Виктор Орбан излиза по-силен от съкрушителната победа на своята националистическа консервативна партия в неделните парламентарни избори в Унгария.

Това му дава трети пореден мандат като премиер и свободата да засилва централизацията на властта и да продължава размяната на удари с ЕС.

Успехът на най-спорния министър-председател в Европа е безапелационен: на почти всички преброени бюлетини, и със силна мобилизация на избирателите, партия ФИДЕС получава 48,8% от гласовете, с почти тридесет пункта пред крайнодясната формация „Йобик“, която изостави ксенофобската реторика. Този резултат оставя надежда за бъдещото мнозинство да спечели 133 от 199-те места в унгарския парламент и следователно ново „абсолютно мнозинство“ от две трети, както през 2010 г. и 2014 г., което от своя страна позволява да се гласуват конституционни промени.

„Страната е оранжева“ (цветът на Фидес), пише на първата си страница в нощта срещу понеделник Index.hu, един от основните новинарски сайтове на унгарска преса, чийто министър-председател е обвинен, че задушава плурализма през последните осем години като премиер.

Европейските партньори не се втурнаха да поздравяват 54-годишния лидер, чиито националистически дитирамби срещу „имиграционната инвазия“, мултикултурализма и предполагаемата намесата на „Брюксел“, е главоболие за някои от държавите членки.

Съюзи

Но Виктор Орбан не е изолиран случай. Този, който издигна от 2015 г. стотици километри бодлива тел, за да блокира нелегалната миграция и оприличава бежанците с терористи, се оказва подкрепен от осезаемото втвърдяване на миграционната политика в няколко европейски столици. Вече съюзник с няколко страни от Централна Европа, включително Полша, в суверенния си кръстоносен поход, заяви, че иска да работи с Италия и Австрия в съюз на държави, които са враждебни към имиграционната политика. Във Виена коалицията между консерваторите и крайната десница е на власт от декември. В Рим Лигата на Матео Салвини, крайнодясна групировка, е лидерът на дясната коалиция, която го доведе на власт на 4 март.

„Преобръщането на ценностите и масовата имиграция, насърчавани от ЕС отново са отхвърлени“, зарадва се в неделя в „Туитър“ водачката на френския Национален фронт Марин Льо Пен, в духа на поздравленията на лидера на опозицията в Холандия, анти-ислямския депутат Геерт Вилдерс, редовен посетител на Виктор Орбан в Будапеща.

„Това е приливна вълна за Фидес, която дава на Орбан огромна легитимност поради високата избирателна активност, включително в международен план“, заяви политическият анализатор на АФП Даниел Хджедъс от обсерваторията за свободите „Фрийдъм Хаус“ предвиждаща укрепване на „атаките към критичната граница на гражданското общество“.

Списък на враговете

От 2010 г. насам партията Фидес разбърка много от институциите и противниците на властта в страната, като медиите и правосъдието, но и икономиката и културата. Всичко е законно, благодарение на преобладаващото мнозинство в парламента и без да бъдат спирани от критици в Европейската комисия и много международни наблюдатели. Преди изборите премиерът заяви, че иска да предприеме „морални, политически и правни“ мерки срещу противниците си след парламентарните избори.

Той обяви и че има списък с 2 хиляди души, на които е било платено да свалят правителството си.

„Ние знаем точно кои са те, знаем имената им, за кого и как работят“, изтъкна той, насочен специално към неправителствените организации, финансирани от американския милиардер от унгарски произход Джордж Сорос, когото направи своя изкупителна жертва с цената на кампания с антисемитски намеци.

Новият пакет от мерки, планиран за периода след законодателната процедура и наречен „Стоп Сорос“, планира да обложи НПО, „подкрепящи имиграцията“.

Въпреки малкото мнозинство от гласоподавателите, които се обявяват в проучвания на общественото мнение за промяна на правителството, опозицията не успя да извлече полза от тази умора срещу лидера. Осъждайки упадъка на услугите в общественото здравеопазване, младежката емиграция, съмнителни практики и клиентелизма на кръговета на властта, особено при използването на европейските фондове, и левите, и либералита, разпръснати между няколко партии.