ФОКУС
Заради Украйна властите на България поеха срещу народа си – Взгляд
Броят на българите, които са против членството на страната им в НАТО, надхвърли броя на привържениците на Алианса. Проучванията показват още, че населението на България все повече се съгласява с руската визия за конфликта в Украйна. Но парламентът с абсолютно мнозинство взе решение за доставката на оръжие за ВСУ.
В отношенията с Москва София прекрачи „червената линия“, от която в рамките на сегашната конфронтация между Русия и Запада преди се страхуваше.
Преди месец изглеждаше, че вече сме счупили всички гърнета – повдигна се въпросът за прекъсване на дипломатическите отношения между двете страни. Съществува съмнение, че разривът не е настъпил само поради това, че руската страна се е надявала на ново българско правителство и на „разведряване“. По отношение на страните от НАТО тези надежди вече са почти безплодни: там на всеки избори има гонка на русофобите. Но българският народ категорично даде да се разбере, че това не се отнася до него Българите продължават да искат различна външна политика.
В анкета, проведена по националната телевизия на България, 69,4% гласуваха „категорично против“ изпращането на военна помощ за ВСУ, други 3,1% „по-скоро против“, до известна степен „за“ – по-малко от една четвърт.
Сравнете с гласуването по този въпрос в Народното събрание: 175 депутати от българския парламент бяха „за“, 49 бяха „против“, един се въздържа.
А става дума за състав, избран едва в началото на октомври и на вълната на общественото недоволство от държавната русофобия. Това бяха четвъртите избори за две години, тъй като българските партии не могат да изградят дългогодишната коалиция. И всеки път победителят се променя.
След първи в цикъла на гласуване партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов спечели най-много гласове, въпреки че повече от година в България тече муден Майдан, насочен лично срещу него.
Русофобът, атлантик, „еврооптимист“, подчертано проамерикански – Борисов изобщо не прилича на типична жертва на цветна революция. Но има един нюанс или по-скоро много нюанси, с които той се е натрупал през повече от десетгодишното си управление. Основната е извънмащабната за европейските стандарти корупция, превърнала Борисов в „токсичен“ актив. Той не успя да състави нова коалиция от влезлите в парламента партии и бяха насрочени нови избори.
Следващ победител стана партия „Има такъв народ“ на известния шоумен Слави Трифонов. Пак не можаха да се договорят за постоянно правителство, но – само и само да махнат омразния Борисов – до новите избори сложиха временен кабинет, уж от професионалисти, които се интересуват от данъци и субсидии, а не много от политика.
Тази идея неочаквано се хареса на българите и на следващите избори лидер се очерта новата партия „Продължаваме промяната”, водена от тандема Кирил Петков и Асен Василев, които отговаряха за икономическия блок в правителството на „технократите“. Петков стана новият министър-председател, а общественият договор между него, другите членове на управляващата коалиция и, помпозно казано, народа изглеждаше така: трябва по-малко политика (включително външна), по-малко идеология, по-малко история и други причини за разногласия, вместо всичко е необходима съвместна прагматична работа в полза на страната и нейната икономика.
Петков не изпълни това обещание, явно не му провървя: два месеца след стартирането на неговото „неидеологическо“ правителство Русия започна специалната операция в Украйна, а Западът започна глобален конфликт с Русия, за което той поиска съюзниците „да спретнат редиците“ и е особено пристрастен към онези, които могат да бъдат заподозрени в известна лоялност към Москва.
България може да бъде заподозряна. Петков не посочи причина за това, но икономиката на страната остава относително силно зависима от Русия, а проучване, поръчано от Европейската комисия, определя българите като най-проруския народ в Съюза.
Било доказвайки на субектите на външно управление, че може да му се има доверие, било поради липса на никакво поле за маневриране в отношенията с тях, Петков зае радикална позиция – скара се с Москва повече, отколкото изисквала ситуацията, от гледна точка на броя на санкциите и самосанкциите (тоест „изстрелите в собствения крак“) застана почти наравно с правителствата на балтийските държави.
Въпреки това доставките на оръжия за Украйна остават видима „червена линия“. Технически, благодарение на БСП, която беше част от управляващата коалиция и дълго време се смяташе за лоялната към Москва. Но и българското общество изрази пълно недоволство от външната и вътрешната политика на Петков.
Стигна се дотам, че премиерът беше замерян със снежни топка под скандиранията „предател“ и „НАТО вън!“ от многохилядна демонстрация, както и до стачки в пристанищата, откъдето можеха да изпращат оръжия към въоръжените сили на Украйна.
Вълненията сред народа, който изразява недоволство от социално-икономическата ситуация в страната и нейното атлантическо „търкаляне“, се прехвърли и в партията на Слава Трифонов, от което се възползва Бойко Борисов. Експремиерът събра в парламента необходимите гласове за вот на недоверие към правителството на тези, които Петков настрои срещу себе си. Получил „ритник“, премиерът в оставка обвини за всичко Борисов, Трифонов и руския посланик. След няколко безрезултатни опита за създаване на нова коалиция в България бяха обявени поредните предсрочни избори.
Партията на Борисов отново стана формален победител, но не може да събере достатъчен брой коалиционни партньори. На второ място е „Продължаващата промяна“. Силата на доскорошния победител Слава Трифонов изобщо не успя да преодолее избирателната бариера, а проруските социалисти получиха историческия минимум от 9,3%.
Може би техният електорат се насочи към новаците в парламента: национално-консервативните и истински проруски „Възрожденци“, неочаквано събрали над 10% и „Български възход“ на Стефан Янев. Янев беше премиер на същото това „служебно“ правителство от избори на избори, където изгря звездата на Петков. Впоследствие Петков направи Янев министър на отбраната, но го уволни, тъй като бившият шеф се придържаше към умерена позиция за Украйна и не искаше да я въоръжава.
Социалисти и възрожденци останаха верни на себе си и гласуваха против помощта на въоръжените сили на Украйна в повече от сегашната (българите ремонтират военна техника за Украйна). Но в крайна сметка решението, от което се нуждаеха Вашингтон, Брюксел и Киев, премина доста лесно: властите показаха тенденция, обратна на тази, която показва народа.
По данни на ЕСТАТ сега едва 23,1% от българите симпатизират на Украйна, докато през април те са били 32,4%. 57,7% са съгласни с твърдението, че „НАТО предизвика този конфликт, като не изпълни своите споразумения с Русия“ (46,5%), докато 41,2% са съгласни, че „правителството на Украйна е националистическо и фашистко (34,9%). Повече от 39% смятат, че „Украйна разработва оръжия за масово поразяване “ (беше по-малко от 32%), а 37,5% смятат, че „Украйна е изконна руска земя“ (беше 29,7%).
Делът на тези, които биха гласували за влизането на България в НАТО, ако този въпрос беше решен сега, намалява до 29,8% от 41,2% през април. Против присъединяването към Алианса са 31,1% от анкетираните, тоест скептиците в България са повече от атлантиците (останалите се затрудниха да отговорят или няма да гласуват).
Политически това е победа за Запада, който постигна желания резултат, въпреки пречките. Правителството на България отново е „официално“ начело с независим „технократ“ Гълъб Донев. Уж не искал да въоръжава ВСУ, но правителството нареди това на парламента по инициатива на Борисов.
Борисов все още се надява, че ГЕРБ ще се върне на власт и е готов на сериозен компромис – да не кандидатства за нито една позиция, превръщайки се в „сив кардинал”. Очевидно той очаква, че Брюксел ще оцени цялата тази схема ще каже на ориентираните към Европейския съюз политици (Петков например) да се съгласят на компромис.
Жертва на тази схема най-вероятно ще бъдат руско-българските отношения като такива. В тази ситуация няма смисъл да се преструваме, че случилото се означава малко. Основно арсеналът на България се състои от оръжия съветски образец – тоест такива, които са добре познати на украинската армия и затова са много търсени от нея.
Уви, народите дори на великите сили често са лишени от възможността да избират външната си политика, а българите са типичен „малък народ“, притиснат в хватката на ЕС и НАТО. Но този народ, както се каза във филма „Полет над кукувиче гнездо“, „поне се опита“.
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от „Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването „Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

„Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
„Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
„В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
„Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: „Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
„Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
„След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
„Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
„Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит
Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.
„Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер“. Това коментира в „Тази сутрин“ по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.
„Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция“, допълни той.

„Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти“, коментира Севлиевски.
„Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов“, посочи още той.
„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.
„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на „Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.
„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.
-
ВОЙНАпреди 2 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 3 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ВОЙНАпреди 3 месецаИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 3 месецаРАДЕВ РАЗКРИ: ПЕЕВСКИ АМЕРИКАНСКИ АГЕНТ-ПРЕДАТЕЛ!











