Министрите на външните работи и на отбраната на Русия Сергей Лавров и Сергей Шойгу, от два дни са на официално посещение в Пекин.

Те се намират там за разговори и консултации в рамките на подготовката за срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество, която ще се състои през юни 2018 г. в китайския град Циндао. Основни членове в организацията са Русия, Китай и Индия.

Сергей Лавров и неговият китайски колега Ван И проведоха разговори по въпроси на двустранното сътрудничество и най-вече по темите за мирното регулиране на днешната трагична сирийска действителност, както и сключеното съглашение за иранската ядрена програма.

Страните стигнаха до категоричното заключение, че агресията на Запада срещу Сирия не трябва да продължава повече. Те възложиха отговорността за случващото се в Сирия на САЩ, Великобритания и Франция, които нападнаха суверенната арабска държава на своя глава и без решение на Съвета за сигурност към Организацията на обединените нации.

Китайският външен министър потвърди заявената вече позиция на Пекин, че неговата страна категорично осъжда действията на Запада и смята, че всяко използване на военна сила трябва предварително да е санкционирано от Съвета за сигурност на ООН. В противен случай, бомбардировките или нахлуването на територията , на която и да е страна, се превръща в неправомерен акт и необоснована агресия.

Но срещата на руския и китайския външни министри не предизвика сензация. По простата причина, че дружеските връзки между двете страни в икономическата, културна и военна области са факт с почти вековна история.

В сензация се превърна една друга среща между министри. Става дума за неочакваната и изненадваща среща между министрите на външните работи и на отбраната, на Китай и Индия. Която се превърна и в среща с министрите на външните работи и на отбраната, и на Руската федерация.

Преди по-малко от година, Западът очакваше, че Индия и Китай ще бъдат въвлечени в спорове за погранични територии, от които те няма да могат да се измъкнат. Но действителността се оказа неочаквана. И доста плашеща за западния Алианс.

Защото тази извънредна среща на високо равнище между Китай и Индия, всъщност се превърна във възстановяване на добросъседските отношения между двете грамадни по своето население държави. Което е много полезно за Русия, защото означава, че Индия отново се връща в Шанхайския клуб.

Нещо повече. Срещата между трите най-големи страни в света се извършва в необичайни условия. Фактически в условията на нападение срещу две от тях. Виждаме, че срещу Русия и Китай, е обявена санкционна война. В началото Западът въвеждаше измислените си санкции само срещу Русия. Сега обаче, към тези санкции е включен и Китай. Въпрос на време е към тях да бъде включена и Индия.

Що се отнася до Русия, това нападение от страна на САЩ и съюзници, е хем търговско, хем почти военно. Защото конфликтите с Русия, които САЩ предизвикват непрекъснато могат всеки момент да избухнат в плашеща война. Конвенционална, а след това и ядрена.

Ето защо в Индия са събрали две и две и са разбрали, че ако колективният Запад успее по някакъв начин да прекърши Русия, а след нея и Китай, то следващата държава по ред ще е Индия.

Именно поради тази причина и Индия, а и Китай побързаха да изоставят позите си на „неутрални“ държави. И отново възобновиха пълномащабното си сътрудничество с Русия. Защото в Пекин се срещат не само министрите на външните работи на трите свръхдържави. Там са и министрите на отбраната.

Официалният повод е подготовка за срещата на Шанхайската организация за сътрудничество. Но, неофициално на дневен ред със сигурност ще бъде плашещата политическа и военна обстановка, която САЩ нагнетяват с все по-голяма сила.

За трите държави е ясно, че Западът е тръгнал Ва банк срещу тях. И срещу целия свят. САЩ и сателити искат еднолично световно господство. Но преди това трябва да прегазят Китай и Индия. Ако не беше Русия, Щатите досега отдавна да са го направили. А Русия също се нуждае от човешките ресурси на двете огромни държави.

Следователно, интересите на Русия, Китай и Индия съвпадат напълно. И това е много лош късмет за янките. Защото те биха могли да си опитат „щастието“ срещу една от тях. Но срещу трите заедно – Щатите нямат никакъв шанс.