Това може да се отрази отрицателно на по-широката цел на американския президент – да обедини демокрациите срещу авторитаризма

Решението на Джо Байдън за създаване на стратегически Индийско-тихоокеански съюз с Австралия и Великобритания, целящ да противодейства на Китай, разгневи Франция и ЕС. Те се чувстват изоставени и го виждат като връщане към ерата на Тръмп, пише в анализ Асошиейтед прес.

Свързаната със сигурността инициатива, оповестена тази седмица, изглежда е сложила рязък край на „лятото на любовта“ между Байдън и Европа.
Партньорството AUKUS, което очевидно изключва Франция и ЕС, е само последната от серията стъпки – от Афганистан до Източна Азия, които стреснаха Европа.

След като обеща на европейските лидери, че „Америка се завръща“ и че външната политика на САЩ ще се води от многостранната дипломация, Байдън отблъсна множество съюзници с едностранен подход по ключови въпроси. Френският външен министър изрази „пълно недоумение“ от неотдавнашния ход, който той определи като „удар в гърба“, а първият дипломат на ЕС се оплака, че Европа не е била консултирана.
Според условията на инициативата, Франция ще загуби сделка на стойност близо 100 милиарда долара за строеж на дизелови подводници за Австралия, а САЩ и Великобритания ще помогнат на Канбера да построи подводници с ядрени двигатели.

На чисто търговско ниво френският гняв би бил разбираем, особено предвид, че Франция – откакто Великобритания предаде Хонконг на Китай през 1997 година – е единствената европейска държава, която има значителни териториални владения или постоянно военно присъствие в Тихия океан.
Френски и европейски представители обаче отидоха още по-далеч, като заявиха, че споразумението поставя под въпрос всички усилия за сътрудничество за отслабване на нарастващото влияние на Китай и подчертава значението на намиращите се в застой планове за засилване на собствените възможности на Европа за отбрана и сигурност.
Някои сравниха неотдавнашните действия на Байдън с тези на предшественика му Доналд Тръмп, водени от доктрината на Тръмп „Америка на първо място“. Това е изненадващо за президент, запознат отблизо с международните дела, който се кандидатира за Белия дом, обещавайки да поправи разклатените връзки със съюзници и да възстанови доверието към САЩ на световната сцена.

Макар, че е невъзможно да се прогнозира дали щетите ще са трайни, краткосрочният ефект изглежда е подновил европейските подозрения към намеренията на Америка – което може да има потенциални последствия за по-широката цел на Байдън да обедини демокрациите срещу авторитаризма, фокусирайки се на първо място върху Китай и Русия.
Само преди три месеца, по време на първото си посещение в Европа като президент на САЩ, Байдън беше приветстван като герой от свои колеги, чакащи с нетърпение трансатлантическото напрежение от годините на Тръмп да остане зад гърба им. Това осезаемо чувство на облекчение обаче вече е избледняло за мнозина, a единственото явно изключение, германската канцлерка Ангела Меркел, е напът да се оттегли от поста.

От юни насам Байдън вбеси най-стария съюзник на Америка – Франция, накара Полша и Украйна да поставят под въпрос ангажимента на САЩ към тяхната сигурност и притесни Европейския съюз като цяло с едностранни решения от Афганистан до Източна Азия. И макар че Европа се радваше, когато Байдън обеща да се върне към ядрените преговори с Иран и да съживи израелско-палестинските мирни преговори и двете инициативи остават в застой девет месеца след встъпването му в длъжност.
Семената на недоволството може да са били посети през пролетта, но те започнаха да цъфтят през юли поради мълчаливото съгласие на Байдън с газопровода Русия-Германия, който ще заобиколи Полша и Украйна. Месец по-късно, през август, хаотичното изтегляне на САЩ от Афганистан остави Европа да се опитва да навакса, след като беше изразила резерви относно изтеглянето.

А тази седмица Байдън вбеси Франция и Европейския съюз, като обяви, че САЩ ще се присъединят към Австралия и излязлата от ЕС Великобритания в нова инициатива за сигурност в Индийско-Тихоокеанския регион, целяща да се противодейства на нарастващата агресивност на Китай там.

Не беше кой знае каква изненада гневната реакция на Китай, който обвинява САЩ и англоговорящите им партньори, че са инициириали проект, който ще дестабилизира Тихоокеанския регион в ущърб на глобалната сигурност. Реакциите от Париж и Брюксел обаче бяха също толкова остри. И в двете столици се оплакаха, че не само са били изключени от сделката, но дори не са се консултирали с тях.

Белият дом и държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън казват, че Франция е била информирана за решението, преди то да бъде обявено в сряда, макар че не е съвсем ясно кога точно. Вчера Блинкън заяви, че е имало разговори с французите през предходните 24 до 48 часа – нещо, което навежда на мисълта, че не е имало задълбочени консултации.

Френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан, който през юни изрази задоволство от „отличната за всички нас новина, че Америка се завръща“, изрази „пълно недоумение“ при обявяването на инициативата.

„Това наистина беше удар в гърба. Много прилича на онова, което направи Тръмп“, каза Льо Дриан.

Прессекретарят на Белия дом Джен Саки отхвърли това сравнение.

„Бих казала, че президентът (Байдън) не мисли много за това. (Той) се фокусира върху поддържането и запазването на нашите близки отношения с лидерите във Франция, Великобритания и Австралия, както и върху постигането на глобалните ни цели, които включват сигурността в Индийско-Тихоокеанския регион“, заяви Саки пред журналисти.

В Брюксел върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел обаче повтори оплакванията на френския външен министър.

„Предполагам, че такова споразумение не е било сключено завчера. Това отнема известно време и въпреки това, не, нямаше консултации с нас“, заяви той. „Това ни задължава отново да размишляваме върху необходимостта европейската стратегическа автономия да бъде на едно от челните места в дневния ред“.

И наистина, вчера 27-членният Европейски съюз публикува нова стратегия за засилване на икономическите, политическите и отбранителните си връзки в Индийско-Тихоокеанския регион – броени часове след съобщението на САЩ, Великобритания и Австралия. ЕС заяви, че целта му е да укрепи и разшири икономическите си връзки, като в същото време засили спазването на международните търговски правила и подобри сигурността на корабоплаването. Блокът изрази надежда тази стратегия да доведе до разполагането на повече европейски военноморски сили в региона.
Представители на правителството на САЩ отхвърлиха вчера възраженията на Франция и ЕС.

„Редица партньорства включват французите, а някои – не, самите те имат партньорства с други страни, които не включват нас“, заяви Саки. Тя нарече това „част от начина, по който работи глобалната дипломация“.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън заяви на съвместна пресконференция с американския министър на отбраната Лойд Остин и с австралийските им колеги, че „няма регионално разделение“ с Европа по отношение на стратегията в Индийско-Тихоокеанския регион.

„Приветстваме това европейските страни да играят важна роля в Индийско-Тихоокеанския регион“, каза той и нарече Франция „жизненоважен партньор“.

Предстои обаче да видим колко тясно ще бъде това сътрудничество.