„Да бих премълчал, бих се опозорил“
Йосиф Хербст
Мълчах, мълчах, но вече не се търпи. След като председателката на БСП Корнелия Нинова гръмовно обяви 50 членове на Националния съвет за опозиционeн кръг, свързан чрез Гергов с ГЕРБ и платен от ГЕРБ, абсурдът в партията стана толкова голям, че не може да се мълчи.
50-те изпратиха до Изпълнителното бюро на БСП своя позиция по много сериозен въпрос – съдбата на Левия вестник, на „Дума“, чийто главен редактор бе сменен немотивирано и с неизвестна цел. Но вместо обсъждане с тези хора и разговор по темата, което би било най-нормалното действие в една лява партия, срещу подписалите бе предприета грозна атака, те бяха обвинени във всички смъртни грехове и нападките не спират. Нинова ги подреди в три категории: „претендиращи да са крайни левичари, кандидати за постове и тежки олигарси“. Чудя се към коя част да се причисля. За краен левичар не ставам, всички предложения за постове винаги съм отхвърляла, а при тежките олигарси няма как да се подредя със смешната си заплата в „Дума“, за която не щат да се главят дори завършващи студенти. Та си търся своя пай от 43-те милиона, които от ГЕРБ дали на Гергов и с които ме били купили да свалям Нинова? Явно, в мисленето на някои хора човек може да работи само за пост и за пари. Не за кауза и не за достойно име.
Решението за „Дума“, както се оказа, е взето още преди месеци в тесен кръг, в момент, когато след три управленски мандата на лидерската партия ГЕРБ в България цари разруха във всички сектори, разпада се самата държавност. Повсеместно се ширят бедност, корупция, престъпност и несигурност, бездуховност и неграмотност, емиграцията достига застрашителни за съществуването на нацията ни размери. Хората са отвратени от политиците, доведени са до отчаяние и апатия, животът им е сведен както никога до личното физическо оцеляване. В този момент, когато властта се разпада и обществото очаква не просто поредна, а същностна промяна, БСП, която е единствената идейна партия в България, има задачата и шанса да защити лявата перспектива за България, да й повярват хората, че тя им предлага спасение. Как използва тя този шанс?
Мълчанието – висша форма на отговорността?!
Подписалите позицията били безотговорни, казват критиците им, те „рушали“ авторитета на партията. Напротив – позицията се стреми да поправи едно действие (смяната на редактора) и една практика (зачеркване на демократичното начало на ръководство с обезсмислянето на Националния съвет), защото именно те рушат така необходимия на БСП авторитет като достоверна алтернатива.
Оказва се, че всяко мнение, което е различно от това на Нинова, се обявява за „атака срещу нея с цел да бъде свалена“(!).
Тази нелепост очевидно води до непремерени и пагубни за БСП действия. През юни Добрев развихри цяла кампания в медиите срещу „Дума“ заради една снимка към публикация за незаконната частна дейност на една директорка на институт в БАН. Снимката никой не беше и забелязал, но Добрев лично осведоми света, че на нея са той и курсанти от БСП, които се обучават на политика в частното НПО на въпросната дама от БАН, съвместно с техни връстници от ГЕРБ. „Дума“ бе обвинена, че „работи срещу БСП“, но завъртеният от Добрев скандал повдигна в обществото острия въпрос какво търсят курсанти от БСП в тази незаконна структура и на какво точно се обучават съвместно с хора ГЕРБ. Отговор така и не последва, но отмъщението към вестника не закъсня – главният редактор бе подменен за минути на 28 август с човек, докаран от ресторантите в градче до Лондон, където е работил 6-7 години. Уважавам избора на Йордан Мичев да си изкарва прехраната в Англия, всеки труд е за уважение. Но той е минал някога като млад репортер тук-там през няколко медии, включително през „Дума“, ала никога с нищо не доказал, че може да ръководи нещо, камо ли емблематичен вестник като „Дума“. Докарал го е Добрев, казват на „Позитано“.
Когато цял един професионален живот си работил достойно, градил си нещо и накрая някой арогантно и с един удар го разрушава, а те изкарва и виновен, че не си носиш сам чука, не може да мълчиш.
Позорище е това, което се разиграва.
50 социалисти от Националния съвет видяха проблем в отношението към Левия вестник и най-коректно отнесоха въпроса до Изпълнителното бюро. Но вътрешнопартийният документ „изтече“ и бе осмукан в медиите. Проблемът, изложен в позицията, бе изцяло подменен с измислен скандал, поднесен на обществото лично от Нинова, която не намери нищо по-добро от това да обяви Гергов (подкрепил като редови член на НС позицията, инициирана от Георги Пирински) за водач на „акцията срещу Нинова“ и чрез него да „омаже“ всичките членове на НС, поставили подписите си.
Двамата с Добрев всъщност пак забъркаха БСП в нов шумен скандал. Защо?
Понеже подкрепям позицията на 50-те, съм длъжна да реагирам на опитите да ме изкарат „тъмна личност“, работеща с ГЕРБ, че и платена от ГЕРБ. Това ми идва в повече. Както, предполагам, и на социалистите, подписали позицията и зорлем направени „опозиционери“.
Написаното в позицията и основният проблем за „Дума“ бяха напълно заличени от полезрението на медиите, увлечени по скандала, което само показва, че в България вече няма журналистическа гилдия. Всички затъркаляха с усърдие това КОЙ е подписал, как са употребени „милионите на Гергов“, как ще свалят Нинова и пр. Ни гък за това КАКВО всъщност казват 50-те членове на НС. Повтаря се едно към едно историята от месец юни.
Мачкай, Данчо!
Новият ни главен редактор и кръгът фейсбукари около него първо се постараха да охулят досегашната „Дума“ така, както никой не я е хулил. Дори обявиха за „безлична многотиражка“ четвъртия по тираж вестник с най-ниския брак в бранша, единственият, който в последната година и половина постоянно качваше тиража си. Публикуваше ударни материали и разследвания за далавери, които другаде не може да се появят. Видяхме обаче отношението към журналистите на „Дума“ от страна на Мичев и феновете му: „Мачкай, Данчо! Мачкай хранените!“ И това – за журналистите във вестника, които са с най-ниските заплати в бранша, а при пенсиониране са обречени на мизерия! „Мачкай, Данчо, набивай им канчетата. Fuck Them All!“ Това писаха аверите му. Срам ме е пред паметта на Стефан Продев, че партията БСП позволява безропотно дотам да докарат неговата „Дума“!
А в последните дни от присъдружни на ръководството на БСП медии научих, че проблемите за „Дума“ и за смисъла на Левия вестник били „междуличностни ежби“, „вътрешнопартийна мелодрама“, „дребнавост“, „дребнотемие“ и прочее. Че недоволните са „охолни и ояли се социалисти, принцове на опортюнизма, съзаклятници, роби на съглашателството (!)“. „Дума“ е преживяла всякакви перипетии, но подобен абсурд досега не й се е случвал.
Отново за вестника
Единственият мощен глас на левицата и на партията до този момент, както много пъти досега, бе в. „Дума“. „Дума“ никога не е била просто вестникарска стока. Стефан Продев създаде „Дума“ като идея, като вестник с мисия. Мисията на лявата перспектива. През 90-те години вестникът успя да пребори дори посинялата телевизия и изведе БСП към изборната победа. Въпреки всички перипетии през годините, той успя да запази продевския морал и дух и си остана честен и борбен вестник. В течение на почти три десетилетия „Дума“ е кауза, свободна трибуна и острие на левицата и на партията.
А сега, когато България е доведена до ръба и това острие е най-необходимо, вместо нова степен на мобилизация на всички все още мислещи хора в страната, е направено точно обратното – острието е изтръгнато. При това с ръждива сабя – не с политическо, а с командно-административно решение. Защото ръководството на БСП превръща „Дума“ в орган на ЦК на БКП, какъвто тя никога не е била от самото си създаване досега.
Скършиха „Дума“ без мотив и без обяснение. Защото всеки, който я чете, знае, че е цинизъм да твърдиш, че тя не била опозиционнна, не била качествена, не била професионално списвана, „не служи на БСП, изобщо“ (дословен цитат от Корнелия Нинова). Сред централните всекидневници има един опозиционен вестник и той се нарича „Дума“. Разбира се, винаги има път към още по-високо качество, но „Дума“ имаше влияние сред твърде широка публика, за което на „Позитано“ 20, както се оказа, дори не подозират. Нещо повече, новоназначеният главен редактор обяснява публично и шумно как щял да промени коренно „Дума“ и да го направи „модерен европейски ляв вестник“. Не ми е известно той да е имал професионални отношения с модерни европейски леви вестници, но ще припомня, че именно „Дума“ в тези години роди модерния печат в България. А „новият“ облик на вестника сега няма нищо общо с „Гардиън“ или „Либерасион“, за които все приказва новият шеф на „Дума“.
Чиста спекулация е, че несъгласието с поставянето на Мичев за главен редактор се дължи на една снимка на Доган на първа страница. Бога ми, никой ли не вижда в какво се превръща „Дума“ трета седмица?! Почти всеки ден – едра снимка на Нинова на първа страница и още 2-3 по вътрешните страници (ефектът е обратен, разбира се); по 3-4 откровено пропагандни информационни страници за изявите на Нинова и за „Визията“ за сметка на пренебрегването на важни политически вътрешни и световни новини; постоянни репортажи от селца и градове, с каквито в професията се проверява моженето на начинаещи журналисти; многобройни развлекателни страници в тежък политически ден като петък, отнели място от сериозните анализи и коментари. Разбит кадрово редакторски отдел за анализи, за политически и тематични разработки.
Впрочем, от 138 страници на вестника седмично само 6-7 са отредени за материали от външни автори, за анализи, публикации по темата „Памет и актуални за деня „горещи“ разработки.
„Дума“, която печелеше авторитет със сериозните си анализи, остава в миналото. Вече бяха пуснати и цели 4 препечатки на стари текстове от други вестници, публикувани преди 7 до 11 години! Такъв професионален срам е безпрецедентен и не може да бъде преглътнат! А новият главен редактор публично обяви: „Дума“ не е на Продев…“. Да, вече не е. Ето за това става дума, а не за истериите, че някой искал да сваля Нинова и „да си пълни търбуха“.
Целият ми живот е преминал в левия печат. Работя в „Дума“, откакто Стефан Продев го създаде и досега, за това време вестникът ни мина през много премеждия, смениха се доста главни редактори, но все утвърдени в занаята имена. Големият въпрос е за отношението към Левия вестник. Той може да е всякакъв в очите на „Позитано“, но в обществото има непоклатим авторитет на честен и достоен вестник. С каква цел той трябваше да бъде разклатен в този момент? Мисля си, че дори Мичев не е петимен за чак такава сервилност, да не се наложи един ден и него да защитаваме от „Позитано“ 20…
Личи, че подмяната в „Дума“ е предприета, за да се превърне вестникът в послушно оръдие на ръководството, в негов личен пропагандатор и агитатор.Нинова на няколко пъти зави, че с поставянето на главен редактор „формира личния си екип“. Ала „Дума“ не е част от екипа на Нинова. Според Устава на БСП, „Дума“ е национален всекидневник, издание на БСП, не на нейния председател. „Дума“ е гласът на цялото ветрило от идеи, предложения, мнения, с които е богата БСП, пък и цялата левица. „Дума“ е Левият вестник.
Вярно, още при Станишев бе използван трикът главният редактор на „Дума“ да се избира не от Националния съвет, както е според Устава на БСП, а да се назначава от Изпълнителното бюро със статут на изпълняващ длъжността. Излиза, че ИБ може да го сменя по усмотрение на лидера по всяко време. Обаче Уставът не дава никакво основание да не го определя Националният съвет, дори ако е със статут на и.д. Ето за това става дума в позицията на 50-те. Да не говорим за нечуваната иновация, въведена сега – „и.д. главен редактор с изпитателен срок от 6 месеца!“ БСП не е ООД – слагам си една пешка и ако ми служи добре, остава, ако не – заменям я с друга. А кои са изпитващите – хора без професионална вестникарска компетентност, възприемащи вестника като място за лична възхвала. Яка подигравка и с него, и с професията, и с идеите, и с партията! Същата партия, която в нелегалност е издавала вестника си в 40 000 тираж и е печелела привърженици!
А крайната цел?
Опасявам се, че случаят с „Дума“ е етап към постигането на друга цел.Неведнъж едни нови лица по върховете на БСП публично обясняват, че нямат нищо общо с миналото на тази партия, че работилите за нея досега са „ретрогради, участници в проваления преход, демодирани, остарели“. Само че тази партия не се е родила през 2016-та! Във всяко начинание няма стари и млади, има можещи и неможещи, има честни и лицемерни, идеалисти и кариеристи. Като редови член на БСП от 37 години, искам да знам какви са идейните й устои днес. Е ли тя антифашистка партия, защитава ли своето борческо минало и почита ли десетките хиляди жертви, които е дала. Или ръководството й, както се оказва, се срамува от 9-ти септември? Кого цени БСП – хората, които винаги са били верни на социалистическите идеи и са работили достойно в името на лявото, или тези, които са се приютили в нея, преминали за изгода през разни политически цветове. Зациклила ли е тя на комплекса за извращенията в 50-те години и защитава ли безспорните постижения след това по времето на социализма. Или й е все едно дали ГЕРБ и другите десни я охулват наред и обработват мозъците на вече цели поколения с помощта на държавата чрез нови „скопени“ учебни програми. Кой да се бори за запазване на паметта на този народ и срещу подмяната на историята му? Как всъщност се отнася БСП към Русия и към злостната агресия, която властващи кръгове на Запад развихрят срещу нея? Как се отнася към небивалата днешна агресия на НАТО? Какво мислят по всичко това редовите членове на БСП се знае, а ръководството?
Случайно ли навръх обявената от Нинова „вътрешна битка“ при нея пристигна американският посланик, а около нея кръжи журналист, който преди време с хъс написа „20 причини да обичаш Америка“?
БСП винаги е увличала хората като идейна партия, такава ли е днес? Или ще остане без корен като днешните политически еднодневки, борещи се за власт и апаратно надмощие. Отговорите са важни и за БСП, и за България.
Завършвам с една случка от дните, когато ГЕРБ охулиха Валери Жаблянов заради перфектното му определение за Народния съд като неизбежно и необходимо военновременно законодателство. То е такова. Кирил Добрев обаче беше решил да иска ИБ на БСП да… накаже Жаблянов!
„Ако направите това, половината от БСП ще напуснат“, казах му с изумление. Отговорът на Добрев бе: „Крайно време беше!“ Свидетел има на тези думи.Това ли жадува един от най-близките съратници на Нинова? Нима за това трябва да работи и „Дума“?
Подмяната на идентичността изобщо, на БСП в частност, се нарича амнезия. А с изгубилия паметта си – човек, партия или народ, можеш да правиш всичко, което си поискаш. Кому служи този акт? Кои са диригентите му?
Досега хората вярваха на „Дума. Някой иска тя да бъде подменена с беззъби репортажи и готварски рецепти. Мен лично много хора ме познават и знаят добре, че никога не съм била и няма да бъда ничий обслужващ персонал. Тук проблем няма. Партията има проблем. А оттам – и държавата.
Когато в пустинята има оазиси, хората може да се спасят, но когато и оазисите са унищожени, гибелта е неминуема.
***
П.П. Този текст бе вече написан, когато Изпълнителното бюро на БСП огласи завчера свое обяснение по случая. Това, че в него е посочена фамилията отпреди 15 години на досегашната главна редакторка Таня Джаджева, само издава кой е автор на текста. Целта е читателите да бъдат подведени и объркани за това, което се случва. Затова се налагат някои уточнения.
1. Обилното приказване за представянето на „Визията“ в НС, внесена там след като Нинова вече я бе обявила публично, отново отмества вниманието от основния проблем, поставен от 50-те – за случилото се с в. „Дума“.
2. Твърдението, че „Таня Генева никога не е била главен редактор на „Дума“, ами е назначена от Миков за зам.-главен и до ден днешен заема този пост“ е абсурдно. Таня Джаджева беше главен редактор на вестника (и.д.) и като такава бе сменена с Мичев. А дали „до ден днешен“ е зам.-главен редактор може да се види в редакционното каре на „Дума“, където името й изобщо липсва. И да прощават, но тя бе назначена за зам.-главен не от Миков, а още през 2009 г. от тогавашния издател Малинов.
3. Още по-абсурдно е обяснението, че Мичев също е назначен като зам-главен, обаче временно изпълнява длъжността на главен редактор с 6 месеца изпитателен срок. А понеже „не е главен редактор“, действието на ИБ не нарушавало Устава на БСП, който изисква да го определя НС. След 6 месеца щяло да има избор на главен редактор в НС. „Хлъц!, както гласи една стара рубрика на „Дума“. Неизчерпаеми са игрите на апарата!
4. Това, че сегашното ръководство на БСП изплатило 399,2 хил. лв. задължения на вестника и неплатени заплати на журналистите, е признание за едно – че откакто БСП пое издаването, тя не изпълняваше задълженията си към него и работещите в него. Но в България трудът се заплаща и е нонсенс да се иска от журналистите непрекъснато да целуват ръка, че сега работодателят им плаща, което е негово задължение.
Написаното в края на обяснението пък – че мястото на този спор е в заседанието на НС, е цинично, понеже именно в заседанието на НС не бе допусната точка за обсъждане на въпроса за „Дума“. Това породи и позицията на 50-те, която „изтече“ в медиите категорично не от тях и не от подкрепилите ги известни журналисти и творци.
Велиана Христова