ФОКУС
Пиърс Морган: Никога не съм гледал по-лъжливо и лицемерно интервю, повдига ми се
Пиърс Морган е известен журналист, писател и до миналия вторник водещ на предаването на телевизия ITV “Добро утро, Британия”. На 9 март по време на сутрешното тв шоу 55-годишният Морган атакува Меган след интервюто с Опра Уинфри с думите: “Съжалявам, но не ѝ вярвам. Не бих ѝ повярвал дори ако ми прочете прогнозата за времето”.
Което разгневи седящия наблизо метеоролог Алекс Бересфорд. Той го обвини в ефир, че е нарочил съпругата на Хари, защото навремето тя го е отрязала за срещи. “Дотук съм, не мога повече”, скочи Морган, напусна студиото и си подаде оставката.
Журналистът не отрича, че през 2015 г. с Меган се виждали и излизали на чашка. Но в деня, когато тя срещнала Хари, изчезнала и не му се обадила повече. Скандалът предизвика порой от протести до ITV срещу устатия тв водещ. Но пък десетки хиляди британци подписаха петиция да го върнат на работа.
Ето статията, написана от журналиста за в. “Дейли мейл”, на който е нещатен автор.
Хари и Меган детонираха бомба срещу монархията
Скверно.
Срамно.
Самосъжалително.
Скандално.
Светотатствено.
Сластолюбиво.
Самообслужващо.
Това са първите мисли, които ми дойдоха наум на десетата минути от безкрайния хленч на Меган и Хари пред Опра, а съм се ограничил само до думи, които започват със “с”.
Докато изслушам цялата двучасова вакханалия от лицемерно, самодоволно, отмъстително плещене, от ушите ми заизлиза пара като изригващ гейзер и речникът ми от яростни епитети обхвана цялата азбука.
Никога не съм гледал по-ужасяващо неискрено интервю. Нито по-отвратително двулично и противоречиво. Те
оплакваха
ужасните
си мъки от
кралските титли,
но се възмущаваха, че на сина им Арчи не се позволява да бъде принц.
Разказваха за неспирните травми, които им нанасят гадните вестникарски писания, но многократно изтъкваха, че никога не ги четат.
Настояваха, че са били принудени да подпишат сделка за много милиони долари с Netflix и Spotify, защото принц Чарлз им спрял издръжката, въпреки че Хари наследи милиони от покойната си майка принцеса Даяна и целият му живот e финансиран от кралското семейство.
И продължиха така, че да започне да ти се повдига.
В разгара на пандемията, която вече взе над 2,6 милиона жертви, смайващо богатата и привилегирована двойка, която се шири в слънчева калифорнийска къща за 14 милиона долара, искаше всички да узнаем, че тя е единствената жертва тук. Меган дори сравни живота си в двореца със съсипващото, лишено от свобода съществуване в условията на карантина, което би трябвало да трогне многолюдните семейства от последните етажи на високите блокове с по три деца, опитващи се да учат от вкъщи, а родителите нямат работа, за да платят за храна.
“Дори не можех да се срещам с приятели за обяд!”, оплака се херцогинята на Заблудата, която летя бременна до Ню Йорк и
пръсна $ 500 000
за парти в чест на
бъдещото ѝ бебе
Арчи с новоизлюпените си приятели знаменитости. А после, като смел ековоин, се върна в Лондон с бълващия вредни емисии частен самолет на Джордж Клуни.
Но сред всички тези тривиални глупости на клюкарско ниво бяха пуснати и някои поразяващи бомби, умишлено детонирани, за да причинят максимални щети на британското кралско семейство и на монархията.
Първо, Меган заяви, че е била докарана до самоубийство от принудата да бъде принцеса, а молбите ѝ за помощ били отхвърлени от студения, безсърдечен Бъкингам. Не ни казаха кой ги е отхвърлил, нито защо сама не е потърсила терапия, ако е имала нужда от такава. Все пак съпругът ѝ от години говори за проблемите на психическото здраве и има тесни връзки с всички големи благотворителни организации в тази област.
Вместо това ни внушиха, че дворецът е отритнал бременна жена пред самоубийство в момент на отчаяна нужда.
Но и това не бе най-бомбастичното “разкритие”. Не! То дойде, когато Меган каза на Опра, че член на кралското семейство попитал Хари какъв цвят на кожата би имало бебето. Всъщност, каза тя, тези разговори са били няколко, докато мъжът ѝ твърдеше, че е бил само един.
Но никой от двамата не назова по име автора на обидите. А Хари каза, че никога няма да го разкрие.
Така че сега сме оставени да гледаме на всички от кралското семейство като на расисти. Не ни бяха съобщени и детайли какво точно е казано и в какъв контекст. Ако някой по-възрастен роднина невинно е попитал Хари каква кожа може да има бебето, като се има предвид, че майката на Меган е черна, а баща ѝ – бял,
това расизъм
ли е?
Би било, ако тонът на въпроса е бил унизителен или е направен намек, че по-тъмна кожа на бебето би била проблем. Но ние не знаем отговора на тези съществени въпроси, защото, хвърляйки расистката бомба, херцозите на Съсекс не казаха нищо повече.
Намирам това за мерзко.
Обвиненията в расизъм отидоха и по-далеч. Меган обяви, без да посочи никакви доказателства, че кралското семейство е решило да промени правилата специално за да попречи на сина ѝ Арчи да стане принц заради цвета на кожата му.
Отново не бе разкрито името на този ужасяващ расист, автор на отвратителния дискриминационен кроеж.
Но и Хари, и Меган отлично знаят, че личността, която има крайната дума за титлите, е кралицата. Така че с това удивително твърдение без доказателства те
клеймосват
Нейно Величество,
бабата на Хари,
като расист
Трудно е да се измисли по-позорна клевета срещу жената, посветила целия си живот в служба на родината и Британската общност.
Кралицата не е и никога не е била расист. Дори и намекът, че може да бъде, е отвратителен. Но да направиш това в момент, когато 99-годишният ѝ съпруг принц Филип от седмици е в клиника тежко болен, е още по-лошо и достойно за презрение.
Нищо, което Меган Маркъл каза в интервюто, не ме изненадва. Предричах, че тя агресивно ще използва козовете “психическо здраве” и “расизъм”, за да отблъсне критиките срещу самата нея, поведението ѝ и чувството ѝ за отговорност.
Дръзко смея да предположа, че това е причината тя да реши да направи такова сензационно интервю, докато е бременна в 5-ия месец. Защо една жена би сторила това, след като преди няма и година е претърпяла спонтанен аборт, бидейки наясно с очевидните противоречия, медийното внимание и стреса, които това би предизвикало? Явно е смятала, че бременността ще ѝ осигури допълнителна защита срещу неизбежните шум и критики, които дрънканиците ѝ срещу кралското семейство ще предизвикат. Имайки известен личен опит за безпощадността, с която
разкарва всеки,
който престане
да ѝ е полезен,
не бях особено учуден, че изстреля гигантски фойерверк, който със сигурност ще нанесе необратима вреда на семейството на съпруга ѝ. По същия начин тя драсна клечката и на собственото си семейство, бившия си съпруг и старите си приятели.
Това бе спектакълът на живота ѝ – всяка дума, всяка мимика, бе внимателно планирана и режисирана. Някой трябва да я номинира за “Оскар”.
Имайки предвид очевидните лъжи, защо трябва да вярваме на всичко, което излиза от устата ѝ? “Никой не ми бе казвал как да правя реверанс или да пея британския химн”, хленчи 39-годишната дама, омъжена за човек, който е в състояние да ѝ помогне и с двете неща.
Но да не се заблуждаваме – това интервю е триумф за Меган в Америка. Приказките ѝ за бедната, уязвима, доверчива жена от смесена раса, хвърлена на вълците от бялото расистко кралско семейство и от расистката британска преса, се тръбят в САЩ като “смели и емблематични”.
Тя получи точно каквото искаше – родината да ѝ съчувства. И горко на всеки, който я критикува, защото незабавно ще бъде нарочен за “расистки грубиян” спрямо жената, обвинена между другото, че е подлагала на ужасен тормоз свои млади служителки в двореца.
Но какво да кажем за принц Хари и неговата родина Великобритания?
Как, за бога,
позволява жена му
да унижава така
семейството му
от телевизионния екран, да напада и петни институцията, толкова важна за баба му?
Той дори ѝ позволи да се нахвърля върху жената на брат си Уилям – Кейт, която никога не е проронвала публично и една лоша дума за Меган. Обвини я, че я е разплакала при спор за тоалетите на шаферчетата за сватбата ѝ.
Тази “празнина”, както Хари описа настоящите си отношения с Уилям, сега ще стане с размерите на 1000 Велики каньона.
Хари с радост се включи в кресчендото, разкривайки невероятно интимни тайни за баща си по начин, който би накарал самия него да вие от ярост, ако това бе съобщено от таблоидите. Той обяви, че се чувства предаден от принц Чарлз, който не му вдигал телефона, след като с Меган се преместили в САЩ, и му спрял голямата финансова издръжка.
Но какво точно прегрешение е извършил Чарлз, освен че опитва да се справи с постоянното самосъжаление на по-малкия си вироглав син и стремежа му да драматизира. Той издържаше Меган и Хари с години и я заведе до олтара, след като баща ѝ не дойде на сватбата и дъщеря му се отказа от него.(Къде бяха “въпросите без цензура” на Опра Уинфри за този случай?) Сега се отплащат на Чарлз, като му забиват нож в гърба.
Хари нелоялно обяви, че Чарлз и Уилям са в капана на институцията “монархия”, защото са наследници на трона. “Те не могат да си тръгнат и аз дълбоко им съчувствам”, обяви той.
Как ли не… Той и Меган не спират да бият барабана, че съчувстват, а всъщност показват на семействата си точно обратното.
Ако Чарлз и Уилям искаха да си тръгнат, щяха да направят точно като него или като Едуард VIII, който абдикира от трона. Всяка кралска особа може “да си тръгне”. Но само Едуард и Хари го направиха, след като по една случайност
и двамата
се влюбиха
в американки
Единствената разлика е, че Едуард и Уолис Симпсън никога не обелиха публично лоша дума за кралското семейство и не се опитаха да съсипят монархията.
Часове след интервюто с Опра AbolishTheMonarchy (“Да забраним монархията”) започна яко да трендва в туитър… Такъв е резултатът от шокиращо злостните обвинения на Меган и Хари.
Г-жа Маркъл не я е грижа за пораженията, които нанася на институцията, която открито ругае. Но Хари трябва да го е грижа.
Фактът, че той с такава охота се включи в отвратителната публична атака срещу кралското семейство, кралицата и монархията, е изключително срамен. А това, че нарани допълнително 94-годишната си баба, когато съпругът ѝ лежи тежко болен, е ужасяващо. Те говорят за психическо здраве и състрадателност, но гледат единствено себе си.
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 3 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











