ФОКУС
Партийната субсидия е по-голяма гавра, отколкото мислехме
Години наред държавата скришом раздава повече пари най-вече на ГЕРБ, БСП и ДПС с тяхното мълчаливо съгласие
Е, този път политиците и държавата наистина се изгавриха с нас. Години наред търпим този джебчийски похват, наречен „партийна субсидия”, който използват, за да шарят в джобовете ни. А сега внезапно се оказа, че тихомълком хазната раздава, а партиите прибират – дори повече пари, отколкото публично признават пред данъкоплатците. И твърдят, че е законно!
Ситуацията е просто отвратителна, защото ни направиха да изглеждаме като будали. За държавното финансиране на партиите се говори страшно много през последните години. Под лозунга за неговото орязване се организира и проведе национален референдум. За това време вероятно всеки човек в страната, който е обърнал внимание на въпроса, е запомнил едно число – 11 лв. Това е сумата, която получават за всеки действителен глас политическите сили, влезли в Народното събрание, както и онези, които са събрали поне 1% на последните парламентарни избори.
И в края на всяка година, когато се обсъждаше държавният бюджет за следващата, неизменно се водеше един и същи обществен разговор – трябва ли да се запази субсидията, дали да се съкрати на едно левче за глас или поне да се намали с левче. Изведнъж разбираме, че докато сме се горещели заради тези 11 лв., финансовото министерство тайно е раздавало други, по-високи суми. При това облягайки се на закона.
Нещата стоят по следния начин. Данни на финансовото министерство, изискани от “Шоуто на Слави”, показаха, че ведомството е изплатило общо 38 648 384 лв. на партии и коалиции през 2018 г. Скритите бонуси излизат наяве, когато субсидията, получена от всяка „правоимаща” политическа формация, се раздели на действителните гласове, които е взела на последните избори през 2017 г. Тогава става ясно, че политиците всъщност са прибрали по 13.23 лв. на глас, а не по 11 лв., както всички (мислехме, че) знаем.
Как се получава така?
В Закона за политическите партии е записано, че общата сума, която държавната хазна изплаща всяка година на „правоимащите”, се определя ежегодно в Закона за държавния бюджет „в зависимост от броя на получените действителни гласове от партиите и коалициите на последните парламентарни избори”. Здравият разум диктува, че фразата „партиите и коалициите” включва само онези политически сили, които са влезли в парламента или са получили над 1%. Нали това са тези, които имат право на субсидия по смисъла на закона!
Съвсем другояче обаче тълкуват разпоредбата във финансовото министерство. Във ведомството смятат, че в сметката трябва да се включат действителните гласове, пуснати буквално за всички партии и коалиции, които са участвали на последните избори. С други думи, може да си гласувал за Ракиената партия или Коалицията на второто пришествие, но това няма никакво значение – ако твоят глас е действителен, тогава той ще се преразпредели към големите политически сили като ГЕРБ, БСП, ДПС и т.н. Както и парите, вървящи с него. Излиза, че се прилага същият принцип, който се използва, когато се определя кой колко депутатски мандати получава – гласовете за извънпарламентарните партии и коалиции се преразпределят в полза на формациите, влезли в Народното събрание. Достатъчно е само гласоподавателят да влезе в изборната секция, да гласува дори с „Не подкрепям никого“ и хоп – неговите 11 лв. се прибавят към спечелилите партии.
Коментарът на финансовото ведомство за това безобразно тълкувание: спазваме закона, колкото и да е крив! „Има едно несъвършенство на законодателството…. Няма как при сега действащия Закон за политическите партии да се получат точно 11 лв. на глас. Законът е разписан така, че общата сума за гласовете на всички участници в изборите в крайна сметка да се разпредели само между правоимащите партии и коалиции“, оправда се министър Владислав Горанов.
От думите на Горанов става категорично ясно:
той е знаел, че фактически плаща повече от 11 лв. на глас.
Знаел е и докато години наред се вихреха (сега очевидно) безсмислени спорове за размера на сумата, не е споменал нищо. Тук не става въпрос за глупост или некомпетентност. Това е финансовото министерство. Там знаят всяка стотинка, която влиза или излиза от сметките им. Горанов е бил наясно през цялото време, че харчат много повече, отколкото гражданите смятат, и не е направил нищо. Има и още един парадокс. В Закона за държавния бюджет никъде не е обозначено ясно колко пари се плащат за партийните субсидии. Там може да се види например колко пари ще получи община Долно Нанагорнище, но онези 38 милиона за партиите ги няма. Скрити са някъде в обобщени графи.
Защо си мълчахте, господин министър?
Къде е отговорността ви към данъкоплатците?
Къде е отговорността ви към вашите гласоподаватели, които ви вкараха в парламента, а с това ви дадоха възможността да станете министър и да се разпореждате с парите им? И за какво беше всичко? За да могат ГЕРБ и вашите (уж) опоненти от БСП да събират милиони в банки, а Бойко Борисов да си купува симпатията на гражданите, като върши благотворителност със собствените им пари – като онези 70 000 долара, които партията му дари, за да бъдат прибрани тленните останки на загиналия алпинист Иван Томов.
Но не само Горанов е виновен – никой друг не иска да направи нищо. Бойко Борисов едно си знае, едно си бае: „Този закон за субсидиите БСП го направи, не съм го направил аз“. Няма значение кой го е направил. Като е толкова несъвършен, както твърди Горанов, ГЕРБ можеше сто пъти да го поправи за толкова години във властта. Вместо това мълчаливо вземаха парите. Социалистите пък така са се вторачили в тераси, барбекюта и апартаменти, че не могат да обърнат внимание на закона, който така удобно облагодетелства и тях. Оправдават се, че имали внесени законопроекти за намаляване на субсидията. Ами, като имате, отидете в парламента и започнете да ръчкате управляващите, докато склонят да ги разгледат и приемат! Но и те са си мълчали, че за 2018 г. са получили 2 милиона повече от полагаемото им. Или не са забелязали?! ДПС няма какво да ги коментираме – толкова са улисани да спасяват България и Европа от призрака на национализма, че парите на данъкоплатците им изглеждат като твърде незначителна кауза.
А може би просто всички се снишават от страх
да не би скандалното разкритие да отприщи неочаквано мощна буря. Финансовото министерство се позовава на „несъвършения” закон, за да плаща повече пари на „правоимащите”. За Горанов и хората му това, изглежда, изчерпва въпроса. Сега обаче започва проверка на Върховната административна прокуратура дали действително подходът на ведомството отговаря на закона. Ако излезе, че го тълкуват неправилно, тогава животът на Горанов ще стане много тежък. Особено след историята с апартамента на кръстника му масон това може да превърне финансовия министър в поредния воденичен камък на шията на Борисов, също като Цветан Цветанов. Опозицията също едва ли ще бъде много щастлива от подобно развитие, защото ще трябва да обяснява защо е вземала пари, които не й се полагат. Всъщност партиите са вземали повече от полагаемите им се пари години наред. Надвзетото за 2018 г. е 6 милиона, за тази пак ще е толкова, но е така, откакто е решено субсидията да стане 11 лв. И през цялото време най-много от тези пари са отивали в ГЕРБ, БСП и ДПС.
Затова, изглежда, партиите и другите отговорни фактори избягват да говорят: просто изчакват историята да утихне от само себе си. Кой знае колко ще се проточи прокурорската проверка. От Сметната палата, които също се включиха, казаха, че резултатите от работата им ще излязат през септември. Като – забележете!, тя също досега не е проверявала защо финансовото министерство раздава толкова пари на партиите. Едно е сигурно – данъкоплатците и тази година ще трябва да платим милиони левове в повече на партиите и коалициите, отколкото сме очаквали. Ако не ги натиснем да променят възможно най-скоро „несъвършения” закон.

ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











