Най-ужасната черта на американското общество е реакционната сантименталност, която предизвиква в нашите заразени с клюки сърца химическа реакция всеки път, когато някой от нашите предполагаеми военни герои отива на другия свят.

Внимателно репетираните изявления на безполезни политически дейци обгръщат умовете ни, но тези, които не са загубили своя разсъдък, трябва да се запитат: какво направи този стар чувал с кости Джон Маккейн за нас? До неотдавна Доналд Тръмп беше новобранец на политическата сцена и все още можеше да изгори тези мостове, които си заслужаваха да изгорят. Най-добрият момент на Тръмп беше, когато заяви, че Маккейн не е военен герой. Това твърдение беше толкова необходимо, че стана най-доброто, което Тръмп даде на американския народ. Излишно е да казвам, че когато Тръмп се срещне със своя извратен създател, ние ще трябва да покажем устойчивост и отхвърлим твърдо политически коректната сантименталност във връзка със смъртта му.

Критерият на Доналд Тръмп за оценка на героите от войната е дали са били заловени в плен или не. Първо, самата фраза „военен герой“ е парадокс, така че трябва да простим на този глупак за унилата му дефиниция. Инстинктът му не го заблуждаваше. Джон Маккейн не е герой.

Джон Маккейн бе пламенен ционист, въпреки че тази черта е също толкова традиционна за Америка, както и ябълковия пай. Когато Джордж Буш се предаде и изпрати още 20 000 войници в Ирак през 2007 г., демократите нарекоха решението „доктрината Маккейн“. Американците, които бяха още по-глупави от Буш-младши, започнаха да наричат Буш „разумен“. Разумният Буш говори за 50 години в Ирак, а Маккейн увеличи цифрите на 100 години. Маккейн също беше един от най-активните поддръжници на войната в Афганистан. И подобно на своя приятел Барак Обама от конкуриращата партия, той се чувстваше заплашен от успешната Либия под ръководството на Муамар Кадафи. Агресивните атаки на Маккейн срещу Владимир Путин бяха също толкова удивителни, колкото и топлата връзка между Тръмп и Путин.

Бе особено противно, когато Джон Маккейн внезапно реши да се обърне към добрите стари американски ценности и да покани приятеля си от конкурентната партия, тоест Барак Обама, да произнесе реч на погребението му – вероятно, за да подразни Доналд Тръмп. Днес политиците обичат да се преструват, че в старите добри мъжки клубове нямало място за женомразство. Но просто трябва да погледнете публичните изказвания на Маккейн и ще намерите много сексистки изявления. Струва си да отдадем на Тръмп дължимото: той не губи време за сантименталности. Той не вярва в никого и в нищо. Тръмп – това е естествената следваща стъпка за общество, което вече е претърпяло морален фалит и което оправдава своята нелепост с лъжлива „ура-патриотична сантименталност“.

Джон Маккейн и неговата версия за старомодния американец умряха веднага след появата на стоманена топка на име Доналд Тръмп. Може би тялото на Маккейн просъществува по-дълго, отколкото бихме желали, но в крайна сметка той отново се събра с идеологията си в гроба. Сега демократите трябва да продължат неговото дело и вече са го направили с чест. Демократите подкрепят идеята в борбата да участват колкото се може повече жени, но ако говорим за партията, която вече се отказа от идеите на движението #MeToo и от принципите в областта на репродуктивните права, то ни остава само да гадаем какво все още може да значи всичко това. Едно нещо е ясно: Демократическата партия се превърна в тихо убежище за лицемерните кандидати, напуснали редиците на въоръжените сили и разузнаването. Сега демократите станаха партията на Маккейн.

Спомням си деня, в който беше убит Осама бин Ладен. Тогава беше трудно да се намери дори един американец, който да не е доволен от тази новина. Честванията започнаха. Кръвожадни политици се наслаждаваха на мига. Хората се гордееха, защото именно „нашето момче“ Обама беше този, който унищожи Бин Ладен. Това е достатъчно, за да причини гадене. Ако толкова много американци са били жадни за кръв, защо да се изненадате, че на мнозина от нас им капеха лигите, наблюдавайки дивото и агресивно поведение на Доналд Тръмп. Американската култура е твърде безкомпромисна. Ние делим всички на приятели и врагове. Ако нашите приятели умрат, всички ние трябва да лъжем за тях. Ако нашите врагове умират, празнуваме. Не предлагам да организираме тържества във връзка с кончината на Джон Маккейн- просто се опитвам да поместя случващото се в контекст.

Джон Маккейн помогна да се унищожат няколко държави. На ръцете му лепне кръвта на няколко милиона. Сега, когато го няма, светът ще стане по-спокоен. Защо убиването на 22 йеменски деца, извършено предишния ден, не причини същата тъга, която причини смъртта на Джон Маккейн? Маккейн подкрепяше войната на Саудитска Арабия и Съединените щати срещу Йемен. Джон Маккейн ще бъде запомнен като военен герой, но ако можем да перифразираме думите на безмилостния ястреб Доналд Тръмп, тогава „истинските герои не воюват“.