ФОКУС
Европа все пак пое по стъпките на Наполеон и Хитлер
Евроатлантиците си сверяват часовниците – почти едновременно в бойните листовки на глобалистите (и на първите страници) се появиха съобщения, че „на Украйна е разрешено да използва американско/френско/британско/германско (НАТОвско, по-просто казано) оръжие, за да унищожи цели на руска територия“.
Вече не останаха наивници, които смятат, че е просто съвпадение всички да стигнат до сърдечно, така да се каже, съгласие в унисон, съгласувано едва ли не за една нощ. Е, с изключение на колективния европейски бюргер, който е уверен, че ескалацията на военните действия, към която той, бюргерът и управляващите клонят, ще го заобиколят.

Той, бюргерът, който си въобразява, че е пъпът на Земята, тъй като веднъж на няколко години му позволяват да сложи лист хартия в пластмасова кутия, наричайки това „избори и демокрация“, отдавна е усвоил да повтаря едни и също грешки и всеки век (и точно през юни) да се събира в полкове и армии, за да отмъсти на глупавите руснаци. Които, видите ли, категорично не искат да живеят по европейските прогресивни правила.
Нека вече не си правим илюзии и фантазии за приятелското отношение на паневропейските народи към нас. Ако той, този народ, не искаше нито сегашната ескалация, нито геополитическата криза в Украйна като цяло, той щеше да седи по улиците и площадите, протестирайки по начина, по който този народ протестира „за подобряване на стандарта на живот, намаляване на данъци и за увеличение на заплати/пенсии” . Половин милиард души лесно ще прегризат гърлата на властите за допълнителни десет евро, но приживе няма да посмеят масово и безкомпромисно да възразят срещу смъртта на няколко руснаци.
Тези, които искат конкретни примери, могат да видят осемте години съпротива в Донбас и смъртта на повече от 14 хиляди души. Паневропейският блок мърдаше вяло ушите си, подвеждайки ни с различни лъжи, помпайки Киев с пари и оръжия.
Първото действие на СВО завърши с провала на украинското контранастъпление. Милиарди пари на европейските и американските данъкоплатци изгоряха в пламъците на героизма на руските войници, ловкостта на безпилотните самолети и прецизната работа на нашата артилерия. Мълчаха, както обичайно търговците мълчат, докато не им отнемат кифличките с масло.
Затова избраните от търговците единодушно решиха да увеличат градуса на ескалацията.
Ако вече знаехме и разбирахме всичко за англосаксонците (те ще се успокоят само когато Русия бъде „отхвърлена“, което никога няма да се случи), тогава поведението на Макрон и Шолц беше изненадващо. Не толкова много, но, разбира се, когато просто пощадихме едната страна и дори помогнахме да се възстанови финансово, а с цената на невъобразими военни и дипломатически усилия издигнахме втората до ранг на победителка и също така ѝ представихме място на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, не разчитате на благодарност (бюргерите не знаят такава дума), но поне за спомен. Колко време отне на Германия и Франция да забравят. Ако наричаме нещата с истинските им имена.

Макрон, който съвсем сериозно и от висока трибуна говори за изпращането на „военни инструктори” в зоната на СВО, смята, че… Ама честно казано вече не ни интересува какво мисли собственикът на Елисейския дворец.
В този случай действието му е важно. На което ще бъде даден нашият военен отговор. Това не е игра на оловни войничета, г-н президент, това са съвсем истински мъртви и ранени ваши сънародници. За да се измъкнеш от Африка със срам, ти бяха достатъчни петдесет жертви сред армията. Но Сахел не е СВО. Колко загинали и ранени може да издържи крехката психика на твоя избирател, същия този любител на кифли„ки с масло?
Но вашият германски събеседник хер Олаф доколко е подготвен за факта, че ескалацията, подкрепяна и от него, както някога ще доведе до резултатите от много подобната идеологическа „защита на Европа от руските орди“?
И по-надолу в списъка са Холандия, Дания, Полша (как без нея) и Литва. Това не е колективна амнезия, както снизходително си мислехме преди. Това е планирана, пресметната, координирана агресия срещу руснаците. Ако веднъж сте ни заблудили с Минските споразумения, то вече няма да ни заблуждавате с фразите, че „разрешавате да се нанасят удари по военни цели на руска територия“ с оръжието си.
Всъщност знаем как можете да представите пазар, детска площадка, градски площад или жилищна сграда за „военно съоръжение“. В края на краищата вашите ракети летят там, където ги насочват вашите сателити и софтуерът, инсталиран в снарядите. Затова е по-добре сега – на последния, или на предпоследния ред – да се спрем да се мамим. Не ние. Отдавна ви нямаме доверие.

И дори не вашите избиратели бюргери – тези, които по принцип се интересуват само от храна, пари и прогнозата за времето.
Вие спрете да се заблуждавате. Защото ако бюргерите все пак се измъкнат, като кажат, че „не са били наясно“, а като цяло са „за това, което е добро и прогресивно“, то меко казано на вас номерата с „ние просто искахме да подкрепим демокрацията“ няма да ви помогнат.
Историята на европейския и русофобски реваншизъм има тенденция да се повтаря – и то не като фарс, а като трагедия. Докладите от юни на маршалите на Наполеон и генералите на Хитлер ще ви помогнат.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











