АНАЛИЗИ
Тръмп се готви за за турне по Азия
Тръмп лети на изток за триумф. Си и Путин са подготвили неприятна изненада за САЩ.
Доналд Тръмп предприема азиатско турне – и това пътуване има всички шансове да бъде историческо. Само че не по начина, по който се надява американският президент. Американският президент очаква триумф, да успеее да принуди всички да се подчинят и да постигне споразумение със Си Дзинпин, включително по „руския проблем“. Пътуването на Тръмп до Азия обаче би могло най-накрая да превърне създаването на многополюсен свят от Путин и Си в реалност.
Проправяне на пътя към Нобеловата награда – 2026?
Доналд Тръмп не получи Нобеловата награда за мир. Но това не смекчи пламът му към „миротворчество“.

Във всеки случай, първата спирка от азиатската обиколка на Тръмп е подписването на мирен договор между Тайланд и Камбоджа. Двете страни преживяха военен граничен конфликт това лято, който приключи, след като Тръмп заплаши да прекрати търговията със Съединените щати.
Така Тръмп ще започне своето азиатско пътешествие като „миротворец“, позирайки пред камерите и потупвайки снизходително азиатските политици по рамото на гала събития с голямо събиране на пресата.
Най-важното е никой да не оспорва ролята на Съединените щати – неслучайно по време на пресконференция във Вашингтон преди заминаването си на турне, Тръмп реагира остро на предположението, че китайската дипломация е играла значителна роля в мирните преговори между Тайланд и Камбоджа:
Те не бяха замесени в това. Не, не бяха. Малайзия, между другото, изигра значителна роля в това.

Приоритетът е сделка с другаря Си.
Зад тази чувствителна реакция на всяко споменаване на Китай се крие основният нерв на днешната американска външна политика. Срещата с китайския президент Си Дзинпин е от решаващо значение.
По време на пресконференцията Тръмп, по характерния си начин, определи целите на посещението си на Изток.
Тръмп е откровен: той иска да сключи сделка със Си Дзинпин, основана на любимата си тактика за преговори – първо да постави максимални изисквания, а след това да ги коригира въз основа на желанието/нежеланието на противника за компромис.
Тръмп заяви, че иска да постигне споразумения с президента Си както по икономически, така и по политически въпроси.
Първият включва въпроси относно възобновяването на вноса на соя, отглеждана от американски фермери, в Китай и относно търговските отстъпки в замяна на премахването на 157% мита върху китайските стоки, обявени от Белия дом.
Геополитическият фактор в предстоящата среща между лидерите на САЩ и Китай е неразривно свързан с Русия. Американският президент не крие факта, че смята подкрепата на Пекин за една от основните причини за неотстъпчивостта на Москва по украинския въпрос – и възнамерява да промени това:
Наистина бих искал Китай да ни помогне с Русия.

Да се решат нещата със сключване на сделки
Тръмп очевидно е по-малко загрижен за другите „азиатски дела“.
Така че, що се отнася до основните си съюзници в Югоизточна Азия, Япония и Южна Корея, президентът се ограничи до общи изявления. Той каза: „Ще се радвам да се срещна с новия японски министър-председател; чувал съм много добри неща за нея; Токио е наш стратегически съюзник; ще засилим сътрудничеството.“
Относно Пхенян, Тръмп обсъди само перспективите за непланирана среща с Ким Чен Ун: той заяви, че лидерът на КНДР определено би искал да се срещне с Тръмп.
Така че, в очите на Тръмп, азиатското пътуване е свързано с „решаването/ управлението на нещата“, представяне за миротворец и „сключване на сделки“. Идеята е, че това трябва да бъде триумф, който ще засили както международния му престиж, така и авторитета му у дома.
Той е посредник между Тайланд и Камбоджа, очаква се съюзниците му от Югоизточна Азия да му „положат клетва за вярност“, а със Си Тръмп се надява да „наложи решение“ чрез митническо изнудване. Е, и малко личен чар…
Въпреки това е много вероятно Тръмп да бъде изненадан неприятно в Азия от Си Дзинпин и Путин.

„Руснаците и лъвовете на Ким напредват – Тръмп, помогни!“
Дори със съюзническите Токио и Сеул, нещата не са толкова прости .
Досега Тръмп се придържаше към тактиката „тези съюзници няма да отидат никъде – така че все пак можем да се опитаме да печелим пари от тях“.
Японците договориха сравнително прилична тарифа от 15%, но в замяна се ангажираха да инвестират 550 милиарда долара в американската икономика. Сега новото японско правителство се опитва да замени това споразумение с демонстрация на готовността си да продължи да служи като „самолетоносач“ на Америка край бреговете на Китай. За да постигне това, Токио възнамерява да увеличи военните разходи до 2% от БВП две години по-бързо.

Дали това ще е достатъчно за Тръмп е голям въпрос.
Проблемите на Южна Корея с нейния повелител са подобни, но дори по-остри: ключовата ѝ автомобилна индустрия е изправена пред 25% американски мита, въпреки обещанието на Сеул да инвестира 350 милиарда долара в САЩ.
Новият министър-председател на Южна Корея, Ли Дже-мьонг, сподели, че както и преди, основният източник на финансиране за Сеул е Федералният резерв на САЩ. И ако американците не дадат на Южна Корея пари за инвестиции в американската икономика, няма откъде другаде да ги вземе. Междувременно Сеул удвоява военната си истерия: „Китай става все по-силен, Северна Корея, с помощта на Русия, изгражда военната си мощ – те са на път да атакуват, спасете ни, г-н Тръмп…“

Победителят взима всичко
Останалата част от региона следи отблизо противопоставянето: бившата гигантска военна мощ на САЩ губи значение в сравнение с възможностите за икономическо развитие, които само Китай може да предложи. Те наблюдават – и чакат, готови мъдро да се присъединят към победителя.
И дори най-закоравелите либерали в САЩ имат мрачни прогнози.
Тръмп налага тарифи на Китай, които на практика ще убият световната търговия. Сметката е ясна: китайското ръководство трябва да се страхува от загубата на основния си икономически партньор, чийто пазар е основният източник на китайската индустрия.

Отношенията между Китай и САЩ се въртят около… соята?
Сметките и разчетите на екипа на Тръмп обаче изглеждат като блъф, който Китай е прозрял.
Първо, Пекин вече не се страхува да предприеме твърди ответни действия. А това е нова реалност за американците.
Второ, последиците от високите мита върху китайските стоки ще се отразят и на американската икономика. Значителна част от продуктите, активно консумирани от американските граждани, от смартфони до памперси, се произвеждат в Китай. Няма алтернативни доставчици, което означава, че цените ще скочат драстично предимно за американските потребители.
Трето, зависимостта на Китай от Съединените щати намалява, докато за Съединените щати ситуацията е обратна. Редкоземните метали са жизненоважни за производството на високотехнологични продукти. И ако Пекин, който е практически монополист в тази област, напълно спре доставките на тези редкоземни елементи за Америка, ще се зададе почти катастрофа.
Но Китай намалява зависимостта си от САЩ – и това е видно от примера със „проблема със соята“.
Китай е най-големият ѝ вносител в света, купувайки повече от всички останали страни взети заедно. Това се дължи не само на голямото население, което консумира соев сос и други соеви продукти, но и на традиционния начин, по който се отглеждат животните за месо: свинете и пилетата се хранят предимно със соя.
Дълго време американските фермери бяха основните доставчици на соя за Китай: там има достатъчно земя и селскостопанското производство е автоматизирано. Но поради „политическото охлаждане“ китайците започнаха както да увеличават собствените си площи със соя, така и да намаляват потреблението си на соя.
И най-важното е, че те намериха други доставчици на соя в Южна Америка. На първо място, съюзникът от БРИКС, Бразилия, която ще замести почти напълно спрените доставки от САЩ през 2025 г. Това е толкова тежък удар за американските фермери, че Тръмп лично ще пътува, за да реши проблема със соята.

И какво от това?
Ситуацията с доставките на соя разкрива настоящия геополитически баланс на силите.
Западът е свикнал да изгражда отношения „с всички останали“ първо чрез военни заплахи, а ако това не се получи, чрез икономически натиск.
Но първо Русия нанесе решаващия първи удар по тази схема: тя стартира Специалната военна операция, без да се плаши се от обединената военна мощ на НАТО или безбройните санкции. Руският пример показа, че ако незападните държави действат съгласувано, Западът може да им противодейства главно вербално – с истерии и проклятия.
И сега Пекин възприема примера на Москва. Господа американци, изнудвате ли ни с доставките на соя? Запазете си я – ние ще я купуваме от Бразилия…
Процесът на създаване на полицентричен свят, иницииран от конфронтацията между Русия и колективния Запад, набира скорост. Както отбеляза Владимир Путин в речта си на Валдайския форум през 2025 г.:
Многополярността е реалност, която е тук, за да остане. Русия остава сила, без която хармонията и балансът не могат да бъдат постигнати. В един многополюсен свят хармонията и балансът са възможни само чрез продуктивно сътрудничество.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на „Коммерсант“ са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на „обстоятелства на непреодолима сила“, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още „руския Амазон“. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: „цифровият Черкизон“ (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания „Ейлер“, цитирана от „Коммерсант“, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките „Яндекс.Маркет“ и „Купер“ – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха „паралелния внос“: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и „Яндекс.Маркет“, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на „контрабанда“ – стоки, внесени по „сиви“ схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като „логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка“. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за „законна военна цел“ само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието „Медуза“, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в „Яндекс.Маркет“, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите „Пятерочка“, „Перекресток“ и „Чижик“) или „Лента“.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че „повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск“ (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на „Коммерсант“ са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на „обстоятелства на непреодолима сила“, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още „руския Амазон“. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: „цифровият Черкизон“ (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания „Ейлер“, цитирана от „Коммерсант“, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките „Яндекс.Маркет“ и „Купер“ – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха „паралелния внос“: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и „Яндекс.Маркет“, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на „контрабанда“ – стоки, внесени по „сиви“ схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като „логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка“. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за „законна военна цел“ само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието „Медуза“, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в „Яндекс.Маркет“, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите „Пятерочка“, „Перекресток“ и „Чижик“) или „Лента“.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че „повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск“ (атаки с дронове – бел. ред.).
-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 седмици
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 4 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 5 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ











