АНАЛИЗИ
Как Западът унищожава България, докато тя му ръкопляска…
Много често ще чуете думите „Защо българите искат да бягат на Запад…“ или „90% от младите искат да емигрират“. Тези думи ще ги чуете в контекста на критика към България – колко е зле, как сме се провалили, и как собствените ни деца дават тази оценка за нас „с краката си“. Всъщност, това е оценка за пълния успех на стратегията за ограбване на България от Запада. Ограбването на най-ценното и – хората. След като опоскаха всичко друго тук, та дори бъдещите ни приходи под формата на концесии и приватизация на ренти, комунални услуги и пр., след всичко това, финалната ликвидация на България означава да изсмучат и всички хора. Защото на запад хора, и то бели хора, възпитани и образовани, са доста нужни… И това, което става е не по вина толкова на България, колкото на целенасочена западна политика, която да принуди населението на България да емигрира. Да иде там, там да работи, там да плаща данъци и там да „разрежда“ нахлуващите не-бели малцинства.
Знаете ли как стана всичко? Стана с измами и илюзии, с лъжовна идеология, която ни спуснаха преди 25 години.
Много цинично постъпиха – показаха ни витрината и ни казаха да ги слушаме какво да правим, за да станем като тях. Но не ни казаха, че това, което трябва да правим, е именно за да не станем като тях. Лъжци и мошеници бяха западняците. Днес го виждаме. При това – виждаме го не само ние, а дори най-успелите в Източна Европа, които като резултат не се различават много от нас.
Спуснаха ни виртуални ценности като „демокрация“, „човешки права“, „приватизация“, либерализъм. Спуснаха ги, с ясното съзнание, че те ще допринесат за разрухата. А от разрухата следва и емиграция. На народа му писва да живее в мизерия, да гледа само простотии ежедневно и да не може да мисли за бъдещето. И си вдига „чукалата“ и се изнася. И къде? При онзи, който е причинил всичко това, именно за да се изнесе.
Концепцията на „отвореното общество“ е лъжовна и вредна концепция при сливане на неравностойни общества. Как да спасиш бедното общество, когато има чисто технологични и икономически срокове за забогатяване? Трябват примерно 10-15 години усилена работа, за да се поизравни стандартът. И вместо този процес да се организира, вкл. с някакъв тип ограничения срещу емиграция, вместо това, просто се отварят границите и народът изтича. Богатият получава на готово кадрите и уменията на бедния. А бедният дори се гневи на собствената си държава, че тя е виновна. А то тя е жертвата.
Но не е само това. Дори да допуснем, че трябва да оставим хората свободно да се движат, и да не ги ограничаваме, дори да допуснем това, дори тогава няма всички да се изнесат. Ако обществото има ясна визия на къде върви и какво прави, много хора ще останат. Не всички хора се мотивират само от текущите разлики в доходите. Гледат се и други фактори. Гледат се дори чисто патриотични подбуди понякога. И обществото може да оцелее, макар и понесло тежки загуби като хора.
Само че западната стратегия беше предвидила и това. Икономическата доходна „помпа“ беше основния механизъм. Но за да не би случайно по други причини нещо да оцелее, и на негова база да се възроди държавата, та се взеха мерки всичко, което е възможно тук да се разруши.
На първо място, беше ни наложен абсурден неолиберален модел, който гарантира максимално възможно забавяне на икономиката. Т.е. ако ще трупаме богатство, да става най-бавно.
На второ място, заляха ни какви ли не неправителствени организации и западни съветници, които съветват за какво ли не, но всичко е в една посока – да се пречи да се развиваме.
„Зелените“ пречат на инвестициите в икономиката. Притискат държавата да спира проекти и да създава закони, които гонят инвеститорите.
„Кучкарите“, под предлог, че защитават миличките животинчета, всъщност имат за цел да влошават средата за живот в градовете. Факт е, че бездомните кучета са сериозен смущаващ фактор. И този проблем, имащ съвсем евтино решение, е гарантиран от промени в законите, които пречат на кметовете да го решат.
Защитниците на „човешките права“ всъщност са защитници на дребната масова престъпност. Никъде по света дребната престъпност не може да се пребори без някакъв вид полицейска репресия „на място“. Отива ченгето и тегли един бой на престъпника. Това е по-малко наказание дори за самия престъпник, сравнено с написаното в закона. Но поне се налага веднага и се вижда, че има закон. И това регулира процесите. Като полицаят не може да удари един шамар на джебчията, защото ще го съдят 8 години в Страсбург, и превенция на дребната престъпност няма. Прокуратурата и съдът просто не могат да се занимават с толкова дребни проблеми. Чисто икономически не е изгодно, нито е изпълнимо. Единствената превенция на дребната масова престъпност е дребната масова санкция. Навсякъде по нормалния свят го има, то в САЩ дори могат да те гръмнат, без последствия за полицая. Само тук тази санкция я няма. В резултат на това, дребната масова престъпност става супер масова, т.е. общият резултат от нея не е дребен, а е доста голям. И това се дължи на еничарите по „човешките права“, които зад привидно добра кауза, всъщност блокират един от защитните механизми на държавата.
Атаката срещу България върви и в някои морално-етични посоки. Например насилственото налагане на хомосексуалните ценности е нещо, което дразни народа и му създава впечатление, че държава не съществува. Българското общество не харесва тези ценности. Работа на държавата е да го защити от тях. Като не го прави, това води до убеждението, че държавата е „гола вода“, и не си струва да и вярваш и да живееш тук.
Но проблемът не е само в гейовете. Всяко общество си има някаква своя ценностна система, своя парадигма, свой начин на живот. Като този модел грубо се разбута от „инжектиране“ на външни правила, той ерозира и се разваля цялостното въздействие.
Например българинът исторически има специално отношение към недвижимия имот. Той иска да си има „дом“. Така е свикнал, цял живот пести, купува, купува на децата и пр.
Въвеждането на модел на скъпи комунални услуги и имотни данъци брутално нахлува в този модел. Скъпите комунални услуги и данъците са характерни за общества, където хората живеят основно под наем. Тези услуги влизат в наема, човек си е свикнал. За граждани, които са свикнали да имат имот, който им е опора в живота, и този имот не е източник на сериозни тежести, това да увеличиш тежестите, води до разклащане на системата. Но това умишлено се прави, именно за да се разбие „имотеца“ като част от същността на българина.
По същия начин действа и ускореното помпане на кредитния модел в България. Българинът не е свикнал да живее на кредит. Той е пестелив и прагматичен. Нагрухването му с кредити, често пъти почти принудително, променя модела му на живот. Възникването на трудности с кредитите пък направо разрушава живота, просто защото българинът няма умението на фалита. Той не разбира точно какво значи той, и правната рамка не е предвидена да го защити при фалит. Българинът е свикнал да не фалира, а не да се бори с това, което е след фалита.
В резултат от тази интервенция, се стига до пълни абсурди. Например човек си купува имот с ипотека. После не може да го плаща. Логично – взимат му имота, той е съгласен на това. Но ако кредитът не се покрие, започват да му взимат и други имоти, запори на заплати, изобщо – разсипват му живота. Има хиляди хора пострадали така, и всички те търсят спасение… в чужбина. От където ни е спуснат проблемът…
В добавка към всичко това, тече и една гигантска пропагандна кампания, която постоянно втълпява колко сме грешни, как нищо не правим като хората и как все трябва да бъдем сочени „с пръст“. Това се осъществява основно от международни институции организации, които имат за цел тотално да дискредитират собствената ни държава в собствените ни очи. Използва се една характеристика на българина – уважението към чуждото мнение. И това чуждо мнение е впрегнато безскрупулно да руши собствената ни държава.
Например ЕК постоянно пише безумни и лъжовни доклади колко сме корумпирани и защо ни спират фондовете. Но ние не сме по-корумпирани от на запад. Просто ни поливат с тези лъжи, като повод да ни спрат фондовете, и да ги приберат за себе си. И ние им вярваме. Също така постоянно пишат доклади да „съдебната система“, а всъщност българската съдебна система работи доста по-бързо и по-качествено от тази на запад. И на запад ги има същите проблеми, но никой не ги превръща в основен обществен въпрос. И на запад няма осъдени политици. Берлускони 20 години го съдят и до момента единствената ефективна присъда е условна и забрана да заема държавни постове. Няма влизане в затвора. Гърция затъна до гуша в дългове и корупция на елита и, но тя е много по-малко критикувана от ЕК, отколкото е България!
Просто в България системата с тази пропаганда върви, и това се ползва безмилостно.
Спомнете си, че в началото на прехода ни спуснаха мантрата за „чуждите инвестиции“. Нямали сме натрупан капитал, затова от вън щели да дойдат инвеститори да ни помогнат. Добре, пуснахме ги. И какво направиха? Усвоиха вътрешния ни пазар. Купиха предприятия, с които да ни доят. Не построиха нови, с които заедно с тях да печелим. Просто ни изкупиха пазара. В резултат на това, няколко милиарда годишно нетен доход изтича от България и това е спирачка за икономическото развитие. Представете си ако тези пари се реинвестираха тук!
В момента истината е, че България е напълно окупирана икономически и доена, вече няма какво повече. Държавата е напълно дискредитирана, народът не и вярва. Всевъзможните НПО действат максимално ефективно и пречат на всяко възможно подобрение. Което дразни народа, защото просто държава „която не може едни кучета да оправи“ не заслужава уважение. Еврочиновниците ни поливат с критични доклади. Е, как да се оправим тогава, как народът да не иска да емигрира…
Единственото останало ценно на България вече е народът и. Младите хора, които все още са добре образовани, знаят езици, компютри, могат да работят и да създават БВП. И да плащат данъци и осигуровки. Значи само те останаха да издоим. Давайте ги тук на запад, ще им дадем по-големи заплати, няма да живеят в градове с кучета, ако хванем джебчия, ще го пребием пред тях, просяци по улиците няма, който хвърли хартийка, го глобяваме, джигитите по улиците плащат солени глоби. Накратко – предлагаме по-добър доход, но и държава, която си върши работата, и не се разлага от никакви НПО и всевъзможни саботиращи елементи. Предлагаме и държава, която върви на някъде, именно защото ги няма саботьорите.
Е как да не стигнем до „махам се“ и „писна ми“…
Само че нека поне осъзнаем, че това е оценка не за държавата ни, а за онези, които са успели да я ударят, съсипят и разрушат, докарвайки я до тук. И са направили същото и с Полша, Чехия, Унгария, и с всички, на които им спуснаха същия модел…
Автор: Добри Божилов
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 2 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











