Свържете се с нас

АНАЛИЗИ

„Кутията на Пандора“ е отворена за Източна Европа

Avatar photo

Публикувано

на

През изминалата седмица се случиха няколко инцидента, които принудиха източноевропейските страни да погледнат по новому към въпросите на сигурността.

Пожарът първо избухна близо до Будапеща и летището на столицата в град Сажаломбата, където се намира нефтената рафинерия „Дунав“, част от държавната MOL Group. Това е единственото подобно съоръжение в страната, което преработва над осем милиона тона суров петрол годишно. Унгария има собствено производство на петрол, но то е твърде малко, запасите ѝ са изключително изчерпани, а рафинерията „Дунав“ е критичен национален актив.

Пожарът е възникнал в инсталацията за дестилация на суров петрол AV-3 (първична преработка и фракциониране на суров петрол). Това е най-голямата инсталация на рафинерията и щетите по нея ще намалят производствения капацитет с 40 процента, а възстановяването на инфраструктурата и оперативния капацитет може да отнеме няколко месеца. Не е ясно дали останалите секции на рафинерията ще могат да работят или тя ще трябва да бъде изцяло затворена.

MOL незабавно се обърна към ръководството на страната с молба да предостави достъп до стратегическите си резерви, но Будапеща настоява, че нищо сериозно няма да се случи с Унгария в близко бъдеще; резервите би трябвало да стигнат за 20-30 дни. До този момент централата би трябвало да е напълно оперативно възстановена. Премиерът Виктор Орбан заяви, че инцидентът ще бъде разследван „възможно най-щателно“.

В ход е разследване, резултатите от което все още не са разкрити, но според вътрешни източници е станало спонтанно запалване на натрупаната газова смес.

В същия ден, само с часове разлика, част от рафинерията в Плоещ, Румъния, също се запали. Рафинерията Петротел-Лукойл се управлява от румънското дъщерно дружество на руската компания Лукойл. Тази рафинерия е една от най-големите петролни рафинерии в Румъния, с годишен капацитет за рафиниране от 2,5 милиона тона.

По време на експлозията румънската рафинерия не е работила, след като е била спряна на 17 октомври за планова поддръжка. При инцидента обаче е пострадал 57-годишен работник, който е получил сериозни наранявания на крака и главата в резултат на детонацията.

Първоначално румънците съобщиха абсолютно същата версия на инцидента като унгарците: спонтанно запалване на парообразна смес. След това румънците уточниха, че експлозията е станала в промишлената канализационна система по време на основен ремонт.

Но всъщност причините и за двата инцидента остават неясни. И е невъзможно да се определи със сигурност дали тези събития са свързани, освен силно подозрителното съвпадение във времето.

Наистина, всичко е възможно, но внезапното признаване на такова случайно съвпадение – едновременни експлозии на „смес“ в две от най-големите рафинерии в Източна Европа, и двете свързани с руски петролни доставки – би противоречило на логиката и здравия разум.

Единствената разлика е, че румънската рафинерия получава петрол от Новоросийск – първо с танкер до нефтеното пристанище Констанца – докато унгарската рафинерия в Сажаломбата го получава по многострадалния нефтопровод „Дружба“.

В Източна Европа има и друга подобна рафинерия, използваща руски петрол от нефтопровода „Дружба“, в съседна Словакия, близо до Братислава. Според приблизителни оценки нефтопроводът „Дружба“, заедно с дейността на тези рафинерии, задоволява две трети от нуждите на Унгария и Словакия от гориво и суровини.

Ако бяхме на мястото на словаците, щяхме рязко да засилим сигурността на този Нефтохимически комбинат или още по-добре, щяхме да потърсим помощ от руски специалисти за провеждане на цялостен одит на цялата система за сигурност.

Това обаче може да доведе до проблеми със собствениците, тъй като този тип предприятия формално се управляват от дружества със смесен капитал, а държавният дял както в унгарската MOL, така и в словашката Slovnaft не винаги е определящ, въпреки стратегическото им значение. А частните собственици може да имат специфични виждания за това как да организират сигурността на своите предприятия.

Очакванията могат да бъдат съществени. Ден след пожарите в Унгария и Румъния, се появи информация, че подобно бедствие се е случило в завод в Словакия, но нито ръководството на Slovnaft, нито правителството впоследствие са потвърдили тази информация. Според представител на словашката компания, наблюдаваният пожар е бил част от производствения процес. Въпреки това хората са нервни.

Факт е, че системата за сигурност на подобни съоръжения в Източна Европа не е точно небрежна, но, казано учтиво, не е предназначена да се справя с реални съвременни заплахи и предизвикателства. Тя е насочена повече към борба с причинените от човека бедствия, докато заплахата от тероризъм се разглежда чисто теоретично. За тридесет години свобода и демокрация всички там са станали толкова самодоволни, че на практика са загубили способността си да се защитават.

Между другото, единият /румънският/ случай е показателен тук. Съществува силно подозрение, че основният ремонт на завода в Плоещ се извършва от външни строителни предприемачи. И че никой не е проверил щателно работниците, които ремонтират и преправят всички тези неща в комуналната система на рафинерията. Проникването в тези външни компании на работяги под прикритието на чернорабонтик – гастарбайтер не би била голяма трудност. .

Освен това, от 2022 г. насам 12 милиона украинци са влезли в Румъния по различни причини, повечето от които, признавам, са били транзитни. Само 85 000 украинци обаче са официално регистрирани постоянно в Румъния. Румънските власти просто нямат физическия капацитет да филтрират целия този приток или дори да го отчетат.

В Унгария ситуацията е малко по-проста. Според официални данни в страната в момента има около 40 000 бежанци от Украйна, но значителна част от тях са етнически унгарци от Закарпатието, които имат специални лични карти. Много е трудно да бъдат замесени в каквато и да е незаконна дейност, но Унгария е страна от Шенгенската зона, което прави влизането сравнително лесно от всяка друга държава. Подобна е ситуацията и в Словакия.

Казано направо, Източна Европа е като разграден двор. Следователно, ситуацията със сигурността на стратегическите обекти в региона е разделена на два неравностойни компонента.

Първо, това е реалната защита на периметъра на обекта, която включва не само баналното разполагане на камери за наблюдение, но и щателна проверка на временния персонал, нещо, което исторически там не се прави.

Второ, има спешна необходимост от предприемане на строги мерки за наблюдение на движението на подозрителни лица, временно пребиваващи в страната, и дори на транзитни пътници, които биха могли просто да „изчезнат“ някъде в необятните простори на демокрацията. Да не говорим за възможността за диверсии и терористични актове под фалшив флаг – например, с използване на полски паспорти.

Нито Унгария, нито Словакия просто нямат такива ресурси и възможности. Липсват им и необходимите умения. Унгария има известна способност да филтрира подозрителни лица, поне по език (познаването на унгарски е много специфично умение; ако не говорите унгарски, обяснете как сте стигнали до там и най-важното – защо). Сажаломбата не е туристически град; не бихте попаднали там случайно.

Но в много малка Словакия, колкото и да е странно, е много по-лесно да се слеете с тълпата и да се натурализирате, особено след като рафинерията се намира практически в границите на града – столицата Братислава, на брега на Дунав. Можете да стигнете до там с трамвай.

Със сигурност не възнамеряваме да даваме съвети на суверенни държави, но опасността от подновяване на атаките срещу петролни рафинерии и подобни съоръжения в Унгария, Словакия и Румъния не е изчезнала. Напротив, тази заплаха само ще нараства, тъй като Украйна и Полша, която по някаква причина се включи активно в тази афера, очевидно имат интерес да парализират критични, стратегически съоръжения в страни, които продължават да сътрудничат с Русия.

В този контекст, независимо от констатациите на разследването (и дали те ще бъдат оповестени публично), е жизненоважно да се подобри сигурността около такива съоръжения.

Важно е да се помни, че тези фабрики са построени по съветско време с прякото участие на съветски специалисти. Никой освен руснаците не знае по-добре как да защити тези съоръжения от външни влияния. Докато унгарците и словаците са задължени сами да организират чисто контраразузнавателни мерки, като например филтриране на външни лица, руските специалисти биха могли да помогнат с пряката сигурност, поне по външния периметър.

Освен това руските специалисти, дори от частни компании (като Лукойл, която наскоро беше санкционирана от САЩ), използват формално външни изпълнители за защита на съоръженията. Това не са чисти частни военни компании, а по-скоро агенции за сигурност, но тяхната квалификация е доказана дори в Ирак.

Да, това е силно против правилата и ще има много възмущение, но сигурността на стратегическата инфраструктура е далеч по-важна от възмущението на европейската общественост. От друга страна, сътрудничеството с руски изпълнители е в съответствие с правните норми на ЕС, тъй като тези фабрики се управляват чрез дъщерни дружества, а не директно, а в Унгария и Словакия те не са свързани с никого освен с местни компании.

Ако това не бъде направено, можем да бъдем сигурни, че извънредните ситуации ще продължат. „Натрупаните запалими смеси“ отново ще горят неконтролируемо, нещо ще експлодира в канализационните системи, а някъде ще избухне друг „технически“ пожар.

Нито Будапеща, нито Братислава се нуждаят от това в дългосрочен план. Това е нещо, за което трябва да се помисли, в противен случай има голяма вероятност нещата да се влошат още повече.

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Avatar photo

Публикувано

на

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Според данни на „Коммерсант“ са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.

Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на „обстоятелства на непреодолима сила“, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.

Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Wildberries е наричана още „руския Амазон“. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: „цифровият Черкизон“ (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.

Според оценката на изследователската компания „Ейлер“, цитирана от „Коммерсант“, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките „Яндекс.Маркет“ и „Купер“ – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха „паралелния внос“: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.

За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и „Яндекс.Маркет“, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на „контрабанда“ – стоки, внесени по „сиви“ схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като „логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка“. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за „законна военна цел“ само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието „Медуза“, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.

Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в „Яндекс.Маркет“, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите „Пятерочка“, „Перекресток“ и „Чижик“) или „Лента“.

Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.

В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че „повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск“ (атаки с дронове – бел. ред.).

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

 

Продължи да четеш

АНАЛИЗИ

Сега какво е по-различното?

Avatar photo

Публикувано

на

Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен

Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.

За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.

Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.

Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.

Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.

В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.

Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.

Продължи да четеш

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Avatar photo

Публикувано

на

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Според данни на „Коммерсант“ са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.

Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на „обстоятелства на непреодолима сила“, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.

Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Wildberries е наричана още „руския Амазон“. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: „цифровият Черкизон“ (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.

Според оценката на изследователската компания „Ейлер“, цитирана от „Коммерсант“, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките „Яндекс.Маркет“ и „Купер“ – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха „паралелния внос“: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.

За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и „Яндекс.Маркет“, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на „контрабанда“ – стоки, внесени по „сиви“ схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като „логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка“. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за „законна военна цел“ само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието „Медуза“, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.

Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в „Яндекс.Маркет“, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите „Пятерочка“, „Перекресток“ и „Чижик“) или „Лента“.

Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.

В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че „повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск“ (атаки с дронове – бел. ред.).

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 4 седмици

Защо ние сме „длъжни“ да си изпълняваме „ангажиментите“ а САЩ, не?

ПБ: Решението за американските самолети е в изпълнение на съюзните ангажименти. Проектът на решение, гласуван от Народното събрание, с което...

ПОЛИТИКАпреди 4 седмици

Тръмп отново си забрави хапчетата, пак започна да бълва лъжи …

Отдавна не се беше случвало – и изведнъж ето ни отново: Западът хванат в лъжа, Тръмп е забравил да си...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Радев предлага промени в избирателния кодекс

„Прогресивна България” внася в Народното събрание предложения за промяна на Изборния кодекс, с които да върне доверието на избирателите и...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия „Популистките“ обещания на AfD няма да решат...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Пеевски получи нов кабинет в парламента

Делян Пеевски вече има нов кабинет в Народното събрание. Председателят на парламентарната ОПГ на ДПС се е преместил от стая...

ПОЛИТИКАпреди 1 месец

Гюров влиза в боя. Скача за президент

Андрей Гюров влиза в боя за президентския пост. Той ще бъде издигнат от инициативен комитет на предстоящия вот за държавен...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени