Лидерите на Европа настояват, че тяхната опозиция срещу развалянето на ядрената сделка с Иран е свързана с опазването на мира. Всъщност става дума за нещо също толкова важно – за гордост.
Преговорите са продължили повече от десетилетие и повече от едно поколение европейски лидери и дипломати са били ангажирани в тях по едно или друго време. Независимо дали са седели на преговорната маса или са гледали отстрани, похвалите за успеха на споразумението бяха широко разпространявани.

Всеки – от бившия шеф на външната политика на ЕС Катрин Аштън до германския президент Франк Валтер Щайнмайер, който помогна за преговорите за сделката, когато беше външен министър на Германия, си поделиха славата.
Въпреки че президентът Доналд Тръмп и други американски критици на сделката го свързват основно с администрацията на Обама, европейците го виждат като свое. Всъщност, в европейските външнополитически кръгове, сделката се смята за най-значимото постижение на европейската дипломация в близко време.
Представен от преговарящите от Франция, Германия и Великобритания, Европейският съюз показа най-добрата европейска държавническа мисъл.
Скептиците на мотивите на Европа отдавна предполагат, че интересите на Берлин и Париж в частност са продиктувани от икономически мотиви и желанието да се възползват от нововъзникващата икономика с повече от 80 милиона души. И кой може да забрави спектакъла на тогавашния германски министър на икономиката Зигмар Габриел, който кацна в Техеран с делегация на бизнеса, преди мастилото по сделката да е изсъхнало, за да се се договарят с моллите от Иран.

Като оставим настрани това, сделката с Иран никога не е била преди всичко за преследване на икономическите интереси на Европа, а по-скоро за насърчаване на мира и европейския престиж.
Мартин Шулц, бившият председател на Европейския парламент, я нарече „постигането на история“ по това време, като открои приноса на европейските дипломати.
Лесно е да се разбере защо европейците са толкова очаровани от Съвместния цялостен план за действие, тъй като споразумението е официално известно като амбициозно, изключително сложно и съсредоточено върху целта на ЕС – насърчаването на мира.
През дните и седмиците, които последваха пробива в преговорите, малко европейски политици възразиха сериозно срещу сделката, неодобрявана от Израел и критиците в САЩ. Мирът в Близкия изток беше близо, настояваха тогава европейците.
Компромисът показа, че „решения за опасни конфликти могат да бъдат намерени на масата за преговори“, заявява Ги Верхофстад, лидер на либералите в Европейския парламент, след обявяването на сделката.
Тръмп, който както по стил, така и по същество нарушава всички дипломатически правила, които европейците ценят, беше този, който дръпна килимчето под иранската сделка, правейки нейната съдба още по-горчива за Европа. Някои не желаеха да приемат това, което се случва.

„Може би, може би, ние, европейците, не трябва да обръщаме толкова внимание на главния нарцисист и всъщност да се съсредоточим върху това, което можем да направим, за да спасим иранското ядрено споразумение без участието на САЩ в него“, казва Натали Точи, съветник на европейския представител по външната политик Федерика Могерини, в социалната мрежа „Туитър“.
Особено неприятно за лидерите на Европа е, че ходът на Тръмп прави още едно напомняне за зависимостта на континента от Вашингтон. Макар че всички големи европейски страни и ЕС като цяло се противопоставиха на отмяната на сделката, те бяха безсилни да я спрат.
Неотдавнашните поклоннически посещения във Вашингтон на Еманюел Макрон и Ангела Меркел изглежда не успяха да повлияят дори малко на плановете на Тръмп за Иран.
Общото изявление, направено от Франция, Германия и Великобритания в сряда, е малко повече от потвърждение на тази безпомощност.
„Ние подчертаваме нашия постоянен ангажимент към иранското ядрено споразумение“, казват те, сякаш сделката може да оцелее без САЩ.
Както Тръмп казва миналия месец на Меркел, Европа се нуждае от САЩ повече отколкото САЩ се нуждаят от Европа, както икономически, така и от гледна точка на сигурността.

Или както казва Тръмп, Европа е безпомощна.
Ето защо, щом какафонията от шока и ужаса на континента отслабне през следващите дни по повод последната стъпка на Тръмп, Европа ще направи това, което винаги прави, когато е предизвикана от САЩ – нищо.