През изминалата година Саудитска Арабия е произвела 10 460 200 барела, което е със 150 000 повече от Русия. Най-голямата страна на Арабския полуостров, с най-големите петролни резерви в света, страна на „двете най-свещени места“ за исляма, стратегически противник на Иран, тя е най-добрият приятел на Съединените щати. И то не само защото доставя на американския пазар повече от един милион барела на ден и е един от основните кредитори на Съединените щати, на когото Вашингтон дължи 116,8 милиарда долара от общия си външен дъл, който е в размер на 21 трилиона долара.

През месец март принц Мохамед бин Салман Ал Сауд посети САЩ и обсъди с Доналд Тръмп „как да накара Русия да си плати“ за действията си в Сирия и за подкрепата си за Иран. Освен това двамата държавници обсъдиха общите стъпки, по които новият монарх ще води Рияд към демокрация: през септември миналата година Мохамед бин Салман позволи на жените да карат коли, отвори морски курорт за нудисти и разреши самолетните полети до Израел. През януари 2018 г. даде право на жените да посещават стадиони, а през февруари – да кандидатстват за служба в армията и да стартират женски бизнес. Преди седмица им позволи да посещават кинозали. Накратко – културна революция насред саудитските пясъци! Ако не бяха строгите обичаи на уахабитското кралство, Тръмп щеше да се целува с бин Салман дори по-често, отколкото с френския президент Макрон. В крайна сметка Вашингтон и Рияд са партньори във военната, дипломатическата и финансовата сфера. И в борбата срещу тероризма, разбира се. Така че няма нищо чудно в това, че, като чу от приятеля си президента Тръмп да се оплаква, че Съединените щати „са похарчили седем трилиона долара в Близкия изток и не са получили нищо, и дори повече от нищо“, веднага предложи на външния министър Адел ал-Джубейр вариант за компенсация: „Катар да покрие разходите за присъствието на въоръжени сили на САЩ в Сирия“.

Що се отнася до базите – съвсем конкретно: най-голяма в Близкия изток е американската военновъздушна база Ел Удейд, където са разположени 11 хиляди военнослужещи от САЩ и тяхната коалиция. Те осигуряват спокойното пребиваване на трона в Доха на шейх Тамим бин Хамад ал-Тани. Въпреки това и предвид факта, че саудитците и американците използват международното летище King Abdulaziz в Джеда и военноморската база King Fahad, Рияд трябва да е готов да замени американците в Сирия.

Всички тези доказателства за лоялността към общите (разбира се, демократични) ценности на Вашингтон и Рияд получават неочакван смисъл в светлината на информацията, получена от Global Research, че гостът на Тръмп принц Мохамед бин Салман изглежда мълчи за най-важното: от началото на своето управление (21 юни 2017 г.) той е обезглавил 133 души. Само за първото тримесечие на тази година – 42 души, сред които и 8 малолетни.

Защо отсечените глави, които се превръщат в запазена марка на кървавия тероризъм, не пречи на Вашингтон да проповядва либерализъм по целия свят? От гледна точка на съдбата на екзекутираните отговорите са два. Официалният отговор на полицията е, че екзекуциите показват ангажимента на саудитското правителство да „поддържа сигурността и правораздаването“. Последните 14 екзекутирани, например, са били обезглавени заради „въоръжен бунт срещу владетеля“, „участие в обстрела на службите за сигурност и техните превозни средства“, „подготовка и използване на коктейли Молотов“, „подбуждане към бунт, организиране и участие в масови безредици“, пише Global Research. Ако беше вярно, то това щеше да е същинската картина на „цветна революция“, каквато имаше в Югославия, Либия, Сирия и Украйна. А Вашингтон би следвало да е сред първите, които подкрепят опозицията.

Вторият отговор е този на Европейско-саудитската организация по правата на човека, ESOHR: „Саудитският режим наказва за предполагаеми престъпления хора, които не са нарушили международното право, а осъдените просто участват в мирни демонстрации, използват свободата на словото или изпълняват своите религиозни обреди“. Ако е така, тогава защо Виктория Нюланд не раздава бисквитки в Рияд и с какво любимият престолонаследник на Вашингтон се отличава от Милошевич, Кадафи, Асад и Янукович?

Миналата неделя в столицата на саудитското кралство наистина имаше престрелки. Както беше съобщено от иранската информационна агенция Fars News, „активна престрелка се води в близост до двореца на крал Салман бин Абдул Азиз Ал Сауд. Кралят и синът му, принц Мохамед бин Салман, бяха евакуирани в бункер на авиобаза, контролирана от американската армия“. Живущите около двореца написаха в Twitter, че е започнал държавен преврат. Членове на опозицията твърдят, че „старши офицер от сухопътната армията е ръководил нападението на двореца, за да убие краля и наследника“.

Нито една от големите западни медии не прояви интерес към събитието. Дори и вездесъщата Reuters не направи изключение, а просто цитира съобщение на местната полиция, че „саудитските сили за сигурност са свалили малък дрон играчка в района на Ел Хазма, където се намира един от кралските дворци.“

И така, защо на американско-саудитските отношения не пречат нито рязането на глави, нито докладът на ESOHR, който посочва, че „Мохамед бин Салман е един от най-жестоките лидери в най-новата история на кралството“, нито дори обвиненията на някои американски конгресмени към Саудитска Арабия за участието й в атентатите от 11 септември 2001? Още през 1943 г. САЩ предоставя на саудитците 5, 176 милиона унции сребро, изсечени във Филаделфия. Това сребро открадна „верните саудитци“ от Великобритания. Междувременно в пустинята са открити огромни нефтени находища, чието разработване започва веднага след Втората световна война. Три години по-късно Саудитска Арабия вече има добре наложена петролна индустрия и американското правителство става основен купувач на петрол.

Както казва директорът на Amnesty International за Близкия Изток Самах Хадид „за демокрацията по американски няма значение, че с тези кървави наказания саудитските власти налагат безмилостното прилагане на смъртното наказание като оръжие, способно да смаже инакомислещите и да неутрализира политическите опоненти“.