Сигурно милион или повече пъти сте чували оправданията на хората у нас, че деца не се раждат, защото няма пари и условия за отглеждането им.

Днес ще поставим тази теза на тест и ще я разгледаме в компанията на няколко интересни аргумента и съпоставки, които да ни дадат истински обективна информация по въпроса.

Икономическите проблеми

Ето няколко базови аргумента, които се ползват масово, когато попиташ хората защо не правят деца:
•Няма пари за отглеждане на деца;
•Няма обществени условия за отглеждане на деца – градини, училища, ясли;
•Държавата е ужасна за отглеждане на деца;
•И т.н.

Най-честите оправдания, които описахме по-горе са се превърнали в клишета през последните години и някак всички започнаха да ги ползват къде правилно, къде не.

Нека в такъв случай да разгледаме следния сценарий:
1.Емигрирал си в началото на века в САЩ или бяла Европа (за бялото вече е спорно, но това е друга тема);
2.След 3-4 години си се оженил за българка/българин (ключово е семейството да е от 2-ма българи);
3.Живееш добре и имаш приличен доход по европейски, защото си тясно профилиран технологичен специалист, каквато е и жена ти;
4.Имаш 1 или 2 деца.

Ако погледнем по-горните аргументи, с които масово се оправдаваме защо не правим и раждаме деца, то всички те са преодолени в описаният сценарий.

Всичко ти е наред в развитата държава, имаш достатъчно пари, имаш любящ партньор в живота и битовизмите не те съсипват.

Колко деца според вас имат тези хора?

3? Или 4?

Не, доста рядко всъщност имат повече от 1-2 деца в пряк противовес на тезата, че в по-добри условия е подходящо да имаш повече деца или поне така твърди болшинството.

Не виждаме тези многодетни семейства нито в САЩ, нито в Англия, нито в Германия, Италия, Испания или друга по-развита и значително по-добре устроена от нас държава.

Респективно тези аргументи, че финансовите възможности и условия са неподходящи у нас и това е причината за отрицателния ни прираст са меко казано неверни.

Практически те се ползват постоянно, но никой не ги поставя под съмнение, както правя малко по-горе.

Циганите нямат пари и мизерстват и все пак имат много деца. Защо те могат, а ние не.

Циганин с мъдрости и фас в уста

Отговорът е прост – егоизъм, нищо повече

Дори в прекрасни условия българите не искат деца и това написах през 2014-та в по-радикалния си по-дърт блог, макар и в един малко по-художествено абстрактен стил.

Домашните любимци

„Ах, колко сладко кученце“, каза тя на мъжа си и следващите 5 години те нямаха деца, а после вече беше дошло време да се ползват инвитро процедури поради напредналата възраст при значително по-висок риск от болести като Синдром на Даун.

Нали сте наясно за Бога, че бабите не раждат?

Колкото и пъти да си повторите, че 40 е новото 20 реалността ще ви срита достатъчно добре, за да разберете, че това е попкултурна бутафория за хора, останали сами и търсещи смисъла на собственото си съществуване или както обичам да го наричам – попкултурен екзистенциализъм.

Не знам дали сте забелязали една проста кореалция, която е навсякъде около мен.

Младо семейство си взима малко сладко кученце и следващите 3-5 години тези хора нямат деца.

Кучето е „заместител“ на детето в търсенето на близост на хората, но с по-ниска степен на отговорност.

Задвиженият майчин инстинкт на жената бива париран с поредния сладък ГМО „миндил“, който се подава от луксозната й дамска чанта.

Тя вече има какво да гушка, има с какво да се занимава, има след кой да чисти и за кого да се грижи.

Всичко това в далеч по-безотговорен контекст от едно бебе.

Куче в чанта

Как очаквате тя да започне да иска деца при подобни обстоятелства?

Не е ли доста по-рационално първо да са децата, а едва след това кучето, за което и те да се грижат.

Ами, по-рационално е, но е по-лесно да разходиш кучето, отколкото да сменяш памперси и да не си доспиваш системно.

Знаете ли, детето ви ще е доста дълго след кучето ви с вас.

Не кучето, а детето ви ще е до вас в последния ви час.

Не го забравяйте и сменете приоритетите, защото не просто кучето е мутирал ГМО продукт с размери на плъх, а и ние се превръщаме в мутирали граждански единици без еволюционни инстинкти, обречени на изчезване като вид.

Отговорността е проблем

Знаете ли защо толкова много млади хора в България са безработни и разчитат на подаяния от родителите си, за да продължат да бъдат такива?

Безотговорни са.

Те не искат да носят отговорност – по-лесно е да не подхващаш нищо, защото така няма риск да се провалиш.

Няма риск и да успееш, но това е друга тема на разговор в едно квартално кафене, където лекия комар под формата на изтъркани билетчета се търкаля редовно по мръсните маси, пропити с мастика.

Българите не искат да носят отговорност за себе си, а камо ли за собствени деца и това е сериозна предпоставка да не правят и отглеждат такива.

Факт е, че младите хора в България трудно се грижат за себе си – така са научени от майките-орлици и бащите-мекотели.

Създадохме ядящи и серящи въглеродни структури с граждански права (благодаря на Иван Стамболов – Сула за това определение), които не могат да бъдат нищо повече.

Те между другото и не искат, защото така могат да си гледат кефа, без някой да ги ангажира с отговорности – деца, работа, семейство, дом, кредити и т.н.

Защо да се стресират, когато могат да паразитират върху обществото, разбирай мама и тате?

Може би тези хора не разбират, че обществото е построено първо на база отговорностите на индивидите в него, а не на база техните права.

Ако всички паразитират върху обществото, то колко дълго би оцеляло такова общество?

Колко дълго хората, които не поемат своя дял от колективната отговорност ще могат да правят това и кога ще дойде моментът, в който ще си дадат сметка, че те са големите губещи в перспектива.

В едно мое интервю за LifeHack.bg завършвам с думите да се поема колкото се може повече отговорност, защото това е нещото, което отваря портите на успеха.

Не, не че е кой знае какво, но е дефицит и като такова ще е все по-ценно у нас, а и в крайна сметка това е нещото, което ме направи някой в работата ми с IdeaMAX.

Обезпечението на децата

У нас е някаква болна практика да купиш апартамент и кола на детето, за да не се стресира то милото лепиларче, което се въргаля с двулитровката по парковете и събира пари с приятели да си купи „масИе“.

Ако искате можете да му сложите и шибан памперс и да го кърмите до 45 или повече.

„Извади си цицката от устата му и го остави да бъде мъж“ – Майор Пейн

За Бога спрете да мислите, че децата са инвалиди (нищо лично в тази посока, просто метафора).

Те са хора като мен и вас и като такива могат да се справят с предизвикателствата на света, в който живеят.

Ние се справихме в доста по-лошо време мисля, нали?

Нали все цитираме развитите държави – вижте САЩ например.

Там на 18 се оправяш сам, да не кажа, че децата там работят доста по-рано, за да изградят трудови навици и дисциплина, която да ги подготви за живота.

Всичко, което съм постигнал в живота си съм го постигнал напълно сам без помощ от родителите си, включително кредита за университета, който не завърших.

Вашите деца също могат да го направят и това ще ги изгради като характери и личности, защото не е нормално да се опитвате да им спестите всичко лошо и да ги превръщате в посредствени зеленчуци, расли в саксия.

Без сблъсък с добро и лошо, правилно и неправилно, успех и провал – те никога няма да се научат на самостоятелно вземане на решения.

Така ги обричате на посредственост за цял живот.

Едно дете трябва да има своето детство, но то не бива да е прекалено захаросано, защото в последствие то не може да се адаптира към реалността.

Адаптацията е именно нещото, което ни е направило водещ вид на планетата и никога не бива да подценявате умението на хората да се справят с всякакви условия.

В заключение

За демографската катастрофа, която преживяваме далеч не са ни виновни парите и условията на живот в България – виновен е нашият егоизъм, който ни е научил да се грижим само за собствения си задник и за нищо друго.

Крайно време е да спрем да си търсим оправдания и да се вземем в ръце, защото на карта е поставено оцеляването на собствената ни нация.

Нация, която се е справила с превратностите на съдбата над 1300 години, а днес не може да преодолее далеч по-малки трудности спрямо други времена и да намери смисъл и начин да продължи съществуването си