Турският президент Реджеп Ердоган прецени, че председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен не може да седи наравно с него, когато я прие вчера в двореца си в Анкара заедно с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. На официалната среща шефът на протокола му бе предвидил кресло само за него и Шарл Мишел, а смутената Фон дер Лайен бе пратена да се разположи на близкия диван. Срещу нея като равен седна на друг диван външният министър Мевлют Чавушоглу, въпреки че по дипломатически ранг Фон дер Лайен стои по-високо от него и е наравно с премиерите.

Това протоколно принизяване на официална гостенка бе допълнителен знак за завоя на Турция, която в края на миналия месец оттегли подписа си под Истанбулската конвенция, чиято прокламирана цел е закрилата на жените.

Днес Европейската комисия възрази открито срещу пренебрежително отношение към председателя на институцията Урсула фон дер Лайен вчера в Анкара. Говорител на комисията посочи, че Фон дер Лайен е можела да напусне срещата, но е преценила да остане и е участвала пълноценно в последвалия разговор.

На пресконференцията си с Мишел обаче Фон дер Лайен отправи положително послание. „Искаме да вървим напред към много по-добри отношения в бъдеще“, каза тя, като същевременно предупреди, „ние сме в началото на този път и седмиците и месеците напред ще покажат докъде можем да стигнем.“

Събирането на тримата бе първият опит да се започне изпълнение на цел, поставена от лидерите на ЕС на срещата им през март: повторно ангажиране с Турция за съвместно решаване на европейските проблеми.

Това бе посланието, което двама от висшите лидери на ЕС предадоха на турския президент Реджеп Тайип Ердоган по време на среща във Анкара във вторник.

Ердоган седя близо два часа с гостите си от Брюксел, за да обсъдят възобновяването на координацията по няколко спорни въпроса, включително миграцията и икономическите връзки. Към групата се присъедини и турският външен министър Мевлют Чавушоглу.

По време на срещата Мишел и Фон дер Лайен обясниха подробно на Ердоган неотдавнашното решение, взето на срещата на върха на лидерите на ЕС миналия месец, за възобновяване на сътрудничеството с Турция по различни въпроси. Този ход дойде, тъй като напрежението с Анкара намаля, след като миналата година достигна връх заради провокативните действия на Турция срещу членовете на ЕС Кипър и Гърция.

„През последните месеци станахме свидетели на дезескалация“, каза Мишел по време на пресконференцията с Фон дер Лайен след срещата. „Казахме на президента Ердоган, че ЕС е готов да постави на масата конкретна и позитивна програма, основана на три стълба: икономическо сътрудничество, миграция и контакти между хората и мобилност.“

Той добави: „Надяваме се, че Турция ще се възползва от тази възможност“.

На този Европейския съвет, състоял се на 25-26 март лидерите на ЕС помолиха Еврокомисията да „засили разговорите“ с Турция за справяне с трудностите при прилагането на Европейския митнически съюз, като същевременно приканиха Съвета на ЕС (министрите) да работи по мандат за неговата модернизация. В изявление лидерите заявиха, че повторната ангажираност трябва да се развие по „поетапен, пропорционален и обратим начин“.

Лидерите на ЕС също така поискаха от ЕК да проучи нови методи за финансиране на миграционна сделка, която блокът сключи с Турция преди пет години. Сделката, първоначално подкрепена с 6 милиарда евро, значително намали пристигането на бежанци на гръцките острови. Но парите започнаха да привършват и трябва да се попълват, особено след като Анкара все още е домакин на около 4 милиона сирийски бежанци.

Въпреки че напрежението между ЕС и Турция е намаляло, блокът продължава да се притеснява от това, което един старши дипломат от ЕС определи като „непостоянното поведение на Ердоган“, писа брюкселското издание „Политико“, цитирано от БГНЕС. Споразумението от март за работа с Турция „е крехко“, аргументира се дипломатът, а допълнителни санкции остават опция, ако Турция възобнови част от агресивното си поведение. „Ако той продължи, тогава ще е сложно да има единодушие да се продължи“ с плана за сътрудничество, каза дипломатът.

Турция разгневи членовете на ЕС миналата година по много начини, включително когато ескалира дългогодишни териториални спорове с Кипър и Гърция. През август и октомври Турция разположи кораб за сеизмични изследвания на петролни и газови залежи близо до гръцкия остров Кастелоризо, което доведе двамата съюзници в НАТО до ръба на евентуален сблъсък.

И само преди няколко дни турският енергиен министър Фатих Дьонмез заяви, че Анкара скоро ще възобнови своите сеизмични и сондажни дейности в Източното Средиземноморие. Но дипломати от ЕС подчертават, че Анкара не е казала къде точно ще се извърши сондажът. Някои дипломати са относително уверени, че Турция няма да възобнови враждебни действия срещу Гърция или Кипър преди следващата среща на лидерите на ЕС през юни – когато отношенията с Анкара отново ще бъдат на масата.

Турция остава страна кандидат за присъединяване към ЕС, но кандидатурата й е затруднена от нарастващите опасения относно липсата на зачитане на правата на човека, независимостта на съдебната власт и свободата на печата.

В неотдавнашен доклад на Комисията и Европейската служба за външна дейност, дипломатическият орган на блока, Анкара беше критикувана за „голямото отстъпление в реформите“ в области като върховенството на закона.

Фон дер Лайен и Мишел казаха, че са повдигнали тези въпроси пред Ердоган по време на срещата си. „Въпросите за правата на човека не подлежат на преговори“, каза Фон дер Лайен. „Бяхме много ясни по този въпрос.“ И Мишел подчерта, че споделил с Ердоган „нашата дълбока загриженост“ за правата на човека.