Професор от Станфорд против драконовските мерки в борбата с коронавирус

Грипната епидемия в Италия през 2016 отне живота на 24 хиляди души. Изненада: светът тогава не затвори

Уточнение: Нито един човешки живот няма място в таблица с цифри. Единственият обясним начин това да се случва е, когато статистиката помага за оцеляване на други човешки животи; когато цифрите се използват от науката. Ползваните научни и статистически източници в този материал правят това.

Преиграха ли правителствата с мерките, които взимат в борбата с коронавируса? Това е тема на нов анализ, публикуван преди няколко дни, 17 март, вторник. Един професор от Станфорд на име Джон П.А. Йоанидис, съдиректор на “Meta-Research Innovation Center”, както и също така професор по медицина, статистика, биомедицински научни данни и епидемиология, предположи, че световният отговор на коронавирус епидемията е „едно фиаско”, защото взимаме сеизмични решения на база „ненадеждни данни”. Данните, които имаме в момента, твърди Йоанидис, показват, че реакцията е твърде строга и силна, накратко – преиграваме.

„Сегашната коронавирус болест, COVID-19, беше наречена веднъж-в-живота-епидемия. Но също така може да бъде и веднъж-в-живота-фиаско,” написа Йоанидис в свое лично мнение, публикуване от Stat News.

《Обединеното кралство се бори с коронавируса по различен начин? Не е точно така》

Йоанидис продължава: „Драконовски мерки бяха предприети в много страни. Ако пандемията се разсее – дали сама или заради тези мерки – краткосрочните крайни мерки за социално дистанциране и блокирането на държави ще бъдат поносими. Колко дълго обаче ще продължат тези мерки, ако пандемията не стихне? Как управляващите ще кажат, че правят повече добро, а не вредят?“
Накратко – професорът разсъждава по хипотезата, че сегашните екстремни мерки, предприети от почти всички държави по света, засегнати от епидемията, ще имат катастрофални последствия, тъй като в известна част са ненужни. Йоанидис защитава тезата си, че данните, с които разполагаме са пренебрежимо малко, а от друга страна липсват данни „за огромното мнозинство инфектирани” с COVID-19, което прави данните за смъртността, които Световната здравна организация представя, на практика „безсмислени”.

Какво прави Йоанидис в изследването си, за да проиграе всички възможни сценарии?
Първоначално се фокусира върху „една ситуация”, където „абсолютно цялата популация е затворена и тествана”. Например, карантираните пасажери на круизния кораб Diamond Princess. Там става дума за възрастни хора, а смъртността е 1 процент. На практика, ако това е малка държава, абсолютно затворена и изолирана, тя е населена единствено от хора в най-рисковата група. Когато това се проектира на възрастовата структура на населението на една държава като САЩ например, калкулациите показват, че смъртността от коронавирус ще бъде около 0.125 процента.

Между 712 инфектирани пациенти имаме седем смъртни случая. „Реалната смъртност в такива случаи,” казва Йоанидис, “може да варира от пет пъти по-ниски нива до пет пъти по-високи нива. Това означава от 0.025 процента до 0.625 процента. Разбира се, възможно е някой от заразените пациенти да почине по-късно, както и пасажерите да имат различни стадии на хронични болести. Добавяйки различните източници на несигурност, може да заключим, че делът на изходите с фатален край за население като американското ще бъде между 0.05 процента и 1 процент.
Какво означава това? Смъртните случаи от коронавирус могат да се окажат по-ниски от тези, причинени от сезонния грип. Ако това е така, затварянето на целия свят с последващите огромни социални и финансови последствия, е ирационално. „Това е все едно един слон да бъде атакуван от домашна котка,” допълва Йоанидис. „Изнервен от котката, опитвайки се да я заобиколи, слонът случайно пада в пропаст и умира.“
Къде това твърдение може да бъде атакувано? В някои страни смъртността сред възрастните е по-висока. Професорът отговаря: „Дори някои познати коронавируси, за които знаем от десетилетия, могат да имат висока смъртност, която достига до 8 процента, когато афектират възрастни хора, живеещи в домове или санитарни заведения.”
Наличните данни за Италия показват, че средната възраст на починалите там е 80.5 години като 99 процента от тях са били с други заболявания. При това, не подценявайте данните – със сериозни предишни състояния. Това е официално проучване на националния здравен орган на страната, което е на база данните за 2003-ма починали в Италия. По-голям дял от починалите са мъже, а всички са със сериозни паталогични предишни заболявания. Забележете – повече от половината от починалите са имали по три патологии, като най-често срещаните предхождащи заболявания са сърдечно-съдови.
Професор Йоанидис допълва какво ще се случи, ако затварянето на държави продължи в очакване на лек: „Ваксините и достъпното лечение могат да отнемат месеци, дори години, за да бъдат разработени и тествани, съгласно нормите. При този времеви порядък, последствията от дългосрочно затваряне на държави, са абсолютно неясни.”
Всяка година 60 милиона души по света умират по различни причини. Случаите на починали от коронавирус след години ще влязат в тази статистика и голяма част от тях няма да бъдат дори коректно документирани „заради това, че не са прецизно тествани”.

“В Щатите този сезон,” продължава професор Йоанидис, “са тествани 1 073 976 души, от които 222 552 души (20.7 процента) са имали позитивни резултати за грип. За същия период, очакванията за грипоподобни болести е около 36 и 51 милиона души, като очакванията за фатален край са за между 22 хиляди и 55 хиляди души.”

Относно безбройните математически модели за нарастването на смъртните случаи от COVID-19, професорът от Станфорд дава следния пример: “Някои се притесняват, че когато в Щатите имаше 68 смъртни случая от коронавирус, те ще се увеличат експоненциално на 680, 6800, 68000, 68000… като по света ще се наблюдават същите катастрофални последствия. Това реалистичен сценарий ли е? Или лоша наука?”

Ширещото се вярване, че екстремните мерки работят (затваряне на държавите, каквото наблюдаваме сега), не е доказано достатъчно меродавно. В голям труд, публикуван през 2011 година в онлайн базата данни на Cochrane Library под името “Physical interventions to interrupt or reduce the spread of respiratory viruses”, се анализира именно това. Дали физическите интервенции влияят на спиране или намаляване разпространението на респираторни вируси? Учените, работили по доклада, изследват и анализират 3775 научни труда, други 3560 документа, както и 215 независими изследвания. Всичко е анализирано и обобщено – случаи на скрийнинг на летища, пристанища и гари; изолация; карантина; социално дистанциране; бариери; лична защита; хигиена на ръцете… В този обстоен документ на практика се обобщават мерките, на които сме свидетели днес, прилагани в предишни години.

Авторите казват, че най-голям дял от достоверните данни, които те са анализирали, показват, че респираторните вируси могат да бъдат ограничени най-вече чрез хигиенни мерки (като миене на ръце, особено при младите хора, децата). Добавянето на други съставни средства (различни от стандартните сапуни например) към процеса на миене на ръце, за да се намали предаването на респираторни заболявания, остава по-скоро несигурно, показват анализираните данни. И още: “Има ограничени данни, че социалното дистанциране е ефективно.”

Сега вече става интересно, нали? Особено на фона на непрекъснатите данни за поредното ново барикадиране и затваряне.

《Ожесточават карантината, пътувайте между градовете при крайна необходимост》

Да видим глобалната картина. Средно между 10 и 15 процента от световното население се заразява с грип на годишна база. Възможно е този процент да достигне 50 при епидемии. Глобалните инфекции показват драматична картина – през 2003 тежкият остър респираторен синдром (SARS) зарази 8098 души и причини смъртта на 774 от тях. Вирусът бе причина и за сериозна социална и икономическа криза. През 2006 година подобно нещо се случи с H5N1, а през 2009 с H1N1.

По темата за социалното дистанциране, един от упреците към британския подход (“империалистичен”, нарекоха го някои) беше, че не се затварят училищата. Професор Йоанидис казва: „Затваряне на училища може да намали разпространението. Но децата така или иначе продължават своята социализация с други деца. Също така те повишават времето прекарано с възрастни хора. Затварянето на училища не помага и да се изгради колективен имунитет.” Тук критиката е, че децата продължават да се виждат с възрастни – техните учители.
Много интересни са съжденията относно станалото тъй популярно “изравняване на кривата” или накратко – да се избегне струпване на болни в един определен интервал от време, което би поставило на колене здравната система. Редица визуализации илюстрираха цветно, красиво и хубаво как точно избягването на този пик спасява здравната система. И това е логично.

В същото време, контрират от Станфордската лаборатория, здравната система обаче е поставена и в невъзможност да лекува други болести, които също са причинители на смърт. Професор Йоанидис обяснява: „Ако нивата на епидемията затрупат здравната система и екстремните мерки не са достатъчно ефективни, то въпросното изравняване на кривата всъщност ще влоши нещата: вместо здравната система да бъде препълнена в един кратък период, тя ще остане препълнена за един продължителен период (заради другите болни). И поради това ние се нуждам от точни данни за епидемичната активност.”

Разбира се, ако трябва да обобщим, последствията от социалното дистанциране със сигурност са негативни за икономиката, за обществата, за психичното здраве. Проф. Йоанидис допълва: „Може да последват непредсказуеми еволюции като финансова криза, вълнения, граждански размирици, война и срив на социалната тъкан.” За да се избегне всичко това се нуждаем от безпристрастни данни за разпространението на епидемията, която да служи като ориентир на онези, които взимат решения.

Изключително важно е да се анализират правилно данните, в частност тези за Италия. В брой 88 на “International Journal of Infectious Diseases” е публикуван обстоен доклад за влиянието на грипа върху смъртността във всички възрастови групи в Италия по време на скорошните сезони (от 2013 до 2017).

Какво показва този доклад? За зимните сезони от 2013/14 до 2016/17, са се случили приблизително 5 290 000 грипни случаи на територията на Италия. За този изследван период има 68 хиляди смъртни случаи, за които може да се твърди, че са свързани с грипните епидемии. Италия показва по-висок процент на смъртни случаи спрямо останалите европейски стани, особено сред възрастните.
В доклада се посочва: „Италия има регистрирани пикове на смъртността, особено сред възрастните хора, през зимните месеци. Грипните епидемии се индикират като едни от потенциалните детерминанти за това увеличение.”
Данните за зимните сезони в Италия показват следното:

— смъртните случаи за сезона 2013/14 са: 7027 души
— смъртните случаи за сезона 2014/15 са: 20259 души
— смъртните случаи за сезона 2015/16 са: 15801 души
— смъртните случаи за сезона 2016/17 са: 24981 души

„В заключение,” се казва в доклада, „непредвидимостта на грипните епидемии продължава да бъде голямо предизвикателство за здравните специалисти и политиците в Италия.” Това се случва преди коронавирус-епидемията. Към днешна дата от коронавирус в Италия са регистрирани 3405 случая.

Естествено, факторът на заразяване с коронавирус не е взет предвид – ако той е по-висок при коронавируса в сравнение с изследваните в предишни години грипни епидемии, ситуацията се променя. Критиците на горните данни биха казали, че ако не се вземат мерки веднага за намаляване на разпространението му, смъртността ще бъде по-висока, защото няма как всички заболели да се третират по едно и също време. Особено, когато смъртността в Италия надмина тази в Китай, макар населението на Италия да е 60 милиона срещу 1.35 милиарда на Китай.

В същото време, добавяме Южна Корея към статистическите данни, ако критиците кажат, че примерът на професора от Станфорд за круизния кораб Diamond Princess е несериозен. В Южна Корея има направени около 250 хиляди теста, потвърдени са 8652 заразени, от които 94 души са починали. Фаталните случаи са 1.08 процента. Ако правителствата базират работата си на база тези данни, това би трябвало да е отправната точка.
Като обобщение, по-скоро може да се каже, че и двата подхода са верни, когато се правят в умерени граници. Изравняването на кривата и социалната дистанция несъмнено помагат за отлагане разпространението на болестта и здравните системи не се задъхват. Събирането и анализирането на данни, особено след такива примери като Китай и Южна Корея също е важно, за да може правителствата да създадат стратегии, които позволяват и икономиките да не рухнат. В този смисъл е ключово да се определя как протоколите за социално дистанциране да работят и дали да не се върви към тяхното олекотяване; колко и какви точно да бъдат рестрикциите.
Конкретно за България, Банско е един чудесен пример за това как е възможно да бъде изследвано резпространението на вируса и да бъдат приложени умни статистически модели. Нещо като българският Сингапур. Островната държава беше една от първите, която забрани всички полети от Ухан, където вируса (поне по приетата версия) възникна първо.
В Сингапур всички хора, пристигащи от заразени държави, бяха поставяни под задължителна карантина. И макар случаите в Сингапур да нарастваха, нямаше пиково такова. При 385 случая в момента, там няма смъртен случай. В Сингапур агресивно изледваха местата, където вирусът циркулира. Важно – училищата не бяха затворени; вярно – учениците имаха скрийнинг за температура на входа. На 23 март, понеделник, те пак ще отворят. Макар да има натиск това да не се случва. В Сингапур казват, че ако стриктно се изпълняват другите мерки, не е необходимо да се затваря цялата държава. Във всяко училище в Сингапур, преди започване на класовете, се прави снимка на класа, за да се знае, ако някое дете се разболее, точно с кого е имало контакт.

До три месеца спира разпространението на заразата, при стриктно спазване на карантината

Ако има едно нещо, за което професорът от Станфорд е прав, това е, че социално дистанциране с месеци, ще има негативни ефекти, които е трудно да си представим. Особено, ако времето, което всяка нация печели със социалното дистанциране, не се използва за мобилизиране на политически и икономически усилия, които „да ни помогнат да открием нови начини за справяне с вируса”, както пише професорът по епидемология от Харвард Марк Липсич.
Липсич е по-скоро привърженик на социалното дистанциране.
И тук съвсем не става въпрос дали Липчис е по-прав от Йоанидис. И двамата са прави. Въпросът е докога.