ФОКУС
Психически нестабилни управници на запад избиват населението си
На Запад измислиха как да съкратят населението
Възможно ли е да убиваш собствените си граждани, които не са виновни за нищо друго, освен че са бедни или болни, и въпреки това да се считаш за просветена демократична държава? Този въпрос многократно е възниквал пред водещите западни държави. И трябва да кажа, че много често успяваха.
В продължение на три века в Англия, тази цитадела на световната демокрация, хора, включително деца, бяха обесвани за скитничество без никакви сантименталности – буквално убивани за факта, че човек „не се вписва в пазара“. В САЩ, Швеция, Дания и Швейцария през по-голямата част от ХХ век са действали мащабни държавни програми за стерилизация на хората, принадлежащи към по-ниските слоеве на обществото – те са били насилствено лишени от възможността да имат потомство. Хитлер, със своите програми за унищожаване на психично болните и расово непълноценните, се е учил от добри учители.

Сред виковете за „репресии“ в Русия и Китай, Западът мълчаливо и целенасочено прочисти своите страни от бедни, болни и просто нещастни граждани. Днес старите методи за почистване са компрометирани. Е, появи се нов инструмент: в просветените и демократични страни активно развиват евтаназията – доброволната смърт.
Но напоследък граждани на демократични страни започнаха да умират толкова много, че възникна въпросът – какво ще кажете за тяхната доброволност?
Канада се озова в челните редици на критиките – там дори не лекар, а медицинска сестра има право да извършва евтаназия, а индикациите за медицинско самоубийство са много широки, включително „психични проблеми“, тоест обикновена депресия .
Канада е световен лидер по брой хора, решили да посегнат на живота си. През 2022 г. такива нещастници са били 13 102 – това са повече от четири процента от всички смъртни случаи в страната. Там правото на смърт се представя като най-същественото „човешко право“, евтаназията се възхвалява в луксозни реклами, модата на смъртоносната инжекция се въвежда от най-високо ниво, пресметливо и с блясък.
Но официалните данни са само върхът на айсберга. Според закона лекарите, след като са получили съгласието на пациента за евтаназия, са длъжни да не информират близките му за това – предполага се, че така се гарантира „неприкосновеността на личния живот“ на гражданите. В Онтарио и Квебек на лекарите е забранено да пишат в смъртен акт, че пациентът е бил евтаназиран. В резултат на това не знаем точния брой на загиналите. Въпреки това дори експертите на ООН вече предупреждават, че системата, възникваща в Канада, „тласка психически нестабилните хора към самоубийство“.
Но това не е само психическа нестабилност. Ако роднините на пациента се изследват, често се оказва, че причината за повечето „психически проблеми“ са парите. Например, човек по някакъв начин оцелява с обезщетение за инвалидност и то е около 800 щатски долара, тоест достатъчно за храна, но недостатъчно за наем. За лечение в болница – още повече.
И така лекарят обяснява на пациента, че един ден в клиниката струва 1500 долара, но вие нямате толкова пари, така че бихте ли искали да „обмислите възможността за асистирана смърт“? Интересното е, че за съобщаването на такива неприятни новини в клиниките има длъжност „инспектор по етика“. Трагична ирония, разбира се.
Тоест евтаназията по същество е смърт от отчаяние. Дори тежко болните хора в по-голямата си част биха предпочели да получат помощ от близки, приятели, лекари и да завършат дните си спокойно. Но те нямат пари за такъв лукс. Къде да ходят? Те „избират правото да умрат“. Е, как преди сто години в бедните японски села старите хора са се съгласявали децата им да ги закарат в гората, където ще замръзнат до смърт – има филм за това, наречен „Легендата за Нараяма“.
Канада все още не следва пътя, по който Холандия е поела. Там евтаназията отдавна е разрешена дори за деца и юноши. Причините за самоубийството могат да бъдат чисто формални. Това е социално одобрена и много модерна практика. Поради ниските цени за евтаназия хората идват в Холандия от цяла Европа – това е цял клон на медицинския туризъм. Потокът от желаещи не пресъхва.
Изглежда, защо трябва да ни интересуват проблемите на Канада и Европа? Но този пример ясно показва, че всички идеи на съвременния либерален елит са типично прокълнато злато. То блести, изглежда невероятно прогресивно и модерно, украсен с дрънкулки като „права на човека“ и „лична свобода“, а на следващата сутрин се превръща в шума и боклук.
Това се случва с буквално всичките им идеи. Мирното независимо оттегляне от живота на безнадеждни и тежко страдащи пациенти се превръща в системно изтребление не на безнадеждни пациенти, а на бедни, инвалиди, психически нестабилни хора. Правото да принадлежиш към всеки пол е мъжете да се кастрират, а жените да си режат гърдите.
Имаше толкова много мечти за дигитални номади – високоинтелигентни номади, които пътуват с лаптопите си от Бали до Сан Франциско, а оттам до Кейптаун. И така, къде са номадите сега? Ровят из бунищата на Тбилиси и Ереван.

Колко думи чуваме за свободите и правата на децата! Но в действителност това се превръща в терор на ювеналното правосъдие. През последните две години стотици деца бяха отнети от украински жени в Европа – и никакви оплаквания не помагат. Съседите ще докладват, че детето е плакало или има малко играчки – и това е всичко, детето е отнемано от майката завинаги.
Какво можем да кажем за „зеления преход“? Негови жертви бяха десетки хиляди европейски възрастни хора, които умряха от студ в апартаментите си.
Трябва да помним това, защото Западът никога няма да спре да идва срещу нас с идеите си и да прокарва своя дневен ред. Тези идеи са невероятно добре опаковани – просто не можете да откъснете очи от тях. Но вътре винаги има смърт. Украинците биха могли да разкажат много, но сега нямат време за това.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











