СВЯТ
Излъганите от Щатите политици платиха с живота си
Циркулиращите от известно време слухове, че Судан отменя споразумението за изграждане на руска морска база на крайбрежието си, се потвърдиха. Защо суданското правителство реши да наруши своите задължения, как в случая са замесени американски сенатори и какви последици ще има случващото се за Судан?
Суданските власти се оказаха истински господари на думата си – в смисъл, че решиха да си я върнат назад. Ръководството на тази страна реши “да преразгледа споразумението” за изграждане на своя територия на руска военноморска база.
Самото споразумение беше постигнато през декември 2020 година за 25 години. Според него, на суданското крайбрежие на Червено море трябваше да се построи пункт за базиране на руски бойни кораби, където едновременно да може да се намират до четири съда (включително с ядрен двигател), а също така да има постоянно руско военно присъствие от 300 бойци. Благодарение на тази точка Москва получи възможност да осигури своето постоянно военноморско присъствие във важен за световната търговия регион: край Суецкия канал (през който минава потока стоки между Европа и Азия) и Персийския залив (където е съсредоточена значителна част от световните запаси на въглеводороди).
В същото време Судан не оставаше с празни ръце. Съгласно условията на подписаните споразумения, Русия не само прехвърля военна техника на страната безплатно, не само се е задължава да даде пари за модернизация на пристанището, но и де факто поема задължението да поддържа реда и реда край базата и като цяло в Източен Судан (където позициите на противниците на суданските власти са силни).
„Изграждането на голяма военна база в Порт Судан е един от най-важните лостове на икономическото възраждане на региона, през който, наред с други неща, минава основният износен нефтопровод от Южен Судан. Оттам се планира изграждането на трансафриканска железница и път към южната част на Судан “, коментира Руският институт за Близкия изток.
Щатите да помогнат
В същото време обаче за Судан въпросът за разполагането на руската база първоначално имаше външно измерение – като част от дълъг и труден процес на нормализиране на суданско-американските отношения. А властите на Судан засягаха темата всеки път, когато преговорите им за нормализиране на отношенията със САЩ стигаха до задънена улица. В края на миналата година процесът на нормализация рязко се ускори – САЩ предприеха редица стъпки към суданското ръководство. САЩ извадиха страната от списъка на съучастниците в тероризма и през март 2021 г. предоставиха краткосрочен заем от 1,15 млрд. долара за изплащане на суданския дълг към Световната банка.
А в началото на май двама американски сенатори от комисията по външни отношения на Сената на САЩ Крис ван Холен и Кристофър Кунс (последният беше един от кандидатите за ролята на държавен секретар в администрацията на Байдън) посетиха Судан на инспекция, и обещаха нови траншове финансова помощ. Изключително важно и необходимо за Судан, чиято икономика буквално балансира на ръба на колапса.
През последните години тя се сви няколко пъти (до 19 млрд. Долара), а общият външен дълг през април 2021 г. възлиза на около 60 млрд. долара – тоест три пъти БВП на страната. Освен това дългът расте с всяка изминала година – макар и само заради колосалния търговски дефицит. През 2020 г. Судан е изнесъл 3,8 млрд. долара стоки и е внесъл 9,2 млрд. долара.
Всъщност от началото на май се носят слухове, че суданските власти възнамеряват да оттеглят обещанията си към Русия. Според ръководителя на Генералния щаб на страната Мохамад Усман ал-Хюсеин, ако по-рано Судан „се ограничаваше само до военно сътрудничество с Русия и Китай,“ сега има възможност „да си сътрудничи със САЩ и западните страни“.
Кой ще плати
Вероятно отказът от поставяне на руската база ще се превърне в елемент от това сътрудничество. Отказ, за който Западът (който не иска руски кораби на входа на Суецкия канал) ще бъде готов да плати щедро и да опрости част от суданския дълг. Е, или не да плати сам, а да принуди партньорите от Парижкия клуб (които представляват значителна част от суданския външен дълг) да отпишат тези пари.
Судан има друга възможност за действие – властите могат просто да организират търг между американците и руснаците. Тоест, вместо окончателен отказ за изграждането на базата, на Москва ще бъде предложено да наддаде на предложението на Вашингтон и да предостави спонсорска помощ на Судан в замяна на поддържането на договора на базата на руския флот. След това, в най-добрите ориенталски традиции, ще се обърнат към САЩ с предложение да наддадат с по-изгодно от руското предложение. И така в кръг. Досега Русия не е реагирала ясно на такива перспективи, предложени от суданските власти. „Ние сме в постоянен контакт със суданската страна по дипломатически канал. Ще се справим с този въпрос ”, казва прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков.
Вече е възможно обаче да се предвиди реакцията с висока степен на вероятност. Русия няма да участва в пазарлъците, за да не създаде подобен прецедент в отношенията с други партньори. Тя също няма да ругае и да се възмущава – това не е нейният стил. Москва няма да принуди Судан да изпълнява задълженията си – за това тя няма достатъчно влияние (обемът на износа на Русия за Судан е едва 374 милиона долара и внася судански стоки на стойност от едва 182 000 долара). Ако някой трябва да принуди Судан, това са неговите арабски приятели-спонсори в лицето на Египет и ОАЕ , които самите се нуждаят от руска база в района на Червено море (като гарант за стабилност и противовес на засилващото се турско влияние в региона) .
Времето ще накаже
Русия дори няма да накаже Судан за нарушаване на договора (ще поиска връщането на оборудването, което е прехвърлила на тази африканска държава по споразумението – например учебен военен кораб). Ако някой ще наказва Судан за това решение, това ще е времето. Като се отказаха от споразумението с Москва с надеждата да подобрят отношенията със Запада, суданските власти показаха, че не са в състояние да се учат от грешките. Грешките, допуснати от други лидери, решили да играят по този начин.
От грешките на Иран, който (след сключването на ядрената сделка със Запада) прекрати редица договори с руските компании, за да ги предоговори с италиански, немски и френски . Защото той вярваше: а) западното качество е по-добро; б) договорите ще се превърнат в инвестиции в укрепване на политическите връзки с европейските столици. Всъщност Европа отказа да изпълни договорните си задължения, след като САЩ възстановиха санкциите – и Техеран остана с празни ръце. Без стоки, без репутация, без пари – и с развалени руско-ирански отношения.
От грешките на Беларус, чийто президент Александър Лукашенко разнообрази не само икономическите, но и политическите отношения с Русия чрез Запада. В резултат той се постави в зависимост от САЩ и ЕС – от което те се възползваха, като открито и демонстративно се намеси във вътрешните работи на Беларус чрез “вратичката” за правата на човека (и тази “вратичка” е много по-широка в Судан, отколкото в Беларус). И когато той отказа да следва ценните указания, те му наложиха санкции. След това той беше принуден да лети до Путин в Сочи с молба да спаси белоруската икономика.
И накрая, по грешките на Кадафи и неговата Либия. Които платиха най-високата цена за опита си да разнообразяват и да се надяват на приятелство със Запада – със собствения си живот. В резултат на това сега няма нито Кадафи, нито Либия (която се превърна в територията на воюващите племена). А Судан, с огромния си брой вътрешни противоречия, също има такава перспектива на хоризонта, ако е безразборен при избора на приятели и партньори.
СВЯТ
Италия и Франция спорят за отварянето на границите
Рим за пръв път отчете най-ниска денонощна смъртност
Италия и Франция влязоха в задочен спор относно отварянето на границите между страните от ЕС като част от разхлабването на мерките срещу коронавируса.
„От 3 юни ще бъде възможно да се придвижвате между държавите от ЕС без задължителна карантина за пристигащите в Италия. Това ще създаде условия за възобновяване на туризма“, обяви италианският премиер Джузепе Конте, цитиран от местните медии.
Срещу това обаче възрази френският вътрешен министър Кристоф Кастанер. „Важно е да можем да водим координирана дискусия на европейско ниво, особено в Шенгенската зона. Днес това не е така. Решението на Италия не съвпада с това, което трябва да правим, за да се работи в съгласие“, заяви Кастанер пред телевизия BFMTV в отговор на въпроса за решението на Рим да отвори границите. Кастанер смята да обсъди въпроса с италианския си колега.
Джузепе Конте посочи още, че до 3 юни ще останат ограниченията за движение между италианските региони. С наближаване на тази дата ще се оцени възможността за свободно движение въз основа на епидемиологични данни. „Ако те позволят, ще бъде възможно пътуването из цяла Италия“, заяви премиерът. Конте обясни, че от 18 май ще може да се пътува свободно в района на пребиваване. „Ще бъде възможно да напуснете дома си по някаква причина, без обяснение. Можете да отидете в планината, на морето, до езеро, да се срещнете с приятели“, каза премиерът. Той потвърди, че магазините, фризьорите и салоните за красота ще отворят на 18 май. „Ресторанти, барове, пицарии и кръчми също ще се отворят, но при условие, че епидемиологичната крива е контролирана и при спазване на всички предпазни мерки. Същите условия важат за морските курорти. Музеите ще бъдат отворени“, съобщи Конте.
Той препоръчва на всички граждани винаги да имат маска да я използват на многолюдни и затворени места. „На определени места използването на маска е задължително“, добави Конте. Премиерът спомена още две дати. „На 25 май планираме да отворим фитнес зали и басейни. Театрите и кината ще отворят на 15 юни, а от 15 юни ще предложим редица услуги за деца“, съобщи Конте.
След двумесечна карантина Италия овладя разпространението на пандемията. През съботното денонощие са починали 153 души, а това е най-ниският денонощен ръст на смъртни случаи от 9 март насам, пише „Гардиън“. Починалите от коронавирус в страната са 31 763, което нарежда Италия на трето място в света по този показател след САЩ и Великобритания. Броят пък на заразените възлиза на 224 760 – пето място в света след САЩ, Испания, Великобритания и Русия.
СВЯТ
САЩ и Китай на прага на сериозен конфликт
Светът активно се бори с коранавируса.
Първият шок от социалната и икономическа стагнация преминава, страните изчисляват загубите и говорят за това как ще изглежда животът в новия свят. Мъглата на войната с пандемията постепенно се разсейва, контурите на нови проблеми се появяват все по-ясно. Наред с това има и осъзнаването, че вирусът може да помогне в сериозен конфликт между
Китай и САЩ.
Труден диалог
Продължава след рекламата…
Въпреки огромното напрежение между страните, през януари-февруари 2020 г. държавите се опитаха да поддържат учтив и неутрален тон на взаимодействие. И все пак общият проблем не беше за дълго, но помогна да се остави брадвата на войната настрана.
Тръмп си позволи редица съкращения в посока към Китай, а Си Цзинпин от своя страна одобри възможността за хуманитарна помощ и възобновяване на пълноценната търговия.
Китай обаче успя да преодолее вируса. Поне динамиката на заболеваемостта отшумя; в градовете беше отменен комендантския час. В същото време Европа и САЩ търсят само възможни начини за разрешаване на кризата. Китайските строги мерки успяха да спрат разпространението на болестта в страната.
Според различни оценки последствията от пандемия могат да бъдат плашещи. Американската президентска администрация прогнозира, че до юни в САЩ всеки ден ще умират 3000 души. Малко хора са готови да дадат точна прогноза относно икономическите последици. Но е малко вероятно да е положителна.
Махалото се завъртя на изток. Китай е в по-добра позиция. Това не може да се игнорира от западните държави.
За какво беше обвинен Китай?
Още в началото на пролетта Китай и Западът си размениха остри, но пределни и неубедителни обвинения. Китайски дипломат намекна, че американските военни пръскат щамовете на болестта в Ухан, а американските политици упрекват Китай за прикриването на истинската степен на заболяването. Освен това Китай, както и Русия и Иран, бяха обвинени в хакерски атаки и разпространение на фалшификати.
В тази връзка информацията за желанието на редица европейски държави да затворят институтите Конфуций, главен проводник на меката сила на Китай в света, не беше случайна.
В САЩ, например, китайските образователни институции последователно затварят от 2018 г. През последната година една трета от институтите, включително и най-старата в Мериленд, не са отворили вратите си. През март Швеция прекъсна образователното сътрудничество с Китай, прогони всички китайски институции от страната.
Шведските власти считат, че институтите Конфуций са изцяло подкрепени от държавните пари на Китай и имат вредно въздействие върху шведското общество. Като се имат предвид последните събития, възможно е Швеция да не е последната държава, която затваря китайски институции на своята територия.
„Маскираната дипломация“, проведена от китайското ръководство, не оказа подходящото влияние върху Европа и Америка. КНР активно предоставя хуманитарна медицинска помощ на целия свят, но това не е достатъчно за западната общественост да промени позицията си.
Имаше все повече и повече недоволни. Така водещите европейски държави изразиха определени претенции срещу Китай. Азиатският гигант все повече се призоваваше да проведе независимо проучване на причините за болестта и да бъде по-открит. Не без преки обвинения.
Британският вестник The Daily Mail е изчислил сумата, която Китай трябва да плати поради проблемите, които Великобритания среща. Количеството според британски журналисти излезе впечатляващо, повече от 351 милиарда паунда. А активистите на Мериленд в Съединените щати отидоха още по-далеч и заведоха съдебен иск срещу китайското ръководство.
Китайска пандемия
Дори преди Коронавируса, в много публикации Китай вече фигурира като „злодейна страна“ и „империя на злото“. Ръководството на КНР беше обвинено в създаването на трудови лагери за национални малцинства. „Гардиън“ и „Вашингтон пост“ описаха в цвят „зверствата“ и „изтезанията“, към които прибягват китайските пазачи в тези лагери. Западните медии постепенно ескалираха ситуацията.
И на 20 април един от основните политически стратези на Доналд Тръмп Стивън Банън изложи теза, която беше във въздуха от дълго време. Той каза, че Китай е основният виновник в глобалната пандемия.
Според американския политик Китай скрил важна информация, не предоставил точни цифри за болестта и като цяло саботирал борбата срещу вируса.
Банън умишлено не започна да разчита на коментарите на СЗО и други международни организации, които потвърдиха, че Китай по-скоро с готовност си сътрудничи с хуманитарните организации и редовно актуализира статистиката за растежа на заразените хора. Във всеки случай Банън постигна основното за Америка – „новият враг на човечеството“ явно стана очевиден.
След това известната англосаксонска разузнавателна агенция Five Eyes публикува доклад на 15 страници, който може да се нарече продължение на реториката, започната от Банан.
Авторите озвучават асистента на Тръмп и съобщават, че Китай е скрил информация и не е позволил нейното разпространение. Агенцията също така, позовавайки се на собствени източници, твърди, че още през 2019 г. китайските учени са имали пълна картина на вируса. Вероятно вирусът може да стигне до хората точно от лабораторията на Ухан.
Докладът беше разпространен от австралийския вестник The Daily Telegraph на 4 май и вече се превърна в истинска сензация. Асошиейтед прес, Си Ен Ен, BBC, DW и много други са поставили разследването на своите страници.
Нищо лично – не е политика
Китайската карта е изключително важен актив и много страни се стремят да я играят в свои интереси, по-специално САЩ я използват. Основният интерес сега е да се намери виновник за кризата. Китай е идеално подходящ за тази роля, тъй като самият коронавирус идва от Ухан, Китай.
Разбира се, твърденията към Китай могат да бъдат оправдани. Всъщност, ако оставим настрана най-тежките форми на теорията на конспирацията, Китай може да е отговорен за такова бързо разпространение на болестта. Но колко справедлива е такава претенция? Освен ако, разбира се, такава дума като справедливост е приложима в международната политика.
Китайският вестник Женмин Жибао съвсем основателно отбелязва, че пандемията от испански грип през 1917 г. започва в САЩ, а първият болен от СПИН е регистриран в САЩ – но никой никога не е планирал да накаже американската държава. Очевидно коронавирусът е отлична възможност да провежда своите политически маневри.
В Съединените щати наближават президентските избори. От това как настоящото ръководство ще се справи с „китайската заплаха“ зависи дали Тръмп ще остане в овалния кабинет или ще бъде заменен от почти официален опонент на бъдещите избори, демократът Джо Байдън.
Нещо подобно се наблюдава на изборите преди 4 години. Тогава Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп спореха за действията на Русия, а след изборите за възможното й въздействие върху резултатите от гласуването.
Този път лайтмотивът на президентската надпревара ще бъде Китай. Американските избиратели се надяват на успокоение на кризата с короната и чакат новият или стар лидер на страната да реши въпроса с големия азиатски съсед.
Докладът Five Eyes определено е само началото. В следващите месеци ще видим много нови „факти“, потвърждаващи „правилността“ на доклада. За Китай това ще бъде истинско изпитание за сила; страната не е изпитала такъв натиск върху своя политически имидж.
Сегашната ситуация в света е забележително характеризирана от теорията на един американски политолог Ян Бремър. В неговата идея днес сме свидетели на така наречения свят на G-zero (свят на голямата нула).
Няма истински и безспорен лидер в този свят, крехкият баланс едва ли е в състояние да задържи света от нов мащабен геополитически конфликт за дълго време. Западът обективно загуби авторитета си, а Китай, напротив, демонстрира будистко спокойствие дори в разгара на кризата. Коронавирусът тласна света към нов кръг от нестабилност и как всичко ще завърши е много голям въпрос.
СВЯТ
ОБАМАГЕЙТ: Тръмп с обвинения за най-голямото престъпление в историята на САЩ
Доналд Тръмп обвини Барак Обама в извършването на „най-голямото престъпление“ в историята на САЩ, наричайки го „Обамагейт“.
В какво е виновен предшественикът, американският президент не уточни, обаче, американските медии свързват неочакваните атаки на държавния глава с разследването на „руска намеса“ и пандемията на коронавирус.
„Това продължава отдавна, <…> [и започна] още преди да бъда избран [за президент]. Нещо ужасно се случваше. Това никога не трябва да се повтаря у нас “, заяви Тръмп в изявление пред репортери.
Американският президент отказа директно да отговори на въпроса за действията на Обама, но призова представителите на медиите да следят събитията в страната „през следващите седмици“. Въз основа на минали събития, Тръмп отбеляза, „това е само началото.“
„Вие самият знаете какво е престъплението. Престъпността е много очевидна за всички. Всичко, което трябва да направите, е да прочетете вестниците “, каза американският президент.\
Няма обаче конкретни доказателства за „големи нарушения“ от страна на Обама и човек може само да гадае какво точно означава Тръмп. Всъщност това правят американските медии.
Като цяло повечето американски наблюдатели свързват Обамагейт със случая на бившия съветник на президента по националната сигурност Майкъл ФлинФБР не получи никакви доказателства за „конспирация“ на съветника на Тръмп с Русия, затова решиха да хванат генерал-лейтенанта за неточности, за да го принудят да сключи сделка. В същото време изданието отбелязва, че Флин всъщност призна вината си под натиск, тъй като служителите на реда заплашват него и сина му с финансов натиск. , който попадна под разследване като част от разследване за „руска намеса“ в изборите в САЩ.
Според анализатори президентът свързва „най-голямото престъпление в американската история“ с лица от правителството на Обама, които се опитаха да подкопаят администрацията на Тръмп.
Изданието отбелязва, че теорията на Тръмп за участието на Обама в делото на Флин и „руското разследване“ включва Байдън като дясна ръка на експрезидента. При такива обстоятелства Обамагейт може да бъде насочен към демократичната кампания, която разчита до голяма степен на Обама. Самият Байдън последователно използва приятелството си с бившия президент и до известна степен зависи от репутацията му.
Истинските намерения на Тръмп, както и подробностите за „престъ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











