Докладът на Комисията нееднозначно насочва вниманието ни в посока – мафията в България си има европейски опекуни, на които не можем да разчитаме. Сами, като народ, трябва да поставяме и реализираме целите си. Това каза журналистът Стоян Тончев по повод доклада на ЕК за напредъка на България. Ето какво още обясни той:

– Изненада ли те доклада на ЕК за напредъка на България и как си обясняваш положителните оценки?

– Докладът на Европейската комисия е един чисто формален документ за българските граждани, който по никакъв начин не е в състояние да окаже положителен ефект върху качеството на живот в страната.

Свидетели сме в годините, че дори критичните доклади се развяват като знамена пред очите на управляващите, повод са за анализи и медийни коментари, но в крайна сметка резултатът от тях е нулев. Политическата и икономическата криза в България се задълбочава, увеличават се бедността, смъртността, корупцията, престъпността, а чуждестранните инвеститори напускат и заобикалят територията ни. Все повече българи, вече не само младите, се превръщат в икономически имигранти за Западния свят. Пропастта в социалното неравенство е огромна. Благата се разпределят несправедливо, според партийната конюнктура.

Положителните оценки в доклада на ЕК за България, който вчера бе изнесен, за мен не са изненада. Допускам, че и управляващите предварително са били запознати с акцентите от неговото изложение и това може да бъде потърсено и намерено в действията им от последните месеци. Донякъде те се напънаха да оправдаят подаръка си – подгонване на олигарси, издаване на червени бюлетини, арести, сформиране и преследване на организирани престъпни групи – все срещу известни фигури от продължаващия 30-годишен преход, натрупали значително състояние с държавна подкрепа и властови протекции през годините.

Проблемите на ЕС са далеч по-сериозни и България сякаш остава в периферията на полезрението им. Но пък докладът на Комисията нееднозначно насочва вниманието ни в посока – мафията в България си има европейски опекуни, на които не можем да разчитаме. Сами, като народ, трябва да поставяме и реализираме целите си.

– Съгласен ли си с изводите, че сме се справили с проблемите в съдебната система и сме преборили организираната престъпност?

– Борбата с организираната престъпност трябва да започне от горните етажи на трите власти, да премине през общините, а не да се действа предимно „на улицата“. Тогава може да се заговори за реална борба с организираната престъпност, а за да е налице „преборване“ – необходими са влезли в сила осъдителни присъди срещу властимащи лица, отнемане на незаконно придобитото и на възможността да заемат публични длъжности.

Най-голямата организирана престъпна група в България оперира с публичните финанси, развива сериозни по мащаби корупционни практики, които стимулират и криминалните дейности. Една част от парите в държавата се акумулират от данъци и такси, а друга – с усвояване на еврофондове. Вероятно отчисленията към определени фигури от ръководството на ЕК са достатъчно задоволителни, за да бъдат дадени положителни оценки по видимо нерешени проблеми в страната ни. Това се подкрепя и от неефективните разследвания на ОЛАФ.

Ниското доверие на обществото към съдебната власт в България е най-яркият показател. Усещането за повдигане на обвинения за разправа с опонентите на властта остават силно впечатление за зависимост на прокуратурата от изпълнителната власт и изпълняване на политически поръчки. Срещу опърничавите магистрати се упражняват медийни инструменти, с цел опитомяването им чрез негативно охарактеризиране в публичното пространство. В състава на ВСС има и политическа квота, излъчена от партиите и одобрена от техните народни представители. Не смятам, че това кореспондира с разделението на властите и независимостта на съдебната система.

– Днес Борисов риторично попита протестиращите дали искат да се спре борбата с корупцията. Спомняш ли си в последно време да има осъден висш държавен служител за корупция?

-Не само, че в съзнанието ми не изниква фигурата на такъв висш държавен служител, но там не присъства дори и някой кмет, освен кметицата на софийския район „Младост“. Разбира се, тя не е излъчена или подкрепена от партия ГЕРБ.

Въпросите и изказванията на Борисов са без добавена стойност за хората. Те виждат и усещат по джобовете си друго, различно от това, което той бръщолеви. Българите искат справедливост и достоен живот, които не са възможни без кардинални и радикални промени. На фона на покачващата се инфлация, е необходимо поне 200-процентно увеличение на минималната работна заплата и пенсия, а не да се упражняват управляващите с някакви 4% икономически напредък.

Провежданата държавната политика не подобрява, а влошава качеството на живот в България. Масовите протести в страната говорят само и единствено за мащабни проблеми, обхващащи всички сфери на обществено-политическия, социално-икономическия и културния живот в България.

Относно корупцията – няма как корумпираните и корупционерите да се саморазследват и саморазобличат. Корупцията е превърната в държавна политика, крепи статуквото и неговото възпроизвеждане след всички избори. Корупцията определя изборните резултати. Народът умишлено се държи беден, а държавата и общините са превърнати в най-големите предприятия, за да го поставят в условия на финансова зависимост.

– Не ти ли се струва, че между другото минава оценката на ЕК за „значително влошена медийна среда“? Вярваш ли, че този проблем ще се „изчисти“ с приемането на медийния закон на Делян Пеевски?

– Влошената икономическа среда в България в голяма степен определя и медийната среда. Когато по презумпция основният източник за финансиране на медиите е рекламата, т.е. бизнесът, а бизнесът е зависим от управляващите – това предначертава политическата линия на медиите и води до липсата на обективност. По този начин медиите индиректно стават зависими от управляващите /на местно и централно ниво/, като тази зависимост се е изродила до директно финансиране от властимащи, политически лица и по пера на европейските проекти за публичност. При тази действителност „четвъртата власт“ губи основните си обществени функции – за коректив на властта и обслужване на обществените нужди с коректна информация, а не пиар, пропаганда и манипулации.

Определено медийната среда в България е влошена и няма да се подобри нито със закона „Пеевски“, нито с новата фондация „Делян Пеевски за свободата на медиите“. Самият факт, че голяма част от медиите са концентрирани в ръцете на действащ депутат, подсказва, че те изразяват и прокарват неговата позиция, което не може да бъде отчетено като независимост.

Относно закона на ДПС, според мен целта му е да бъдат осветлени гражданите и фирмите, които апокрифно финансират свободата на словото. Под „апокрифно“ нямам предвид укриване на доходи, а желанието на физическите и юридически лица да не бъдат назовавани поименно, защото се страхуват от институционални репресии.

Голяма част от медиите в България са зависими от управляващите.

– Протестиращите казват, че живеят в блато. Ти имаш ли подобно усещане?

-Трябва да не живея в България и да не съм българин, за да усещам нещо различно от бездънното блато, в което се давим. Краденето трябва да спре. Навсякъде по света, където има операции с публични финанси, има и отклоняване от тях. Но не и в такива размери! Затова хората навън живеят добре, ходят по почивки, развиват си бизнеса, изживяват си спокойно старините и не се интересуват толкова много от политика. У нас кражбите са в огромни размери. Корупцията ощетява държавния бюджет годишно с милиарди левове и отблъсква чуждестранните инвеститори. Това пряко удря и по джоба на гражданите. Паралелно се измислят все нови данъци, увеличават се ставките на вече приетите и т.н. Всъщност имаме нужда от работеща икономика и зачитане върховенството на закона. Правителствените воаяжи в тази посока са безрезултатни – къде ли по света не ходи Борисов, уж да уговаря инвестиции в България и износ на стоки от страната ни. Пълно фиаско и в тази посока. Външната ни политика е отражение на вътрешната.

– Вярваш ли, че енергията на хората, които искат промяна и са излезли на улицата, ще им стигне, за да се преборят за по-добър живот?

– Вярвам, че човек трябва през целия си живот да се стреми към положителни промени и еволюция. И никога да не се отказва от целите си! Когато искаш нещо силно и правиш всичко необходимо, за да го реализираш, няма сила, която да спре осъществяването му.

Ние, българите, трябва да сме още по-сплотени и обединени. Да не се поддаваме на дребните временни материални изкушения и да се борим за големите и стойностни неща в живота. Едно от тях е – по-добър живот в България!

Въпросите зададе Катя Илиева