Непоследователното поведение на народните избраници по темата с опрощаване дълговете на мюфтийството е поредното доказателство за мисловна слабост и юридическа немощ.

На 31.01.2019год. е внесен от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 954-01-4.

На заседание, проведено на 7 март 2019 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека обсъжда законопроекта, по който са постъпили становища от Министерството на финансите, Министерството на правосъдието, Мюсюлманското изповедание, Католическата църква, Мюсюлманското сунитско ханефитско изповедание и Коалицията за свободата на вярата и словото.

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан посочват , че БПЦ няма подобни и не виждат необходимост от подобен акт спрямо нея.

Представителят на Мюсюлманското сунитско ханефитско изповедание изразява опасения относно опрощаването на публични задължения, тъй като това би създало сериозен прецедент тъй като опрощаването на публичните вземания на едно вероизповедание би представлявало пряка държавна помощ и българската държава би влязла в изключително сериозна колизия. В заключение той определя предлаганата промяна като противоконституционна.

Представителят на Обединените езически вероизповедания заема позиция, че не вижда необходимост определено вероизповедание да се посочва в закон като конкретен бенефициент на субсидия.

Представителят на Обединени евангелски църкви изразяват своето безпокойство относно липсата на гаранции за независимостта на вероизповеданията, както и че предлаганите изменения нарушават основния принцип на справедливостта.

На 8.03.2019год. законопроекта е представен на заседание на НС от депутата Йордан Цонев, който излага мотивите за необходимостта от изменението на закона за вероизповеданията.Като такива посочва :

– осигуряване изпълнението на последните промени в Закона, влезли в сила след приемането на Закона за държавния бюджет, се предлага в § 19 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона Министерският съвет да определи за 2019 г. държавни субсидии за източноправославното и мюсюлманското вероизповедание, разпределени на Българската православна църква – Българска патриаршия, и на Мюсюлманското вероизповедание – Главно мюфтийство;

– изпълнение на целите на финансирането чрез целева субсидия за текущи разходи на вероизповеданията се предвижда амнистия на неплатените им публични задължения до 31 декември 2018 г.

Първата избрана от народните представители думичка е „ амнистия“. Няма спор, че в правомощията на НС е да приема закони за амнистия / чл. 84 от Конституцията/.
Амнистията обаче се прилага в сферата на наказателното право.Според чл. 83 от Наказателния кодекс, амнистията заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния или освобождава от наказателна отговорност и от последиците на осъждането за определени престъпления.

ОЧЕВИДНО СЪС ЗАКОН ЗА АМНИСТИЯ НЕ СЕ ПОГАСЯВАТ ДАНЪЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, КОЕТО СЪЩО ТОЛКОВА ОЧЕВИДНО НЕ Е ЯСНО НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЕПУТАТИ.

След това се реши, че със промените в закона ще се опрощават данъчни задължения.Отново бяло поле на правната мисъл.Компетентен да опрощава несъбираеми държавни вземания е само президентът, който се произнася с указ / чл.98 и чл.102 от Конституцията/

Сега вече се говори за ОТСРОЧВАНЕ на неплатените публични задължения на мюфтийството.

Редът и условията за отсрочване и разсрочване на публични задължения са регламентирани в ДОПК.

ОТСРОЧВАНЕТО Е ПРОЦЕДУРА, КОЯТО ЗАПОЧВА ПО ИСКАНЕ НА ДЛЪЖНИКА.
По съществото си тя цели получаване на разрешение плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен краен срок.Законът е предвидил ясно разписани условия за да се разреши отсрочването .

Сега стигаме до поредното обяснение защо трябвало да се промени закона за вероизповеданията – защото ДОПК имал изисквания за коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, които касаели юридическите лица, а пък религиозните институции не били такива.

ПОРЕДНА ЗАБЛУДА ИЛИ ПРАВНА ЧЕРНА ДУПКА В ГЛАВИТЕ НА ЗАКОНОТВОРЦИТЕ.
Съгласно Чл. 14. от Закона за вероизповеданията религиозните общности могат да придобиват статут на юридическо лице при условията и по ред, определени в този закон.Регистрацията на религиозните общности като юридически лица се извършва от Софийския градски съд .

Държавата предоставя на Българската православна църква – Българска патриаршия, и регистрираните вероизповедания държавна субсидия на базата на резултатите от самоопределилите се лица към съответното вероизповедание при преброяването на населението по данни на Националния статистически институт / чл.28 от ЗВ/ Разпределението на държавната субсидия се одобрява ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на самоопределилите се лица към съответното вероизповедание по ал. 1 при последното преброяване на населението по данни на Националния статистически институт.

В България има над 100 регистрирани вероизповедания, между които Мюсюлманско изповедание и Сунитско-ханефитско изповедание.Към МС съществува Дирекция „Вероизповедания“ , с чието съдействие през 2008г. се учреди Национален съвет на религиозните общности в България (НСРОБ), включващ представители от различните вероизповедания в страната. Сред учредителите са представители на Българската православна църква, Католическата църква в България, Мюсюлманското изповедание, Обединени евангелски църкви в България, Арменската апостолическа православна църква и Религиозната общност на евреите.

Мюсюлманското вероизповедание има своя страница, на която е качен последния актуален устав, според чл. 7 на който то Е ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ по см. на закона за вероизповеданията.

Какво излиза от всичко изложено :

Данъчни задължения не се отсрочват със закон, а с разрешение на министъра на финансите, когато са над 300 000лв.

Главното мюфтийство е администрация, орган на Мюсюлманското вероизповедание.

Мюсюлманското вероизповедание е юридическо лице и реда за отсрочване или разсрочване на неплатени публични задължения е уреден в ДОПК.

Освен това народните представители не знаят нито за каква сума се отнася отмяната на задълженията, нито за вида на тези задължения. В мотивите към проекто закона посочват , че промяната се налага за „по-ясна законова регламентация относно определението на държавната субсидия.С въведеното изменение от края на 2018 г. и особено с допълненията направени в проекта от 31.01.2019 г. понятието субсидия се заменя с държавна субсидия за текущи разходи и за капитални разходи. Дирекцията към МС за вероизповеданията се превръща в разпределящ пари орган, което е характерно за финансирането на която и да е бюджетна организация.

В ТАКЪВ СЛУЧАЙ КАКВО ТОЧНО СЕ ПРАВИ СЪС ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА ?

В обобщение – ЛИПСАТА НА КОМПЕТЕНТНОСТ ВИНАГИ ВОДИ ДО АБСУРДНИ РЕШЕНИЯ.
СТРАШНО Е КОГАТО ТЕ СА ЗАКОНОДАТЕЛНИ.

Но тук, в територията на абсурдите вече отдавна е страшно…

Румяна Ченалова, Фейсбук