ФОКУС
Милиони Палестинци и Ливанци си харесаха България
Владимир Чуков: Бежанци от Ливан се отправят към България
Владимир Чуков е професор арабист, специалист по процесите в Близкия Изток. Автор е на книги и изследвания, член на различни международни научни организации.
През 2024 година е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките.
– Г-н Чуков, има ли пряка заплаха за България от ожесточаването на конфликта в Близкия изток?
– Пряка заплаха няма, тъй като България се намира на 2000 километра от театъра на военните действия. Това не означава, че косвената заплаха, която съществува, не може да се превърне в пряка и то на базата на потенциала за значителна бежанска вълна.
Милиони Палестинци и Ливанци си харесаха България#thesofiatimes pic.twitter.com/mfW5oEZ6Ep
— The Sofia Times (@thesofiatimes) October 19, 2024
– Очаквате ли се голям наплив на бежанци към Европа и България?
– Това всъщност е най-вече голямата опасност за България. Все още сме в началото на сухопътната операция в Южен Ливан. Тя върви не повече от две седмици, но перспективите са да продължи относително дълго. Това, което се усеща, е че южното предградие най-вероятно ще се превърне във втора Газа като разрушения.
В момента около милион – милион и двеста ливанци са напуснали своите домове. 300 хиляди са преминали в съседна Сирия, което показва, че част от тях вече са на територията на Кюрдската автономия. Това е каналът, който много отдавна наблюдаваме, защото те преминават през територията на Турция и след това се насочват към обетованата земя, наречена Германия. Така или иначе, някои от тези бежанци остават и в България. С повишаването на доходите и по-доброто заплащане, особено в строителството у нас, някои се изкушават да останат тук за по-дълго време. Това, което заработват на строежите, вече е чувствително по-конкурентно, отколкото в Турция.
Що се отнася до другата заплаха – транзитирането на сблъсъка между двете страни от Близки изток на територията на България, такава заплаха няма. Наченки на подобни сблъсъци обаче виждаме в съседни балкански държави като Сърбия и Косово. Там критериите за сигурност са различни от тези на Европейския съюз и НАТО и има много по-широки територии за създаване на ядра, което косвено представлява опасност за България. Не бива да забравяме все пак, че Турция редовно провежда антитерористични операции към членове на Ислямска държава и на ислямски радикали. Ето това са симптомите за създаване на рискова среда за националната ни сигурност.
– А доколко България е част от този терористични структури? Имам предвид, че страната ни беше замесена в историята с пейджърите и т.н.
– България няма никакво отношение, не съдейства, не участва, под какъвто и да бил предлог в подобни операции. Но България се стреми да покрие критерии на свободна търговия, за създаване на оптимални условия за развиване на бизнес. Поради тази причина някои от критериите за регистриране на фирми, за транзакции не са в унисон с критериите за сигурност. Вероятно така се е получило с тази сигнал за норвежеца от индийски произход. Той не е стъпвал в България, а има фирма тук. Оказва се, че с подобен статут са много такива фирми. В този случай са нарушени критериите за разкриване на сметка. Тоест, когато се търсят печалби, трябва да има някакви критерии, които да са в унисон със Закона за борба с прането на пари. Очевидно там е Ахилесовата пета на нашата държава. Това не е характерно само за България, а и за държавите с открита пазарна икономика. В търсене на максимални печалби през тези сметки са минали милиони, а от тях са получени чувствителни комисионни.
– Какви са мащабите на близкоизточния конфликт в световен план?
– Този конфликт в момента е водещият във всички световни медии, тъй като става въпрос не само за сигурността на региона, но и за място, където се намират две трети от енергийните запаси на света. Досещате се, че това пряко влияе върху цената на световните енергоресурси. Не по-малко важни са бежанските потоци. За съжаление, най-сериозно засегната е Европа и частично България. Това ерозира нашите амбиции за пълноправно членство в шенгенското пространство.
– Каква е вероятността за пълното изчезване на Ливан, както прогнозират някои анализатори?
– Не, Ливан няма да изчезне като държава. Това е абсурд. Но проблемът е, че Ливан като структура и като етническа картина е повторение на всичко, което има в Близкия Изток. Тоест това е един малък Близък изток с всичките му противоречия, конфронтации и усложнения. И затова тази държава много трудно се управлява политически, икономически, военно-стратегически.
Ливан, вследствие на тази конституция, която е направена още по време на френския мандат, просто закрепва вероизповеданието. Това означава, че президентът задължително трябва да бъде маронит (последователи на християнска църква в Ливан – бел.ред.), председателят на Министерски съвет трябва да бъде сунит, а председателят на парламента – да бъде шиит.
Това не го пише в конституцията, но те си го спазват още от 30-те години на миналия век. Ситуацията е много сложна, особено при променена демографска картина. Най-динамични са шиитите и поради тази причина се увеличи тежестта на Хизбула. Всъщност, тази военна организация открадна ливанската държава. В южен Ливан има някакви наченки на законна армия, но там най-вече са бойците на Хизбула, които са много добре подготвени, финансирани и структурирани. Това е държава в държава, а Хизбула е най-мощната и най-силната неправителствена армия в света. Всичко това няма как да не натежи в полза на открадването и монополизирането на ливанската държава от Хизбула.
– А какво се случва след обезглавяването на Хизбула?
– Тази военизирана организация се намира в криза. След ликвидирането на лидера на Хизбула Хасан Насрала се забелязва силна динамика за избор на президент. Президентът на Ливан се избира от парламента, който е от 128 депутата – 54 мюсюлмани и 54 християни. Трябва да има 86 гласа, за да бъде избиран президентът, но има много силни лобита и външна намеса. От една страна е силното влияние на САЩ, както и на Франция, която традиционно е закрилник на християните маронити – това са католиците. От друга страна са сунитите, които традиционно са силно подкрепени и под влияние на Саудитска арабия. Сега се вижда активизирането на Катар, на Обединените арабски емирства и особено на Египет, както и на шиитите, знаете – това е Иран.
– Ще повлияят ли изборите в САЩ на този конфликт?
– Не бих казал, че ще има някаква огромна промяна специално за Ливан. Това е много малка държава, тя е една десета като територия от България, някъде около 10 хиляди квадратни километра, но с население колкото българското – около 6 милиона и половина. От тях около един милион са сирийци, които ерозираха икономиката на Ливан. Икономиката на Ливан рухна под натиска на сирийските бежанци. Не могат да ги изхранят, имат социални проблеми, търкания. Ливан е на второ място по приемане на сирийски бежанци на главата от населението след Кипър.
– Може ли да се говори за настъпването на хуманитарна криза в този район?
– Вече не говорим за хуманитарна криза, а за катастрофа. Много от бежанците, които намериха своята гибел по пътя към Германия, всъщност са сирийци, дошли от Ливан. Те вече нямат бизнес, не могат да съществуват.
– Докъде могат да ескалират нещата според вас? Какви са прогнозите ви?
– На този етап и двете страни в конфликта говорят за екзистенциална битка и двете се борят за съществуването си.
Това подсказва невероятна мотивация, невероятен хъс и нежелание да отстъпят дори педя земя.
Петя БАХАРОВА
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











