ФОКУС
Път към висшето робо-демократично общество. РоБолюбие
Главният обвинител обикаля и където срещне богат или неудобен – айде в ареста. Мамицата им, ще въздам справедливост, защото съм божият инструмент! Своите обаче не пипа. Цветанов е невинен, – отчита прокуратурата. Откъм КПКОНПИ Цацаров приглася. Цв.Цв. закупил ултра лукс имот за по 600 евро кв.м., докато всички съседи купували по 2000 евро и нагоре.
Но всичко е законно, според проверяващите. Няма „Апартаментгейт“, – нерви се Цацаров на гадните репортери, които питат, какъв точно доклад е написал и за кого.
Иван Гешев – усърдие, амбиции и строгост. Фигаро тук, Фигаро там. Фигаро горе, Фигаро – долу. Без ирония. Навсякъде е: щракат белезници, униформени хвърчат като финикийци, атакуват се офиси, сякаш са турски редути край Плевен. Аргументи и обвинения колкото искате. Но едно е особено натрапчиво: ОПГ. Вълшебната абревиатура на Гешев. Организирана престъпна група! Тя храни него, Специализираната прокуратура и Специализирания съд. Но най-много робовладелците. А те водят епична борба с корупцията. Херкулес, който изрива Авгиевите обори. Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря. Такъв е законът.
Щеше да е прекрасно, ако беше вярно.
В БЪЛГАРИЯ БИЗНЕС СЕ ПРАВИ ЕДИНСТВЕНО И САМО ПО ЕДИН НАЧИН.
Той включва:
Правило №1: Даване на подкупи. По цялата верига.
Правило №2: Без „политически чадър“ няма голям и среден бизнес.
Правило №3: Осигури гласове и пари за Партията.
Правило “ №4-1: От всяка обществена поръчка върни на възложителите от 50 до 80 на сто от сумата.
Четири железни, но простички правила. В тях е цялата дефиниция за съвременното робовладелство.
Големите компании разчитат предимно на пари от бюджета. Затова управляващи и политици са им скъпи. Много, много СКЪПИ.
Ако някой не спазва „правилата“, отиват униформени, качулки, прокурори, ченгета, данъчни, КПКОНПИ – да му обяснят, че се е объркал нещо. И той плаща. Ако няма парите, тегли кредити и пак плаща. Ако не е достатъчно – прехвърля фирмите и бизнеса си на посочено лице от Робовладелеца. Ако спомене закона – повдигат му обвинение и става член или ръководител на ОПГ. Ако не достигат хора за „тройката“ – пишат жената и децата.
Следва медиен лайнян водопад върху изпадналия в немилост, близките му, партньорите му. Има си медийни роби за тази работа. Тяхната дажба е по-голяма.
В размазването се включват МВР, ДАНС и всякакви секретни, тайни, потайни и национални служби. За да се види цялата мощ и всички да треперят. Педагогическа поема.
Пачките, които показват репортажи в офиси, кутии от обувки, каси, кашони и пр. не са пари за „черни“ дни. За депутати, магистрати, ченгета, контролни органи, чиновници, министри са. Месечни такси, подкупи, мазнинка – както искате ги наречете.
Действа се избирателно, наказателно, брутално, примитивно, по поръчка. Така повелява робовладелския строй. С елементи на хитлеро-сталинизъм.
Робовладелците са щастливи и честити. Случиха на роБолюбив народ! Няма въстания, няма Спартак, нито Бардоквата. Левски и Ботев висят по стените. Робовладелците са спокойни. С трепет очакват от ЕС да изпратят обещаните 12 милиарда евро за преодоляване на последствията от пандемията. Вече са ги разпределили.
Ще кажете: робите не са имали права, ние имаме. Имате? Хубав виц. Имаме даже Конституция…
Ако има определения, които нямат нищо общо с нашия народ, това са: мъдър, свободолюбив и смел. Талантлив, може би, но нахалост… Най-много харесва мъката, защото се открива в нея като жертва и окайва горко съдбата си. Ама не е съдба, драги роби, предумишлено престъпление от страна на робовладелците е.
Такова е положението в нашата слънчева страна. Помощ отвън няма да дойде. Нито в Америка, нито в ЕС вярват, че робството е възможно в съвременен вариант. В Москва си падат по крепостничеството… Да се оправят сами, – казват си те и смяат каква им е полата от нас. Но ние не се оправяме. Може би искаме, но не можем.
Гешев знае, че трябва да арестува авторите на демократично робовладелския строй у нас. Не жертвите. Жертвите са принудени да спазват наложения ред. Но на Гешев му харесва този строй – дава му камшик.
Бог да я прости тази държава и нейния роБолюбив народ. Амин.
Д-р Димитър Попкутуев
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











