Ислямизмът и либерализмът са еднакво въвлечени в ненавистта срещу християнството

В края на второто десетилетие на XXI век християните остават най-преследваната религиозна общност в света. За периода между октомври 2016 до ноември 2017 г. 3066 християни приеха мъченическа смърт, бяха атакувани 15540 християнски храмове и жилища. Общо по света на преследване са подложени 215 млн. християни. Такива данни представя италианската католическа правозащитна организация „Porte Aperte“ („Открити врати“).

Правозащитниците съставиха списък от 50 държави, където преследват християните и ги разпределиха на три групи в зависимост от степента на заплаха в тази или онази страна за последователите на Христа. Извънредно опасните страни са 11, много опасните – 24, сравнително опасните – 15.

Ръководителят на „Porte Aperte“ Кристиан Нани посочва, че преследването на християните се заключва в незаконни арести, социална дискриминация, незаконни уволнения от работа, ограничаване на достъпа до медицина и образование, изнасилвания (повече от 1000 за показания период) и принудителни бракове с представители на господстващите нехристиянски вероизповедания (1240 случая).

Най-често християните са нападани в мюсюлманските страни. От 50-те страни, включени в списъка, 31 са такива, но на първо място по жестокост на преследването италианските католици поставят Северна Корея. Трудно е да се съди, дали таки оценка е вярна. С появята в Белия дом на администрацията на Тръмп КНДР стана обект на непрекъснати информационни атаки в западните медии (включително публикации за заповедите на Ким Чен-ун да разстрелва чиновници, случайно заспали на партийни събрания и прочее фантастика).

Южна Корея отсъства от италианския списък, но задържанията на свещеници по политически причини се случва и там. През 2010 г. след завръщането си от КНДР е арестуван пастор Хан Сан-рьол заради това, че си позволява да критикува външната политика на Сеул и одобрително да се изказва за Пхенян. При това Южна Корея заема второ място в света (след САЩ) по брой командировани в чужбина протестантски проповедници. Проповедите сред севернокорейските граждани във всяка страна на света са приоритет в дейността на южнокорейските пастори. Има случаи, когато маскирани като пастори, в КНДР проникват агенти на чуждестранно влияние.

Освен КНДР сред трите най-опасни за християни страни влизат Афганистан и Сомалия. Сред постсъветските републики в „списъка на 50-те“ фигурират Узбекистан (16-то място), Туркменистан (19), Казахстан (28) и Азербайджан (45).

Засилва се преследването на християните и в Индия: тя се е вдигнала в списъка от 28-о място през 2014 г. до 11-то през 2017 г. Наблюдателите свързват това с ръста на популярността в страната на войнстващото националистическо индуистко движение „Хиндутва“, ползващо се с подкрепата на повече от 30% от населението и с определени симпатии сред политиците. „Хиндутва“ е свързана с Индийската народна партия начело с министър-председателя на страната Нарендра Моди. Това разбива мита на руските проповедници на кришнарството и прочее неохиндуистки практики за „миролюбието“ на хиндуизма.

В Мианмар (24), Непал (25), Бутан (33) и Шри Ланка (44) християните са подложени на тормоз от страна на войнстващи будисти. Във Виетнам (18), Лаос (20) и Китай (43) от страна на комунистическите власти.

Едва в 10 от 50-те страни насилието срещу християните започва да отслабва, оставайки достатъчно високо, в девет страни остава на предишното си равнище, а в останалите 31 страни бързо расте.

Като най-разпространени причини за репресиите против християните „Porte Aperte“ определя радикализацията на исляма в Северна и Черна Африка, експанзията на ислямистите срещу неислямското население в Индонезия, Малайзия и Бруней, провеждането на жестоки етнически чистки под лозунгите на исляма в Нигерия, Сомалия и Судан, напрежението в отношенията между сунити и шиити в Близкия изток.

Западът, подгрявайки триенето между сунити и шиити, се надява да отслаби Иран. Подхранвайки афганистанските талибани и имитирайки борба срещу тях, намира оправдание за своето военно присъствие в южните части на Евразия. Залагайки на радикализацията на исляма, сводничейки на „Ислямска държава“, на талибаните и на уахабизна, западът се опитва да ги използва за установяване на контрол над стратегически важните точки на планетата. Това не е отразено в доклада на „Porte Aperte“, но се отбелязва, че разгромът на „Ислямска държава“ в Сирия довежда до значително подобряване на положението на близкоизточните християни.

Италианските правозащитници не споменават за положението на християните в Европа и в САЩ, ограничавайки се със страните от Азия и Африка. При това в Европа продължава внедряването на „светски идеологии“ в християнските общности. Под този знак в Лондон например, в действащ англикански храм проведоха сатанистко модно ревю с участието на травестити. Във Франция забраниха демонстрациите с християнски кръст и с други религиозни символи на публични места (Статистиката сочи, че днес 45% от французите са атеисти). С цел пропаганда на мултикултурализма в Холандия деца християни биват водени на молитва в джамии. И всичко това се случва на фона на масивна, повсеместна пропаганда на половите извращения („нетрадиционни“ сексуални отношения).

Широкият процес по обезцърквяването на Европа продължава, обратна страна на което става масовото наводняване на Стария свят с мигранти-мюсюлмани. Това стъпка по стъпка изменя европейското общество, а страховете за неговото бъдеще не са напразни. Ако в Африка и в Азия християните се убиват с оръжие, то в Европа и Америка с дехристиянизацията на културата.

Западната либерална идеология представлява твърд информационен тил на радикалния ислям. При всичките си различия те са еднакво въвлечени в ненавистта си срещу Христа.