Рано в понеделник (16 август) сутрин, около 7.15 часа, главният прокурор Иван Гешев обяви чрез БТА, че ще наруши Конституцията, ако представи информация на Народното събрание за действията на прокуратурата във връзка с придобилите публичност тежки полицейски побои над оковани участници в гражданските протести през юли миналата година. Гешев обяснява, че не може „да предостави информация по конкретни дела, защото по закон нямал право да я знае, това би било нарушение на Конституцията и законите“. И че „искането за изслушването му в извънредно заседание на НС или за изготвяне на доклад по конкретни дела би представлявало нарушение на принципа на разделение на властите“.

Той се позовава на Конституционния съд, като визира решение от 2017 г. по питането на бившия главен прокурор Сотир Цацаров, според което главният прокурор не може да бъде питан за действия по конкретно наказателно производство.

Потърсихме конституционалисти и депутати за коментар какво може да изиска парламентът от главния прокурор, какво е длъжен да направи и какво може, ако иска.

Гешев не знае какво ще бъде питан в парламента, но заявява предварително, че не може да бъде питан

Към момента на изявлението му пред БТА все още нямаше никакъв официален документ в Народното събрание, от който да е видно по каква процедура парламентът смята да покани и иска да чуе главния прокурор.
Дали по предварителната идея на председателя на Народното събрание Ива Митева изслушването да стане въз основа на новия парламентарен правилник, който позволява на три месеца главният прокурор и председателите на върховните съдилища да бъдат поканвани пред Комисията по правни и конституционни въпроси, която предстои да бъде създаде в сряда (18 август); или въз основа на Конституцията, която предвижда парламентът „да може да изслушва и приема и други доклади (извън годишните отчети на прокуратурата – бел. ред.) на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика“.

Към 9.16 часа четирима депутати – Христо Иванов от „Демократична България“, Виктория Василева от „Има такъв народ“, Николай Хаджигенов от „Изправи се! Ние идваме“ и Атанас Зафиров от БСП, са внесли в деловодството на парламента проект на решение за искане на доклад, тоест по процедурата на цитирания текст от конституцията. Те искат докладът да обхваща периода 1 юли – 30 септември и да е за случаите на полицейско насилие и употреба на помощни средства срещу протестиращи граждани, за действията за установяване на лицата, които са превишили своите правомощия, кои са наблюдаващите прокурори и защо разследването се е забавило (вижте в прикачения файл).

Може ли или не може да бъде поискан доклад от главния прокурор?

Може, ако се отнася общо до наказателната политика на прокуратурата в определен сектор, например по прилагането на закона относно конвенционалната престъпност или трафика на хора, или телефонните измами, обясни проф. Пламен Киров, преподавател по конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски“ и бивш конституционен съдия. Затова е много важно според него как ще бъде формулирано решението на парламента. (Разговаряхме с проф. Киров преди да стане известно за внесения проект за решение.)

Искането на депутати за доклад от главния прокурорНе може, ако бъдат поискани отговори на въпроси, пряко засягащи по същество конкретни неприключили дела, твърди проф. Киров. Не е възможно например главният прокурор да отговаря точно за показаните видеозаписи с полицейския побой, ако заснетото от камерите е предмет на неприключило наказателно производство, независимо в коя фаза е то, смята конституционалистът.

Други експерти по конституционно право обясниха, че конституцията позволява депутатите да изслушват главния прокурор, когато пожелаят, и той не може да откаже. Основанието за това се съдържа в чл. 84 т. 16 от основния закон. Там се казва, че Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика.

Когато бъде поканен, но не се яви, главният прокурор не изпълнява свое конституционно задължение да бъде изслушан, обясниха юристите. Волята в случая е в компетентността на Народното събрание, а не на главния прокурор. Това е форма на сътрудничество между властите, а не упражняване на парламентарен контрол, както Гешев лъже.

Според специалистите шефът на държавното обвинение има ограничение единствено да не разгласява следствена тайна.

Ива Митева: Може да бъде поканен за изслушване и в правната комиися

Освен че може да му бъде поискан доклад пред пленарната зала, има процедура, по която главният прокурор може да бъде поканен за изслушване в Комисията по правни въпроси, която предстои да се създаде в сряда, обясни пред журналисти шефът на парламента Ива Митева преди заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност. Тя потвърди, че във вторник (17 август), на извънредното заседание в дневния ред влиза проектът на решение за внасяне на доклад от главния прокурор относно прилагането на закона във връзка с полицейското насилие. Митева припомни, че това е процедура, вече прилагана през 2019 г., така че тя не вижда проблем да бъде внесен исканият доклад, срокът е до петък.

Проф. Даниел Вълчев: Няма пречка да бъде поканен в парламента, но не е редно да бъде питан по висящи дела

България е парламентарна република и всеки гражданин, независимо на каква длъжност е, може да бъде поканен от парламента и неговите комисии и да бъде изслушан – този коментар направи проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ. В случая трябва да се прецени дали въпросите засягат следствена информация, която не би трябвало да придобива публичен вид.

Второто нещо е, че главните прокурори, които дават информация пред парламента, обикновено я представят в обобщен вид, не за конкретни производства, а за определени типове дела, или статистика, тенденции, криминогенни фактори и подобни. Няма пречка да бъде поканен главният прокурор в парламента, това е съвсем нормална процедура, нищо страшно няма в това, но не е редно да бъде питан по висящи дела, смята Вълчев.

Явяването на Гешев в парламента не нарушава по никакъв начин конституцията и разделението на властите, той решава какво ще говори

– категорични са юристи, някои от тях магистрати, други депутати, пожелали да не бъдат назовани. В проекторешението на парламента се казва изрично, че се иска доклад от главния прокурор за действията на прокуратурата по прилагането на закона във връзка със случаите на полицейско насилие. Оттам нататък негова воля е да прецени на кои въпроси да отговаря.
Но да се ползва конституцията изначално като щит, за да продължи обществото да стои в неведение какво върши държавата по тези стряскащи случаи на насилие от длъжностни лица, не може изобщо да бъде прието за нормално институционално поведение на фигурата с най-голямата процесуална власт, коментира депутат от т. нар. протестни парламентарни партии. Още повече, че вече има прецедент на доклад и изслушване на Гешев пред парламента и пред правната комисия през октомври 2020 г.

Юристи изразиха пред „Дневник“ учудване от изявлението на Гешев, че конституцията и върховенството на закона не му позволяват да говори за делата за полицейско насилие, след като прокуратурата изнася всякакви сведения и то по висящи дела, включително записи от специални разузнавателни средства (СРС), когато трябваше да дискредитира критици на властта и на себе си, без да й пречи върховенството на закона.

Главният прокурор може да информира парламента по много въпроси, свързани с полицейския побой, без да наруши условието да не навлиза по същество в доказателствената част, която се съдържа в папките, и без да коментира кои обвинения срещу кои лица са доказани, заяви магистрат, който е разглеждал подобни дела в миналото.
Гешев може да информира, без да наруши следствената тайна, законите и конституцията, например:

– Колко са наказателните производства за полицейско насилие и кога са образувани;

– Колко длъжностни лица са привлечени като обвиняеми и кога е станало това;

– По жалби на пострадали ли са образувани делата или по самосезиране на прокуратурата от медиите;

– Споменатите в съобщението на прокуратурата четири осъдени лица полицейски служители ли са или нарушители на реда / не става ясно от съобщението/ и на какви длъжности са ;

– Ръководителят на звено от Специализираната част на СДВР Андон Андонов сред четиримата обвиняеми ли е;

– Какви са причините да не бъдат досега приключени тези наказателни производства.

Така че има много въпроси, на които Гешев може да отговори без нарушения.