Управляващите използваха европредседателството като административно мероприятие с пропагандни цели. Това заяви в предаването „12+3“ по програма „Хоризонт“ на БНР политологът Калоян Методиев. „Нещата ми приличат на нещо средно между „Балкантурист“ и „Работническо дело“ – от една страна салтанати, хитрини, да смаем чужденците, НДК да е излъскано, пък подлезът отдолу – целият е потрошен… На две нива вървят нещата“, бе неговата оценка.

Калоян Методиев отбеляза, че опозицията не е могла „целево и категорично да обясни, че случващото се е сбъркано като приоритети и съдържание“ и „България не може да се занимава с един затънал регион като Западните Балкани, при положение че тя самата е затънала по всички възможни показатели“.
Според Методиев България по-скоро е трябвало „да натиска“ по важни за нея теми като Шенген, еврозоната и отпадането на мониторинга. „Не трябва да ни впечатлява протоколното одобрение на европредседателството ни, а да ни интересуват конкретни резултати“, допълни политологът.

Калоян Методиев определи като „нонсенс“ и „мит“ твърдението, че сме вкарали в дневния ред на Европа Западните Балкани и смята, че темата е била „изкуствено наложена“: „Черна гора води преговори от 2010-а година, отваря, затваря глави, Сърбия ги води от 2011-а година, вървят си преговорите на административно ниво, не е спирал интересът, действа се по всички възможни линии. Берлинският процес върви, който е сериозният процес. Нито е оставил някой региона, нито е изпаднал от фокуса, просто си върви по друга линия“.
Калоян Методиев е на мнение, че Западните Балкани остават в сянката на по-сериозните теми пред Европа: „Защото една мигрантска криза наистина е в състояние да бутне тази еврозона, разделението между регионите вече е много голямо. В България и определени части на други държави са много по-изостанали икономически от развити региони, тоест дисбалансите вътре. Нормално е тези теми да доминират, а темата за Западните Балкани беше изкуствено налагана, насила, от българската страна и резонно тя не получи никакво развитие“.
„Големият въпрос е за бъдещето на ЕС, за Европа на две скорости, дори на три – защото България по редица показатели попада в третата скорост“, изтъкна още Методиев.
„Това са големите теми – как ще се развива еврозоната, дали ще има ядро, Шенгенското споразумение, общата армия. Тук бих се съгласил с президента за Дунавската стратегия, защото Дунавската стратегия наистина трябва да влезе изключително в дневния ред на българското правителство. Оттам е дошла Европа в България – през Лом и през Русе, а от Скопие, за съжаление, досега сме индексирали само две национални катастрофи. Така че тези залитания, тези дисбаланси, които наблюдаваме в момента във външната политика на България, също трябва да се коригират, за да помогнат да не изпаднем наистина до мястото на един буфер на периферията на ЕС“, каза в заключение д-р Калоян Методиев.