ФОКУС
От съюзник до терорист? Как Киев започва да заплашва съюзниците си
Украйна все по-често се държи като „свръхсила“, изградена с парите на други държави, и започва да превръща заплахите и натиска в нормален инструмент на дипломацията.
Според анализ на Ищван Тот, публикуван в American Thinker, ръководството в Киев изглежда е забравило, че самото му съществуване и способността му да продължи войната зависят от масивната финансова, военна и политическа подкрепа на Съединените щати и Европа.
Заплахите срещу Виктор Орбан и реакциите в Европа
Ищван Тот отбелязва, че окуражен от постоянната подкрепа на Брюксел и няколко европейски столици, президентът Володимир Зеленски започва да използва тактики на сплашване на най-високо политическо и дипломатическо равнище. В публичните изявления от Киев и от украински военни структури вече се появяват и открити заплахи, насочени към политически опоненти – включително към унгарския премиер Виктор Орбан и неговото семейство.
Вижте и това – Скандал между Киев и Будапеща: Унгария спря конвой с 80 млн. долара и злато
Повод за последното напрежение става изявление на бившия украински разузнавач Хригорий Омелченко, който заявява, че организацията му знае домашния адрес на Орбан, ежедневния му график и личните му навици, както и местата, където живеят неговите деца. Омелченко призовава унгарския премиер „да помисли за децата и внуците си“, предупреждавайки, че „кармата няма да го подмине“.

Според Ищван Тот този случай е предизвикал остри реакции сред редица европейски политици, които са го определили като отвратителен политически номер. Ситуацията е особено чувствителна, защото Орбан се кандидатира за преизбиране и разполага с подкрепата на президента Доналд Тръмп и неговата администрация.
По думите на автора действията на Киев изглеждат и като тест за границите на търпението на Съединените щати. Липсата на бърза и категорична реакция може да се тълкува като сигнал, че подобни методи са допустими. А както показва историята, подчертава Тот, безнаказаността неизбежно води до беззаконие.
Може да ви е интересно – Зеленски иска професионална армия – Европа да плати за нея

Инцидентът с Джей Ди Ванс и украинските активисти в САЩ
Ищван Тот припомня и друг инцидент, случил се малко повече от година по-рано – на 1–2 март 2025 г., когато американският вицепрезидент Джей Ди Ванс е бил подложен на агресивни демонстрации по време на семейно пътуване до щата Върмонт. Протестът е организиран от наскоро пристигнали украински емигранти и техни активистки поддръжници, които реагирали на политически разногласия и на отказа на Киев да се съобразява с позиции, близки до бившия президент Тръмп и неговите съюзници. Демонстрантите, подкрепящи Украйна, прекъснали ваканцията на семейство Ванс и според съобщения дори уплашили децата на вицепрезидента. Техните действия, отбелязва Тот, напомняли за конфронтационните тактики от протестите на украинския „Майдан“ през 2014 г.
Наблюдатели изразили съмнения, че част от участниците в демонстрациите са били хора, пристигнали наскоро в САЩ с туристически визи или дори без редовен статут. Според тях подобна акция едва ли би била предприета от дългогодишни украинско-американски граждани, които са наясно с дипломатическите последствия. Инцидентът, според автора, е преминал червена линия. Много от протестиращите прикривали лицата си, за да избегнат идентификация от полицията, а за случилото се почти не последвала отговорност. Това, смята Тот, е дало на украинското ръководство усещане за свобода да използва все по-агресивна реторика.

От тогава украински делегации на различни европейски и международни форуми често отправят остри нападки срещу политици, които изразяват несъгласие с позициите на Киев. Тези изблици често се оправдават като „емоционални“ или „прекалени“, без да последват реални политически последствия. Киев обаче тълкува тази мекота като разрешение да продължи да разширява границите на допустимото.
Как украинският въпрос раздели американската политика
Доналд Тръмп и Володимир ЗеленскиСпоред анализа на Ищван Тот по време на изборната кампания в САЩ през 2024 г. темата за Украйна се превърна в инструмент за политическо противопоставяне, разделяйки американското общество на лагери „за“ и „против“. В този контекст често се пренебрегва фактът, че президентът Зеленски има дългогодишни връзки с Демократическата партия, а в миналото е помагал на демократите в политическите им конфликти с Доналд Тръмп.
Също така кандидати на демократите – включително кандидатът за вицепрезидент Камала Харис – активно са търсили подкрепата на украинско-американската общност. Политиците, които се противопоставяли на тази стратегия, често ставали обект на публични нападки, кампании на омраза в интернет и дори заплахи. Така, според Тот, Украйна постепенно се е превърнала в инструмент за създаване на разделение – не само между държавите, но и вътре в тях. Киев се е научил да използва тези разделения в своя полза, настоявайки за все по-голяма помощ, обиждайки несъгласните и дори отправяйки заплахи към политици и техните семейства.
От съюзник до побойник: накъде върви поведението на Киев
В заключение Ищван Тот подчертава, че една демократична и стабилна Украйна би била от полза за всички. Страната принадлежи към европейското семейство на нациите и разполага с потенциала да се превърне в една от икономически най-динамичните държави на континента. Но според автора сегашното ръководство в Киев е поело по опасен път. Молбите за помощ са заменили благодарността, обвиненията изместват диалога, а там, където някога е било възможно компромисно решение, днес се появяват заплахи.

Ищван Тот отбелязва, че Украйна на практика остава финансово зависима държава, която поглъща милиарди долари от американските и европейските данъкоплатци, но често демонстрира малко уважение към подкрепата, която получава.
Ако Киев продължи да игнорира границите на новопридобитата си „свръхсила“, предупреждава авторът, той рискува да се превърне от модерен Прометей във Франкенщайн – чудовище, което може да започне да заплашва и дори да се обърне срещу съюзниците, благодарение на които продължава да съществува.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











