Когато една държава е на кръстопът – както България днес; когато има опасност народът ѝ да измре без война – както българите днес; дори в детските приказки се обръщат към мъдреците. Затова поканихме писателя Стефан Цанев да поговорим защо народът ни се инати срещу ваксините, защо избра един шоумен за първа политическа сила и какво ни очаква оттук нататък.
– „Аз няма да се ваксинирам, пък ако ще да умра.“ Г-н Цанев, има ли аргумент, който да обори подобно твърдение?
– Не. Глупостта, подкрепена от български инат, не може да бъде оборена с никакви аргументи.
– Имахте ли някакви съмнения, преди да се ваксинирате?
– Не. Защото имам край себе си умни лекари, които ми казаха, че преди да се открие лекарство против заразата, ваксината е единственото спасение. Единият от тях работеше през цялото време и продължава да работи на първа линия във Военната академия, спасявайки стотици хора от смърт, рискувайки своя живот. На него, на проф. Плочев, вярвам, а не на дървени философи, търсещи евтина популярност. И на проф. Балтов благодаря, че ми осигури ваксина в „Пирогов“ още през февруари.
– Промени ли се ежедневието ви след ваксинацията и спира ли ви нещо да си поставите трета доза?
– Не. Ваксинацията против Ковид-19 с нищо не се различаваше от ежегодната ваксинация, която си правя против грип.
– Пандемията извади нови, неподозирани черти у българина, а отказът от ваксинация какъв го показа?
– Това, че сме най-бедната държава в Европа, е тъжно, но това че се оказахме най-глупавата, е срамно. А може би има някаква връзка между тези две неща?
– Вашите „Хроники“ разказват история за безстрашния българин, защо сега страхът го парализира?
– Не, не е страхът. „Няма да се ваксинирам, пък ако ще да умра“ – е също израз на храброст. Не сте ли се замисляли обаче какво значи думата „безумна“ храброст?
– Защо толкова лесно повярвахме, че има заговор да бъдем унищожени?
– Това, което говорихме досега за глупостта, е лесното, но елементарно оправдание за отказа на българите да се ваксинират. Истинската причина е друга. Поради това, че пандемията заплашваше изцяло човечеството, спасителната битка срещу нея бе поета от държавите. За другите народи този подход може да е бил правилен, за нас се оказа, че не е. Защото за българина държавата е враг, който винаги му мисли само злото, ограбва го, лъже го. Е, как да му вярваш на този свой враг за „безплатните и доброволни“ ваксини, които ти предлага? „Кой е луд да ти дава нещо без пари, ако няма някакви задни мисли?“ – вика си българинът. И като е толкова страшна тази болест Ковид-19, защо ваксината срещу нея е доброволна, защо не е задължителна като ваксините против хепатит, туберкулоза, дифтерит, тетанус, морбили и прочие, значи е безобидна, тогава защо да се ваксинирам?
В държавите, където между народ и власт има доверие, хората, както виждате, чакат търпеливо реда си, ваксинират се масово. Ние сме парадоксът на планетата – чудим се на кого да подарим ваксините си, изхвърляме ги!
– Каква би трябвало да бъде ваксинационната кампания, за да повярва българинът, че се прави за оцеляването му?
– Дразнителят държава да отстъпи и да остави всичко на лекарите, народът на тях ще повярва. И нещо повече: държавата да престане да очерня лекарите, прехвърляйки своите грехове върху тях. Лекарите ли са виновни за лошо организираната здравна система?
– В българската история няма спомен за управление, посрещнато и изпратено с овации. С какво ще остане ГЕРБ в историята?
– Пълното отрицание е слепота. Трябва да се научим да виждаме и доброто. Оказа се, че и социализмът е направил добри неща, нали? Наистина, трябва да си много зъл и много тъп, за да не виждаш доброто, направено от опонента ти, дори от врага ти. Тайната на държавния просперитет е в приемствеността: да запазваш доброто, създадено от твоите предшественици, да го доизграждаш и да го завещаеш да го довършат твоите наследници. Другото е партиен вандализъм.
– След ГЕРБ ще ни управлява още една вождистка партия, връщаме ли се назад?
– Не съм социолог, нито антрополог, нито политолог, нито патолог, за да дам научно обяснение на този феномен. Нека видим как поетът вижда нещата от „небесна гледна точка“:
Брут и Касий убиха диктатора Юлий Цезар,
за да спасят републиката и демокрацията – народът
погна да убие Брут и Касий, а обяви Цезар за бог.
И после – 15 века: аve, сaesar! аve, сaesar! аve, сaesar!
Това не е исторически парадокс, това е диагноза:
народите не щат народовластие, народите искат цезар –
огледайте се на юг, огледайте се на север, огледайте се
около себе си: аve, сaesar! аve, сaesar! аve, сaesar!
Демокрацията е красива идея, родена от философи,
от мечтатели: общество на свободни индивиди,
надмогнали животинските си инстинкти за йерархия,
за власт и плячка – красива идея, но измислена,
демокрация в природата не съществува: мравките,
пчелите, овцете, вълците – искат ли демокрация?
Така и народите: аve, сaesar! аve, сaesar! аve, сaesar!
– През 2014-а гостувахте в Шоуто на Слави и му посветихте думите на Чинтулов „Къде си, вярна, ти, любов народна“. Изменчива ли е народната любов и колко ще трае тя за Слави? Днес какво бихте му написали?
– Да се подготви за деня, когато народът ще го попита „Какво направи с моята любов?“.
– Очаквахте ли Слави да порасне толкова?
– След като видях каква охрана си е наел да го пази, с какви (вероятно бронирани) автомобили се движи – трябваше да се досетя отдавна, че Слави се готви за държавник. Защото аз познавам отблизо много неизмеримо по-значими хора на изкуството (те би трябвало да се охраняват с танкове), но не съм видял нито Валери Петров, нито Йордан Радичков, нито Наум Шопов, нито Гена Димитрова да са охранявани от някого. Защото охраната не е предназначена да те пази от някого, а да накараш хората да си помислят: „Ей, този трябва да е много важен човек, щом така го пазят!“. И наистина много хора си го помислиха…
– Какво иде след Слави, след чалгата?
– През дългия си живот видях много моди, много стилове, много напасти, много пошлости, много сензации, много звезди и величия, но накрая винаги идва Моцарт.
– Виждате ли сред новите герои на политическата сцена човек с потенциала на Стамболов?
– С потенциала на Стамболов да крадат има мнозина, надминават го даже. За другото, за великото – не виждам. Няма големи личности. Дребосък.
– Научихме ли какво е свобода, или още повече се объркахме през последните 30 години?
– Свободата беше красива, когато беше мечта. Сега стана проза. Като жена, достъпна за всички. Овъргаляхме я.
– Може ли да има чист идеал в политиката?
– Да. Свята и чиста република.
– Все още ли сте скептик, че може да се случи нещо добро за България?
– За съжаление, да. Докато не престанем да се самоизяждаме. Това е автоканибализъм.
– Какво биха разказали „Хрониките“ за управлението на България по време на Ковид-кризата?
– Каквото разказват за управлението на България преди падането ѝ под византийско и под турско робство: вместо да се обединят срещу настъпващия общ враг, българите започват да се бият помежду си. Като гледам и сега в какъв партиен зверилник се превърна България – мисля, че сме в най-благоприятната ситуация за поредно робство или диктатура. Стига някой да си направи труда…