АНАЛИЗИ
Кабинетът произвежда само крамоли, пожарни действия и пиар. Бъдещето е страшно!
Господин Георгиев, след поредица от събития, чиято кулминация беше трагедията на пътя край Своге, премиерът поиска и получи оставката на трима министри. Според вас може ли този ход да удължи мандата на правителството, да речем до европейските избори през май 2019-а?
– Този ход няма как да е особено спасителен за управляващите. До голяма степен кандидатите за освободените постове няма да са особено убедителни. Резервната скамейка на ГЕРБ не е населена с хора с доказан управленски и граждански капацитет.
Многократно сме наблюдавали подобни жестове и търсене на бушони, но особеностите на сегашната управленска гарнитура е такава, че много трудно ще се задейства обяснителната схема за добрия Борисов и лошото му обкръжение. Самият Борисов направи така управленския вертикал, че всички да повярват, че всичко зависи от него. Иска или не иска, той ще поеме цялата отговорност за случващото се. И така трябва да бъде.
Ако настъпи някакво затишие при новия политически сезон, това зависи и от други неща, а не от кадровите решения. Удължаване на хоризонта може да се случи не поради ход на Борисов, а от съвсем прагматични съображения, включително от страна на опозицията. Опозицията може да остави кабинета да се гърчи в дилемите и противоречията си, да изпробва последните си идеи, ако има такива, да прилага пиар технологии и прочее.
Следващата година наистина е наситена с избори. Два вота са сигурни – европейските и местните. Може да са и три.
Има логика евроизборите през май да се комбинират с извънредни парламентарни, тъй като ще бъде безкрайно мъчително за всички да изведат електората си на евроизборите. Комбинация с парламентарни поне би довело до по-висока активност.
Полезно упражнение би било да се оставят управляващите да демонстрират имат ли някакъв капацитет и потенциал да произвеждат идеи и политики, а не крамоли, пожарни действия и пиар акции. Това ще помогне много на българския избирател да вземе вярно решение. Някои все още имат илюзии, че нещо може да се получи от сегашната управленска комбинация.
– Но цяла поредица от събития – сривът на Търговския регистър, фалитът на „Олимпик“, катастрофата, която обърна недоволството към властта, отговарят на въпроса за капацитета и потенциала.
– Да, и за мен отговорът е ясен и е отрицателен. Но трябва по-голяма част от обществото да си даде сметка за всичко това. Няколко пъти с кратки мандати уж сменяхме нещо в политическия дневен ред, а всъщност само го удължихме с поне една петилетка, ако мерим с едновремешните мерни единици.
Обществото трябва да осъзнае, че така повече не може!
Ако се дистанцираме от текущия живот на страната, доколкото това е възможно, ще видим, че вече 10-15 години се влачим по корем като общество. Няма никакви цели, абсолютно сме занемарили съвместното залагане на основите на едно желано от всички бъдеще. Текущият политически живот не е нищо повече освен пожарникарски акции, когато гръмне поредният трагичен случай или поредният провал от някакъв сегмент на управлението.
След влизането в ЕС – една консенсусна общо-взето цел, темата за бъдещето отпадна от нашето полезрение и от полезрението на политиците. Нормалният човек има известни основания да не мисли за бъдещето, особено ако го вижда в песимистична светлина, което е масовият случай в България. Само че едно общество не може дълго да функционира без стратегия – стратегия за реализиране на политики, за реализиране в инструментариума на законодателството, социални технологии и прочее.
Единственото „полезно“ нещо, което правят сегашните управляващи, е да обезвреждат мините, положени от целия ход на новата ни история досега. Никой не се занимава с това да заложи параметрите на някакво бъдеще. Чакаме бъдещето да ни се случи, докато ние си движим по инерция. Но тъй като се трупат все повече проблеми и за разлика от малкото случаи на полезни ходове, където няма синергия, при лошите неща има кумулативен ефект плюс синергия. Сега все по-често ще гърмят мини, все по-често ще гърмят едни или други подсистеми на обществото. Ресурсът – финансов, интелектуален или волеви, е ограничен, и имаме все по-малко шансове имаме да обърнем тенденциите, които навсякъде са негативни. Ние сме влезли в улея на бобслея, а там посоката е само една – ускоряваща се и надолу.
– Все повече хора имат усещането и го споделят в социалните мрежи, че е достигната точка на необратимост на дегенеративните процеси в страната. Споделяте ли този песимизъм, бих казала дори – отчаяние?
– Доближаваме, ако не сме и минали вече точката на необратимост. Това се случва с демографията, с регионалната политика. 50% от територията на страната деградира и не е ясно дали е възстановимо. Такива процеси се трупат в здравеопазването, образованието, икономиката. Най-смисленият индикатор за една икономика с бъдеще са чуждестранните инвестиции.
– Които вървят стремително надолу…
– Да, които десетократно паднаха за десет години. Идва зима и то не само в климатичния смисъл на думата. Сред управляващите не виждам и най-дребният окуражаващ белег, че има мислене по тревожните тенденции и желание те да се обърнат. Наблюдаваме друго – опити да се трансформират моменти властови позиции в нещо друго.
– Очевидно е необходима дълбока трансформация в страната. Според вас трасира ли “Визия за България“ пътя към тази трансформация?
– Това е единственият политически документ през последните 20-25 години, в който мога да видя желание да се намери отговор на въпросите, които тревожат мен и достатъчно много българи.
На всяка страница от документа има една тревожна диагноза без да е експлицирана. Краските не са сгъстени, защото апокалиптичните очаквания не са добра социално-психологическа основа, ако искаш да въведеш темата за бъдещето. Но има вярна диагноза и е предложена радикална промяна. Бих казал, че това е най-радикалният политически документ от последните поне 20 години.
За първи път е изведена задачата да разработим заедно разбирането за едно ново бъдеще на страната. Бъдещето, което се очертава от насъбраните тенденции, е страшно.
Трябва радикално да се обърне посоката. По почти всички ключови аспекти са намерени механизми, няма само декларации и критики. Критиката даже е малко, защото какво да критикуваш тежко болен човек или общество?! Те имат нужда от диагноза и терапия.
В документа ги има и двете – и диагнозата, и терапията. Разработена е идеята за нова регионална политика. Скандални са разбягващите се тенденции в страната. Не може София да върви в едната посока, а една втора от България – в обратната. Недопустимо е да се борим срещу Европа на две скорости, а ние самите да се развиваме на три.
За първи път виждам свежи идеи в икономическата област от БСП. Има я темата за социалното предприемачество, за стратегическия ангажимент на държавата с обръщане на негативните тенденции в икономиката. Реалистично е, но няма да е лесно при този демографски срив, дефицит на работна ръка и растяща конкурентност на по-развитите пазари за нашата работна сила.
– А ще има ли съпротива? Ще спомена само, че предложението да се намали драстично ДДС при някои стоки ще се натъкне на огромната съпротива на така наречената ДДС-мафия. Има и други идеи с подобен заряд.
– Този документ неслучайно не беше представен като голямата истина на БСП. Разглеждам го като опит да се създаде платформа за старт на мислене по тези въпроси. Очевидно е имало мощна консултация предварително не само с академични среди, но и с бизнеса, местна власт, неправителствени организации. Дебатът очевидно ще продължава. Важното е, че се въвеждат сериозните теми в политическия живот.
Текущият дневен ред на политическия дебат е просто отчайващ. Аз например тотално загубих интерес към него. Отказвам да се информирам какво казал този и му отговорил онзи. Това даже не е политическо битие, това е бит, затънал в махленски разпри и пиар упражнения, доста често – непрофесионални, които се опитват да представят нещата сякаш всичко е под контрол, сякаш знаем накъде вървим.
Такава деинституциализация настъпи в последните години, че хората губят интерес към политика, към медии. Големият проблем и голямата зона на несигурност е бъдещето. Ако в близките 1-2-3 години не обърнем ключовите тенденции, по-нататък това ще е невъзможно. Има един принцип: който не иска, когато все още може, най-вероятно няма да може, когато поиска.
– Вие, социолозите, обикновено припомняте, че БСП има един електорален таван, който по различни причини не може да надскочи. Винаги има едни 2-3-4 процента, които я делят от ГЕРБ. Какво трябва да се случи, за да успее БСП да преодолее лимита? Смятате ли, че “Визия за България” дава този шанс?
– Документът едва ли е замислен с кратък цикъл на употреба, независимо че се задава изборна година.
В предходните години БСП не успя да бъде това, което искаше да бъде. До голяма степен се отчужди от реалността. Може би носеше следи от себе си кризата на левицата от последното десетилетие. България не е откъсната от света, така че тенденциите по света ги има и у нас в някакъв вид.
Левицата в Европа тотално загуби ориентация след финансовата криза през 2008 г., а Европа е лабораторията на леви идеи в началото на 21 век.
БСП беше притисната от тенденцията към глобализацията. Не беше ясно как една партия, силно вкоренена в национални традиции, ще прегърне целия компот от идеи, който носеше глобализационната тенденция. Последва бумът на популизма, ксенофобията, национализма, темата за националния суверенитет като контрапункт на глобализационните процеси. БСП пак се двоумеше.
– С консервативния елемент във Визията мисля, че вече не се двоуми. Факт е идейното сбижаване с Вишеградската четворка, ясна бе и позицията й спрямо Истанбулската конвенция. Да не се получи залитане към нетрадиционен за левицата вектор?
– Мисля, че във Визията е намерен добър баланс между темата за суверенитета, конкурентноспособността в едно глобално общество, многовекторната външна политика. Навярно това е добрата комбинация.
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 2 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











