ФОКУС
ИСТИНСКАТА ЦЕЛ НА РУСКО-УКРАИНСКАТА ВОЙНА
Истинската цел на руско-украинската война не е Русия, Путин или дори руското общество. Целта е средният западняк. През последните 8 месеца интензивността на атаката срещу обикновения западняк и обикновения гражданин на света се увеличи. Бяхме подложени на рязка инфлация, неконтролируеми цени на горивата, недостиг на храна и енергийни смущения. Когато разходите за живот растат, стандартът на живот пада. Нищо от това не е случайно. Ние преживяваме координирана атака срещу основните жизнени нужди – храна, газ, енергия – предназначена да ни постави в режим на оцеляване и да ни направят по-зависими от правителството. Със зависимостта идва контролът. Защо се случва всичко това? Кой го прави? Как го правят?
Руско-украинският конфликт, който започна през февруари, предостави много удобна изкупителна жертва за правителството на САЩ. Русофобията – ирационалният страх от Русия и всичко, което е руско нараства през последните 6 години, ускорявайки се, след като Тръмп победи Хилари Клинтън на президентските избори в САЩ през 2016 г.
Демократите, като големите губещи, не можаха да признаят, че са загубили, и така те продължиха да измислят твърдения за „руско хакване“ и „руска намеса“ в изборите в САЩ, която никога не издържа на проверка. Въпреки липсата на доказателства, тези твърдения промениха общественото възприятие и спомогнаха за затвърждаването на идеята, че руският президент Путин е лошият човек и новият враг. И сега Байдън обвинява Русия като причина за покачването на цените на горивата в САЩ. Той обаче пренебрегва няколко неудобни факта, а именно, че цената на газа се е покачила много преди Русия да нахлуе в Украйна и от икономическа гледна точка няма логична причина, поради която действията на друга нация биха повлияли на вътрешните цени на нация износителка на петрол като САЩ .
Американските и европейските санкции срещу Русия дадоха грандиозен обратен ефект. Целта беше да се изолира Русия, да й се даде урок и да се срине рублата, но рублата сега е по-силна от преди и днес Русия прави повече пари, отколкото преди санкциите. Изглежда, че няма смисъл, но по макиавелистски начин има идеален смисъл. Защо? Защото истинската цел на санкциите беше да навредят на средния американец, европеец и западняк, а не на Русия! С всички тези санкции САЩ и Европейския съюз се простреляха в крака, докато твърдяха, че нараняват Русия. За да бъдем точни, те всщност прострелват краката на средностатистическите си граждани, тези от ниската и средната класа, които сега носят тежестта на всички безумни антируски санкции. Тъй като световната икономика е толкова взаимосвързана, тези санкции сега направиха по-трудно за западняците да получат същите продукти на същите цени. Неистовата инфлация засяга най-много долната и средната класа, а не висшата класа, която може да си позволи да поеме увеличението на цените.
Главният пациент с деменция Джо Байдън твърдеше, че инфлацията също е по вина на Путин. Да, точно така – Путин е виновен за инфлацията, причинена от прекомерното печатане на щатски долари от Федералния резерв на САЩ, което се случи през последните 2-3 години и при Тръмп, и при Байдън!
Каквото се случи с горивата, така е и с храните. Путин и Русия бяха обвинени за нахлуването в Украйна, унищожаването на „житницата на Европа“ и увеличаването на разходите за зърно. Цените на храните полудяха, но може да има друга зловеща причина за това. Чували ли сте за мистериозния феномен в центровете за разпределение на храна в САЩ, които се запалват и изгарят? Броят им вече е над 100 и продължава да расте. Какви са шансовете толкова много хранителни центрове да се запалят произволно? Просто съвпадение, или някой умишлено ги е насочил, за да създаде изкуствен недостиг и да повиши цените на храните?
С енергията е същата история. Има натиск да се накарат хората да купуват нови електрически автомобили, като се използва мотивът, че те избягват бензина . По-внимателното разглеждане на това обаче ни връща към по-задълбочен дневен ред, обявен отдавна: Дневен ред 2030 (Agenda 2030) е всеобхватният дневен ред за използване на зеленото/екологичното движение, за да превърне планетата в технократичен, трансхуманистичен свят, управляван от AI (изкуствен интелект) и опитващ се да примами хората да се слеят с машините. Този „зелен” дневен ред е изцяло за ограничаване на въглеродните емисии и енергийното потребление. Всъщност тези, които управляват тази схема, искат да ви наложат „квота за въглерод“ за общото ви потребление на енергия, която не можете да превишите. Тази деиндустриализация ще направи обикновения човек по-зависим от правителството. Абсурдността на всичко това се подчертава от факта, че електрическите превозни средства трябва да получават енергията си, като бъдат включени в мрежата, която най-често се захранва от въглища, нефт и природен газ!
Основната тема, обединяваща всички тези неща – инфлация, растящи цени на горивата, растящи цени на храните, недостиг на енергия и други е, че те притискат хората в отчаяни ситуации. Те привеждат хората в режим на оцеляване. Това не е истинско опазване на околната среда, или загриженост за планетата, а по-скоро приятно звучаща мантра, която да скрие заграбването на власт. Това ще накара хората да страдат и да молят правителството за помощ, чувствайки, че нямат друга възможност. След това, когато правителството раздаде социални помощи, хората стават зависими от тях и по този начин по-лесно се контролират. Така наречената „помощ“ от правителствата винаги идва с прикачени условия.
Първоначално раздаваните материали може да са безплатни, но рано или късно те идват с условия. В крайна сметка помоща е привилегия, а не право, и тези, които предоставят привилегията, контролират правилата и условията на подаръка. Рано или късно правителството може да каже нещо подобно: „Ако искате да продължите да получавате помоща си, моля, уверете се, че графикът ви за ваксини е актуален.“ Или ако не са ваксини, може да се програмира CBDC (цифрови валути на централната банка). Хората няма да имат друг избор, освен да използват тези „пари“ (прословутия ваучер). В крайна сметка правителството не може да раздаде никакви социални помощи на онези, чиито мнения (изразени в социалните медии, или частно) биха счетени за „погрешни“ от държавата. Наистина няма ограничение докъде правителството може да стигне по отношение на нарушаване на правата на хората, ако тези хора станат напълно зависими от правителството за основните си жизнени нужди.
Ще прерасне ли руско-украинският конфликт в Трета световна война? Има потенциал, но в крайна сметка е важно да признаем, че войните не са същите, каквито са били. Ние вече сме в Третата световна война! Това е различен вид война – хибридна война, или война от 4-то /5-то поколение (4GW/5GW) , която размива границите между война и политика, военни и цивилни. Включва нови форми на агресия като пропаганда, кибератаки, прекъсване на веригите за доставки, EM (електромагнитни) атаки и унищожаване на инфраструктура, които могат ефективно да спечелят войната за агресора, без да е необходимо да разполага свои собствени войски в атакуваната страна. От тази гледна точка САЩ и Русия вече са в такава война. На едно ниво всички тези видове войни се водят от една нация срещу друга. Въпреки това, на друго ниво, всички тези нации се контролират от сила, която ги използва като офиси на гигантска мултинационална корпорация, организирайки конфликт между тях, за да доведат до Едно световно правителство, или Нов световен ред, където истинската цел е обикновеният човек. Това означава, че това сме ВСИЧКИ НИЕ. Трябна да сме наясно с плановете, които целят да ни поробят. Нашето щастие и свобода са заложени на карта.
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











