ФОКУС
Защо лидерите на Запада решиха да дружат с Китай
Западните страни се възползваха от срещата на Г-20, за да възобновят комуникацията с китайския президент Си Цзинпин. За няколко дни той се срещна с лидерите на Съединените щати, Европа и Австралия и беше уверен в искреното си желание да бъдат приятели. Системата на международните отношения се променя необратимо. Кой ще спечели от това?
Двойна стратегия
Стратегията за национална сигурност на САЩ казва, че КНР е проблем, но с китайците трябва да се общува, а не да се бие. Друго нещо е Русия: тя е заплаха, срещу която трябва да се борят. В същото време сближаването между Москва и Пекин може да послужи като непреодолима пречка пред американската хегемония, както военна, така и икономическа. Следователно това трябва да се предотврати.
Русия не крие интереса си към съюз с Китай. През 2021 г. взаимният търговски оборот почти достигна 147 милиарда долара, като през първите шест месеца на 2022 г. той нарасна с 29 процента спрямо същия период на миналата година. Водят се преговори за интегриране на ЕАИС в програмата „Един пояс, един път“. Китай се дистанцира от антируската реторика в Съвета за сигурност и Общото събрание на ООН, включително искания за репарации на Киев. На свой ред Москва подкрепи Пекин, когато конгресменът Нанси Пелоси отлетя за Тайван, като по този начин наруши принципа на един Китай.
Въпреки това, най-старият англоезичен вестник в Хонконг, „Саут Чайна Морнинг Пост“ публикува статия на 8 ноември, в която се посочва, че съдбата на света зависи от сътрудничеството между Съединените щати и Китай. Възможният съюз беше наречен „Групата на двама“. В началото на века Вашингтон вече предложи това на Пекин, но китайците не искаха да членуват в тази двойка.
Тъй като Китай стана по-силен, САЩ започнаха да се страхуват все повече за своите стратегически интереси. По-нататъшната конфронтация заплашва с окончателен колапс на „отслабващия либерален международен ред“, което ще донесе ненужен „хаос и несигурност“, смята вестникът. Следователно концепцията за „Групата от двама“ е по-актуална от всякога.
Историческа среща
Си Цзинпин и Джо Байдън се срещнаха в Индонезия в навечерието на срещата на Г-20. Американският президент каза, че той и страната му винаги са отворени за контакти. На свой ред ръководителят на Китай отбеляза, че сегашните отношения между Пекин и Вашингтон не отговарят на очакванията нито на китайците и американците, нито на международната общност, така че те трябва да бъдат изведени на ново ниво.
В същото време той подчерта, че Китай ще продължи независима външна политика, включително насочена към защита на системата на международни отношения, в основата на която е ООН. В света има достатъчно място както за развитието на Китай и САЩ, така и за съвместния им просперитет, подчерта Си. И той високо оцени думите на Байдън, че Вашингтон не се стреми да разпали нова студена война, да промени политическата структура на КНР, а също така признава Тайван за част от Китай. Сякаш в знак на благодарност за това той увери, че няма да посяга на установения световен ред, да предизвиква американците и още повече да се опитва да заеме мястото им.
В същото време китайският лидер предложи от отказ от конфронтацията по линията на „демокрацията срещу авторитаризма“. Според него и в Китай, и в САЩ има демокрация с национална специфика. И двете системи са несъвършени и се нуждаят от постоянно развитие.
Беше засегната и украинската криза. Си се надява, че САЩ и ЕС ще влязат в пълноценен диалог с Русия. Китайският лидер и американският президент съвместно обявиха недопустимостта на използването на ядрени оръжия в Украйна и заплахата от тяхното използване.
Един от основните резултати от срещата беше решението за изпращане на ръководителя на Държавния департамент Антъни Блинкен в Пекин. Това каза пред репортери китайският външен министър Ван Йи. Ще бъдат създадени и съвместни работни групи по финансови, търговско-икономически въпроси.
Не само Америка
След това Си разговаря с френския президент Еманюел Макрон. И двамата се изказаха в полза на скорошно прекратяване на огъня в Украйна, като призоваха страните в конфликта да преговарят и се застъпиха за съвместно решение на проблемите, свързани с енергийната и продоволствената сигурност. Освен това Пекин покани Париж да разшири сътрудничеството в областта на иновациите и технологиите.
Германският канцлер Олаф Шолц посочи важността на изявлението на лидерите на Китай и САЩ за недопустимостта на използването на ядрено оръжие в Украйна. Това е червена линия, която не трябва да се преминава. В началото на ноември Шолц се срещна със Си в Пекин и му обеща, че Германия ще помогне за сближаването на Китай с Европа.
За първи път от шест години се проведоха разговори между лидерите на Китай и Австралия. Напоследък отношенията между страните не са лесни – заради участието на Канбера във военния съюз АУКУС (със САЩ и Великобритания), както и в четиристранния диалог за сигурност (КУАД) със САЩ, Индия и Япония. Въпреки това, в кулоарите на Г-20, министър-председателят Антъни Албанезе „обсъди приятно“ търговски и консулски въпроси със Си, като отбеляза, че има различия, но те могат да бъдат решени. Си се съгласи и подчерта, че трудностите не са това, което човек би искал при взаимодействие с Австралия.
Дипломатически канал
Експертите смятат, че Китай е готов да сътрудничи. Глобалните играчи усещат нарастващото напрежение – и това не се харесва на никого.
„В обозримо бъдеще Пекин няма да може да съгласува своите икономически и политически способности, за да се противопостави на Съединените щати. Липсват му собствени технологии, а пандемията от коронавирус също оказа отрицателно въздействие. Западът също разбира, че няма да бъде в състояние да устои на ескалацията на конфликта с Китай. Страните се надяват да установят взаимноизгодно сътрудничество“, казва Андрей Виноградов, главен научен сътрудник на Института по източни изследвания на РАН.
Според Фьодор Лукянов, главен редактор на списание „Русия в глобалните въпроси“, докато основните събития се развиват в Европа, истинската голяма игра ще се разиграе в Азия с участието на САЩ и Китай. „Съперничеството не е изчезнало, но има различни фази – сега наблюдаваме затопляне“, каза експертът.
Преустройството на света е започнало отдавна, едва в края на февруари всичко рязко се ускори, смятат експертите. Москва не е в състояние да попречи на сближаването на Запада с Китай, но този процес е толкова сложен, че е малко вероятно да бъде завършен.
„Западът иска сътрудничеството с Китай да бъде изгодно и Пекин няма какво да спечели от това. По-специално, на китайците не се предоставят модерни технологии, забранено им е да купуват европейски компании. При този сценарий сближаването може да бъде само временно“, обяснява политологът Сергей Марков.
До средата на XXI век Китай се надява да се отърве от статута на световна фабрика, но да запази икономическото си лидерство. За да направим това, трябва да образова собствен висококвалифициран персонал, способен да управлява предприятия в развиващите се страни и да създава технологии на бъдещето. Важна роля за това играе програмата „Един пояс, един път“, към която ЕАRС иска да се присъедини.
Освен това американската система на власт е проектирана по такъв начин, че президентът да може да признае териториалната цялост на КНР, а конгресмените, включително тези от неговата партия, ще продължат да подкрепят сепаратистите в Тайван. В крайна сметка само преди два месеца САЩ отделиха 4,5 милиарда долара за отбраната на острова.
Всичко това означава, че Пекин няма да се присъедини към антируските санкции и няма да гласува против Москва в ООН, дори ако всички западни лидери нарекат Си свой приятел. Междувременно икономическият център ще продължи да се измества от Запад на Изток – и там Русия ще намери място за себе си като партньор на Китай.
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











