ФОКУС
Видяхме демокрацията на Запада. Какво следва?
Виктория Никифорова: Това беше от Запада. Какво следва?: Основният резултат от годината е парадоксален: „демократичните страни“ се отказаха от цялата си демокрация. И го направиха съвсем открито, без да се стесняват. В миналото поне се опитваха да измислят някакви оправдания, хитри, лукави и минаващи между капките. Но тази година изоставиха и последното приличие. Смокиновият лист се изхлузи и под него се разкри това.
Не ви харесва изборът на румънския народ? Дайте да отменим румънските избори под смешен претекст.
Не можем да вкараме Молдова в Европейския съюз? Не позволяваме на гражданите на страната да гласуват в Русия, но пък мамим с гласовете на молдовците в Европа и някак си фалшифицираме резултатите.
Грузинците не гласуваха както трябва на своите избори? Организираме им „Майдан“ и се опитваме да съборим законно избраното правителство, ръководено от френска гражданка.
- Украинският президент е в просрочие? Нека го обявим за икона на демокрацията.
- Простреляха почти смъртоносно Роберт Фицо

Въпреки всички пречки Роберт Фицо се е промъкнал към властта в Словакия? Бам, и вече несистемният министър-председател лежи, тежко ранен, на земята – непризнат поет се появил от нищото и се опитал да застреля политика. Цял късмет е, че Фицо е оцелял, и огромна похвала за него, че не е променил позицията си.
Ама добре, добре, това е периферията на ЕС и неговите провалени членове. Може би нещата са различни във водещите европейски държави – цитадели, така да се каже, на демокрацията? Ами не.
Най-популярният политик във Франция Марин льо Пен е заплашена от затвор и забрана да се кандидатира за пост – защото в противен случай хората ще гласуват за нея и ще я направят президент на страната, а това не трябва да се допуска.
В Германия сериозно се обсъжда въпросът дали Алтернатива за Германия трябва да бъде забранена, защото гражданите я харесват и искат да гласуват за нея. Лидерите на партията са заплашвани с физическа разправа.

- Доналд Тръмп, бивш президент на САЩ и кандидат за поста, след опит за убийството му
- Доналд Тръмп, вече новоизбран президент на САЩ в момента след атентата
Несистемен кандидат за президент на САЩ е бил обект на две покушения в рамките на една предизборна кампания. Първия път Доналд Тръмп оцеля по чудо – обърна леко главата си и куршумът откъсна парче от ухото му. Единствената му вина беше, че мнозинството американци искаха да гласуват за него. Което в крайна сметка и направиха.
Тоест неизвестните бащи, които управляват западните страни, плюят на волята на народа от високо. Народен лидер, популярен политик – това е просто позиция за разстрел в тези времена.
И ето един парадокс: в страните, които Западът нарича „авторитарни“, демократичните избори процъфтяват, честни и активни са: погледнете само Иран, Русия, Индия, Турция. Победилият лидер ясно разбира, че разчита на волята на мнозинството от народа, която му дава сили и му позволява да отстоява независимостта на страната.

Страните, които десетилетия наред ни учеха нас, изостаналите лапнишарани, как правилно да провеждаме избори, всъщност прилагат истинска диктатура.
Но страните, които десетилетия наред ни учеха нас, изостаналите лапнишарани, как правилно да провеждаме избори, всъщност прилагат истинска диктатура.
Същата история е и с цензурата. Русия и Китай са упреквани, че „ограничават свободата в интернет“. Ай-ай, това не е хубаво. Междувременно в Англия хора получават по няколко години затвор за постове в социалните мрежи, с които реагират на убийството на три малки момичета в Саутпорт от чернокож тийнейджър. Свободата си е свобода – само че оттук дотам, и крачка наляво, крачка надясно е равносилно на бягство, ще те застрелят без предупреждение.
Корупция? И тук светът е обърнат с главата надолу. Русия вкарва в затвора хората, които дават подкупи, налага им огромни глоби, конфискува имуществото им. Съдебните процеси се отразяват широко от пресата, хората спорят за тях в социалните мрежи. В Китай в допълнение към това се разстрелват големи корумпирани служители. Държавата осъзнава, че това е опасен проблем, и се опитва да го пресече още в зародиш.
В същото време американският естаблишмънт открито обявява размера на подкупите за американския военно-промишлен комплекс от финансовите траншове за Украйна. Никой не се срамува от нищо. Хънтър Байдън, който открито е вземал подкупи, току-що беше помилван от собствения си баща.

Председателката на Европейската комисия Урсула купи 1,8 милиарда дози ваксина против коронавирус от Pfizer, докато цялото население на ЕС – от бебето до грохналия старец – не е и половин милиард
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен закупи 1,8 милиарда дози ваксина против коронавирус от американската корпорация Pfizer, докато цялото население на ЕС – от бебето до грохналия старец – не е и половин милиард. Договорът е на стойност 35 млрд. долара. Ваксините се оказаха непотребни. Съпругът на Урсула посредничи между „Pfizer“ и Урсула. Фон дер Лайен отказа да покаже публично кореспонденцията си с американците. Интересно каква е тяхната демократична ставка за връщането им: два процента, три процента? Сериозни пари, разбира се.
Скандалът и съдебните процедури обаче не попречиха на Урсула да стане председател на Европейската комисия за втори път. На този пост тя учи нас, бедните и слабите, как да установяваме демокрация, свободни избори и да се борим с корупцията.
Подобни мистерии имаше и в живота на Еманюел Макрон, който с невероятна активност лобираше за американската корпорация Uber във Франция. Може би го е правил съвсем безкористно, готови сме да повярваме. В края на краищата на Запад няма корупция, там имат лобиране, което е различно, трябва да го разберем.
Права на човека? Едуард Сноудън и Джулиан Асанж имат какво да кажат за тях.
Права на човека? Едуард Сноудън и Джулиан Асанж имат какво да кажат за тях.
Политически свободи? За тях знаят американските затворници от „щурма на Капитолия“, които получиха огромни присъди за това, че са влезли в сградата на своя Конгрес и са си поприказвали там. Част от предизборната програма на Тръмп е обещанието да освободи всички осъдени по делото, тъй като те по същество са жертви на политическа репресия от страна на демократите. Ако направи това, което е обещал, той не само ще удържи на думата си пред избирателите, но и ще спомогне за въздаването на справедливост като цяло, което несъмнено ще бъде от полза за страната му.

Както и да е, оказва се, че истинска демокрация е останала само за т.нар. авторитаристи. И тогава на сцената се появяват нашите диванни патриоти, които казват: вижте колко е чудесно, дайте да имаме такова нещо и в нашата страна. Дайте да установим монархия или диктатура, защо са ни нужни всички тези човешки права?
Всъщност това не е така. Политиците, които не разчитат на волята на мнозинството, са слаби и усещат собствената си обреченост. Народното недоволство кипи бавно, но неизбежно. И сега хората излизат на улиците, разбиват всичко и всички, политиците бягат, а страната потъва в хаоса на безкрайни войни със съседите и вътре в себе си. Имаме ли нужда от такова нещо?
Не, демокрацията, властта на народа е чудесен инструмент, ние тук сме го овладели и няма да се откажем от него. А западните партньори имат свободна воля, разбира се. Ако те искат да разрушат страните си, ние няма да се намесваме: „Нека бурята да духа по-силно!“.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
#thesofiatimes #sofiadailymail
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











