Акад. Петър Иванов: Защо стана така на евроизборите? Или за злото и за трите смъртни гряха

При 85% обществено недоверие към Парламента, доминиран от ГЕРБ, и при 72% недоверие към правителството на ГЕРБ, при демографска катастрофа (България е с най-висока смъртност в света, с най-ниска раждаемост, с най-голяма емиграция, световен шампион сме по намаляване и изчезване на населението), при национална катастрофа – срината икономика, нацията е най-болната, най-бедната, най-неграмотната, най-покварената (Bloomberg), най-престъпната, най-корумпираната, най-нещастната и отчаяна нация в Европа и в света, след апартаментгейт и суджукгейт, след къщите за гости, терасите и магистралните кражби, след откраднатите милиарди от еврофондовете, след именията в Барселона и на Женевското езеро, след тризонетите на Шан-з-Елизе, сараите с яхтено пристанище и т.н., да спечелиш избори, като получиш огромно предпочитание – това е абсурд, който изглежда напълно необясним.

Но все пак той има обяснения, всичко има обяснение. Ето тези обяснения:

1.)

По мое мнение едно от тях са незаконните вотове – купени вотове, принудени корпоративни вотове, включително на гербаджийската държавна и местна администрация със семействата на чиновниците, и вотове на “мъртви души”.

Тези вотове са общо 37,2%, които се разпределят така:

– купени вотове (на циганите) – общо 9,5%;

– принудени корпоративни вотове – общо 17,4%;

– гласове на “мъртви души” – 10,3%.

Формирането, например, на последното число 10,3%, за другите не ми се обяснява, става така: Ако от броя на цялото българско население 7 000 000 извадим 1 240 000 (толкова са според НСИ непълнолетните български граждани) получаваме около 5 760 000 души над 18 години. От тях гласоподаватели са около 5 700 000; има невменяеми, под запрещение и др. Но според ЦИК гласоподавателите не са тези 5 700 000, а в списъците на ЦИК са включени 6 355 633 души. Разликата е 655 633. Следователно, “мъртвите диши”, които могат да “гласуват” за евродепутати, естествено, за гербаджийските кандидати и за хората на Доган и на агент Иван, са 655 633 на брой. “Мъртвите души” са 10,3% от всички гласоподаватели.

Ако имаме предвид, че на тези избори участват около 30% от избирателите, излиза че “мъртвите души” в списъците на гласувалите ще са около три пъти повече в относителен план – значи около 32,0%.

Тогава в общия обем на подадените гласове имаме 58,9% (9,5+17,4+32,0) нереални вота. Това са цели 60%! Реалните гласове на неподкупени, незаставени, съществуващи живи избиратели са около 40% от представените на обществото резултати от евроизборите.

Тогава истинските резултати на сега управляващите три партии всъщност изглеждат така:

– ГЕРБ 13%

– ДПС 7%

– ВМРО 3%.

Другите проценти до обявените от ЦИК резултати фактически са откраднати от останалите партии, участващи в изборите – БСП, ДБ, Воля, Иванчева, Атака, Възраждане, КБ и др.

2.)

Глухото, мрачно и безумно обществено отчаяние. Народът ни е загубил вярата в себе си, изпаднал е в безизходица, не вижда спасение. Мъчителният безкраен преход уби всяка надежда. Налице са социален деклинизъм (упадък) и социална анхедония (безразличие, апатия), които водят до примирение, леност, отказ от всякаква активност, униние, което си е, както знаем от Св. Библия, един от седемте смъртни гряха при нас, християните.

3.)

Безмерната алчност на всички, докопали се до властта; алчността (щението) също е смъртен грях, втори поред тук. Кражбите и измамите подкопаха цялата обществена система у нас, което пряко се отразява на социалната активност на нацията, включително и в сферата на политиката (само 30% активност, най-ниска в цяла Европа).

4.)

Липсата на справедливост, корупцията, наглостта, цинизма и гордостта (трети смъртен грях) на властващите.

5.)

Масирана фалшификация на изборите чрез почти пълно игнориране резултатите от машинното гласуване.

6.)

Крайно влошеното душевно (психично) здраве на народа, ставащ все по-прост, глупав и тъп. Виждаме още и твърде ясни отчайващи симптоми на шизофренизиране както на огромни частични пластове от населението, пребиваващи в паралелна реалност (“грандиозни успехи”, “видими резултати”, пристанища в Делиормана, “завод след завод”, хъбове, конектори и др.), така и на цялото общество.

7.)

Намеса на външни чужди фактори и интереси от геополитически и конфесионален порядък и др.

Така че всичко си има обяснения, мили братя, нищо не е случайно, както и нищо не е такова, каквото е.

Въпросът е, какво правим оттук нататък?

Акад. Петър Иванов, Фейсбук

Агонията Мария Габриел лапва 2 млн. евро от ЕК

Куп случайни жени, влезли като калинки във властта, позорят с огромни изцепки България в последните години. И ако най-пресните примери са лошият английски на новата еврокомисарка Мария Габриел, придобила прозвището Гаргамел, и на Екатерина Захариева, която обърка и македонския език, то в предишните правителства на ГЕРБ също бъка от подобни случаи.

Европейската снаха Неделчева-Габриел, кумица на шефа на ЕНП Жозеф Дол, е капката, която сякаш прелива чашата на търпението на избирателите. Причината е, че без да има каквито и да било блестящи изяви в европарламента или външната ни политика, кацна на поста в ЕК само заради шуробаджанашките си връзки и френското лоби, което я подкрепя покрай съпруга й и прочутия й кум.

Вярно, че ресорът й е за неглижиране, тъй като нито тя, нито някой в Европа разбира или се интересува в момента от политиките на цифровизацията, когато всеки ден стават атентати. Да се пропусне обаче фактът, че кацането на тази калинка в ЕК ще й донесе близо 4 млн. лв. в личната банкова сметка, би било скандално. Защото има къде-къде по-изтъкнати родни политици и експерти.

Неделчева бе избрана и предложена от ГЕРБ именно заради семейните си връзки. Като всяка амбициозна млада мома, излязла от малкия град, първата й работа е да си намери подходящ мъж. Тогава в живота й се появява французинът Франсоа Габриел. Той е много близък с председателя на Европейската народна партия Жозеф Дол. Освен че ги сватосва, той става и техен кум, така Габриел се бетонира в сърцето и протекциите на уважавания Дол. Мария и Франсоа вдигат невиждана сватба у нас. Женихът си харесал фоайето на Народния театър „Иван Вазов“. Никой не може дори да си помисли, че там ще си направи сватбата, вероятно това ще бъде първата и последната церемония в националния театър, която е, меко казано, скандално да се ползва за пирове и гуляи.

Родената в гр. Гоце Делчев дама се урежда и с доста солидна заплата. Френската снаха ще вземе сумата от 2 млн. евро за годините, през които ще бъде еврокомисар. Службата й върви и с много бонуси, каквито в България не сме и чували и реално за целия си мандат Габриел ще забогатее със сумата от 4,5 млн. лв. Тук пенсионери с трудов стаж от 40 години се радват и на 180 лв. пенсия или малко над 80 евро месечно.

Бърза справка за приходите на еврокомисарите разкрива много интересни суми, които те прибират от службата си. И така. Заплатите на комисарите са 237 хил. евро годишно. Така излиза, че месечната заплата, срещу която се разписват, е 18 107 евро месечно. За година комисарите имат право и на 35 837 евро за жилищни разходи и на 7284 евро за „разходи за забавления”. Те имат и около 25 000 евро на месец за поддържане на екип, който да ги обслужва.

Тези цифри дотук обаче касаят единствено времето, докато са еврокомисари. След това финансовите благини не спират. Бившите еврокомисари получават и над 1,2 млн. евро като „преходни” плащания, компенсации за „преустройване” и пенсия.

Бившият комисар получава една месечна заплата в размер на 19 909 евро за „преустройване” в следващите три години, 322 540 евро в „преходни плащания”, и 25 534 евро годишна пенсия, след като навърши 65 години.

Ако обаче човекът заеме друга платена длъжност, няма да има право на общ доход, по-голям от заплатата си като член на Комисията. Така сметката сумарно показва, че нашенката Мария Неделчева, вече Габриел, ще лапне над 4 млн. лв. от решението на правителството да я издигне за еврокомисар.

Явно обаче тези, които я обявиха за най-първа сред първите, не отчетоха факта, че самата тя не е много за този пост. Едва ли някой може да забрави клипа, в който Мария Неделчева се обръща към своите почитатели на английски. Дете в първи клас има по-приличен акцент, да не говорим за бъдещ еврокомисар. Но кой може да се мери с една френска снаха и кумица на Жозеф Дол, протекциите са големи, не може парите и постовете да са малки.

Някои ще кажат, че си го заслужава, нали ще работи и ще представлява страната ни. Едва ли обаче може да заметем под килимчето скандала с безсрамно ниския наем на апартамента, който Габриел е обитавала в кв. „Лозенец“. 128 кв. на апетитно място в един от най-престижните квартали на София за сумата от 400 лв. на месец. Това е плащала френската снаха за жилището на фирмата „Заводпроект”, която пък е дъщерна на „Софийски имоти”. Именно фирмата-майка прехвърля голяма част луксозни имоти в елитни квартали. По този начин тя избягва директното наблюдение на разпорежданията с имоти от страна на общинарите, от което пък бъдещата ни еврокомисарка се е възползвала, без да й мигне окото. За този скандал обаче тя не бе запитана от евродепутатите дори от опозицията с риска скандалът да не стигне до ушите на евролидерите, които трябва да решат кандидатурата й.

Най-скандалната ни еврокомисарка за всички времена със сигурност е Кристалина Георгиева, издигната отново от ГЕРБ и една от най-навредилите на страната ни калинки. Първите излагации на госпожата стартираха с ужасната черна кампания, която спретна на колежката си Ирина Бокова. Причината бе престижен пост, който страната ни днес можеше да има, а именно – генерален секретар на ООН. След като правителството „Борисов 2“ реши, че Бокова не е достатъчно добра за съответната длъжност, реши да вкара в надпреварата Кристалина Георгиева. Само по себе си това беше огромен скандал, нещо, което срина престижа ни за години наред. Георгиева се съгласи да бъде новият кандидат за ООН, без да се замисля, и се постара да очерни страната ни, която и без това вече бе унизена.

Няма да забравим разпространените съобщения от кабинета на заместник-председателя на Европейската комисия Кристалина Георгиева, в които се съдържаха готови коментари за злепоставяне на Бокова в социалните мрежи. От представителството на Европейската комисия в София заявиха, че съобщението и всичко, което се съдържа в него, е абсолютен фалшификат. Въпреки това петното си остана и се завъртя ужасната спирала на интриги и очерняне.

След като нито Бокова, нито Георгиева успяха да се справят и България бе опозорена от скандали между двете дами, а правителството стоеше и наблюдаваше, Георгиева реши да се скрие в миша дупка. По непотвърдена информация бившата еврокомисарка си е купила поста в Световната банка. Тази новина бе публикувана официално от вестник „Политико“. Според разследване на медията в качеството си на комисар с ресор „Бюджет и финанси“ тя е одобрила нова формула, предложена от Световната банка за финансиране на администрацията й.

Европейският съюз е един от основните донори на банката. Увеличавайки бюджета за персонал със средствата на европейските данъкоплатци, Георгиева на практика е осигурила и пари за своя бъдещ пост, собствените си сътрудници и други разходи.

Румяна Желева е друг пример за неподходящ избор за еврокомисар. Скандалите може би станаха толкова, че редовият българин забрави огромния позор, който нанесе бившият външен министър на ГЕРБ на страната ни.

Желева предизвика шумен скандал на изслушването си за еврокомисар с ресор „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакции при кризи“, след като бе уличена в конфликт на интереси, и демонстрира солидни пропуски по география, пращайки страни като Грузия и Египет в Близкия изток и с желание за работа на терен в Аденския залив.

Изслушването се превърна в международен скандал, а дни по-късно тя оттегли кандидатурата си за еврокомисар и участието си като евродепутат. Още същия месец, с благословията на ръководството на ГЕРБ, Румяна Желева напусна всички постове в партията и се прибра в Бургас, където живееше и преди огромния си възход в кариерата.

През 2012 г. обаче ГЕРБ решава да предложи Желева за председателството на Европейската народна партия на 21-вия й конгрес. На гласуването българката се класира на предпоследно място и отпадна. През 2013 г. Румяна Желева се отдала на научна работа и, за щастие на българските избиратели, изчезна от обществения и политически живот.

Протежето на Росен Плевнелиев Екатерина Захариева също е поредната калинка с дебели протекции във властта, която успя да ни вкара в нов международен скандал и захвана тема, която не е никак приятна за българите. Самосиндикално тя реши да признае в национален ефир македонския език. Нечуван гаф, който получи огромен отзвук и предстои да разпали нова „война“ между България и Македония. Премиерът Борисов нито веднъж не си позволи да изкаже подобно нещо, но Захариева, в качеството си на външен министър, реши, че след като сме признали Македония като отделна държава, то защо да не признаем и езика им.

Малко след като видя, че обществената реакция не е в нейна полза, Захариева се извъртя от думите си и след бърза справка се поправи. Редица историци, професори и уважавани личности потвърдиха, че подобно нещо е немислимо и дори Захариева не може да си позволи подобен гаф. Интересно обаче, няколко дни правителството не предприе никакви мерки по въпроса, мълчанието бе пълно.

На фронта се яви и новината, че на външния ни министър й трябвал преводач, когато посещава комисии в ЕП. Колкото и странно да звучи това, колегите й от Брюксел се били усъмнили в езиковите й качества и дори я посъветвали следващия път да си води преводач с нея, за да са сигурни, че тя разбира какво точно се говори на важните срещи.

Не е за пропускане и друга чужбинска снаха – Ева Майдел, пратена като българска евродепутатка в Брюксел, а впоследствие набързо забравила защо е там, само и само да си уреди бита с брак с богат чужденец.

Някогашната Ева Паунова извървява в ЕП път досущ като колежката си Мария Габриел. За разлика от нея обаче, не си е избрала толкова високопоставен жених, нито пък кум, но за сметка на това – богат и вероятно затова не ламти за кариера. Достатъчно й е, че се е задомила в чужбина и е побързала да забременее. „Ретро” научи ексклузивно, че Паунова-Майдел е вече в напреднала фаза и скоро ще излезе и в майчинство.

Паунова, както е моминското й име, ще дари с наследник един от най-влиятелните политици в Европа, след като в началото на тази година се омъжи за Никлас Майдел.

Сватбата беше само граждански ритуал в родния град на младоженеца Залцбург. На церемонията присъствал само тесен семеен кръг, а тепърва ще се организира и църковна венчавка, но може би чак след като се роди бебето.

Двамата се запознават в Брюксел на вечеря, организирана от братовчед на младоженеца. И Ева, и Никлас работят главно в Брюксел. В кариерата Майдел израства под крилото на евродепутатката от ГЕРБ Илияна Иванова, а след това самата става евродепутат от България.

Години наред държавата скришом раздава повече пари най-вече на ГЕРБ, БСП и ДПС с тяхното мълчаливо съгласие

Е, този път политиците и държавата наистина се изгавриха с нас. Години наред търпим този джебчийски похват, наречен „партийна субсидия”, който използват, за да шарят в джобовете ни. А сега внезапно се оказа, че тихомълком хазната раздава, а партиите прибират – дори повече пари, отколкото публично признават пред данъкоплатците. И твърдят, че е законно!

Ситуацията е просто отвратителна, защото ни направиха да изглеждаме като будали. За държавното финансиране на партиите се говори страшно много през последните години. Под лозунга за неговото орязване се организира и проведе национален референдум. За това време вероятно всеки човек в страната, който е обърнал внимание на въпроса, е запомнил едно число – 11 лв. Това е сумата, която получават за всеки действителен глас политическите сили, влезли в Народното събрание, както и онези, които са събрали поне 1% на последните парламентарни избори.

И в края на всяка година, когато се обсъждаше държавният бюджет за следващата, неизменно се водеше един и същи обществен разговор – трябва ли да се запази субсидията, дали да се съкрати на едно левче за глас или поне да се намали с левче. Изведнъж разбираме, че докато сме се горещели заради тези 11 лв., финансовото министерство тайно е раздавало други, по-високи суми. При това облягайки се на закона.

Нещата стоят по следния начин. Данни на финансовото министерство, изискани от “Шоуто на Слави”, показаха, че ведомството е изплатило общо 38 648 384 лв. на партии и коалиции през 2018 г. Скритите бонуси излизат наяве, когато субсидията, получена от всяка „правоимаща” политическа формация, се раздели на действителните гласове, които е взела на последните избори през 2017 г. Тогава става ясно, че политиците всъщност са прибрали по 13.23 лв. на глас, а не по 11 лв., както всички (мислехме, че) знаем.

Как се получава така?

В Закона за политическите партии е записано, че общата сума, която държавната хазна изплаща всяка година на „правоимащите”, се определя ежегодно в Закона за държавния бюджет „в зависимост от броя на получените действителни гласове от партиите и коалициите на последните парламентарни избори”. Здравият разум диктува, че фразата „партиите и коалициите” включва само онези политически сили, които са влезли в парламента или са получили над 1%. Нали това са тези, които имат право на субсидия по смисъла на закона!

Съвсем другояче обаче тълкуват разпоредбата във финансовото министерство. Във ведомството смятат, че в сметката трябва да се включат действителните гласове, пуснати буквално за всички партии и коалиции, които са участвали на последните избори. С други думи, може да си гласувал за Ракиената партия или Коалицията на второто пришествие, но това няма никакво значение – ако твоят глас е действителен, тогава той ще се преразпредели към големите политически сили като ГЕРБ, БСП, ДПС и т.н. Както и парите, вървящи с него. Излиза, че се прилага същият принцип, който се използва, когато се определя кой колко депутатски мандати получава – гласовете за извънпарламентарните партии и коалиции се преразпределят в полза на формациите, влезли в Народното събрание. Достатъчно е само гласоподавателят да влезе в изборната секция, да гласува дори с „Не подкрепям никого“ и хоп – неговите 11 лв. се прибавят към спечелилите партии. 

Коментарът на финансовото ведомство за това безобразно тълкувание: спазваме закона, колкото и да е крив! „Има едно несъвършенство на законодателството…. Няма как при сега действащия Закон за политическите партии да се получат точно 11 лв. на глас. Законът е разписан така, че общата сума за гласовете на всички участници в изборите в крайна сметка да се разпредели само между правоимащите партии и коалиции“, оправда се министър Владислав Горанов.

От думите на Горанов става категорично ясно:

той е знаел, че фактически плаща повече от 11 лв. на глас.

Знаел е и докато години наред се вихреха (сега очевидно) безсмислени спорове за размера на сумата, не е споменал нищо. Тук не става въпрос за глупост или некомпетентност. Това е финансовото министерство. Там знаят всяка стотинка, която влиза или излиза от сметките им. Горанов е бил наясно през цялото време, че харчат много повече, отколкото гражданите смятат, и не е направил нищо. Има и още един парадокс. В Закона за държавния бюджет никъде не е обозначено ясно колко пари се плащат за партийните субсидии. Там може да се види например колко пари ще получи община Долно Нанагорнище, но онези 38 милиона за партиите ги няма. Скрити са някъде в обобщени графи.

Защо си мълчахте, господин министър?

Къде е отговорността ви към данъкоплатците?

Къде е отговорността ви към вашите гласоподаватели, които ви вкараха в парламента, а с това ви дадоха възможността да станете министър и да се разпореждате с парите им? И за какво беше всичко? За да могат ГЕРБ и вашите (уж) опоненти от БСП да събират милиони в банки, а Бойко Борисов да си купува симпатията на гражданите, като върши благотворителност със собствените им пари – като онези 70 000 долара, които партията му дари, за да бъдат прибрани тленните останки на загиналия алпинист Иван Томов.

Но не само Горанов е виновен – никой друг не иска да направи нищо. Бойко Борисов едно си знае, едно си бае: „Този закон за субсидиите БСП го направи, не съм го направил аз“. Няма значение кой го е направил. Като е толкова несъвършен, както твърди Горанов, ГЕРБ можеше сто пъти да го поправи за толкова години във властта. Вместо това мълчаливо вземаха парите. Социалистите пък така са се вторачили в тераси, барбекюта и апартаменти, че не могат да обърнат внимание на закона, който така удобно облагодетелства и тях. Оправдават се, че имали внесени законопроекти за намаляване на субсидията. Ами, като имате, отидете в парламента и започнете да ръчкате управляващите, докато склонят да ги разгледат и приемат! Но и те са си мълчали, че за 2018 г. са получили 2 милиона повече от полагаемото им. Или не са забелязали?! ДПС няма какво да ги коментираме – толкова са улисани да спасяват България и Европа от призрака на национализма, че парите на данъкоплатците им изглеждат като твърде незначителна кауза.

А може би просто всички се снишават от страх

да не би скандалното разкритие да отприщи неочаквано мощна буря. Финансовото министерство се позовава на „несъвършения” закон, за да плаща повече пари на „правоимащите”. За Горанов и хората му това, изглежда, изчерпва въпроса. Сега обаче започва проверка на Върховната административна прокуратура дали действително подходът на ведомството отговаря на закона. Ако излезе, че го тълкуват неправилно, тогава животът на Горанов ще стане много тежък. Особено след историята с апартамента на кръстника му масон това може да превърне финансовия министър в поредния воденичен камък на шията на Борисов, също като Цветан Цветанов. Опозицията също едва ли ще бъде много щастлива от подобно развитие, защото ще трябва да обяснява защо е вземала пари, които не й се полагат. Всъщност партиите са вземали повече от полагаемите им се пари години наред. Надвзетото за 2018 г. е 6 милиона, за тази пак ще е толкова, но е така, откакто е решено субсидията да стане 11 лв. И през цялото време най-много от тези пари са отивали в ГЕРБ, БСП и ДПС. 

Затова, изглежда, партиите и другите отговорни фактори избягват да говорят: просто изчакват историята да утихне от само себе си. Кой знае колко ще се проточи прокурорската проверка. От Сметната палата, които също се включиха, казаха, че резултатите от работата им ще излязат през септември. Като – забележете!, тя също досега не е проверявала защо финансовото министерство раздава толкова пари на партиите. Едно е сигурно – данъкоплатците и тази година ще трябва да платим милиони левове в повече на партиите и коалициите, отколкото сме очаквали. Ако не ги натиснем да променят възможно най-скоро „несъвършения” закон.