„Как можеш да говориш в собствената си република за президента на име? Това значи дълбоко да не уважаваш себе си. Ти си член на тази общност. Тя има върховно представителство и ти го принизяваш до последния човек на улицата. Критикувал бил управляващите. Какво от това? Президентът има официална позиция, той е номер 1 и не подлежи на парламентарен контрол. Кой си ти, та ще му говориш на име?! Това разгражда и малкото доверие към институциите. Когато дойде нещо от МС в парламента, никой не мисли и то минава като бърз влак. Кой на кого служи. Да кажат кое е неправилното от това, което говори президентът.“ Това казва в интервю за „Труд“ експертът по национална сигурност проф. Димитър Йончев.
– Големите играчи в световната политика продължават да изненадват с действията си. Как да тълкуваме решението на президента Доналд Тръмп за изтегляне на американската армия в Сирия, а след това и от Афганистан, професор Йончев?
– Тръмп е бизнесмен, който се е заел с нелеката задача да изпълни предизборните си обещания и досега го прави, макар да създава напрежение в обществото. Появата на такъв човек отговаряше на натрупаната безизходица в американската политика и сега той променя присъствието на Щатите в света. Тръмп не може да го промени принципно като култура, тъй като американците живеят с психиката на хора, зад които стои Бог, които притежават истината, и които чрез силата могат да управляват нещата.
Американците са като монарсите от XVII век – в никакъв случай не се притесняват да нарушат договор, ако имат интерес. Решението на Тръмп за Сирия е изцяло в неговия стил на президентстване – ще си изпълня обещанията, ще вкарам ресурсите, които Щатите харчат, за да решават чужди въпроси тук при мен, искам да видя реални промени тук. Т. е. САЩ да направят от международното си присъствие пазарно.
– НАТО е организация, създадена да контролира Европа – вярна ли е тази теза?
– Така е, свидетел съм на някои неща. Първите години бях в нашата делегация на Асамблеята на НАТО много преди да станем членове на Алианса. Тогава ние – дошлите от Изтока, бяхме екзотични, гледаха ни с голям интерес, глезеха ни. Защото там имаше едни чичковци, които са създатели на НАТО – 12 пъти годишно се събираха и си бяха омръзнали. А ние – паднали от небето, задавахме въпроси и те много ни се радваха.
Няма да забравя първите месеци след падането на Берлинската стена, когато двама от основателите на НАТО бяха там и изпратиха документ в Конгреса на САЩ – заведен под номер, Щатите да излязат от Алианса, за да не плащат тези пари. Европа сама да се оправя, защото Варшавският договор вече го няма. Четири месеца този доклад беше актуален в Сената, докато в един момент, гледайки Европа накъде е тръгнала, размислиха и решиха, че не е лошо да се стои тук – за тях се появи уникална геополитическа възможност.
– Да влязат в бившите страни от Източния блок?
– Точно. И да са в сърцевината, в хартленда на Евразийския континент – държавите между Балтика и Средния изток – бившият Съветски съюз. Фактически големите бази, които бяха в Западна Европа, отидоха в Източна. И сега тези източни страни са искрени съюзници на САЩ по един или друг повод и по този начин те контрират реалните си конкуренти.
– Това е и бизнес политиката на Тръмп, нали?
– Несъмнено. НАТО са една компания като Европейския съюз. Играта започна да се връща по интересен начин, за да търси стабилността си от преди падането на Берлинската стена. Тогава светът беше свръх стабилен от двете страни. Колкото и да е парадоксално, живеехме в предвидим свят, трябваше само да се пазим от копчето. Сега тази стабилност липсва и светът не се движи към полицентричност, а към бицентричност.
– Но защо им беше на американците и на някои западни страни тази авантюра в Сирия? Колосалните 137 милиарда били похарчени да се разруши Сирия, както твърди премиерът на Катар?
– Не е самоцел. Това е геополитическа история. Интересното е, че когато Русия започна да се връща на сцената след петролната криза, там вече бяха напреднали много с вземане на нейните територии. Нека не забравяме, че САЩ имат много интересна позиция в Близкия Изток – Израел е страхотен съюзник на САЩ не защото много се обичат, а защото лобито им е много силно и то от много години. Склонен съм да мисля за това по съвсем обективни причини – Рокфелер печати парите в САЩ и те са със страхотно влияние в конгреса. И когато се опитват да пренебрегват тяхното влияние, политиката става невъзможна.
– Щатите изиграха Русия в някои части на света, но в Сирия загубиха, защо?
– Когато руснаците вече започнаха да се окопитват, на бърза ръка американците им взеха Либия, Ливан беше съсипан, в Сирия беше тяхната база, и важното беше да се изтласка Русия оттам. Но САЩ закъсняха. И второ, Арабската пролет, на която толкова много заложиха, не можа да бъде управляема. Това не бяха режимите от Източна Европа, които буквално с радост им се врекоха, тези страни бяха като бомби със закъснител.
САЩ направиха нещо много необмислено – извадиха на светло едни класически врагове на онези светски държави, облякоха ги в костюми и ги сложиха да седнат на масата на преговорите. А те си бяха фанатични престъпници. Но Щатите винаги са преследвали „Мюсюлмански братя” – всички тези джихадисти, „Ал Кайда” им бяха съюзници. И когато ги сложиха на масата за преговорите, те ги легитимираха. Фактически картината в Близкия Изток се промени – те взеха да играят официална игра.
– Медиите обаче не показаха бекраунда, напротив – скриха го. Светът така и не разбра защо т. нар. умерена опозиция в Сирия се представя като положителен герой в този сценарий, а само джихадистите са виновни. Днес едните изглеждат като локалните лоши, а другите са глобалните лоши. Какви са критериите за това разделение?
– Не искам да бъда циничен, но според мен разделителната линия минава между това какви оръжия купуваш и с кого си съюзник. Групите в региона са много, но там винаги е имало трима играчи, които винаги са били заедно, независимо каква е политиката – защото те имат общ враг. Русия, Турция и Иран имат проблеми с кюрдите. Ето, кюрдите ходят по нервите на Ердоган и той не може да направи компромис с тях – те искат кюрдска държава.
Истинският въпрос в Сирия е какво да правим с кюрдите. А ония лошите, дето ги махат от една територия, те ще се повяват на друга. Това е движение, което се храни от нелегалното си присъствие. То не може да прави открити войни, но няма да се откаже и от инструмента му – ще си правят терористични актове. Не можем да си представим една ислямска конфигурация изчезнала от лицето на Земята. Но изчезнала от една територия – да.
– А ако се създаде кюрдска държава, какво става?
– Ако това се случи, те стават 52 милиона души, повече дори от Украйна, които вече загубиха 10 милиона. Познайте тогава кой ще контролира нефта. Как ще оставиш нещата така – новата глобална сила САЩ хем се настанява в хартленда на Европа, хем и в хартленда на Изтока. Въпреки провокациите, които турците и руснаците преживяха, те сега играят много по-близко един с друг, отколкото когато и да било другаде.
– Защо?
– Защото са изправени пред заплаха да изгубят контрол в собствените си жизнени територии. Сирия се разглобява или се стреми да бъде разглобена в същата логика, в която беше цялата Арабска пролет. Но когато го осъзнаха, беше късно, от другата страна стои вече друга голяма сила.
Истината е, че в Сирия е светски режим и там всички религии живееха в мир и любов. Ако Русия не се бе завърнала там, ние сега щяхме да сме забравили за тях, както забравихме за Кадафи, за Хюсеин… Смятам, че Сирия е крайъгълен камък на нов тип стабилност в региона. Нещата в Сирия бяха пробвани в много направления и почти никъде не се видя перспектива. В резултат на това се оформи съгласуване между Турция и Русия. От другата страна имаме Щатите и Израел, а арабския свят не е в състояние да се комбинира с когото и да е.
– А Иран къде е? Те са голяма сила, която не бива да се подценява.
– Безусловно, а иранците са истински персийци и никога не биха си позволили да ги водят за носа. Според мен Близкият Изток отива към стабилизиране и ще е функция на това доколко двамата – Тръмп и Путин, ще вървят към разбирателство. Моето усещане е, че на Тръмп засега му е тежко положението – ръцете му са вързани от вътрешните проблеми.
На Путин тепърва ще му става тежко. Но него не го жаля, защото когато го оплакват, че му пада рейтинга, той става 67%. За такъв паднал рейтинг всеки мечтае. Гледам ги нашите и направо им се чудя на акъла. Сега така приказват и за рейтинга на президента Радев. Борисов е с 30%, правителството със 17, а парламентът с 9 на сто рейтинг, а жалят Путин!
– Какво ще прави Европа с миграцията, колкото и да не ни се иска, днес днес изглежда слаба.
– Имаме уникалната способност бързо да забравяме. Преди няколко години, когато хора изразяваха някакъв умерен скептицизъм, че Европа не се движи към интеграция, веднага скачаха – наричаха ги рубладжии, путинисти и още ред глупости…
Беше очевидно, че това е противоречие в определението на ЕС – единно икономическо пространство с 27 политически субекта. Дори приказните лами са с три глави, никой не е измислил ламя с 27 глави, невъзможно е. Ако САЩ бяха единно икономическо пространство в самостоятелни щати, още нямаше да ги знаем, че ги има на белия свят. Ние в ЕС нямаме машина за произвеждане на решения. Нито една държава не иска, особено големите играчи вътре в нея, да се откаже от суверенитета си и да го даде на нещо федерално.
– Няма и как да го направи.
– Разбира се. Докато САЩ имат невероятен опит и затова са непотопим самолетоносач. Те живеят на федерално равнище, там има 4 ценности – щатите, Бога, долара и семейството. Няма значение какъв си. Когато ти свърши работното време, си отиваш вкъщи. Но знаете ли къде – в Чайнатаун, Литъл Итали, арменския квартал и т.н. и там разпускаш. В Чайнатаун няма нищо американско – всичко е на китайски.
Сутринта тръгваш с чантата под ръка, ядеш хамбургери и пътуваш за работа – ето как с тези два етажа американците са си решили въпроса с етническото напрежение. Пускаш парата отдолу, но иначе си американец. Това съм го видял с очите си, обикалял съм много. В Русия също има страшна сравнимост между хората. Обикновените хора в провинцията ги водят за носа и в двете държави – много са наивни. В Европа е същото.
– Прободена ли е Европа в сърцето, накъде отиваме?
– Европа не може да осмисли този факт, че като политическо обединение тя не може да участва в международното съревнование. След няколко десетилетия, когато в света ще има само огромни играчи – идващите отзад от втория ешелон – Бразилия, Канада, Китай, Индия плюс тези от първия – САЩ и Русия, тогава нито една държава не може да излезе на тяхното ниво – само обединените заедно в икономическото пространство могат да играят заедно. Но не се отчита един факт – всички онези са политически субекти, а ЕС е политическо недоразумение. И вътре се получава същата безсмислена говорилня.
Еврокомисията действа либерално и е подкупна. Комисията е тази, която управлява, парламентът е „ала Джамбазки” – дрън-дрън. ЕС няма бъдеще. Затова онези сметкаджии – англичаните, излязоха, за да не плащат. Колкото и да им е тежко сега – така ще им още няколко години, но след това няма да плащат. И съм сигурен, че няма да се върнат. Защото започнаха да излизат наяве разни егоизми от типа на полския, на балтийските републики, на унгарците. А ние много обичаме да имаме външен фактор и да се оправдаем: „Те така казаха, началникът така каза”. Без големият брат не можем да живеем.
– Говорите много отчайващо.
– Отчаян съм от тази ситуация. Но от всичко най-омрачнен съм от възхода на простотията. Много ме измъчва това. Как например можеш да говориш в собствената си република за президента на име? Това значи дълбоко да не уважаваш себе си. Ти си член на тази общост. Тя има върховно представителство и ти го принизяваш до последния човек на улицата. Критикувал бил управляващите. Какво от това? Президентът има официална позиция, той е номер 1 и не подлежи на парламентарен контрол. Кой си ти, та ще му говориш на име?! Това разгражда и малкото доверие към институциите. Когато дойде нещо от МС в парламента, никой не мисли и то минава като бърз влак. Кой на кого служи. Да кажат кое е неправилното от това, което говори президентът.
– Накъде върви светът сега?
– В света всичко се пука, променя, но ще признаем – светът се цивилизова. От 30 години в европейските държави е абсолютно изключено една държава да обяви война на друга. С технологизацията ние започваме повече да си приличаме, отколкото да се различаваме. Тотализирането на живота, американизация, която върви като глобализация, все пак унифицира живота и хората стават независими от общностите. Човекът не го интересува държавата, атомизира се. Интересува се само от себе си, пътува насам-натам, но не можеш да го мобилизираш за някакви каузи.
Хората дори не искат да създават семейства. Разпадат се общности – това е ефектът на либералния пазар. Ние живеем в свят, който е по-малко военнолюбив като цяло, но в който хората губят контакта, човешкото изчезва. Всички са вперили поглед в телефона и живеят само с него.
–––––
Проф. д.и.н. Димитър Йончев е специалист по национална сигурност. Завършва Военната академия. От 1978 г. преподава философия във Военната академия, по-късно в Академията на МВР и в НБУ, където през 2012 г. е обявен за негов почетен професор. Участва в работата на Кръглата маса (1990 г.) Депутат от БСП във ВНС и в 36-ото НС. През 1997 г. напуска БСП и участва в създаването на Българската евролевица.