Свържете се с нас

КОНСПИРАЦИЯ

Боко, Батков, Вальо Златев и Вълка – кой стои зад дадените на олигарси ловни стопанства на България

Avatar photo

Публикувано

на

Радикала Борисов – „най-добрият ловец в България” и любимото му ловно стопанство „Паламара”, затворено за простосмъртни, са само един от примерите как разпускат оялите се с власт и чекмеджета политици.

Кой, всъщност, стои зад отдадените на олигарси ловни стопанства?

След като падна ГЕРБ, „сега вече всеки може да наеме стая или апартамент в хижата – срещу 100-200 лева на нощувка, с включено ползване на басейна и СПА”, похвали се Панев, визирайки „Паламара”.

Мая Манолова пък показа спалнята, в която Борисов е преспивал по време на ловните си излети в Лудогорието.

Освен бившия премиер от СИК, който обича да стреля по всичко, в това стопанство през последните години са били посрещани и други не толкова известни ловджии, пише 24 часа.

Публична информация за броя на посетителите в 29-те стопанства, от които 19 са дадени на близки до Баце бизнесмени, липсва.

Всъщност “Паламара” е едно от тези 19, за които през 2008 г. държавата подписва договори с частни фирми. Наемателите, избрани с конкурси, обявени от земеделския министър, стават “съдружници” с държавата за 15 г. напред. Важна клауза в договорите е условието какви инвестиции ще направят двете страни и колко дивеч ще се отстреля.

Всъщност бизнесът с частници в държавните ловни стопанства започва след 2000 г., когато с промени в Закона за лова и опазване на дивеча се дава възможност за създаване на държавни дивечовъдни станции. През 2001 г. вече има 14 такива, а през 2008 г. те са 29.

Днес у нас държавата си е запазила общо 10.

Изисквания към частните компании е да не са обявени в несъстоятелност, да не са в ликвидация, да нямат просрочени задължения към държавата или общините, да не са лишени от право да упражняват търговска дейност, да не са осъдени за банкрут или с влязла в сила друга присъда за престъпление против собствеността или престъпление против стопанството, освен ако е реабилитиран.

Освен това частникът е длъжен да сключи договор със специалист по ловно стопанство с висше лесовъдско образование с не по-малко от 3 години стаж. Трябва да има най-малко един специалист по ловно стопанство, който притежава свидетелство за подборен отстрел, за всеки 2500 хектара.

Доклад на Агенцията по горите за 2019 и 2020 г. показва, че известни бизнесмени от хунтата и големи компании имат договори за ловни стопанства.

И въпреки че фирмите наематели имат успешен бизнес, от лова са на загуба. Според извода в този доклад държавата също не печели достатъчно.

За последните 5 г. приходите от ловен туризъм са почти едни и същи, като изключение прави рекордната 2018 г., когато в хазната са влезли 7,5 млн. лв.

През останалите сумите варират от 5,7 млн. до 6,6 млн., като най-слаби са били за 2020 г. заради пандемията.

Приходите от ловен туризъм се разпределят пропорционално мeжду съответното държавното ловно стопанството и юридическото лице на база на направените разходи от двете страни. При разваляне и прекратяване на договорите неустойките са в размер на 80 000 лв.

“Паламара”, което заради акциите на Панев и Манолова привлече интерес, е всъщност едно от двете ловни стопанства, наето през 2009 г. с договор за 15 години от “Тера тур сервиз”, чийто шеф е Васил Златев – баща на бизнесмена Валентин Златев. Второто, което “Тера тур сервиз” стопанисва, е “Росица” в местността Лъгът до Габрово.

За 2019 г. в “Паламара” горските – държавата, са обещали да вложат 453 000 лв., а са похарчили 711 696 лв.

Частникът е планирал 165 000 лв., а отчетени са малко над 140 000 лв. Общото изпълнение на планираните инвестиции през 2019 г. е 139%, но възвращаемостта от приходи от ловностопанската дейност е 12%.

Истината е, че почти всички горски стопанства не достигат плануваното количество отстрел. Особено след като настъпи COVID кризата.

В “Росица” до Габрово приходите през 2019 г. от ловен туризъм са били 422 186 лв., а до 30 септември 2020 г. са 207 895 лв. През 2019 г. има възвращаемост на разходите вече са 56%. Фирмата “Тера тур сервиз” се е отказала на 1 юли 2020 г. от третото си ловно стопанство – “Несебър”, въпреки че от 2007 г. 13 години го е стопанисвала.

Според доклада на Агенцията по горите през 2019 г. горските инвестират в “Несебър” 651 261 лв., а частникът 184 000 лв. Приходите са разпределени съответно 22 973 лв. за “Тера тур сервиз” и 117 114 лв. за държавата.

Очевидно сметките не излизат и на още успешни в други бизнеси българи и затова, например, в средата на миналата година заради липсата на печалба е бил прекратен договорът за съвместна дейност между стопанство “Витиня” и “Геотехмин“, чийто управител и основен акционер е Цоло Вутов.

Компанията е стопанисвала “Витиня” от почти 15 години, но и там отстреляният дивеч е 2 пъти по-малко от определения по план.

За периода на договора от държавното стопанство са вложени 1,019 млн. лева, а от “Геотехмин” почти два пъти повече – 2,127 млн. лева, което е рядка практика в останалите ловни стопанства.

Сред известните имена, които са сключили договори с Агенцията по горите, е адвокат Тодор Батков, който наема “Кормисош” – едно от любимите места за лов по времето на социализма на славните тогава ловци Тодор Живков и Пенчо Кубадински.

Любопитното е, че бившият собственик на “Левски” сключва договор за базата край Лъки чрез фирмата “Стандарт Нюз”, която през 2007 г. издава едноименния вестник.

Тогава Батков е и издател, а по-късно прехвърля акциите си на журналистите, но очевидно “Стандарт Нюз” продължава да се занимава с ловен туризъм. За 2019 г. горските е трябвало да вложат в “Кормисош” 1 025 000 лв., а частникът – 316 000 лв., държавата го е направила, но от “Стандарт Нюз” са дали 77% от сумата.

За същата година приходите са 317 691 лв. През 2020 г. инвестициите са наполовина от поетите и за двете страни, а приходите към края на септември са 151 156 лв. Възвръщаемостта е 24%.

За “Балчик” има договор за съвместна дейност с “Манекс стар” на Наско Манасиев, който държи един от най-големите свинекомплекси у нас. За 2019-а държавата е вложила там 63 562 лв., “Манекс стар” има разходи за 23 230 лв. Приходите са скромните 2854 лв.

“Шерба” до средата на март 2020 г. се държи от “Фабрика Медикет”. В средата на миналата година е подписан договор за съвместна дейност с “Етрополски бук”. И двете компании са свързани с бившия депутат от ГЕРБ Емил Димитров. За 2020 г. е било предвидено държавата да вложи 692 500 лв., а частникът – 31 000 лева. Приходите от ловен туризъм към 30 септември 2020 г. са 4075 лв.

“Тервел” се държи от фирма “Агриком С” на “Инжстрой холдинг” на варненеца Пламен Стилиянов. За 15 години държавата и частникът трябва да вложат по 975 000 лв. Приходите за 2019 г. от ловен туризъм са 109 094 лв. Заключението от проверката е, че “Агриком С” не изпълнява своевременно поетите ангажименти за 2019 г. За същата година възвращаемостта на разходите е само 18%.

Стопанство “Дунав” се стопанисва от “Ловен комплекс синаница” ООД с договор от 2017 г. Собственици на фирмата са Менко Менков и Стефан Даскалов. Тук обаче през 2019 г. възвращаемостта на разходите е сериозна е почти 3 пъти по-голяма от тази в “Тервел” – 59%.

“Еленово” се стопанисава от “Пътинжинеринг строй – Т” на Григор Иванов. Договорът е един от малкото, при които държавата влага по-малко от частника – за 2019 г. сумите са съответно 40 000 лв. и 158 000 лв., като инвестициите са почти 100% изпълнени. Приходите за 2019-а са 44 799 лв.

“Черни Лом” се стопанисва от “Таурус Консулт” на чешкия милиардер Яромир Тесарж – собственика на “Енерго-Про”. За 2019 г. горските е трябвало да инвестират 812 839 лв., а частникът два пъти по-малко. Общо приходите от ловен туризъм са 242 070 лв.

“Преслав“ от 2009 г. се държи от шуменската “Жълта локва хънтинг”, в която има петима съдружници – Нешко Неделчев, Валери Иванов, Иван Воденичаров, Георги Георгиев и Огнян Ганев.

През 2016 г. обаче е изтекла банковата гаранция на компанията и тя не е предоставила нова. Двустранни протоколи за взаимно признати разходи за 2019 г. не са подписвани. За същата година горските са похарчили в “Преслав” 185 745 лв., а частникът не е дал нито лев.

“Арамлиец” е на бургаската “Ловни хълмове” от 2015 г. Фирмата е на Емил Манов и Екатерина Мангъфова-Капинчева. Тук се изпълняват поетите ангажименти за инвестиции, макар горските да дават над 2 пъти повече от частника, който се е ангажирал с 46 100 лв. През миналата година приходите от ловен туризъм са 35 031 лв.

“Витошко-Студена”, където Баце често се криеше покарай протестите, от 2012 г. е на “Марина 2003” със собственик Георги Дюлгяров от Стара Загора. Предвидените разходи за 2019 и 2020 г. са изпълнени, приходите от ловен туризъм за двете години са съответно 141 543 и 57 020 лв. в края на септември 2020 г. Възвращаемостта е едва 15% за 2019-а.

“Искър” край Самоков се стопанисва от “Био Майнинг” , свързана с Румен Гайтански, известен като Вълка. Той го е наел от 2016 г. Планираните инвестции се спазват от горските и частника. Това е стопанството с най-голямо установено нарушение – незаконен строеж на хотел, в който дори са намеси прокуратурата. (Виж карето).

“Извора” край Девин е на “Юпитер метал” и Николай Иванов. Този пловдивски холдинг наема стопанството от 2014 г. Иванов преди години бе и сред собствениците на футболния клуб “Левски”.

За 15 г. горските трябва да вложат 514 950 лв., а частникът – 1 000 139 лв. Всички разходи от двете страни за 2019 г. са признати. Приходите от ловен туризъм са 234 716 лв., а в края на септември 2020 г. са 64 201 лв.

“Тракия” до Стряма е поверено на друг столичен адвокат – “ТИТ – Тихомир Трендафилов” от 2007 г. През 2019 г. горските са инвестирали 851 009 лв., което е 30% от планираното. Частникът е похарчил 164 775 лв. при ангажимент за 283 320 лв. Приходите са 193 679 лв.

И през 2020 г. инвестициите от горските са наполовина от планираните – 1 534 173 лв., а “ТИТ – Тихомир Трендафилов” влага 65 526 лв., което е 24% от заложеното. Приходите в края на септемри 2020 г. са 110 371 лв.

“Чепино” край Велинград се стопанисва от един от съсобственик на “Белла България” чрез “Допелман” ЕООД за 15 г. Компанията е на кипърската “Клармион холдинг”, чийто собственик е Димитриос Винтзилеос. За срока на договора горските трябва да вложат 1 523 950 лв., а частникът – 990 710 лв. От данните за 2019 и 2020 г. става ясно, че поетите ангажименти се изпълняват. За 2019 г. приходите са 47 674 лв., а за деветте месеца на 2020 г. са 17 801 лв.

“Граматиково” до едноименното село е дадено на “Ем Си инвест” през 2006 г. Компанията притежава луксозни хотели в Созопол и Пловдив. Собственик е Албена Атанасова, която е съпруга на Румен Атанасов с прякор Козела.

Отчетът на двете страни показва, че през 2019 г. са похарчени 749 373 лв. от горските и 5000 лв. от частника.

Приходите са 217 399 лв. В края на октомври 2020 г. държавата е похарчила 292 650 лв., а частната фирма не е направила разходи при ангажимент за 5000 лв. Приходите са 62 513 лв.

“Мазалат” до Горно Сахране е дадено на “Фопис Консулт” на Дилян Дилов през 2014 г. За 15 години държавата поема ангажимент да вложи 1 310 595 лв., а частникът да осигури 1 102 895 лв. Договорът с “Фопис Консулт” е прекратен на 10 декември 2019 г.

През май 2020 г. е подписан договор с фирма “Вавона”, която е регистрирана в Елена и е собственост на Красимир Кънев. Занимава се с дърводобив, ловен туризъм, хотелиерство, търговия с горски продукти, както и други. До края на миналата година горските са вложили 26 009 лв. при обещани 144 800 лв., а частната фирма не е дала нито лев, а е поела ангажимент за 177 800 лв.

Изводите от проверката са, че по-голямата част от сключените договори се изпълняват добросъвестно. Но с уговорката, че инвестициите от държавата се изпълняват на едни места 30%, а на други стигат 157% спрямо плануваното. При частниците изпълнението е от 36 до 103%.

Възвръщаемостта през 2019 г. на инвестициите е в рамките от 3 до 59%. Препоръчва се договорът за “Преслав” да бъде прекратен заради неизпълнение.

Хотелът на Румен Гайтански – Вълка до яз. “Искър” трябва да се събори

В средата на тази година главният архитект на София Здравко Здравков издаде заповед за събаранято на двуетажния хотел край язовир “Искър”, построен незаконно през 2020 г. от фирмата “Био майнинг” на Румен Гайтански.

Сградата била без одобрени инвестиционни проекти и разрешения за строеж.

Възраженията на ловното стопанство и фирмата строител не представляват доказателства за законност на строежа и не са уважени, посочиха тогава от столичната община.

А те оспорват, че има незаконно строителство, защото по-рано на същото място е имало стара работилница и няма ново строителство, а само ремонт.

Казусът започна през август 2020 г. Тогава във фейсбук като общински съветник Владислав Панев – съпредседател на Зелено движение и на “Демократична България”, пусна снимка, че край язовира се строи масивна постройка.

Бе разпоредена проверка от Върховна административна прокуратура, която да се извърши от Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) и Министерството на земеделието.

ДНСК препрати произнасянето по случая към Столичната община, тъй като обектът е IV категория, а те се занимават само с незаконни строежи от I и II категория. Така след проверка от район “Панчарево” се установи, че сградата няма разрешение за строеж, нито одобрен проект, нито строителен надзор.

От 2015 до 2020 г. са отстреляни глигани с трофеи за над 140 точки в “Паламара”, “Кормисош”, “Извора”, “Боровец”, “Юндола” и дивечовъден участък “Мурата”.

Ловът на дива свиня е най-предпочитан

Ловът на дива свиня остава най-предпочитаният от чуждестранните ловци. Причината – атрактивни райони и възможността за трофеи. От 2015 до 2020 г. са отстреляни глигани с трофеи за над 140 точки в “Паламара”, “Кормисош”, “Извора”, “Боровец”, “Юндола” и дивечовъден участък “Мурата”.

От едрия дивеч освен дивата свиня предпочитани видове са благороден елен, муфлон, сърна и елен лопатар. Що се отнася до дребния дивеч, интерес предизвикват бекас, гургулица, пъдпъдък, фазан и яребица. През последните 5 г. преобладаваща част от отстреляните трофеи са оценени с бронзов, сребърен и златен медал.

През 2016 г. има регистриран рекорд за елен лопатар, отстрелян в стопанство “Тервел”. Същото стопанство дърлжи и рекорда за сръндак от 2020 г. Трофеи с оценка над 250 точки за отстреляни благородни елени има в стопанствата “Каракуз” през 2015 г., “Черни Лом” през 2019 г. и “Свищов” през 2020 г.

КОНСПИРАЦИЯ

Започна блицкриг на управлението чрез катастрофи

Avatar photo

Публикувано

на

Новата реалност на задаващото се преразпределение на света

Ето че поредната световна война е при нас. Вече Четвърта. Ще кажете, че не вярвате в това. „Къде са взривовете, свистенето на падащите бомби? Къде е грохотът на канонадата? Къде е кръвта на загиналия другар върху моята бойна униформа? Къде са нападенията с крилати ракети на нашите градове? Къде са епицентровете на ядрените взривове и зоните на радиоактивно заразяване?“ – ще възкликне всеки читател.

Няма ги.

Поне засега. Главното във войната е да се съкруши страната – жертва на агресия или даже цяла група страни. Без значение с какви методи и начини. От опита на недалечната история ни е известно, че за това съвсем не е задължително да се преминава „границата на реката“ с милионни маси танкови и механизирани части, сривайки в предутринния мрак спящите летища. Не се налага да натискаме „червеното копче“, за да се изстрелят в небето стотици балистични „Minuteman” и “Trident” с ядрени бойни глави. В ядрено-ракетната схватка победител няма да има, операторите на Четвъртата световна добре разбират това.

Каква война се разразява днес?

Войната като социален институт изпълнява няколко функции: отхвърляне на нежизнеспособните общности, преразпределение на активите, разпалване на пасионарността (масовата готовност за саможертва, по Л. Гумильов – б.пр.), привеждане в действие на „социалните лифтове“, „първичното опростяване“ на управлението и т.н. Може би е правилно да се каже в минало време – някога войната изпълняваше тези функции.

С банкрутирането на преоценените интернеткомпании (балона на доткомите), с падането на кулите-близнаци на 11 септември на същата тази 2001 година, се диагностицира общата криза на глобалния световен ред. В 2008 тази криза получи икономическо измерение, в 2013-14 – военно, доколкото „политиката на санкциите“ се явява форма на икономическа блокада, тоест инструмент на „войната на Атина“ („Война на Атина“ е термин на автора, означаващ геоикономическо стълкновение на политико-икономически стратегии чрез: доминирането в технологическите системи, промени в международните правила и международните технически регламенти, контрол над финансовите и информационни системи, международните транспортни коридори. Това е война за мозъците и за качественото население. Това е умение да се използват миграционните процеси и оранжевите революции за дестабилизиране на ситуацията в лагера на противника. – б.пр.).

Третата световна вече стихна

Между 2008-2013 година Джереми Рифкин формулира идеологема за преодоляване на кризата чрез преход към нов технологичен ред и изграждане на трансиндустриално общество след постиндустриалното.

Общите щрихи на този ред бяха определени на чернова през есента на 2014:

Производствена икономика вместо икономика на потреблението;

Постглобално устройство на света;

Автоматизирани производства и господство на изкуствения интелект в промишлеността;

Адитивни технологии;

Затворени производствени цикли, ефективно природоползване, вместо опазване на природата;

Нови формати на управление – семантично, онтологично и т.н.;

Цифрова икономика, тоест тотален контрол на държавните структури за всички транзакции.

Изграждането на трансиндустриално общество предполага решаване на редица технически проблеми, създаване на нови и разрушаване на стари социални институции, преразпределение на активите в полза на производството и организацията на създаващия се технологичен ред, промяна на баланса на силите между страните и военните блокове.

Подобни задачи винаги са се решавали чрез война.

Първата световна отблеляза прехода от века на парата и електричеството към века на авиацията и двигателите с вътрешно горене. Тя приведе към разпад Османската империя и Австро-Унгария, доведе до деградацията на Франция и Германия, загубата на цивилизационното лидерство на Великобритания и присвояването му от Съединените американски щати. Русия излезе от тази война след революция, което ѝ позволи да избегне участта на победените, да не вземе върху си греховете на победителите и, макар и с териториални загуби, да запази империята.

Втората световна война от една страна стана опит (с негодни средства) да се „преиграе“ Първата, а от друга – преход към века на атомната енергия, безотказната реактивна авиация и космоса. В хода на нещата окончателно беше ликвидиран „германският проект“, разрушена Японската империя, Италия загуби придобивките си от предишната война, Англия загуби политическа самостоятелност и се превърна в сателит на САЩ. Америка засили световното си лидерство, създаде глобална организация от нов тип, основана на принципа на логистиката и завърши войната като единствена държава-притежател на ядрено оръжие.

Но глобална организация от нов тип – на основата на марксистката онтология и комунистическата идеология – създаде и Съветският съюз. Започна противопоставянето на свръхдържавите.

Доколкото и двата противника притежваха ядрени, а от 50-те години и термоядрени оръжия, Третата световна война от самото начало се проектираше като глобална ядрена. Следва да се има предвид, че в този потенциален конфликт САЩ от самото начало и до края имаха преимущество: пълен паритет изобщо не беше достигнат, относителен паритет настъпи едва в края на 70те години. Дотогава стратегическата ситуация изглеждаше по този начин: СССР може напълно да унищожи европейските съюзници на САЩ, Съединените щати могат напълно да унищожат Съветския съюз и да оживеят, но при това да понесат неприемливи загуби.

Поводи за реална ракетно-ядрена война имаше достатъчно, но рисковете от нея се възприемаха от страните като недопустими. В началото на 80-те година Карл Сейгън и Никита Моисеев се отнесоха творчески към създалата се военно-политическа ситуация и разработиха концепцията за „ядрената зима“ – тотална климатична катастрофа, породена от глобалната война.

Моделът на „ядрената зима“ беше абсолютно херметичен – можеше да бъден доказан или опроверган, само ако се организира такава война. Но разсъжденията изглеждаха достатъчно убедително, за да приемат световните ръководители най-сетне отдавна свършения факт – Третата световна война се оказа студена. Това беше блокадна война, непредполагаща стълкновения на основните сили на главните противници. Разбира се, по степента на пасионарност на страните, се разразяваха локални конфликти. Разбира се, тези конфликти леко променяха равновесието между свръхдържавите, но съдържанието на студената война се съставляваше не от престрелките във Виетнам, Ангола или Афганистан, а от борбата на съветската геополитика с американската геоикономика. Блокада и контраблокада.

Студената война разчлени СССР, социалистическото общество, световния „ляв проект“. Неин резултат беше и 5-ят технологичен ред: глобализация, икономика на потреблението, икономика на услугите. И неоспоримото военно-политическо, икономическо и културно лидерство на Съединените Американски Щати.

По този начин Третата световна война реши задачата за смяната на технологичния ред и преразпредлението на активите между старите и новите центрове на силата. Конфликтът на свръхдържавите носеше глобален характер, но въпреки това, от общоприета гледна точка, война като такава не се състоя. Имаше бавно противостоене, задушаваща блокада, информационно въздействие и на заден план на всесмирната театрална сцена – локални стълкновения в далечната периферия на света във вид на обичайни войни, със стрелба, с бомбардиране, разрушени градове и трупове на хора.

Войната стана друга.

Битката за трансиндустриалния ред: глобална гражданска

Разпадът на СССР породи концепциите за „устойчиво развитие“ и „край на историята“, реализирани във формат на глобализация. От самото начало беше ясно, че това не е за дълго и че ни чака нов етап в борбата за преразпределение на света.

Първата тънкост се състои в това, че глобализацията унищожи традиционните цикли на подеми и спадове в икономиката, описани преди едно столетие от Николай Кондратиев, което направи невъзможно съвместното съществуване (или обратното, войната) на конкуриращи се световни икономики. Следователно, новият глобален конфликт трябва да се формира около световните технологии. Това го идентифицира от една страна като преход между технологични редове, а от друга – като разглобяване на обществото на потреблението и построяване на нова производствена икономика.

Втората тънкост е свързана с цикличността на американската история: двадесетгодишна неустойчивост, четири-пет години конфликти под формата на гражданска или външна война, 15 години реконструкция и 40 години устойчиво развитие. От 2001 година САЩ встъпиха в нов цикъл. В 2020 той трябва да достигне фазата на кризиса, което предизвиква гражданска война в държавата-хегемон, тоест глобална гражданска война. Като алтернатива конфликтът може да бъде изнесен навън, както това беше направено в началото на 40-те години, но за това е нужно да се създаде силен външен противник.

Подобно нещо може да се направи, ако се разруши системата на глобализацията. Американците предприеха съответните стъпки, но „световният тероризъм“ не стана заплаха за американския начин на живот, независимо от целия предоставен му пиар.

Накрая, третата тънкост се състои в особеностите на икономиките от 5-ти ред с неговото господство на финансовите технологии над производствените и менажирането на домакинствата и здравия смисъл. В резултат на многогодишната практика за изнасяне на „мръсните“ производства зад граница, америкаците прекалено много усилиха своя конкурент Китай, придавайки му статут на „работилница на света“ и освен това претовариха своята финансова система с кредитни задължения, а икономическата – с деривативи.

Вследствие на това в света като че от само себе си се създаде макрорегионална полицентрична структура. Съединените американски щати оставаха неоспоримия военен и икономически лидер, но не можеха да използват преимуществата си в рамките на режима на глобализация. Китай напротив, се вписа прекрасно в създалия се световен порядък, ликвидира вековното изоставане и съсредоточи в свои ръце почти всичко необходимо за нов устрем, с изключение на няколко критични технологии, които Щатите удържаха за себе си, а КНР не можа да възпроизведе. Русия се „вдигна“ за търговия с въглеводород и започна да претендира за собствен проект, а Европа за първи път в многохилядната си история съумя да създаде ако не истинско единство, то най-малкото политически съюз и „пет свободи на преместването“: на хора, товари, пари, информация, услуги. Това веднага превърна ЕС в концептуален конкурент на САЩ.

При всичко това военният съюз между Русия и Китай, сключен в минала, ако не и в по-минала епоха, не беше разтрогнат, което в перспектива създаваше напрежение между първата военна държава в света и коалицията на втората и третата държава. Световната война получи напълно разбираеми и познати очертания и в тези условия рязко се повиши значението на въоръжените сили на ЕС. В рамките на структурата на НАТО те, разбира се, би трябвало да подкрепят САЩ, но НАТО все повече изглеждаше хартиена бюрократична организация, а не реален военен съюз.

С „политиката на санкции“ от 2014-2016 и последвалото й преминаване в „политика на блокада“ САЩ не решиха проблема, даже и в случай на идеално завършване на тази блокада – да кажем със смяна на политическия режим в РФ и връщане на Крим в състава на Украйна. Беше задължително в орбита да влезе блокада и на Китай, а КНР упорито продължаваше да действа „в рамките на правилата“ и не даваше необходимия повод.

Локалните войни през 2011-2019 години в Либия, Сирия и редица други страни демонстрираха технологичното преимущество на НАТО и САЩ, но от икономическа, а пък и от политическа гледна точка, се оказаха акции на провал. Стана ясно, че както Третата световна война не беше подобна на Втората, така и новата война няма да бъде съчетание между „ледена блокада“ и локални конфликти в периферията.

Като следствие на всичко това, между 2013 и 2020 г. у световните елити бавно и мъчително узрява решение. Същността му е в това, че локалните войни вече са икономически нерентабилни, тоест престанали са да бъдат адекватни инструменти за преразпределяне на ресурси. Глобална война, без значение дали е наситена ракетно-ядрена по ранната идея на Третата световна, или голяма война с ограничено използване на оръжия за масово поразяване, построена по-скоро в логиката на Втората, съдържа неприемливи рискове. И още по-лошо – голяма война отчасти позволява да се реши спора между държавите за световното лидерство, но в създалите се принципно нови условия, тя не преодолява икономическите проблеми нито със задлъжняването, нито с деривативите, нито дори с изкривяването на икономиката в посока на потреблението.

Възникна и беше рефлектиран „проблемът на мащаба“: ограничената война не може да влезе в ролята на „високотехнологичен деструктор на икономиката“ по Александър Неклеса, а глобалната война се оказа твърде добър деструктор – „камък върху камък няма да остане“. По същия начин една война, даже от мащаба на Втората световна, няма да окаже никакво въздействие на пазара на труда в условията на прогресираща роботизация: освобождават се милиарди ръце, а военните загуби се прогнозират в рамките на няколко десетки милиона – разликата от двата подхода. Глобалният обмен на ядрени удари вероятно ще реши проблема с излишната работна ръка, но ще е малко радикален даже за съвременния световен елит, който между другото при подобен обмен може също да пострада.

В резултат постепенно изкристализира мнението, че войната вече не е адекватно, макар и радикално решение. Тя е или недостатъчна, или прекомерна.

Очертанията на глобалната схватка

Значи, война няма да има? Разбира се, че ще има! Но съвършено различна.

Не Първата – с пехотни атаки против картечници. Не Втората – с танкови удари и стратегически бомбардировки. Не Третата – с политико-икономическо противопоставяне, блокада и подривни операции. Всичко това впрочем ще бъде използвано, но в качеството му на фон, а не като съдържание.

На ниво държави актьорите в новата война, при това единствените, са Съединените американски щати. Основната задача, стояща пред САЩ, е преформатирането на националната икономика. Става дума най-вече за водещата позиция в 6-тия технологичен ред, а в идеалния случай – за преход към посттехнологично развитие. На Америка ще е нужно да оздрави финансовата си система, да преразпредели активите в полза на промишления капитал и да извади от играта, в краен случай временно, повярвалите в себе си Китай, Русия и ЕС.

„Преразпределние на активите“ означава рязко отслабване в 5-ти технологичен ред, тоест конфискация на финансовия капитал, преди всичко банковия. Това не може да се направи без насилствени мерки, затова става дума за „правилна“ или „съдържателна“ гражданска война. Гражданска война в държавата-хегемон, при това в условията на глобален мир, непременно ще стане глобална. „Гореща“ гражданска война американците вече са опитвали във втория цикъл от своята история (1861-1865) и нямат особено желание да повтарят този кървав експеримент. Следователно, на първо място, гражданската война трябва да бъде експортирана от „града на хълма“ (по думите на Дж. Уинтроп за месианската роля на американците – б.пр.) в световната периферия и, на второ място, самата война трябва да бъде по възможност студена.

Имаме глобална студена гражданска война. И това, уви, не е бъдещето на света, това е неговото тъжно настояще. Преди около пет години изнесох доклад „Глобалната катастрофа като оптимално решение“. Там беше формулирана една част от приведените по-горе съображения и беше направен извод, че глобалната деструкция на икономиката сега е по-удобно да се решава не чрез война, а чрез глобална катастрофа. Или с други думи, глобалната катастрофа е съвременната форма на война.

И първо започва епидемията от коронавирус. Отначало с помощта на медиите й се придават черти не толкова като на чумата от XIV столетие, колкото на някакъв невидим зомби-апокалипсис. А след това всемирната катастрофа действително се случва. Парализа на световните търговски пътища, тотално затваряне на границите, всеобща карантина, фантастичен „режим на самоизолация“ – всичко това разрушава световната икономика доста по-бързо и ефективно, от стратегическите бомбардировки, подводната блокада или ядреното съперничество на свръхдържавите от предишните велики войни. Още повече, че глобализацията свърши своята работа и икономиката на практически всички държави е прекомерно открита.

Ето че пред очите ни се късат икономически връзки. Рязко се съкращава дължината на технологичните вериги. Вследствие срива на пшеницата над света надвисва призракът на глада. Брутният вътрешен продукт, чието падане с единици от процента се възприемаше от всяка страна като национална трагедия, пада веднага с 15%, прогнозите достигат до 50 % и повече. Няпомням, че крайните показатели на Великата депресия от 1929 година бяха едва около 30% спадане на БВП.

Понеже хората са лишени от възможността да работят (това се отнася за малкия бизнес, самонаетите и много други), техните спестявания горят в пламъка на карантината. Практически всчики кредити, дадени от банките на частни лица, стават невъзвратими. Ето ви и саниране на икономиката, и ликвидиране на „финансовите балони“, и главното – преливане на активите от банковите във финансовите фондове и от тях частично към промишлеността на новия технологичен ред.

Съединените щати разбира се също страдат, но те имат план за действие, има разбиране за съдържанието на случващото се, има светлина в края на тунела. Всички ще платят, но само те ще се ползват от плодовете. Изобщо – идеална стратегия!

А къде е гражданската война? Тя ще започне малко по-късно, когато нивото на разорение, постигнало страните, ще бъде окончателно осъзнато. И не толкова от народните маси, колкото от дребната буржоазия, която попадна под ножа във война без война. И да отбележим, американските финансови елити, чиито интереси изразява кланът Клинтън. Те сами ще започнат война за изгубеното имущество, за изгорелите пари – за съществуването си.

Пространство на ожесточена борба

Задачата на тези елити, които ще спечелят от катастрофата, ще бъде да удържат войната в рамките на „хладна“. Тоест, да я водят в юридическото пространство, в семантиката, във виртуалната и допълнената реалности. Но не бива и напълно да се игнорира реалният свят, затова отново, както и в Третата световна война, ще има политическа опера, където на преден план ариите си ще пеят протагонистът и антагонистът, а на заден – Троя гори и мъртвите погребват своите мъртъвци.

Да направим изводи. Преди войната беше социална катастрофа. Днес социалната катастрофа стана война. Преди се стремяха да представят гражданската война като световна. Сега световната война ще бъде институционализирана като гражданска. Но самата тази война под формата на народни бунтове и антитерористични операции ще бъде просто прикритие за борбата в съвършено различни пространства.

Да ги изброим. Преди всичко това е юридическото пространство. Опитът с коронавируса показа, че всички конституционни гаранции на гражданите, а следователно и всички членове на зконите, опиращи се на тези гаранции, не струват и хартията, на която са напечатани. Това се отнася и за международното право, и за националните закони. От една страна това означава, че елитите се канят да управляват, опрайки се на грубата сила, тоест нас ни заплашва информационен фашизъм, медицински фашизъм, или даже обикновен фашизъм. От друга страна, силата като единствен инструмент на властта е недълговечна. Рано или късно „законът на джунглата“ ще се смени с една или друга форма на легитимност. “Новият закон“ ще определи победителите и загубилите в глобалната гражданска война. Да отделим отделно място на информационното право, правото на медиата, правото, действащо в различните виртуални светове. Защитата на информацията. Управлението на информацията. Трансформацията на информацията.

Главното е контролът над мрежите, над мрежовите протоколи, програмните форми и работните програми. Физически контрол над сървърите, центровете за обработка на данни, мрежовите възли и интермодалните портали, свързващи виртуалното с реалността.

По-нататък ще изброим концептуалното пространство и свързаните с него семантично и онтологично пространства. И разбира се лингвистичното пространство. Според мен, медийната епидемия от коронавирус нанесе удар не само по китайската икономика, макар и нейните дългосрочни загуби да се считат по-големи, отколкото при останалите участници в играта, но и по китайския език, който постепенно започна да се възприема в света като конкурент на английския. Така че, ако САЩ постигнат своите цели в тази война, на Земята ще остане само един концептуален език – английският.

Някрая, макар и на последно място, „войната без война“ ще обеме технологичното пространство, преди всичко критическите и закриващите технологии. Въоръжените сили, в обичайния смисъл на тази дума, тоест действащите в дадено географско пространство, разбира се също ще бъдат използвани, но само за една цел – за да се отбие желанието на губещата страна несанкционирано да превърне студената война в гореща.

Войната, за която Русия, както обикновено, не е готова, не е проблем на неопределеното бъдеще. Тя се води вече два месеца. И според мен, в тази война противникът приема тактиката на блицкриг по-добре, отколкото това са правили хитлеровите генерали през 1941 година.

Продължи да четеш

КОНСПИРАЦИЯ

Провалът на операция “Гедеон”

Avatar photo

Публикувано

на

Венецуелската армия попречи на обучена от ЦРУ саботажно-разузнавателна група да влезе в страната, (още…)

Продължи да четеш

КОНСПИРАЦИЯ

Как нацистите виждат единна Европа

Avatar photo

Публикувано

на

Съвременният ЕС до голяма степен се основава на идеята за „Обединена Европа“, (още…)

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

🚨 АРЕСТ В РУМЪНИЯ: Задържаха Калин Джорджеску! 🚨

Глобалисткият режим в Букурещ започна брутална разправа с опозицията! Тази сутрин бе задържан бившият кандидат за президент Калин Джорджеску –...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

‼️🔥 Путин ли разби Европа? ‼️

Решение, след което Европа осъзна, че е загубила! 🇷🇺🔥 Материалът, който трябваше да остане в тайна, сега изтече.Путин обяви едно-единствено...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

Германският милиардер Тео Мюлер се обяви против финансовата и военна помощ от страна на Берлин за Украйна

В интервю за германския вестник Bild собственикът на голямата хранително-вкусова група Unternehmensgruppe Theo Müller (известна с млечните марки Müller, Weihenstephan...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа

🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа На 20 септември Германия ще проведе два ключови регионални...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

Пратеникът на Тръмп в Минск: Бизнес сделки, блокирани милиони и нови канали към Москва

Посещението на специалния пратеник на Доналд Тръмп, Джон Коул, в Минск на 15-16 септември 2026 г. маркира нов етап в...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

ТЪРПЕНИЕТО СВЪРШИ! Орбан тръгва на война срещу новото правителство

‼️Орбан заяви, че се завръща в политическата борба срещу новото правителство на Унгария Това не може да продължава така. Настъпи...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени