ФОКУС
Политическият елит поддържа русофобска риторика, но българите нямат антируски чувства
Волгин пред „Первый канал“: Политическият елит поддържа русофобска риторика, за да съхрани позициите си, но българите нямат антируски чувства
„Тези, които воюват с паметници, са обречени на провал. Тези хора си мислят, че като разрушат някакъв паметник и покажат това по телевизора, това ще е достатъчно, за да превърнат българския народ в русофобски народ. Но фактите показват точно обратното. 71% от гражданите на страните в ЕС казват, че санкциите срещу Русия са добри. А в България този процент е 44. Тоест по-малко от половината българи считат санкциите срещу Русия за справедливи“, това каза Петър Волгин в интервю за руския „Първи канал“. Той освети и други числа, 58% от гражданите в ЕС мислят, че Украйна трябва да получава западно оръжие, за да продължава войната, а в България така мислят едва 26%.“
Предаването „Време покажет“ на руския „Първи канал“ излъчи специален и доста пространен репортаж за българския евродепутат Петър Волгин. В интервю за тази влиятелна руска медия Волгин заявява, че всеки нормален човек иска войната в Украйна да свърши колко се може по-скоро: „Въпросът е, че ръководителите на ЕС изглежда не искат това. Например неотдавна еврокомисарят по отбраната, литовеца Андрюс Кубилиус, открито каза, че Европа трябва да разполага с бюджет 100 милиарда евро за въоръжаване. Тоест тези хора говорят за оръжие, а не за нормална политика в интерес на европейските граждани. А когато слушаш Кая Калас – уточнява Волгин – разбираш, че нейните призиви са безкраен абсурд. Най-отвратителното днес е позицията на европейските началници, които под предлог за някакви принципи и идеология просто изпращат на смърт обикновените украинци.“
„Първи канал“ на Русия посочва, че още като радиоводещ от БНР Петър Волгин държи на свободата на словото и изразяването на другата гледна точка. Волгин е описан като интелектуален бунтар, който администраторите на мейнстрийма и политически коректното говорене се опитват да ограничават и цензурират. Репортажът за българския евродепутат припомня интервюто с посланика на Русия в България – Н. Пр. г-жа Елеонора Митрофанова, което беше скандално свалено от ефира на Българското национално радио. На фона на множество кадри от различни участия на Петър Волгин в телевизионни ефири руските журналисти са извадили същественото заключение на Волгин за преминаването му към политическата дейност. А именно, че само журналистическите инструменти не са достатъчни, за да се променят обществата. Затова е необходима политическа активност!
Репортажът на „Първи канал“ проследява в детайли кариерното развитие на българския евродепутат, като озвучава и целите му днес: да събужда аудиторията в Европа! Като част от групата „Европа на суверенните нации“ Волгин често заявява, че е много трудно да се чуе независимо мнение в Европейския парламент. В репортажа на водещата руска медия не са подминати и думите на Волгин за далекобойните оръжия, казани от трибуната на ЕП: „Европейските васали на САЩ позволиха на Украйна да използва далекобойни оръжия за нападение върху Русия, но това няма да донесе победа на Украйна, може единствено да ескалира войната“. Припомня се и коментара му, че златен стандарт на модерното общуване през медиите е, когато става дума за Русия непременно да се плюе и обижда, да се грубиянства, но когато става дума за САЩ, моделът на поведение е друг – усмивка и деликатно да се внимава в изказа на всяка дума и въздишка.
Руският „Първи канал“ озвучава много от емблематичните изказвания на Петър Волгин от трибуната на европарламента. Включително и обръщението му към украинците, гости на заседанието на Външната комисия на ЕП, когато Волгин ги срази, заявявайки им, че евроначалниците всъщност не са им приятели, а просто цинично ги използват за провеждане на русофобска си политика. И че даровете (тоест помощите), които им се предоставят, не носят спасение, а носят смърт.
Водещата Екатерина Стриженова от „Време покажет“ сподели, че помни времената, когато България и Русия са били много близки и попита какво се е случило с България и защо тя пее в общия русофобски хор. Водещата направи и интересно сравнение – през 2013 г. България е била посетена от 700 хиляди руски туристи, а през 2024 г. руските туристи са били едва 12 хиляди. Петър Волгин поясни, че трябва да се прави разлика между политическия елит и народа.
Според българския евродепутат политическият елит поддържа русофобска риторика, за да съхрани позициите си, но народът се противопоставя на подобно отношение. Българите усещат санкциите по своя джоб. Ние продължихме да купуваме руски газ, но през посредници. Всички тези санкции са срещу нас, срещу нашата икономика, обикновените граждани страдат. Волгин обясни и отровната дейност на грантовия НПО-сектор, който следи изкъсо дали някой има нормално отношение към Русия и веднага го обявява за враг. Припомни, че свалянето на интервюто с Н. Пр. г-жа Митрофанова в крайна сметка е ускорило решението му да влезе в политиката, защото когато има цензура в медиите, значи нещо не е наред в обществото като цяло и е време за борба. Волгин призна на водещата от „Време покажет“, че е спечелил позицията си в ЕП с най-много преференции, което означава, че мислите, позициите, които той изразява, са близки до хората, те наистина ги споделят и че много български граждани не са подвластни на натиска за русофобия, който идва от политическата върхушка.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











