Обстановката е пределно нажежена. „Калибър“ срещу „Томахоук“

Руският флот до бреговете на Сирия достигна върха на своята мощ. В състава на групировката сега влизат 10 кораба, между които ракетния крайцер „Маршал Устинов“ и кораба за борба с подводници «Североморск“. Повечето от тях са снабдени с крилати ракети „Калибър“. Освен това към бреговете на Сирия са изпратени две подводници.

На 25 август в Средиземно море влезе ескадреният миноносец на ВМС на САЩ „Рос“, носещ 28 ракети „Томахоук“. Техният радиус на действие позволява да бъде нанесен удар по всеки район на Сирия. Вашингтон има намерение да се възползва от провокацията с използване на химическо оръжие в провинция Идлиб, която подготвят бандитите от терористичната групировка „Хайат Тахрир Аш-Шам“ (забранена в РФ) при активното съдействие на британските специални служби. Въпреки, че според някои данни става дума не за специалните служби, а за частната военна компания „Олива“, чиито бойци са подготвили „Хайат Тахрир Аш-Шам“ за провеждане на провокациите с химическо оръжие. Според данни на Министерството на отбраната на РФ в района на град Джиср Аш-Шугур на позициите на групировката са били доставени осем съда с боен хлор. Обърнете внимание – мястото е избрано удачно от гледна точка на близостта на сирийската армия и наблюдателния пункт на Турция. Легендата може да бъде изплетена с най-витиевати линии.

Според някои (непотвърдени) данни, командването на групировката, която трябва да осъществи провокацията се кани да приключи с дейността си. Прилича на истина: момчетата отработват последната провокация за финалните удари на американците по сирийските обекти, финансирането им спира по липса на необходимост, те се „саморазпускат“ до следващия удобен случай и следващата страна, в която ще трябва да се мъти революцията. Изглежда добре и гладко.

Колко дълго ще продължава битката за Идлиб?

През есента традиционно започват да се решават най-сложните задачи. Идлиб ще стане, вероятно най-трудната от всички, защото именно този регион в течение на целия сирийски конфликт беше сборен пункт за всички разбити терористи и бойци от различно умерените групировки. Този регион толкова често беше заобикалян, че може да ни се стори, че за него никой „няма да си спомни“.

Всичко се оказа по-просто – Идлиб беше оставен за „десерт“. Когато Турция постави там своите наблюдателни пунктове, когато от водата руските сили са готови да окажат нужната подкрепа, когато можем да бъдем сигурни в това, че нито един проблемен регион няма да ни отвлича от прочистването на последния опасен регион – време е да бъде приключено с регион, толкова сложен, колкото Алепо. Самият град през 2016 година практически прочистваха цяла година.

Сега на Голанскоие възвишения на юг се договориха с Израел и Йордания, в района на Дейр ез Зор дежурят кюрдите. Парчето пустиня, което формално е обозначено с цвета на ИД не причинява неудобства докато никой не посяга на направлението Палмира. Що се отнася до зеленото петно на южната граница с Ирак – какво да се прави, там здраво са заседнали американците със своята тренировъчна база. Но и те едва ли ще създадат нещо оперативно, за да отвличат вниманието от главното.

И въпреки всичко, плътността на населението и постройките, в това число жилищни домове и инфраструктурни обекти в Идлиб позволяват операцията да се сравнява с Алепо. Минаха месеци преди да приключат със „сивата зона“. Сега площта е повече, мотивацията на противника е още по-голяма (къде да отидат, когато падне Идлиб?), готовността за провокации бие всички рекорди, плътността на групировките изобщо достигна максимална концентрация.

Затова пътят ще бъде дълъг, тежък и покрит с нелепи митове и лъжи.

Никой не е обещавал, че финалът на сирийската кампания ще бъде лесен. Идлиб е наричан точка, от където няма връщане назад, която официално ще върне Асад към пълноценно управление на страната, ще го избави от „горещите точки“, от радикално настроените и агресивни въстаници. С кюрдите в източната част ще се наложи най-вероятно да се договаря по невъоръжен път.

Така или иначе за Идлиб и присъствието на терористите и групировките в региона ще се борят до край. Оттук и Томахавките, максималната информационна кампания на Запад и „Белите каски“. Ще ударят ли САЩ? Да, ако даже в случая с Гута не се притесниха, то сега вече сигурно няма какво да губят.

Търпение – на сирийския народ. И успех.

Скоро всичко ще свърши.