ФОКУС
Упадъкът на западната цивилизация е вече необратим
Пол Крейг Робъртс: Необратим ли е вече упадъкът на западната цивилизация?
Тръмп казва, че възнамерява да направи Америка отново велика и поддръжниците му му вярват. Аз също вярвам, че това е намерението на Тръмп. Въпросът е дали е останало достатъчно от Америка за възстановяване.
Ако Тръмп внимава с назначенията си, може да направи добър удар при възстановяването: Робърт Кенеди като ръководител на Администрацията по храните и лекарствата, генерал Флин като шеф на ЦРУ, Илон Мъск като държавен секретар, Джон Уайтхед от Института Ръдърфорд като главен прокурор, Майкъл Хъдсън като министър на финансите, Едуард Сноудън като директор на Агенцията за национална сигурност.
Редица полицейски държавни агенции, като тази за вътрешната сигурност, могат да бъдат премахнати. Така че, да, на теория Тръмп би могъл да се опита да възстанови Америка. Но способен ли е Тръмп дори да си представи тези назначения и ако е така, може ли да ги утвърди през Сената на САЩ?

Нямам увереност обаче, че Тръмп ще може да разполага с онзи човешки капитал, необходим на неговата администрация, за да свърши работата, която си е поставил.
Може би неговите съветници отново ще служат на естаблишмънта, а не на Тръмп, като му казват, че трябва да смекчи атаките си срещу истаблишмънта, за да стане по-приемлив за управляващия елит и по-малко мишена за преситуираните медии. Ето така потенциалният лидер бива измъчван.
Пол Крейг Робъртс: Сред проблемите, с които ще се сблъска Тръмп, е ерозията на Конституцията на САЩ с Хилъри Клинтън, Джон Кери, и др., призоваващи за детрониране на Конституцията
Сред проблемите, с които ще се сблъска Тръмп, е ерозията на Конституцията на САЩ с Хилъри Клинтън, Джон Кери, редакторът на Wall Street Journal, декани на юридически факултети и уоук левицата, призоваващи за детрониране на Конституцията, тъй като Първата поправка пречи на управляващия елит да контролира население чрез контролиране на наратива. А всъщност Съединените щати са конституцията. Свалянето на конституцията е същото като свалянето на Съединените щати. Това е предателство.
Ще може ли Министерството на правосъдието на Тръмп да арестува тези хора за държавна измяна?
Пол Крейг Робъртс: Първата поправка забранява на правителството да спира свободата на словото и да гарантира свободата на събранията. Тези конституционни права бяха нарушени от демократите, които обявиха и превърнаха свободата на словото и събранията във „въстание“.
Първата поправка забранява на правителството да спира свободата на словото и да гарантира свободата на събранията. Тези конституционни права бяха нарушени от демократите, които обявиха и превърнаха свободата на словото и събранията във „въстание“. Демократите, водени от Байдън, и назначените за главен прокурор и директор на ФБР, назначен пък още от Тръмп, постановиха, че присъствието на митинг в подкрепа на президент представлява „бунт“. Хиляда американски патриоти, които присъстваха на митинга на Тръмп (пред Капитолия след края на предните избори за държавен глава в САЩ, бел. КритичноБГ), гаснат в затвора не поради друга причина, а защото законът е бил използван срещу тях като оръжие.
Унищожаването на върховенството на закона е основното постижение на демократите и американската левица. В „свободна Америка“ законът вече не е щит на хората. Законът е оръжие в ръцете на управляващите за унищожаване на политическата опозиция. Двамата лоялни служители на президента Тръмп – генерал Флин и Стив Банън – бяха осъдени на затвор.

Пол Крейг Робъртс: Друг проблем, с който Тръмп ще се сблъска е, че либералната левица е превърнала образованието в облъчване – индоктринация.
Друг проблем, с който Тръмп ще се сблъска е, че либералната левица е превърнала образованието в облъчване – индоктринация. Образованието вече не е функция на американските училища и университети. На учениците се промиват мозъците, че западната цивилизация няма постижения освен расизма и експлоатацията на цветнокожите, че белите са расисти, че хората могат да се раждат в грешни тела, че конституцията пречи на прогреса. Нормализирането на сексуалната перверзност, сексуализирането на малките деца и отворените граници превръщат Америка във Вавилонската кула на Содом и Гомор. Това е постижението на Демократическата партия и либералната левица.
Така че в Америка имаме система, в която управляващите са настроени срещу Америка. Америка, със своята конституция, нейното разделение на властите, нейните традиции, е на пътя им, както Хилъри, Джон Кери, редакторът на Wall Street Journal, CNN и деканите на юридическите факултети ясно го показаха.
Има някои американци, които започват да осъзнават, че истината им е отказана, но достатъчно ли са се усетили навреме, за да се изправят срещу това да ликвидират правата им?
Щом сме станали свидетели на решителното незаконно преследване на разказвачите на истината като Джулиан Асанж, Едуард Сноудън, Райнер Фюлмих и хиляда американски патриоти, изпратени в затвора от демократите, заради протеста им срещу откраднатите избори, разбираме, че сме изправени срещу правителство с тоталитарен дневен ред.
А републиканците не правят нищо по въпроса. Какво направи Републиканската партия, за да гарантира, че изборите през ноември няма да бъдат отново откраднати?
Пол Крейг Робъртс: Днес в Америка се превръща в престъпление дори да се представят доказателства, че избори („спечелени“ от демократите) са били откраднати.
Пол Крейг Робъртс: Днес в Америка се превръща в престъпление дори да се представят доказателства, че избори („спечелени“ от демократите) са били откраднати.
Днес в Америка се превръща в престъпление дори да се представят доказателства, че избори („спечелени“ от демократите) са били откраднати. Някои от променящите се щати, в които изборите най-често се крадат от демократите, не само са легализирали всички механизми за кражба, но също така са превърнали в престъпление оспорването на преброяването на гласовете.
Въпросът пред нас е какво означават едни американски избори освен поредните откраднати избори?
Съгласен съм с Илон Мъск. Ако демократите се върнат на власт пак в края на 2024 г., никога повече няма да има честни американски избори.

Пол Крейг Робъртс: „Съгласен съм с Илон Мъск. Ако демократите се върнат на власт пак в края на 2024 г., никога повече няма да има честни американски избори.“
Има шансове демократите и управляващият елит да позволят на Тръмп да стане президент. Ако надделее срещу шансовете и си върне поста, малко вероятно е той да разполага с достатъчно решителни и интелигентни служители, които да обърнат обществения, икономически, политически, морален и духовен упадък на Америка. Въпреки това трябва да гласуваме за Тръмп или никога повече никой няма да оспори в наше име контрола на управляващия елит върху живота ни.
Всеки бъдещ потенциален лидер ще знае, че Тръмп се противопостави на елита, но хората не се изправиха за Тръмп, и заради това те ще отхвърлят американския народ като губеща кауза.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











