Днес са кози, утре може да сте вие. Не си мислете, че критиките, нападките, обвиненията, подигравките ще ви се разминат

Алфонс Доде посвещава прочутия си разказ на храбрата козичка на някой си г-н Сеген. Цяла нощ тя се бие и отблъсква с малките рога хищния вълк. На сутринта, смазана от умора, все пак пада и вълкът я изяжда.

Властта все пак уби козичките и на баба Дора. Хората, смазани от умора и безнадежност, се предадоха. Властта беше пощуряла, не за кръвта на животните, а за да покаже, че е силна, всемогъща, решителна, че никой не може да и се противопостави. Че думата, дадена на Брюксел, на две няма да стане. Нямаше нужда да доказва има ли чума или не, щом се каже, че има, значи не може да няма.

– Откъде е дошла, как, кога, защо точно там ?
– Не е ваша работа.
– Защо животните продължават да са живи и здрави след карантинния период ?
– Млък !

Избиването на хиляди животни нямаше логична ветеринарно – санитарна обосновка. Чумата изглеждаше като Новичок – тайнствена и неуловима. Случаят Шарково напомни с абсурдността си аферата Скрипал. Смисълът беше: никой за нищо не може да ни попречи. Може да викате, протестирате, плачете, пишете, бришете, ние ще ви смачкаме. Ще направим това, което сме решили. Не си мислете, че може да ни спрете.

Сценарият е взет от шпицкомандите. Масирана медийна атака, после заграждане на селото, полиция, жандармерия, пълна блокада, отстраняване на неудобните свидетели, запретване на ръкавите и – под ножа.

А истината може би е другаде. Операция “Баба Дора“ изглежда генерална репетиция на операция “Пречупване“, с която Борисов заплаши тези, които искали да го свалят. “Няма да ви се дадеме тоа път“, каза премиерът. Казвам ти дъще, сещай се снахо ! Днес са кози, утре може да сте вие. Не си мислете, че критиките, нападките, обвиненията, подигравките ще ви се разминат. Властта не спи, тя дебне. Както винаги, когато е на края си, алчната, арогантна, безскрупулна и жестока власт е в състояние да надмине себе си.

Такава власт не разбира Алфонс Доде. Те не са и чували за него. Затова и не знаят, че козичката Бланкет умира горда, че не се е предала и е устояла цялата нощ в битката с вълка. А може и да е издържала, защото се е надявала, че все пак г-н Сеген ще се появи и ще застреля звяра.