Години наред държавата скришом раздава повече пари най-вече на ГЕРБ, БСП и ДПС с тяхното мълчаливо съгласие

Е, този път политиците и държавата наистина се изгавриха с нас. Години наред търпим този джебчийски похват, наречен „партийна субсидия”, който използват, за да шарят в джобовете ни. А сега внезапно се оказа, че тихомълком хазната раздава, а партиите прибират – дори повече пари, отколкото публично признават пред данъкоплатците. И твърдят, че е законно!

Ситуацията е просто отвратителна, защото ни направиха да изглеждаме като будали. За държавното финансиране на партиите се говори страшно много през последните години. Под лозунга за неговото орязване се организира и проведе национален референдум. За това време вероятно всеки човек в страната, който е обърнал внимание на въпроса, е запомнил едно число – 11 лв. Това е сумата, която получават за всеки действителен глас политическите сили, влезли в Народното събрание, както и онези, които са събрали поне 1% на последните парламентарни избори.

И в края на всяка година, когато се обсъждаше държавният бюджет за следващата, неизменно се водеше един и същи обществен разговор – трябва ли да се запази субсидията, дали да се съкрати на едно левче за глас или поне да се намали с левче. Изведнъж разбираме, че докато сме се горещели заради тези 11 лв., финансовото министерство тайно е раздавало други, по-високи суми. При това облягайки се на закона.

Нещата стоят по следния начин. Данни на финансовото министерство, изискани от “Шоуто на Слави”, показаха, че ведомството е изплатило общо 38 648 384 лв. на партии и коалиции през 2018 г. Скритите бонуси излизат наяве, когато субсидията, получена от всяка „правоимаща” политическа формация, се раздели на действителните гласове, които е взела на последните избори през 2017 г. Тогава става ясно, че политиците всъщност са прибрали по 13.23 лв. на глас, а не по 11 лв., както всички (мислехме, че) знаем.

Как се получава така?

В Закона за политическите партии е записано, че общата сума, която държавната хазна изплаща всяка година на „правоимащите”, се определя ежегодно в Закона за държавния бюджет „в зависимост от броя на получените действителни гласове от партиите и коалициите на последните парламентарни избори”. Здравият разум диктува, че фразата „партиите и коалициите” включва само онези политически сили, които са влезли в парламента или са получили над 1%. Нали това са тези, които имат право на субсидия по смисъла на закона!

Съвсем другояче обаче тълкуват разпоредбата във финансовото министерство. Във ведомството смятат, че в сметката трябва да се включат действителните гласове, пуснати буквално за всички партии и коалиции, които са участвали на последните избори. С други думи, може да си гласувал за Ракиената партия или Коалицията на второто пришествие, но това няма никакво значение – ако твоят глас е действителен, тогава той ще се преразпредели към големите политически сили като ГЕРБ, БСП, ДПС и т.н. Както и парите, вървящи с него. Излиза, че се прилага същият принцип, който се използва, когато се определя кой колко депутатски мандати получава – гласовете за извънпарламентарните партии и коалиции се преразпределят в полза на формациите, влезли в Народното събрание. Достатъчно е само гласоподавателят да влезе в изборната секция, да гласува дори с „Не подкрепям никого“ и хоп – неговите 11 лв. се прибавят към спечелилите партии. 

Коментарът на финансовото ведомство за това безобразно тълкувание: спазваме закона, колкото и да е крив! „Има едно несъвършенство на законодателството…. Няма как при сега действащия Закон за политическите партии да се получат точно 11 лв. на глас. Законът е разписан така, че общата сума за гласовете на всички участници в изборите в крайна сметка да се разпредели само между правоимащите партии и коалиции“, оправда се министър Владислав Горанов.

От думите на Горанов става категорично ясно:

той е знаел, че фактически плаща повече от 11 лв. на глас.

Знаел е и докато години наред се вихреха (сега очевидно) безсмислени спорове за размера на сумата, не е споменал нищо. Тук не става въпрос за глупост или некомпетентност. Това е финансовото министерство. Там знаят всяка стотинка, която влиза или излиза от сметките им. Горанов е бил наясно през цялото време, че харчат много повече, отколкото гражданите смятат, и не е направил нищо. Има и още един парадокс. В Закона за държавния бюджет никъде не е обозначено ясно колко пари се плащат за партийните субсидии. Там може да се види например колко пари ще получи община Долно Нанагорнище, но онези 38 милиона за партиите ги няма. Скрити са някъде в обобщени графи.

Защо си мълчахте, господин министър?

Къде е отговорността ви към данъкоплатците?

Къде е отговорността ви към вашите гласоподаватели, които ви вкараха в парламента, а с това ви дадоха възможността да станете министър и да се разпореждате с парите им? И за какво беше всичко? За да могат ГЕРБ и вашите (уж) опоненти от БСП да събират милиони в банки, а Бойко Борисов да си купува симпатията на гражданите, като върши благотворителност със собствените им пари – като онези 70 000 долара, които партията му дари, за да бъдат прибрани тленните останки на загиналия алпинист Иван Томов.

Но не само Горанов е виновен – никой друг не иска да направи нищо. Бойко Борисов едно си знае, едно си бае: „Този закон за субсидиите БСП го направи, не съм го направил аз“. Няма значение кой го е направил. Като е толкова несъвършен, както твърди Горанов, ГЕРБ можеше сто пъти да го поправи за толкова години във властта. Вместо това мълчаливо вземаха парите. Социалистите пък така са се вторачили в тераси, барбекюта и апартаменти, че не могат да обърнат внимание на закона, който така удобно облагодетелства и тях. Оправдават се, че имали внесени законопроекти за намаляване на субсидията. Ами, като имате, отидете в парламента и започнете да ръчкате управляващите, докато склонят да ги разгледат и приемат! Но и те са си мълчали, че за 2018 г. са получили 2 милиона повече от полагаемото им. Или не са забелязали?! ДПС няма какво да ги коментираме – толкова са улисани да спасяват България и Европа от призрака на национализма, че парите на данъкоплатците им изглеждат като твърде незначителна кауза.

А може би просто всички се снишават от страх

да не би скандалното разкритие да отприщи неочаквано мощна буря. Финансовото министерство се позовава на „несъвършения” закон, за да плаща повече пари на „правоимащите”. За Горанов и хората му това, изглежда, изчерпва въпроса. Сега обаче започва проверка на Върховната административна прокуратура дали действително подходът на ведомството отговаря на закона. Ако излезе, че го тълкуват неправилно, тогава животът на Горанов ще стане много тежък. Особено след историята с апартамента на кръстника му масон това може да превърне финансовия министър в поредния воденичен камък на шията на Борисов, също като Цветан Цветанов. Опозицията също едва ли ще бъде много щастлива от подобно развитие, защото ще трябва да обяснява защо е вземала пари, които не й се полагат. Всъщност партиите са вземали повече от полагаемите им се пари години наред. Надвзетото за 2018 г. е 6 милиона, за тази пак ще е толкова, но е така, откакто е решено субсидията да стане 11 лв. И през цялото време най-много от тези пари са отивали в ГЕРБ, БСП и ДПС. 

Затова, изглежда, партиите и другите отговорни фактори избягват да говорят: просто изчакват историята да утихне от само себе си. Кой знае колко ще се проточи прокурорската проверка. От Сметната палата, които също се включиха, казаха, че резултатите от работата им ще излязат през септември. Като – забележете!, тя също досега не е проверявала защо финансовото министерство раздава толкова пари на партиите. Едно е сигурно – данъкоплатците и тази година ще трябва да платим милиони левове в повече на партиите и коалициите, отколкото сме очаквали. Ако не ги натиснем да променят възможно най-скоро „несъвършения” закон.

Стратегията е пазар за деца – лов за деца от бедни семейства

Действително одобрена стратегия няма, но има проект на стратегия, който се обсъжда. Основните страхове на гражданите са свързани с липсата на дефиниции и определения на понятия.

Адв. Петър Николов, Фейсбук:

Действително одобрена стратегия няма, но има проект на стратегия, който се обсъжда.

Основните страхове на гражданите са свързани с липсата на дефиниции и определения на понятия.

Не е ясно, например, какво представлява задължителния социален патронаж за деца от 0 до 7 години и кой ще го извършва – социален, държавен служител или НПО.

Към плана на стратегията в плана на всяко едно действие и мярка се предвижда участие на НПО, обаче никъде не е обяснено кое ще е това НПО и кой ще участва в него.

Този задължителен социален патронаж на мен ми изглежда така сякаш ще се оглеждат всички деца и тези, които са в някакъв риск, защото например, родителите са бедни, ще бъдат взимани.

Никъде не става ясно също какво е ранно сексуално образование.

Как да се съгласим да има ранно сексуално образование, когато не знаем какво точно включва то и кой ще обучава децата ни.

– Как ще се тълкува “намаляването на броя на децата в пренаселени жилища”?

– Мярката за намаляване на броя на децата в пренаселените жилища също не е ясно как ще се тълкува.

Тази редукция значи ли, че ще влезнат социалните служители във всяка къща и ако преценят, че не е достатъчно пространството, ще вземат децата.

Ако до сега съда има възможност да контролира тези процеси, с приемането на стратегията, това няма да бъде възможно.

Стратегията ще доведе до това хората да имат по-малка възможност да се защитават в съда.

И сега Законът за закрила на детето не дава възможност на родителя да участва в съдебния процес, в който му настаняват детето в приемно семейство.

Абсурдно е това, защото решението се взима само на база на доклада на социалните.

Голяма част от тях изобщо не са верни.

– Съобразена ли е стратегията с българското законодателство?

– Стратегията не е съобразена с българското законодателство, защото според нея децата имат равни права с родителите.

Законът в момента е категоричен, че едно дете до 14 години не може да съзнава своите действия и постъпки, затова се представлява или от неговия родител, или от друг законен представител – настойник попечител.

Поради тази причина детето до 14 годишна възраст не е наказателно отговорно.

Затова те не могат да се женят, нямат избирателни права и др.

Тези неща са заложени в Конституцията и в ГПК и в Наказателно-процесуален кодекс.

В един момент, обаче, стратегията обяснява как детето е абсолютно равно по права с родителите си.

Това е обратно на всички закони и не отговаря на правната реалност.

Въвежда се и пълна забрана върху физическото и емоционалното насилие над детето, т.е. ако родителите утре се скарат и детето се разплаче, това е емоционално насилие върху него, същото ще е и ако утре не го пуснат да излезе, защото има двойка, то това също предизвиква душевно страдание.

– Какви инструменти за възпитание ще останат за родителите?

– Според тази стратегия родителите нямат почти никакъв инструмент как да възпитават детето си.

Родителят става производител на деца без права.

Българинът ще осъзнае колко сериозен е проблемът чак когато стигне до съда.

Там родителите ще бъдат изкарвани като насилници, затова че не са позволили нещо на детето си.

Стратегията прави родителите безпомощни, защото ги лишава от възможността сами да упражняват правата си.

Тази стратегия създава и монопол на НПО-та, защото, за да обслужват едно дете те получават 3000 лв. за социална услуга, а в момента около 500 000 деца попадат в категорията “деца в риск”.

Ясно се вижда за какъв пазар става въпрос, който може да генерира милиони от социални услуги.

Стратегията е пазар за деца – лов за деца, които са от бедни семейства.

Игра на държава

Днес темата на деня е братовчеда Ради, къщата в Барселона и имоти, имоти, имоти….всъщност вече дори не ми е интересно. Ноторно известно е, че политиците крадат. За сегашните пък – че крадат по много. Но това не е най-важното за мен.

Покрай едно дело днес се замислих как от държава, която помага, станахме държава, която пречи на гражданите. Проблемът не е толкова колко милиарда са откраднати. А това, че са некадърни и то много. Законите, правилата, администрацията – всичко това е направено с цел да вгорчи живота на хората и да ги накара да псуват цялата рода на държава и община. Защото хаосът и неразбирането стигнаха абсурдни висоти.

Тъй като законите се правят на парче от хора, които май освен политици друго не са работили, съответно и самите закони са неработещи, трудни за прилагане и основание за бурен растеж на корупцията. Дългогодишни проблеми си остават висящи и се решават ад хок без никаква мисъл.

Администрацията се е овълчила да прилага законите до запетаята, при което резултатите са, че гражданите страдат и не могат да си решат проблема, в администрацията кипи безсмислен труд, а съдилищата са претрупани с куриозни административни актове. Заради принципа. Не заради смисъла. Законите, уж да предотвратят корупция и увреждане на държавните и общински интереси, са стигнали до такива абсурдни разпоредби, че в резултат всичко се блокира и администрацията и гражданите се занимавам с безмислици.

Например имам случай за изкупуване на идеални части от общински имот от собственика на самостоятелен обект в сградата с право на строеж – нещо съвсем законно. Молбата е 2014 година. Все още се събира преписка. Папката наближава две педи документи, а краят не се вижда. Защото, за да си сложат тенекия отзад, кметовете създават безкрайни комисии, становища, документи, които затрудняват всички. И са предпоставка за корупция, защото на всеки отделен служител трябва да ходиш да се молиш да си свърши работата. Резултат – гражданинът е пропсувал цялата рода на администрацията и не може да направи нищо с имота си, общината също не може да си ползва идеалната част, нито пък да вземе пари от нея. Или пък обектите по отменения чл.120 ал.4 от ППЗТСУ – един от висящите нерешени законодателно проблеми в големите градове. Но….на всички трябва да им е гадно, това е принципът на днешното държавно управление.

В държавата нищо не работи. Като се започне от Народното събрание, което бълва на конвейр неработещи и безумни закони. И се стигне до дребния селски кмет, който се чувства всесилен диктатор в околността и не се интересува от срокове и от закони.

Резултатът от всичко това е, че си играем на държава. Едни хора, едни случайно попаднали във властта некадърници, се опитват на парче да управляват държавата. Без да виждат общата картина, а само на принципа да угодим на нашия човек и да бъдем удобни, да ни изберат пак!

Затова и нямаме държава. А Територия, управлявана от некадърници. И граждани, които отдавна са забравили значението на думата и превърнали се в поданици!

И всичко започва от политиката. Като изпратим мислещи хора, образовани и ерудирани, ще имаме държавници, които управляват държавата. Като изпратим прости цървули, ще имаме политикани, които крадат и оставят след себе си само руини.

Търсим държавниците….

Елена Гунчева