ПАРИ
Чуждите инвеститори без защита в България
Съдружник съм в „Адвокатско дружество Петрова Абаджиев“, което представлява търговско дружество „Сиус“ ООД, както и неговия мажоритарен собственик с 90% от капитала и управител г-н Гуо Хайронг в съдебни производства. На 3.01.2019 г. попаднах на статията „Как се краде бизнес за милиони“, публикувана на 26.11.2018 г., в която по незаконосъобразен и недостоен начин са изложени неверни, позорящи мен и колегата ми твърдения, които нямат нищо общо с действителността.
Бих желала да опростя казуса до един много важен въпрос, а именно – доверителят ми Гуо Хайронг е инвеститор, с инвестиции в България, надвишаващи 10 000 000 евро, за изграждане на два фотоволтаични парка. И двете централи са изградени и функциониращи, но до този момент той не е получил дори една стотинка от продажбата на произведената от тях електроенергия. Всички приходи от тези соларни паркове се получават от други лица. Ето защо г-н Хайронг няма как да открадне собствения си бизнес. Подчертавам, че бизнесът е на този човек. Ако има откраднат бизнес, то той е неговият.
Статията е наречена „разследване“, при очевидна липса на проверка на факти и документи, на каквато би следвало да почива едно истинско журналистическо разследване. Директно е възпроизведен зададен от поръчалия статията текст, иначе същата нямаше да започва с твърдението, че доверителят ми Гуо Хайронг, гражданин на Народна република Китай, е учредил дружество „Сиус“ ООД съвместно с Винфрид Алфонс Фишер. Собственици на „Сиус“ ООД са Гуо Хайронг с 90% от капитала на дружеството и Хелмут Клаус Панитц с 10% от капитала. Прилагам справка-извлечение от страницата на Търговския регистър по партидата на „Сиус“ ООД. Въпросният господин Фишер няма нищо общо със „Сиус“ ООД, освен че е управител и собственик на паразитиращото в собствеността на „Сиус“ ООД дружество „Финикал“ ЕООД, което получава задоволителен финансов приход от полагащата се на „СИУС“ ООД цена на произвежданата от притежавания от него соларен парк електрическа енергия. Именно „Финикал“ ЕООД и г-н Панитц действат по добре отработена схема, вследствие на която е изгубена собствеността на единия притежаван от Гуо Хайронг соларен парк в с. Дуванлии, общ. Калояново, обл. Пловдив. Сега, чрез всевъзможни средства, законни и незаконни, се правят опити да бъде отнета собствеността на другия му соларен парк в с. Оризари, община Твърдица, област Сливен.
Цитираното от вас тристранно споразумение действително е подписано, но проверихте ли от кого и при какви условия? Документът е с дата 18.11.2013 г. и е подписан от Христо Ангелов за „Финикал“ ЕООД (не от г-н Фишер, както се твърди в статията, очевидно отново поради цялостна липса на проверка на фактите и копиране зададен от истинския автор текст) и от Хелмут Панитц за „Сиус“ ООД, тогавашен управител на дружеството. Същото действително се счита за нищожно от доверителя ми „Сиус“ ООД, но проверихте ли защо? Защото чрез него „Сиус“ ООД бива лишено от единствения си финансов ресурс в полза на „Финикал“ ЕООД, а именно полагащата му се цена за продаваната на „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД електроенергия, произведена от собствения му обект, изграден със собствените му средства. Управителят, тогава Хелмут Панитц, е подписал споразумение, без да има такива правомощия и без знанието на мажоритарния собственик на „Сиус“ ООД, който по времето на подписването на това споразумение се е намирал в Китай и изобщо не е бил уведомен от него. Същото тристранно споразумение е за целия срок на договора за изкупуване на електрическа енергия, а именно 20 години – договор, какъвто един управител според българското законодателство няма право да сключи без решение на общото събрание на дружеството. В този абсурден документ е упоменато, че бива подписан на основание друг договор, за който доверителят ми Гуо Хайронг не е давал съгласието си – договор за наем между „Сиус“ ООД и „Финикал“ ЕООД, който също е сключен, първо без знанието и волята на мажоритарния собственик на „Сиус“ ООД, и второ, дори да беше действителен, неговият срок е изтекъл през 2016 г., тъй като е подписан и вписан в Имотния регистър за срок от 3 години – максимално разрешения срок за сключване от управител, какъвто е и посоченият случай. „Финикал“ ЕООД се сочат за наемател на притежавания от доверителя ми обект, но проверихте ли заплатили ли са на „Сиус“ ООД поне един наем за петте години, в които твърдят да са държали фотоволтаичната централа? Това дружество, чийто бизнес твърдите да е откраднат, не е заплатило на „Сиус“ ООД нито една наемна цена за срок от повече от 5 години, но получава повече от 1 млн. лв. на година, „произвеждайки“ електрическа енергия в чужд имот.
Така се получава ситуация, при която един китайски гражданин прави милионна инвестиция в България, след което в собствеността му се нанася „наемател“, който не е заплатил нито лев за престоя си в имота му, но за сметка на това получава всичките приходи на дружеството му. И този така наречен наемател източва всичките финансови ресурси на собственика, за да не разполага същият със средства да покрива акумулираните зад гърба му задължения и в крайна сметка собствеността му да бъде придобита на публична продан от същите лица. А сега можете ли да ми кажете кое е кражба на бизнес? Безочливо е „Финикал“ ЕООД да наричат този бизнес „свой“. Техният „бизнес“ е да бъдат паразити върху чужда собственост, живеещи от чужди средства, това е причината, поради която рано или късно всяко едно от въвлечените в тази схема лица, ще бъде разкрито и ще понесе своята наказателна и житейска отговорност.
Предвид описаните по-горе обстоятелства, не е изненада, че КЕВР, като държавен орган, е направил опит да освободи правоимащия собственик от хватката на една схема, в която е въвлечен без собственото си съгласие. В тази връзка в статията на ДУМА отново прави впечатление боравенето с правни термини като нищожност, чието значение очевидно авторът, подлъган от зададения му текст, не е проверил. Иначе щеше да установи, че заинтересованата страна „Финикал“ ЕООД е обжалвала това решение на КЕВР и жалбата е оставена без разглеждане с потвърденото от Върховен административен съд Определение № 4374/11.07.2018 г., постановено по адм. дело № 7005/2018 г. на Административен съд София-град. При наличие на потвърждаващо решение от Върховен административен съд, твърденията за нищожност на решението на КЕВР от 18.06.2018 г. са, меко казано, безпочвени. Държа да подчертая, че независимо от всички действия досега, включително решението на КЕВР от месец юни 2018 г., и към този момент няма никаква промяна в статуквото. Гореописаните факти все още са налице.
Интересното е, че никъде в претендиращата да бъде разследване статия не фигурира името на основна фигура във всички тези процеси – г-н Хелмут Клаус Панитц, германски гражданин, и официално все още съдружник на Гуо Хайронг. Г-н Панитц очевидно има сериозен опит в българските инвестиции и бизнеса с възобновяемите източници. До този извод водят многобройните дружества в този сектор, притежавани или свързани с него или съпругата му Барбара Панитц.
С едва 10% от капитала на „Сиус“ ООД и в краткия период, за който е бил управител на дружеството за периода от 2012 г. досега, Хелмут Панитц е успял да задължи „Сиус“ ООД за повече от 8 милиона лева към притежаваното и управлявано от него австрийско дружество „Сън Велю“ ГмбХ, понастоящем „СВ Модулпродъкшън“ ГмбХ. Вследствие на тези действия в настоящия момент „СВ „Модулпродъкшън“ ГмбХ е кредитор на „Сиус“ ООД, в изпълнително дело, а изнасянето на притежавания от доверителя ми имот – фотоволтаична централа, на публична продан е въпрос на време. По идентичен начин свързано с Панитц дружество през 2013 г. е придобило на публична продан, при това като единствен кандидат, притежаваната от собственото на Гуо Хайронг дружество „Солар инвест трейдинг 2010“ ООД, фотоволтаична централа в с. Дуванлии, община Калояново, област Пловдив, с мощност 1 MwP. Отделно, не е без значение, че през месец май 2014 г. Националното бюро за публична сигурност – гр. Шанхай, е издало заповед за арест на г-н Панитц. Срещу него са били образувани наказателни производства, но за съжаление от тях няма никакъв резултат.
Колкото до използването на имената на г-н Димитър Абаджиев и г-н Иван Димов, очевидно целта е да бъде прикрита истината, замаскирана зад опит да бъде създаден медиен скандал. С оглед дейността му като дипломат Димитър Абаджиев не осъществява действия като адвокат. Замесването на името му в статията е некоректно и представлява нарушение на Етичния кодекс на българските медии. За описаните в статията обстоятелства дори не е било потърсено неговото становище, в противоречие със задълженията на медията.
ПАРИ
⚠️ До 𝟐𝟎𝟑𝟎 г. НАП спира да проверките по документи. Ще вижда счетоводството ти НАЖИВО – по продукти, по сметка, по фактури. Всеки ден. 📊Всичко!
До 𝟐𝟎𝟑𝟎 г. НАП спира да проверките по документи. Ще вижда счетоводството ти НАЖИВО – по продукти, по сметка, по фактури. Всеки ден. 📊 Всичко!
Фирма, която подреди сметкоплана и себестойността си СЕГА, ще посрещне новото изискване готова. Фирма, която го остави разхвърляно, ще го открие късно – под натиск на краен срок от НАП. ⏳
Тук обаче е уловката, която малко хора виждат: 🔍

SAF-T НЕ анализира нищо – само ПОКАЗВА вече готовия резултат от дейността ти.
На НАП не му пука дали губиш 𝟓% или 𝟐𝟓% марж.
Той ще иска ДОКЛАД, не диагноза – скритите загуби продължават да се влачат с фирмата, невидими и за НАП, и за теб. 🙈
Ето и уловката: ако тръгнеш да си „подреждаш къщичката“ ПОСЛЕ, докато вече се отчиташ по SAF-T – промяната спрямо предишни подадени файлове ще се види веднага.
Точно това несъответствие може даже и да предизвика данъчна проверка. 😳
Затова прозорецът за промяната е СЕГА, преди да влезеш в задължението за подаване на файла в НАП, защото после самото подреждане може да стане риск, не подобрение. ✅
Ако разпознаваш ситуацията при теб – пиши ми на лично съобщение.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
🇨🇳 BYD строи морски мост към света: Китай вече не чака чужди кораби!
Китайската автомобилна индустрия отново показва какво означава да контролираш цялата верига — от батерията и конвейера до палубата на собствения си кораб.
Според морски издания BYD се готви да поръча още 10 гигантски автомобиловоза, всеки с капацитет около 9200 стандартни места (CEU). Това не е просто логистична сделка. Това е стратегически ход на държава и компания, които отказват да зависят от чужд капацитет, когато светът вече иска китайски електромобили.
Гигантите от класа на „BYD Shenzhen“ вече не са изключение, а стандарт за следващата вълна.
Ако поръчката се реализира, корабите ще бъдат построени от China Merchants Industry в корабостроителниците Дзинлин и Хаймън, с доставки между 2027 и 2029 г. Десетте нови съда ще добавят около 92 000 места към собствения флот. От осем кораба днес BYD ще стигне до 18, с общ капацитет над 130 000 автомобила на борда. Това е флот, който вече не моли за място на чужди линии.

Първият кораб — Explorer No.1 — тръгна от Китай през януари 2024 г. За по-малко от две години компанията сглоби цяла ескадра: Хъфей, Чанджоу, Шънджън, Сиан, Чанша, Джънджоу и Дзинан. „BYD Shenzhen“ с 16 палуби и 9200 места вече беше сред най-големите автомобиловози в експлоатация. Новите единици ще бъдат от същия клас — LNG двугоривни Ro-Ro съдове, по които колите се качват и слизат на собствен ход. Китай не само произвежда колите. Китай вече строи и корабите, които ги носят.
Причината е ясна и се вижда в числата. През август 2026 г. BYD е изнесла от Китай около 184 000 нови енергийни автомобила — ръст от над 130% спрямо същия месец на предходната година. За първите осем месеца износът от Китай достига приблизително 1,127 млн. единици. Ако се включат и продажбите от заводи извън страната, задграничните доставки на групата вече надхвърлят 1,16 млн. за същия период.
Това не е изолиран успех на една марка. През август целият китайски износ на леки автомобили скочи със 77,5% до около 894 000 единици, докато вътрешните продажби на дребно паднаха с около 23,7%. Китайската индустрия не се свива. Тя се пренасочва. Когато вътрешният пазар се охлажда заради ценова война и насищане, заводите не спират — те пълнят кораби.
Именно тук се вижда разликата между производител и индустриална сила. Много западни марки все още разчитат на наети линии и чужди логистични оператори. BYD инвестира в собствен флот, защото тесните места в световния автомобилен транспорт вече ограничават растежа. Според аналитици от Deutsche Bank ръководството е признало, че през тази година именно недостигът на корабен капацитет е държал износа по-ниско от възможното. Отговорът не е жалба към пазара. Отговорът е поръчка за още десет гиганта.
Същата логика важи и за целите. Reuters, позовавайки се на Deutsche Bank и Citi след среща с мениджмънта, съобщи, че BYD обсъжда износ и задгранични продажби над 2,5 млн. автомобила през 2027 г., след като целта за 2026 г. вече е вдигната до 1,9–2,0 млн. Компанията все още не е потвърдила тази цифра с официално съобщение, но посоката е недвусмислена: повече собствени кораби, повече местно производство в Унгария, Бразилия и Индонезия, по-малко зависимост от мита и чужди пристанищни опашки.
Това е китайският модел в чист вид. Батериите са собствени. Заводите са мащабни. Корабите се строят в китайски верфи. Горивото е по-чисто — LNG двугоривни системи, които отговарят на по-строгите международни норми. Дори на борда се използват технологии от собствената екосистема на BYD. Вертикалната интеграция тук не е модна дума, а способност да се пренесе милион автомобила през океана, без да се чака чужд слот.
За Европа, Латинска Америка, Югоизточна Азия и Австралия това означава едно: китайските електромобили няма да спрат на кейовете, защото някой друг няма свободен кораб. BYD вече строи своя „морски мост“. А зад него стои цяла индустриална система, която за няколко години превърна износа от допълнение в основен двигател.
Китай не иска разрешение да изнася бъдещето си. Той си го строи — палуба по палуба. И ако Хутите блокират на напълно входа за Европа, Китай вече имат блан Б – и той се казва Северният морски път. А кой го контролира, всеки може да се досети 😊😊😊
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
🇪🇺🇸🇦 Саудитският петролен пояс е ударен. Дизелът е следващият на опашката
Саудитска Арабия — най-големият износител на петрол в света — разполага със запаси за поддържане на износа през Янбу за едва около пет до седем дни.
Това не е резерв. Това е обратно броене.
Източно-западният петролопровод на кралството — основният маршрут, чрез който саудитският петрол заобикаля блокирания Ормузки проток — беше ударен с дронове и спрян. Един от източниците на Reuters оценява ремонта на до пет–шест седмици. Други допускат по-бързо или частично възстановяване на потока. Официален срок от Рияд все още няма.
Дори тръбата да бъде ремонтирана по-бързо, проблемът не приключва в Янбу. На южния изход на Червено море хутите затягат натиска около Баб ел-Мандеб и заплашват саудитските кораби.
Това вече не е просто поредният геополитически мем. Това е пряк риск за световните енергийни пазари — и особено за Европа, която е силно зависима от вноса на дизел и вече плаща рекордни премии за него.

Какво точно се случи
На 10–11 септември дронове, за които Саудитска Арабия твърди, че са изстреляни от иракска територия, удариха съоръжения по East–West Pipeline, известен още като Petroline.
Рияд спря тръбопровода като предпазна мярка. Сателитни изображения показаха пожар и щети по инфраструктурата. Ирак освободи високопоставен военен командир, а президентът на САЩ Доналд Тръмп обвини Иран. Официална отговорност за самата атака първоначално не беше поета.
Петролопроводът е дълъг приблизително 1200 километра и е построен през 80-те години именно като стратегически обходен маршрут при криза в Персийския залив.
След като войната с Иран сви трафика през Ормуз, Саудитска Арабия започна да пренасочва през тръбопровода около четири милиона барела дневно към пристанището Янбу на Червено море. Това количество се равнява на приблизително 4% от световното петролно предлагане.
Сега основният байпас е спрян.
Според източници на Reuters запасите в Янбу могат да поддържат досегашния износ само още пет до седем дни. Саудитска Арабия разполага и с ограничени количества в египетските терминали Айн Сухна и Сиди Керир, но хранилищата не са пълни и могат единствено временно да отложат проблема.
Без възстановяване поне на част от потока през Petroline износът през Червено море неизбежно ще започне да намалява. Reuters
През април същият петролопровод също беше атакуван, но пълният му капацитет беше възстановен сравнително бързо. Този път оценките се разминават драматично — от частичен рестарт в близките дни до пет–шест седмици ремонт.
За пазара разликата между „дни“ и „седмици“ се измерва в милиони барели, рекордни транспортни разходи и нова инфлационна вълна.
Вторият капан: хутите и Баб ел-Мандеб
Проблемът не свършва с тръбата.
Хутите достигнаха стратегическия остров Перим, известен още като Маюн, в самия пролив Баб ел-Мандеб. Сили на международно признатото йеменско правителство са се изтеглили от острова и от намиращия се срещу него крайбрежен район Дубаб.
Това не означава, че проливът вече е напълно затворен — корабите все още преминават. Но хутите предупредиха, че могат да атакуват саудитски плавателни съдове. Самата заплаха е достатъчна, за да повиши застраховките, фрахта и риска за всяка компания, която реши да използва маршрута. Reuters
Обиколният път около Африка може да добави около 22 дни към плаването. Междувременно цените за наемане на танкери вече достигат рекордни равнища, а корабното гориво също поскъпва.
Така Саудитска Арабия се оказва притисната от три посоки:
* на изток — силно ограниченият Ормузки проток;
* във вътрешността — спреният East–West Pipeline;
* на запад — нарастващата заплаха около Баб ел-Мандеб.
Това не е пълна физическа блокада на кралството, но е най-тежкото едновременно изпитание за трите му основни експортни направления.
Защо Европа трябва да гледа към дизеловата колонка
Европа не зависи от Персийския залив за целия си суров петрол. Норвегия, САЩ, Казахстан и други доставчици осигуряват значителна част от вноса.
Ахилесовата пета на Европа е другаде — в дизела и останалите средни дестилати.
След прекратяването на прекия внос на руски горива Близкият изток се превърна в един от основните заместители. Но през 2026 г. предлагането се свива едновременно от няколко страни:
* доставките от Персийския залив са ограничени от войната и затрудненото корабоплаване;
* руските рафинерии са засегнати от украински удари;
* Москва ограничи износа на дизел, за да стабилизира собствения си вътрешен пазар;
* европейската рафинерийна система не разполага с достатъчно свободен капацитет;
* маршрутите стават по-дълги, по-скъпи и по-рискови.
Резултатът вече се вижда. Европейският дизелов „крек“ спред — премията на дизела спрямо суровия петрол — премина границата от 100 долара за барел. Това е сигнал, че проблемът не е само високата цена на петрола, а реалният недостиг на конкретния рафиниран продукт.
Брентът вече се върна над 107 долара за барел, но дизелът поскъпва още по-бързо. Reuters
Ако саудитският петролопровод остане спрян седмици, под въпрос ще се окажат потоци, равняващи се на около 4% от световното предлагане. Това не означава, че утре на пазара автоматично ще има с 4% по-малко дизел. Последицата е по-сложна — и потенциално по-опасна:
* по-малко суровина достига до работещите рафинерии;
* свободните количества се пренасочват към онзи, който плаща най-висока цена;
* танкерите пътуват по-дълго и струват повече;
* застрахователната премия се вгражда във всеки превозен барел;
* Европа, Азия и Африка започват да наддават за едни и същи товари.
Точно така една далечна атака срещу помпена станция се превръща в по-скъп транспорт, строителство, земеделие и храна в Европа.
Дизелът не е просто гориво за автомобили. Той движи камионите, тракторите, строителната техника, резервните генератори и огромна част от индустриалната логистика.
Следващата спирка: колонката
В началото на септември средната цена на дизела в Европейския съюз вече беше около два евро за литър, като в редица държави стойностите бяха значително по-високи. В България различните седмични източници поставяха средната цена приблизително около 1,81–1,84 евро за литър.
Това все още е под равнищата в голяма част от Западна Европа, но посоката е ясна. Последните официални данни могат да бъдат проследени в седмичния петролен бюлетин на Европейската комисия.
Ако ремонтът на Petroline отнеме седмици, а заплахата в Баб ел-Мандеб остане, пазарът ще добави нова рискова премия. Подобни сътресения достигат до бензиностанциите със закъснение — първо се движат цените на едро, след това договорите с доставчиците и накрая таблата на колонките.
Затова въпросът вече не е дали Европа ще усети удара.
Въпросът е колко силно — и колко дълго.
Европа има стратегически резерви и по-диверсифицирани източници на суров петрол от много азиатски икономики. Но остава структурно уязвима при дизела.
Точно затова атаката срещу саудитския байпас не е просто поредната новина от Близкия изток. Тя удря най-чувствителната точка на европейския енергиен баланс — горивото, което движи реалната икономика.
Саудитският спасителен пояс е пробит.
Европа вече чака на опашката.
А петдневният буфер в Янбу не е запас.
Това е обратно броене.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 3 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











