Едно от основните нововъведения на администрацията на Байдън беше намаляването на полицейските разходи. Всъщност финансирането на правоприлагането е в ръцете на правителствата на отделните щати. Затова в „сините“ (демократични) щати инициативата тръгна с гръм и трясък. „Червените“ (републикански) се бавят.

Прословутата култура на отмяна обаче достигна до силите за сигурност в цялата страна. Във всички щати, независимо от политическата им ориентация, на полицията не ѝ стигат кадри, тя е обвинявана, засрамвана и морално унищожавана. Служителите се страхуват да ходят в униформа, страхуват се, че ще бъдат нападнати, страхуват се да отвърнат на „расово коректния“ побойник – тъжната съдба на техния колега Дерек Шовин, който беше обвинен в смъртта на Джордж Флойд, ще се запечата в паметта им за дълго време. Ченгетата масово напускат работа, никой не идва да ги замени.

При липса на патрули, аматьорските паравоенни групи излизат по улиците на американските градове. Лозунгите им са много различни. Целите още повече: някои са за белите, други за чернокожите, други са за латиноамериканците, други за „анархията – майката на реда“ и които просто „грабят, пият, почиват“. Едно ги обединява: всичко това са силни, яки мъже (и редки жени) в бронежилетки, с маскирани лица, окичени с невероятно количество огнестрелно оръжие.

Например „черната милиция“ обикаля югоизточните щати. Това са въоръжени подразделения на движението с красивото име “No Fucking Around Coalition” – “Коалицията, която не се е*ава”. То включва бивши военни – изключително чернокожи. Те се обличат в черно, носят черни маски и са въоръжени с пушки и автомати.

За лидер на NFAC се счита за Великия майстор Джей – той явно е заел титлата от масоните. По света той е Джон Фицджералд Джонсън, бивш редник на американската армия, рапър, диджей, продуцент, а също и независим кандидат за президент. Идеологията на NFAC е чист, прост расизъм и сепаратизъм. Според Великия майстор Джей, американските власти трябва да предоставят щата Тексас на чернокожите граждани, за да могат те да изгонят всички бели оттам и да създадат своя собствена държава с блекджек и ЧЖИЗ.

„Черната милиция“ на NFAC уж пази митингите за правата на афроамериканците. Всъщност те устройват своите представления по време на големи национални празници като Деня на труда или Деня на независимостта, провокират сблъсъци и сплашват белите граждани.

По време на един от митингите миналото лято в Луисвил „милицията“ откри огън. Трима души бяха ранени от „случайни“ изстрели. Сега Великия майстор Джей се влачи по съдилищата, но организацията му процъфтява, публикува в социалните медии и предлага членство на всички заинтересовани афроамериканци.

Не са се дянали никъде и “Черните пантери”, наследниците на скандалната терористична организация от 60-те години. В допълнение се появиха „Новите черни пантери“ (включващи Мика Джонсън, който застреля петима полицаи през 2016 г.) и въоръжените отряди на милицията „Ново черно освобождение“

При поискване свои бойци предоставя и радикалната организация “Нация на исляма”, която е с център град Атланта. Черни бойци с пистолети пазят чернокожите активисти и митинги, където истерично се призовават белите да се покаят и да платят за вековете потисничество.

Разбира се, тази секта от афроамериканци няма нищо общо с традиционния ислям и официално се счита за ерес. Основната ѝ идея е, че всички бели са потомци на дявола, докато черните, съответно, напротив.

Въоръжените чернокожи националисти се противопоставят на белите – също въоръжени до зъби. Членовете на „Три процента“, „Горди момчета“, „Американски вълци“ редовно тренират и стрелят, патрулират по границата с Мексико и пресичат улиците на града, опитвайки се да защитят привърженици на Тръмп, християни и просто бели хора от черните радикали.

Нестандартният подход към правоприлагането е изпробван в предградията на Чикаго. В разгара на кървавите бунтове от ЧЖИЗ, латиноамерикански наркокартели излязоха да патрулират по улиците на предградието “Цицеро”. Полицията подкрепи тази инициатива. Ченгетата дори почерпиха „братята“ с пица. „Латиноамериканските крале“ моментално започнаха да уреждат положението с афроамериканските си конкуренти, да нахлуват в домовете им и да ограбват семействата им. За една нощ бяха убити двама чернокожи. След това ченгетата трябваше да се откажат услугите на бандитите.

В и около столицата на американската анархия Портланд са възникнали много специални паравоенни части. Най-големият град в щата Орегон живее под демократично управление и въплъщава най-радикалните леви идеи. Щатската образователна система официално прие „петгодишен план за постигане на равенство“, а „критичната расова теория“ се набива в младото поколение буквално от детската градина.

Миналата година снимките на протестите в Портланд показаха малки деца, буквално на четири до пет години, носещи плакати „Майната ѝ на полицията“. Тази година Портланд стана известен с „деца войници“ – младежки банди, които бият хора по улиците. Любопитното е, че атаките се извършват под чисто политически лозунги. Децата не са просто буйни, те се борят против „расизма“, „сексизма“, „полицейската жестокост“ и „безотговорността на околната среда”.

Фронтът за освобождение на младежта в Портланд се състои от деца и се управлява от юноши. През изминалата година фронтовите бойци разбиват витрини, палят коли и къщи, нападат полицаи, бият и обират минувачи.

Миналото лято видният местен активист Майкъл Рейнал присъства на всички демонстрации с 16-годишната си дъщеря. Таткото се появяваше навсякъде със заредена пушка, дъщеря му с бейзболна бухалка. В крайна сметка таткото проследи и застреля местен поддръжник на Тръмп, избяга и беше убит в ареста. Дъщеря му продължи да „протестира”.

Демократичните борци срещу расизма възприемат опита на известните американски младежки банди. Например легендарните “Крипс енд Блъдс” от Лос Анджелис са създадени практически от юноши, които по това време вече са имали сериозен криминален опит. Тези банди активно включват деца в своите дейности, започвайки от съвсем малка възраст. Те все още не са достигнали възрастта за наказателна отговорност и е по-лесно да се наемат за вършене на мръсна работа, при това за жълти стотинки. Същата зловеща тенденция се появи сред демократите в Портланд.

Не трябва да забравяме, че американските партньори се опитват да изнесат всички свои разработки в чужбина възможно най-скоро. Така че не бива да се изненадвате, ако ученици се появят отново на някой неразрешен митинг на опозицията в Русия. Пропагандата работи.

Освен това няма да е необходим истински предлог за възмущението на младите хора. Парадоксът е, че младите червени гвардейци в Портланд се борят срещу расизма и глобалното затопляне при липса на каквато и да било причина за бунт. Никакво затопляне не засяга местния климат. Няма държавно насилие – защото полицията е частично разформирована, частично неактивна и напълно деморализирана.

Социално неравенство? Ама Портланд е богат и проспериращ град. Тук дори няма расизъм – поради липсата на расово разнообразие. Само около пет процента от населението са чернокожи, а повечето квартали са чисто бели. Всяка година афроамериканците намаляват- градът просто е твърде скъп за тях. Тоест, цялото младежко движение е технически раздуто от нищото.

Само по официални данни броят на убийствата в мегаполисите на САЩ е нараснал с около една трета през годината, а стрелбите с десетки проценти. Въпреки това, никакви цифри дори не доближават до представянето атмосферата на страх и ужас, в която американците живеят днес. Това е започнало да достига дори до елита, до чиито имения достига единствено далечното ехо от вялата гражданска война.

„След като Тръмп си тръгна, всичко се обърна с главата надолу“, обяснява съпругата на милиардера Марлин Секстън пред журналисти-демократи защо тя и съпругът ѝ са дарили повече от два милиона долара на бившия президент. “Да, хората днес се страхуват да излязат на улицата, това е просто лудост”, допълни тя.