ФОКУС
Ако не сте разбрали – социалните мрежи умряха!
Това, което си мислим, че е социалното на социалните мрежи, отдавна си е отишло. „Кралят е мъртъв, да живее рекламодателят!“, приятелчета
В идеалния си и най-неопетнен вариант интернетът беше създаден да свързва. Да глобализира, до помага, да информира и да направи светa едно по-добро място с по-лесен достъп до информация.
След него се появиха и социалните мрежи, които отново в първоначалния си светъл образ имаха за цел да свързват хората
по интереси, общи местообитания, общи приятели и т.н. Майките ни можеха да се видят със съученичките си от гимназията, да се свържат с някои далечни братовчеди, ние можехме да участваме в групи, които публикуват нашата музика, а Пепи комшията можеше да пише лично в профила на Цеца и да си репоства „Кукавица“ до безкрай. Животът беше хубав и действително социалните мрежи родиха хиляди приятелства, връзки, инициативи, взаимопомощ, благотворителни акции, ивенти за протести, свобода, култови мемета и жестоки интернет сензации. Станахме царе на сторитата и различните инструменти на социалките, а след бума на Instagram и TikTok нещата стигнаха дотам да се превърнем в истински богове на визуалното съдържание. „Сам съм си медия“ е слоганът на последните 5–7 години, а инфлуенсър сто процента е най-конвертируемата дума на десетилетието. Дотук добре, но светът е силно притеснен, защото през последните няколко седмици го заля вълна от дискусии за бъдещето на социалните мрежи. Дискусиите бяха предизвикани от инвеститори, обсъждащи Facebook и десетгодишния му план за изграждане на метавселена и контролираното разрушаване от Илон Мъск на новопридобития от него Twitter. Има много опасения, че Мъск скоро ще унищожи Twitter, но според експерти това въобще не е първото, за което трябва да се тревожим, защото социалните мрежи вече са мъртви. Традиционният ни начин на комуникация също.

Реалният край на гигантите
Платформите, които реално дефинираха какво означава „социални мрежи“ – Facebook, Instagram, Twitter, дори Tumblr и един от прародителите MySpace, до голяма степен са оставени да атрофират в прахта, като са доминирани от по-новите си наследници и техните собствени модели на онлайн взаимодействие. Facebook естествено се срина след години на скандали относно алгоритмите му и цялостната политика, а Instagram, макар и все още използван от мнозина, е широко мразен за това, че предлага безкрайно спонсорирано съдържание, вместо да ни свързва с приятелите ни или реални хора.
В момента Twitter също е изправен пред заплахата от масово разпадане след поглъщането на компанията от Мъск,
но експерти твърдят, че той и без това отдавна е „гробище“, тъй като 10 процента от потребителите съставляват 90 процента от трафика, като „тежките потребители“ дори не публикуват всеки ден. Вместо традиционните социални мрежи, изброени по-горе, вече имаме YouTube, TikTok, Twitch и безкраен брой стрийминг платформи, в което няма нищо лошо. Те обаче променят целия модел на комуникация в интернет пространството и въобще в световен мащаб. В класическите и по-стари социални мрежи имахме двупосочен или многопосочен разговор и реален канал на комуникация, а сега влизаме в еднопосочен – ставаме единствено потребители на съдържание. Тоест от активни участници в комуникационния процес сега сме пасивни зрители на най-често визуално съдържание. Ние единствено гледаме и скролваме. Дори да създаваме, отново правим нещо и го пускаме до аудиторията, която го гледа. Не комуникираме – пасивно създаваме или потребяваме. Този нов модел определя начина на поведение на цели поколения не само в социалките, а изобщо в интернет и реалния живот. TikTok, който сега е първата най-популярна платформа в света, е пример за това – платформата е предназначена за пасивно потребление на видео съдържание. Хората имат любимци и консумират тяхното съдържание, но без реално да търсят активен път за обратна комуникация – те просто скролват и гледат.
Светът на големите пари, който победи
Социалните мрежи се превърнаха в огромна машина за пари. Реално те винаги са били такава, но сега осезаемо в тях се предлага 80% рекламно съдържание, което платформите толерират и поставят чрез алгоритмите си пред нашите очи. Социалните мрежи абсолютно отхвърлиха социалния фактор за сметка на пазарния. Един трезв поглед върху политическата и икономическата картина и разпределението на „пазара“ в сектора на социалните мрежи ни показва, че всеки основен аспект на социалните медии е частна собственост и се управлява от различни конгломерати. Данните, които генерираме, центровете за данни, които ги съхраняват, алгоритмите, които ги обработват, сървърите, които ги хостват, екипите, които етикетират, сортират и взаимодействат с тях, кабелите, по които пътуват –
платформите, тяхната инфраструктура и техническото ноу-хау не са наши.
Дори данните, които можем да използваме за разработване на алтернативи, се пазят от фирми, които са ангажирани с бизнес модели, които изискват тази изцяло приватизирана система. Изчислителните ресурси, които можем да използваме, за да експериментираме с тези данни, са частна собственост на технологични компании или други структури, притежаващи капитал, а именно тръстове за инвестиции в недвижими имоти, които третират интернет инфраструктурата като финансови активи, отдадени обратно под наем на големи технологични фирми. С две думи всяка наша „социална“ активност в социалните мрежи всъщност се монетизира в сметките на огромни частни компании. Това са заключения на редица експерти, които ни съветват, че картината на общото ни битуване в интернет пространството не изглежда никак розова.
Според тях единственият изход е създаването на мрежи, в които можем да общуваме помежду си, вместо пасивно да наблюдаваме. Те ни съветват още изключително силно да се дистанцираме от социални мрежи собственост на частния сектор, както и на огромни държавни структури, които по един или друг начин се опитват да контролират населението си именно чрез „свободата“ на платформите. Доклад на „Ройтерс“ за бъдещето на социалните мрежи твърди, че докато не настъпи фундаментална промяна, никога няма да видим истински свободни социални медии в световен мащаб.
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











