Изтресе Баце някоя простотия, и целокупното народонаселение се юрва да търси що ли пък значи тая чисто нова и неподозирана простотия. И понеже простотията на Баце е по-импозантна от катедрала, народонаселението тръгва да я изучава и разглежда като туристическа забележителност. Ако мерим Баце според простотията му (а то няма според какво друго), на него Еверест му е до коляно, а Марианската бездна – до глезен.
Безгранична е тя, на Баце простотията, необятна, мистична някак, почти отвъдна, необозрима за човешкото око, недостъпна за човешкия ум и разум, неразбираема, величествена, страховита, дълбинна…

„Аз съм прост и вие сте прости и затова се разбираме“, гласи формулата на неудържимия възход. Тя гарантира религиозната отдаденост на разджурканата популация и еротичната преданост на медийния силаж, които Баце прелъстява и парализира със своята духовна убогост и брутален чар. Баце е искрен в своето самообожествяване, честен в своята патологична лъжливост, влюбен в своята омраза и недостижим в своята интелектуална девственост и непорочно еднокнижие.
Има си Баце домашни любимци – кученца, котенца, гълъбчета, прасенца, агънца, овце-стръвници, кръвожадни добермани и други обитатели на обществения зверилник. Те извайват и зографисват неговия строг, благ, грижовен и мъдър образ на „отмъстител, строител, обединител и спасител“ – това са цитати, ако техните автори са забравили! Социолози, политолози, журналисти, артисти, художници и прочее претенденти за „златната ливрея“ – наспорил Бог.
Всеки нормален човек с инстинкт за професионално и гражданско самосъхранение пази дистанция от тази токсична, развратна среда, от тази духовна проказа и дистанцията се измерва не в метри, а с морал и почтеност. И когато Баце изръмжа в дълбок възмут „Един от най-добрите ми приятели да напише „Убиха генерала“! Как може?!“, рекох си – кой ли пък е тоя най-добър приятел? И ето – най-добрият приятел се обади сам. Ми то била мадам В.! Която е най-добър приятел и на Баце, и на главната му конкуренция. Едновременно. Колко епицентрично! Реферат мога да напиша!
Баце не чува и с половин ухо приказките на популацията, че иска управниците да бъдат умни, интелигентни, талантливи, културни, благородни и почтени личности. Само Баце достигна до великото прозрение, че истината е точно обратната. Популацията иска, желае и жажда владетелят да е хитър, нежели умен; коварен, нежели почтен; простофил, нежели просветен; злостен, нежели културен; отмъстителен, нежели благороден. Тарикатлъкът е ценност, ехидността – предимство, а талантът да омаловажаваш, да спекулираш, да инсинуираш, да злоупотребяваш – туй е висшият пилотаж в политиката. Пунта Mара, шменти капели и шмекерлъци всякакви!
Това дава на поданика, на кучето-пазач, измамното самочувствие, че и той управлява държавичката. Плюс прекрасната възможност да се подхилква, да се умилква и ръчица да цалува.
Така си е. Някои страдат от плоскостъпие, други – от плоскоумие, обаче второто е предимство. Както каза един приятел – има дюстабанлии, има и дюсакъллии!
Пардон, отклоних се. И аз като Холдън Колфийлд обичам да се отклонявам. Ако питате кой е пък тоя, ще ви кажа само, че не е приятел на Баце, не е бил и никога няма да бъде.
Народонаселението знае, че колчем Баце връхлети в телевизора и зареве, и зафучи като разярен бик, то значи нещо ни псува тоя синковец. Ама народонаселението е любознателно, иска да разбере като как точно го псува, за какво го псува и на какво – на майка, на леля или пък на нещо друго. Друго си е човек да знае защо Баце пръска обилна пяна.
Оня ден Баце връхлетя в телевизора и дръпна гневно-назидателна реч (той все гневно-назидателни ги дърпа): „Сутрин в 7 ч. сме тук! Без събота, без неделя, без заплащане! Докато някои тулупи спат до обед и после ми пишат постове! И ми задават и въпроси, нахалниците!“.
И се втурна народонаселението да разбере що ще рече туй нещо тулуп и кои са тия тулупи, които „спат до обед“ и имат нахалството да му задават въпроси! Наглеци, бе! Ами да! Когато Баце лъже (три пъти на ден), тулупите викат „Лъжец!“. И когато мърсува (пет пъти на ден), тулупите викат „Мръсник!“. А овцете-стръвници надават вой страховит в защита на Баце, покровителя техен.
Тулуп, читателю, означава: а) дебела зимна дреха, кожух; б) скок във фигурното пързаляне – toe loop; в) дебелак, простак, гащник, тъпо парче, шкембе, изобщо – лице, достойно за презрение, напр.: „К’во гледаш тъпо бе, тулуп! Д’те е’аa у тулупа!“ – така пише в речника на жаргоните.
Със сигурност Баце няма на ум някакъв кожух, нито скок във фигурното пързаляне. Кожухът не задава въпроси, а Баце го може не двойния, а петорния политически toe loop.
Трепе се Баце за тия неблагодарни тулупи от зори до здрач за без пари; търчи „само по едно сакенце, дето го дезинфекцирам, пръскам го всеки ден, щот’ и без друго ша го фърлям“; възражда икономиката („Как сте, булки! Познахте ли ме кат’ съм с маска!?“); вика, че ген. Мутафчийски „тряя си изпере униформата“, пък оня се усмихва загадъчно като една Мона Лиза; „прави планините да работят“ при това – „без да си приписвам за чужд труд заслуги“; скинва се Баце от бачкане, а не’кви дебелаци, простаци, гащници и тъпи парчета с дебели шкембета спат до обед и после ми задават въпроси, нахалниците! („Да ги е’аа у тулупите!“, добавя off the record речникът с жаргоните.)
На всичкото отгоре тулупите имат „ментори в Русия!“, ако не знаете. И докато Баце самоотвержено джурка ваксината с кон на ледения полюс, не’кви – повтарям – дебелаци, простаци, гащници и тъпи парчета с дебели шкембета спат до обед и после ми задават въпроси, нахалниците! (Не ми се мисли какво говори Баце off the record!). Само дето не казва защо джурка ваксината с кон и на кой точно леден полюс джурка ваксината с кон, щото полюсите са два – Южен и Северен. И ако попитате Баце защо белите мечки не ядат пингвини, той не знае, щот’ е зает да джурка ваксината с кон. Ако бялата мечка (хм!) срещне Баце, ша го апне на мига като едното нищо! Колко й е на една бяла мечка да апне едно нищо!
Не се смейте!
Я се огледайте!
Кои са тези дебелаци, простаци, гащници и тъпи парчета с дебели шкембета?
Кой е тоя дебелак, простак, гащник и тъпо парче с дебело шкембе?
Кой е тоя тулуп безподобен, дето вика „Обичай ме, ако не – ще те изям!“? Кой, бе?!
Ами тоя, който 10 години джурка живота на 7 милиона българи!
А джуркам, читателю, означава „разбърквам, разбивам, размачквам, стривам на каша“. Що никой не се смее?
автор: Велислава Дърева