната, за която Русия, както обикновено, не е готова, не е проблем на неопределеното бъдеще. Тя се води вече два месеца. И според мен, в тази война противникът приема тактиката на блицкриг по-добре, отколкото това са правили хитлеровите генерали през 1941 година.

КОНСПИРАЦИЯ

Записките на Глимбо: Политикономия на куршума и фиктивните съдружия 📁

Avatar photo

Публикувано

на

Екранът в кабинета на Глимбо светеше в студено синьо. На монитора се редяха три имена, три некролога за броени дни.

Владимир Янков – човекът на вноса.
Илиян Филипов – логистиката и транспорта.
Слави Бинев – политическият чадър.

Телевизиите вече въртяха изтърканите ленти за „завръщане на мутренските години“ и търсеха лични мотиви. За публиката това беше криминална хроника. За Глимбо беше просто тежък счетоводен одит в условията на криза.

Някога, в старите университети, се изучаваше една тежка академична дисциплина – „ПОЛИТИКОНОМИЯ“. Тя обясняваше как политиката и икономиката са едно неразривно цяло.

Тази дисциплина не си е отишла с падането на комунизма.

Напротив, схемите от онова време просто се адаптираха към свободния пазар.

Независимо дали правителствата у нас се наричат леви, десни или служебни, моделът остава напълно непокътнат: държавният апарат диктува кой има право да генерира капитал.

Но Глимбо виждаше една огромна разлика в числата днес. Дълги години тази система работеше безотказно чрез „ресто“. Бизнесът печелеше и просто връщаше процент в куфарче към властта заради осигурения чадър.

След приемането на България е ЕС икономиката се промени. На фирмите вече не им достига самият оборот, за да покриват собствените си разходи, камо ли да плащат такса „спокойствие“. И точно тук политикономията на прехода еволюира в нещо много по-смразяващо.

Те вече не искат процент от печалбата. Те искат целия бизнес. 📊

Схемата днес работи чрез принудителни фиктивни съдружия. Институционалната машина притиска успешния предприемач, проверява го и го задушава, докато той не се съгласи да приеме „правилния“ партньор в дружеството си.

Вкарват подставени лица в бордовете, прехвърлят дялове и мълчаливо завземат готовите структури отвътре.

А когато ликвидността в държавата изчезне напълно, „тихите съдружници“ вече нямат нужда от създателя на бизнеса. Тези три куршума не са улична война. Те са просто враждебно придобиване.

Срутването на старата симбиоза: Търговецът (Янков), Превозвачът (Филипов) и Брокерът (Бинев). 💼

⚠️ КАКВО ПРЕДСТОИ:
Глимбо затвори браузъра и изгаси настолната лампа. Истинските отговори никога няма да дойдат от балистичните експертизи на МВР.

През следващите месеци политиците ще използват тези трупове за предизборен шум.

Ще говорят за сигурност и твърда ръка, докато прокуратурата трупа папки срещу неизвестен извършител.

А през това време, съвсем тихо, в Търговския регистър ще се случи същинската част на Политикономията. Вносните канали на Янков, камионите на Филипов и влиянието на Бинев ще сменят собствеността си.

ФИКТИВНИТЕ СЪДРУЖНИЦИ ще заличат имената на основателите от документите и ще станат еднолични господари на активите.

Когато системата фалира, преразпределението винаги се прави с олово, но се узаконява с мастило. 🖋️

В България всички искат да живеят като милионери, но никой не иска да изглежда обикновен.

В България можеш да караш кола за 60 000 евро, но да нямаш 600 евро настрана за спешен случай. Можеш да носиш часовник за 3000 евро, а да дължиш 300 евро на приятел от половин година. Можеш да публикуваш снимки от петзвезден хотел, а след като се прибереш, да се чудиш от кого да вземеш пари назаем до заплата.

Важното е никой да не разбере, че всъщност не си толкова богат, колкото изглеждаш.

Сякаш вече не е достатъчно да живееш добре. Трябва всички да видят, че живееш добре. И ако нямаш възможност да си позволиш този живот, няма проблем — има кредити, лизинги и кредитни карти.

Купуваш си лъскав джип на изплащане, паркираш го пред панелния блок и чакаш съседите да го забележат. Вътре в апартамента обаче бойлерът е за смяна от две години, диванът е скъсан, а климатикът едва работи. За тях пари все не остават. Но джипът трябва да е последният модел, защото старият вече не прави впечатление.

Има хора, които зареждат колата си за 20 евро, но задължително трябва да е с най-скъпия пакет оборудване. Други карат автомобил, за който месечната вноска им изяжда половината заплата, а когато дойде време за смяна на гумите, започват да търсят най-евтините втора употреба. На паркинга изглеждат като бизнесмени, а на касата в супермаркета броят стотинките.

Телефонът също трябва да е последният модел. Старият работи прекрасно, но вече не впечатлява никого. Взимаш новия за 1500 евро на изплащане, за да гледаш същите клипчета и да пишеш в същите групи. После се възмущаваш, че сметката за интернет е станала с пет евро по-висока.

В ресторанта поръчваш бутилка за 200 евро, защото искаш всички на съседните маси да видят как живееш. Сервитьорът я носи, снима се стори, всички се усмихват. На следващия ден обаче звъниш на приятел да ти услужи със 100 евро. И най-наглото е, че ако той си поиска парите след две седмици, се обиждаш, че те притиска.

В дискотеката задължително трябва да има сепаре, скъпи бутилки и светлини, които да привлекат вниманието на целия клуб. Оставяш за една вечер сума, с която можеш да покриеш половината си месечни разходи. Но ако някой предложи следващия път да седнете на обикновена маса, го гледаш така, сякаш ти предлага да спиш на улицата.

На почивка вече не се ходи, за да си починеш. Ходи се, за да покажеш къде си бил. Хотелът трябва да е луксозен, басейнът да изглежда впечатляващо, закуската да е снимана от три ъгъла, а коктейлът задължително да е пред морето. Понякога хората прекарват половината почивка в снимане и другата половина в проверяване кой им е гледал сторитата. А като се приберат, започват да изплащат петте дни лукс през следващите пет месеца.

А рожденият ден вече трябва да прилича на събитие на световна знаменитост. Скъп ресторант, фотограф, огромна торта, балони, украса, специални светлини. Каниш 30 души, част от които не си виждал от предишния си рожден ден. Накрая оставяш 2000 евро за една вечер, но поне снимките са станали страхотни. След това цял месец отказваш покани за кафе, защото си „много зает“.

Сватбите пък понякога приличат на състезание кой ще похарчи повече. Зала за хиляди евро, украса, която след шест часа отива в кофата, скъп автомобил под наем, дрон, фойерверки, известен изпълнител. Младоженците още не са започнали семейния си живот, а вече смятат колко от подарените пари ще стигнат за покриване на разходите. И ако не стигнат, няма проблем — ще изплащат сватбата, докато гледат видеото от нея.

Дори детските рождени дни се превърнаха в демонстрация на възможности. Дете на 2 години, което се радва най-много на балоните, получава празненство за 1500 евро. Огромна тематична украса, сладък бар, професионален фотограф, аниматори и торта, по-голяма от самото дете. То няма да помни нищо от този ден, но поне майка му ще има снимки, с които да впечатли останалите родители.

Има хора, които дават 500 евро за маратонки, а после се оплакват, че нямат пари за зъболекар. Купуват дизайнерска чанта на изплащане, но отлагат ремонта на течащата баня. Носят тениска за 250 евро с огромно лого отпред, за да може всеки да разбере колко струва. И най-интересното е, че ако видят някого с обикновени дрехи, веднага започват да го преценяват дали има пари.

Някои дори се срамуват да влязат в магазин за дрехи втора употреба, но нямат никакъв проблем да изплащат маркови дрехи на вноски. Подиграват се на човек, който кара петнайсетгодишна кола, без да знаят, че той няма нито един кредит. Гледат с пренебрежение на приятел, който си носи обяд от вкъщи, докато самите те дават по 20 евро на ден за храна навън и накрая на месеца се чудят къде са им отишли парите.

И най-абсурдното е как започнахме да мерим успеха на другите.

Ако не си ходил в чужбина тази година, явно нещо не ти върви. Ако караш стара кола, значи не си успял. Ако живееш в обикновен апартамент, значи не си достатъчно амбициозен. Ако не носиш известни марки, значи нямаш стил. Ако направиш рожден ден вкъщи с десет приятели, вместо в скъп ресторант, значи си стиснат.

Има хора, които не могат да си позволят да заведат родителите си на вечеря, но могат да похарчат 500 евро за една вечер в дискотека. Други не са върнали парите, които са взели назаем от брат си, но вече са резервирали следващата си почивка. Трети обясняват колко е важно да изглеждаш добре, докато отлагат плащането на сметките си, защото са си купили нови дрехи.

А социалните мрежи направиха цялото това състезание още по-нелепо. Отваряш Инстаграм и всички са богати. Всички са в Дубай, на яхта, в скъп ресторант или зад волана на луксозен автомобил. Никой не снима как проверява дали има достатъчно пари в картата. Никой не качва стори как плаща минималната вноска по кредитната карта. Никой не показва как се обажда на приятел да му поиска пари до заплата. Показва се само луксът. Сметката за него остава скрита.

И не ме разбирайте погрешно. Няма нищо лошо да имаш хубава кола, скъп часовник, дизайнерски дрехи или да ходиш на луксозни почивки. Ако можеш да си ги позволиш, чудесно. Харчи си парите както искаш. Проблемът е, когато нямаш възможност за този стандарт, но си готов да затънеш в дългове, само и само другите да си мислят, че си богат.

Защото човекът, който кара старата си изплатена кола, може да има 30 000 евро в банката. А този, който го гледа отвисоко от новия си джип, може да няма пари дори за следващата вноска.

Стигнахме до момент, в който някои хора се срамуват да живеят според възможностите си, но изобщо не се срамуват да живеят с чужди пари, за да впечатляват околните.

И най-голямата ирония е, че докато се опитваш да убедиш всички колко си богат, единственият човек, който със сигурност знае колко си беден, си ти самият.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

КОНСПИРАЦИЯ

Още от самото му появяване, знаехме, че ще го разстрелят

Avatar photo

Публикувано

на

Главният секретар на МВР Комисар Любомир Николов даде информация за убийството на бизнесмена Слави Бинев пред журналисти. Той сподели, че Бинев е бил убит с един изстрел в главата.

„В 10,18 минути получихме сигнал за простреляно лице в кв. „Гърдова глава“. На адреса са присъствали три лица, негови чести гости, дори във вчерашния ден са били в дома на простреляния. Свидетел заяви, че е чул изстрел и е забелязал три лица, които са се оттеглили с автомобил в неизвестна посока. Незабавно бяха предприети действия и въпросният автомобил е бил засечен да напуска София и малко по-късно лицата са задържани.

Задържани са две лица с турски имена и един човек с българска лична карта от български произход. Намерени са две оръжия – едното е било изхвърлено преди спирането на автомобила от органите на реда, а другото в чантичка в автомобила“, заяви той.

Като най-вероятен мотив главният секретар на МВР посочи неуредени финансови отношения.

„Лицата, които са били чести гости на господина се занимават със строителство. Предполага се, че убийството е извършено с пистолет. На мястото е открита една гилза, Слави Бинев е прострелян в главата“, добави Николов.

🄱🅁🄴🄰🄺🄸🄽🄶 🄽🄴🅆🅂
Убиха известния бизнесмен Слави Бинев. Той е бил застрелян в столичния квартал „Павлово“, написа 24 часа, позовавайки се на негови съседи. В момент полицията разследва убийството. На мястото е пълно с криминалисти.

Новината е потвърдена и от bTV Новините позовавайки се на съобщение от Софийската градска прокуратура. Според тях бизнесмена е застрелян, а пешна помощ се е отзовала на сигнал, подаден около 10:20 ч., че има убит човек в кв. „Павлово“. На място те са констатирали смъртта му.
По информация от източници на bTV в МВР до убийството се стига след битов спор. Сигналът е подаден от познат на жертвата, който е заявил, че няколко души са отишли при Бинев и след това е чул изстрели. „По света и у нас“ – новините на БНТ съобщи, че заподозрените са задържани. Което се потвърждава и от ФОКУС – Информационна агенция с уточнение, че задържането е станало на АМ „Тракия“ край тунел „Траянови врата“ в посока Пловдив, става дума за хора в автомобил марка Range Rover. На мястото има много екипи на полицията.

Това е второ знаково убийство на бизнесмен след „битов спор“ в рамките на месец.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️

Слави Бинев е известен бизнесмен от прехода гравитиращ около мутренските групировки. Роден е на 10 декември 1965 г. (60 г.) в София.

През 1987 – 1992 г. е многократен шампион по таекуондо на България и победител в множество международни състезания: абсолютен балкански шампион по таекуондо през 1990 г., европейски шампион на откритото първенство в Целие, Словения през 1992 г.
Треньор и международен съдия по таекуондо. През 1987 – 1994 г. е треньор на българския национален отбор по таекуондо. От 1988 г. е международен инструктор. Периода 1991 – 1994 г. е старши треньор на единоборствата в ЦСКА.
През 1996 – 2008 г. е вицепрезидент на Българската федерация по олимпийско таекуондо (стил WT). От 2003 г. е член на изследователския комитет към WTF. От 2004 г. има 5-и дан (стил WT).
От 2003 г. е председател на социалната комисия към Българския олимпийски комитет. От 2005 г. е член на Изпълнителния комитет на БОК.

През 90-те години на ХХ век името на Слави Бинев се свързва с гангстерската война между борци и каратисти. През ноември 1993 г. 50 души с 12 автомобила нахлуват в двора на спортния комплекс „Дескрим“ в София, собственост на Бинев, и след побой го отвличат. Сред обвиняемите при образуваното по случая следствено дело са гангстерите Димитър Джамов, Красимир Маринов (Големия Маргин), Димата Руснака и Пело Стоев.
Боят между борци и каратисти в „Дескрим“ бележи около 1994 г. появата в българския език на понятието „мутра“. По-късно Бинев става учредител на асоциация „Защита“ – сдружение, в което участват прокурори, бивши служители на МВР и общественици, създадено, за да конкурира охранителните фирми на борците.

От 1994 г. е главен акционер и председател на борда на директорите в „Ар – систем“ АД (R–System Holding), включваща повече от 100 дружества, контролиращи значителна част от развлекателния бизнес, охранителните фирми, инвестициите и строителството. През 2001 г. фирмата заема 34-то място по годишен оборот по данни на БТПП.

Бинев чрез своята „М.И.Г. Групп“ АД стопанисва редица развлекателни заведения в София – дузина барове, дискотеки, сред които клубовете „Библиотеката“, „БИАД“, „Дали“, „Империал“, улични кафенета с марката „Куул“ (в превод „готино“) и др.
В поверителен доклад за организираната престъпност в страната от американското посолство в България от 7 юли 2005 г. публикуван в УикиЛийкс се твърди, че криминалната дейност на М.И.Г. Групп включва проституция, наркотици и трафик на крадени автомобили.

Слави Бинев участва в изборите за български представители в Европейския парламент през май 2007 г. и е избран за депутат от листата на партия „Атака“. В Европейския парламент е член на Комисията по икономически и финансови въпроси, делегацията в Евро-средиземноморската парламентарна асамблея, интергрупата по спорта и интергрупата „Екуменическа молитвена закуска“.
На местните избори през октомври 2007 г. е номиниран за кмет на София от партия „Атака“. Той получава едва 4,02% от гласовете, а за кмет е избран Бойко Борисов.
През 2009 г. е преизбран за евродепутат. В Европейския парламент е председател на интергрупата спорт, член на Комисията по икономически и парични въпроси, делегацията за връзки с Централна Америка, делегацията в Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, интергрупите за приятелство с Азербайджан, Китай, Макао и Сърбия, интергрупата „Екуменическа молитвена закуска“ и на Форума на франкофоните към ЕП.
През 2011 г. напуска партия „Атака“. Като евродепутат призовава европейските институции да арестуват министър-председателя на България Бойко Борисов заради фалшификации на президентските и местни избори и „системно нарушаване на най-важното демократично право да бъдат информирани гражданите.“
През 2012 г. Бинев учредява Консервативна партия движение на успеха (КПД на Успеха), която става част от политическия съюз Гражданско обединение за реална демокрация (ГОРД).[5] Сред основателите на ГОРД са още писателят Любен Дилов-син, спортният журналист Крум Савов, бизнесменът Румен Ралчев, бившият министър на правосъдието Антон Станков и други. Според в. „24 часа“ по неофициална информация почти всички негови приятели от кръга „Банкя“ подкрепят по един или друг начин партията на Слави Бинев.
През 2014 г. Бинев напуска ГОРД и става член на Национален фронт за спасение на България (НФСБ). На изборите за европейски парламент през май 2014 е втори в листата, но гласовете на партията не са достатъчни за изпращане на евродепутат.
На парламентарните избори през октомври 2014 г. е избран за народен представител от изборен район Хасково от Патриотичния фронт.
През декември 2014 г. е избран за председател на парламентарната комисия по култура. Назначението му разбунва духовете на театралната гилдия („Младежки театър“, „Театър зад канала“, Морфов напуска поста генерален режисьор на Народния театър), телевизионната и радио гилдия (БНТ, БНР) и т.н. Започват протести. На 8 декември 2014 г. Бинев подава оставка.

На парламентарните избори през 2017 г. Бинев е кандидат за народен представител от листите на ДПС.

В началото на 2007 г. Бинев е обявен за архонт в римската църква „Санта Мария Маджоре“ от старозагорския митрополит Галактион, който, посрещнат от епископ Таванти, влиза с тържествено шествие и владишка корона още от портите на втората най-значима катедрала в Рим, където се съхранява и най-големият къс от Кръста Христов.
Титлата архонт се дава за заслуги към Църквата и човечеството. Тя е наследствена – предава се от баща на първороден син и в католическия свят съответства на херцог (конт), а в славянския – на княз.

Според митрополит Галактион, „Архонтството, според смисъла, който ние влагаме в това понятие, е доброволен акт на едно лице, обричащо себе си и целия си род в светско служене на Църквата.“ По-късно, след протест от страна на Светия синод, Галактион заявява, че е бил на частно посещение в Рим и не е бил изпратен официално от Синода, който отказва да признае архонтската титла на Бинев, защото в наградния фонд на Българската православна църква и нейните поделения – епархии, манастири и прочее не съществува званието „архонт“. Впоследствие Любен Дилов-син от партия Движение Гергьовден иска оставката на проф. д-р Иван Желев като директор на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет заради намесата му в работата на църквата и на отделните владици. Обиден, Бинев обвинява Дирекция „Вероизповедания“, че предизвиква скандала заради „лични амбиции и лични притеснения“.

През ноември 2014 г. Слави Бинев е избран за председател на комисията по културата и медиите в XLIII народно събрание. Това предизвиква негодуванието на много интелектуалци и обществени организации. Изборът на Слави Бинев за законодателен началник на българската култура и медии е окачествен от едни като абсурд, от други – като истинска обида. На 8 декември 2014 г. Бинев подава оставка.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

 

Продължи да четеш

КОНСПИРАЦИЯ

ЗЕЛЕНСКИ И БРЮКСЕЛСКАТА ХУНТА, КОМАНДВАНИ ОТ ЛОНДОН, ПОЕМАТ БАНАНОВА БЪЛГАРИЯ НА РЪЧНО УПРАВЛЕНИЕ!

Avatar photo

Публикувано

на

  • ЗЕЛЕНСКИ И БРЮКСЕЛСКАТА ХУНТА, КОМАНДВАНИ ОТ ЛОНДОН, ПОЕМАТ БАНАНОВА БЪЛГАРИЯ НА РЪЧНО УПРАВЛЕНИЕ! ОТ СОФИЯ ЩЕ СЕ ТЪРСИ ЕСКАЛАЦИЯ И ЕСТЕСТВЕНО ЩЕ СЕ ПОМАГА ЗА ПРЕДИЗБОРАНАТА КАМПАНИЯТА НА ДЕМОКРАТИТЕ В САЩ!
  • ЗЕЛЕНСКИ И УРСУЛА ВЕЧЕ СЕ ВКЛЮЧИХА АКТИВНО И ГРОМЯТ ТРЪМП!
  • ВНИМАВАЙТЕ КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАТЕ ЛУНАТИЦИ, ЗАЩОТО СЛЕД ТРЪМП В ОВАЛНИЯ КАБИНЕТ ЩЕ СЕДНЕ ДИ ВАНС И ТОГАВА ЩЕ РЕВЕТЕ НА УМРЯЛО!

Тази нощ, в Черно море, на 20-тина километра от Бяла, с три дрона е ударен кораба „Челси“, собственост на украинската компания Black Sea Shipping Management, базирана в Одеса.

Той е плавал от турското пристанище Гиресун към Джурджулещ (Молдова) – единственият мини порт в тази държава, намиращ се на левия бряг на Дунав при устието на река Прут.

Товарът на пострадалия плавателен съд е неизвестен, тъй като оръжията, които спонсорите на Киев превозват към Украйна, обикновено се оформят с фалшиви документи и са маскирани като „цивилни“ стоки.

Друг кораб, за генерални товари – „AZOV CONCORD“, също е ударен в района срещу Крапец и е потънал. Той според наличната информация, която в повечето случаи е лъжа, бил празен.

Хайде сега, веднага да се активира някой член на НАТО и да се обявява война на Русия, за да може всички най-сетне да проумеят истината – т.нар. „военен алианс“ е хартиен тигър и никой няма да посмее да предприеме абсолютно нищо, дори ще се изпокрият като мишки, а в България ще остане само какфонията по телевизионните студия.

Щели да викат Митрофанова и да звънят на онзи палячо Рюте! Защо не се обади някой на Путин, или на Тръмп, та дори и на Ердоган, а на розовия клоун Рюте? Или само той би вдигнал телефона?
Не е ли редно да се потърси контакт с Кремъл и да се уточняват нещата, или призванието на банаова България в момента е да играе ролята на агент-провокатор? Това ли са указанията дадени от Кирило Буданов – идеолога на украинския тероризъм, който беше в София преди дни, а след това бе изгонен от САЩ, заради наглото поведение на фюрера му Зеленски, който поставя условия на Тръмп и си позволява да го обижда.

За България Черно море е ключов транспортен коридор и заради продължаващата война, в която ние сме страна, защото имаме действащ военно-политически пакт с Украйна, в момента всичко се докарва през алтернативни и далеч по-скъпи, неудобни и бавни маршрути. Товарите влизат през Босфора и Дарданелите, вместо директно от Новоросийск. Ползва се пристанището в Санкт-Петербург и се заобикаля цяла Европа. Нека, който наистина се интересува да си погледне картата……

От разговори с Рюте, Урсула и разни неудачници като Мерц, Макрон и Туск, няма никакъв смисъл – те са доказано безпомощни и освен да прочетата някаква декларация, в която да заклеймят Русия, друго нямат какво да направят.

Военното командване на руската армия отдавна обяви, че ще спре достъпа на оръжия за Украйна през Черно море и ще лиши Киев от реален достъп до морето, като унищожи пристанищната им инфраструктура и сенчестия флот, използван за „подвоз“ и снабдяване на украинските въоръжени сили. Това бе казано много ясно и категорично и ако в София не са го чули, или не са обърнали внимание, нека си проверят нещата отново.

ИЛИ ЗВЪННЕТЕ В МОСКВА, ЗА ДА ПИТАТЕ КАКВО Е ПОЛОЖЕНИЕТО, ИЛИ СИ ТРАЙТЕ, ЗАЩОТО ЩЕ НАСТЪПИТЕ МОТИКАТА И ЩЕ СТРАДАМЕ ВСИЧКИ!

Освен ако всичко това не е българо-украинска операция под чужд флаг, за да се ескалира ситуацията и да се търси възможност за въвличане в директен сблъсък с Русия на някоя държавица от девалвиралото НАТО….. По този начин се дава поля за изява на демократите в САЩ, които ще започнат да обвиняват Тръмп, че е предател и не защитава с военни средства „съюзниците“ си, които всъщност са някакви васали на Зеленски и евродевиантите!

МИР НЕ СЕ ПОСТИГА КОГАТО ВЪОРЪЖАВАШ И ФАВОРИЗИРАШ ЕДНАТА СТРАНА В КОНФЛИКТА, А ОЩЕ ПО-МАЛКО КОГАТО ИМАШ ВОЕНЕН ДОГОВОР С НЕЯ!

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Запада заскимтя пред Кремъл

Путин допусна още едно обаждане. Европа се опитва да се върне към преговорите, където не присъства. На сутринта на 27...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Вътрешнополитически битки в Полша

Президента сам си пробива път през тълпата. Фашиста Туск подкрепян от Брюксел се опитва да заеме властта. По неизвестни причини,...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Предполага се, че Радев започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски

Радев (с благословията на САЩ, всеки, който завършва военна академия в Щатите трябва задължително да подпише за агент) започна да...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

СЛЕД КАТО КРЕМЪЛ ПРЕДУПРЕДИ НАТО, ЧЕ АКО ПОСЕГНАТ НА КАЛИНИНГРАД, ЩЕ ОТГОВОРИ С ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ, ЛУНАТИКЪТ РЮТЕ ДАДЕ ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ПРИЗОВА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ДА ОБВИНЯВАТ ЗА ВСИЧКО РУСИЯ!

„Винаги когато е възможно – когато сте сигурни или почти сигурни, че руснаците стоят зад нещо – директно търсете отговорност...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

ЛАВРОВ ПРЕД СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ : Украйна можеше да остане в границите си от 1991 г., ако европейците бяха потиснали вековния си инстинкт да лъжат.

Русия няма да прави пауза в специалната си военна операция заради преговори с Украйна в какъвто и да е формат....

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

Тръмп обяви „мащабна сделка“ за закупуване на евтини беларуски торове вместо канадски

В понеделник Тръмп обяви „мащабна сделка“ за закупуване на евтини беларуски торове вместо канадски. Няколко часа по-късно беларуският президент заяви,...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени