ФОКУС
Сливенският митрополит държи имоти за милиарди по Черноморието
Югоизточната епархия си е върнала десетки хиляди декари земи около Бургас, Созопол, Приморско, а част от тях е продала за 549 хил. лв. на Георги Агафонов
От всички 13 епархии на Българската православна църква Сливенската притежава най-много имоти. Това няма как да бъде потвърдено документално, защото църквата не поддържа собствен имотен регистър (въпреки приетото решение за такъв) и не регистрира всичките си имоти в държавния. Но в църковните среди епархията, която се простира от Сливен до границата с Турция по цялото Южно Черноморие, е известна като „златна кокошка“.
В последните 44 години Сливенска епархия се управляваше от митрополит Йоаникий, който почина на 9 януари тази година. Първите избори за негов заместник бяха касирани от Светия синод заради обвинения за външно вмешателство в изборния процес, бизнес и политически интереси, както и желание за овладяване и продължаване на експлоатиране на имотите на Сливенска епархия от частни лица. Синодът дори обяви, че ще проведе ревизия на епархията, включваща епархийските избиратели, финансовото състояние и имотите ѝ, пише „Капитал”.
Не е ясно какви са резултатите от тази ревизия, но за сметка на това тази седмица се проведоха втори избори, на които неудобни кандидати бяха отстранени, а правилният – в лицето на пловдивския епископ Арсений Знеполски, беше изведен напред.
Проверка в регистрите обаче показва ясно защо битката за тази епархия е важна не просто заради участието на главата ѝ в избора на патриарх. Сливенска митрополия и човекът, който я оглавява, управлява огромно количество имоти по най-апетитната част от българското Черноморие – от Бургас до турската граница. С тях могат да се сключват всякакви сделки – от това да се продадат хиляди декари на цената на апартамент в София, до това да се строят вилни комплекси, които църквата да ползва.
Ако се вземе само една имотна сделка за 20 декара, чиято ипотечна стойност към църквата е близо 2 млн. лв, излиза, че само епархията (без манастирите и другите църковни лица) управлява имоти, чиято пазарна стойност възлиза на поне 3 милиарда лева.
Първо – неудобните
Част от имотната ревизия, която бе започната от Светия синод след касирането на изборите на 18 февруари включва Поморийския манастир „Св.ВМЧК Георги Победоносец“. Ревизията според местни представители е оставила привкус на целенасоченост по две причини. Първата е, че едва две църкви и манастира са проверени от общо 418 в епархията. А втората е, че игумен на Поморийския манастир е епископ Йеротей – главният претендент от първите избори, първи викарен епископ на покойния митрополит Йоаникий и отстранен от вторите избори.
Не е ясно какво точно е открила проверката, но явно църковните регистри притежават повече или друга информация от Имотния регистър на Република България, тъй като се цитира заключение на нестопанственост. Извод, до който „Капитал“ не може да стигне, тъй като в обществения регистър излизат само 116 дка земеделски имоти, които се отдават редовно под аренда.
Но за сметка на това в епархията има други, много по-интересни имотни сделки.
С малко помощ от миналото
Сливенска епархия като юридическо лице притежава малко над 33 хил. дка земя. Това обаче е нищожна част от всички имоти, собственост на митрополията. Броят им със сигурност би се увеличил в пъти, ако бъдат разгледани всички 418 църковни юридически лица на териториите на област Бургас, Сливен и Ямбол, които са част от нея. Всеки един храм, църква, манастир, църковно настоятелство и епархия са отделно юридическо лице, което притежава земи. Тоест информацията не е централизирана под един правен субект.
По-голяма част от имотите на епархията като юридическо лице се придобиват от решение на поземлена комисия след 2015 г., като процесът за тяхното възстановяване започва още през 2005 г., според едно от замесените лица в казуса с касираните избори за митрополит на Сливенска епархия – отец Силвестър Янакиев (който на местно ниво се свързва с пловдивския митрополит Николай).
Отецът споделя, че тогава е било направено споразумение между епархийския съвет на Бургас, отец Борис Беров, архиерейски наместник в Бургас от храм „Света Богородица“ и познатото име от прехода Георги Агафонов. Агафонов е бивш управител на банка „Славяни“, фалирала през 1997 г., един от кредитните милионери от ранните години на прехода, осветен като агент на Държавна сигурност.
Агафонов също така е добър приятел на Сливенската епархия. Според това споразумение той е трябвало да намери и възстанови църковните имоти, които са били отнети в периода на социализма, като в процеса той би получил 45% от имотите, а църквата 55%. За съществуващо такова споразумение потвърждава пред религиозния уебсайт dveri.bg бившият секретар на Сливенска епархия Вълкан Вълканов (по-често вписван като Вълкан Янев), който е изпълнявал длъжността около 50 години.
Според Янакиев имотите, принадлежащи на църквата, които Агафонов и екипът му са намерили и по които са можели да започнат процес по възстановяване, са над 300 хил. декара земя, включващи 12 хил. дка от Царево до Лозенец, 50 хил. гора в село Българи, 78 хил. пасища в близост до Созопол (самият Агафонов е родом от село Маринка, което се намира в подножието на Странджа, между Бургас и Созопол), 28 хил. лозя на поморийските манастири, както и 10 хил. ливади, 12 хил. около село Емона, 40 хил. около Тололовградско и т.н.
През 2008 г. обаче събор на БПЦ въвежда забрана за продажба на имоти на външни лица, което слага край на споразумението. Въпреки това през 2015 г. църквата ползва част от намерените документи, за да възстанови под 1/10 от намерените земи – около 22 хил. дка.
Бог обича Агафонов
От документите в Имотния регистър обаче става ясно, че Сливенска епархия не е спазила Устава на БПЦ и в началото на февруари 2022 г. бившият банкер все пак получава своя дял.
На 9 и 28 февруари Сливенската епархия сключва две споразумения с „Ем Джи пропъртис“ (MG properties). Компанията е собственост на Георги Агафонов и неговите син, Георги Агафонов, и дъщеря, Анна-Мария Агафонова, чрез обръч от фирми. Едноличен собственик на капитала е „Лекс-консулт 2010“, която от своя страна е със собственик „Есте консулт“, която е собственост на „Макс билд“, където собственици са семейство Агафонови. В първото от споразуменията между „Ем Джи пропъртис“ и Сливенска епархия, срещу скромната сума от 549 хил. лв. епархията продава 3362 дка от реституираните през 2015 г. имоти.
Тази сделка обхваща няколко отделни региона. Първият разширява притежанията на „Ем Джи пропъртис“ в територията на Ченгене скеле и Отманли по южното крайбрежие до Бургас, където са придобити почти 300 дка в района на вилна зона „Росенец“ – почти всички имоти около зоната.
Северозападно от „Ченгене скеле“ са придобити 45 дка селскостопанска и горска земя, които включват и няколко селскостопански сгради. Само на няколкостотин метра западно от тях още 114.6 дка горски земи стават собственост на „Ем джи пропъртис“.
От другата страна на републиканския път фирмата на Агафонов е придобила 4.4 дка от крайбрежната ивица на плаж „Отманли“, както и 5.2 дка от крайбрежната ивица, започваща на 100 м западно от плажа на „Рибарско селище“. В същия район са придобити 72.6 дка горска територия, които са били част от имотите на бившата държавна школа за водолази. Всичко това се е случило срещу средна цена от 163 лв. на декар. Сума, която е много пъти по-ниска от пазарната за подобни имоти – за сравнение, например средната цена за селскостопански имоти в региона през 2022 г. според данни на НСИ е 1042 лв. на декар. Голяма част от тези имоти са годни и за доста други употреби, където цената може да достигне тази стойност и на метър (например на първа линия).
В сделката влизат и целия бряг на езерото източно от Горно Езерово – общо 1297 дка земя северно от Меден Рудник и западно от „Стрелбището“.
Последното място, където има струпване на имотите е в защитената зона „Пода“, на близко разстояние от Крайморие. В близост до водните площи Сливенската епархия е продала 62 дка земя на частната компания.
Другото споразумение между Сливенска епархия и „Ем Джи пропъртис“ (MG properties) е за доброволна делба на 2849 дка земя срещу 139 хил. лв. Имотите тук включват същите области: всичката горска територия до републикански път II-99 между вилните зони „Черниците“ и „Росенец“, както и части от територията източно от в.з. „Росенец“.
За седемнадесет от имотите от „Ем Джи пропъртис“ са пуснали запитване към РИОСВ – Бургас, на 7 март 2023 г. за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие. Според направената оценка предложената горскостопанска програма за имотите е одобрена, тъй като предвижда разчистване и поддържане на териториите и само пет от тях попадат в границите на защитени територии.
На този етап за седемнадесетте имота не са внесени инвестиционни предложения с цел изготвяне на ПУП за застрояване. За останалата част от имотите все още няма информация да е предприето действие от страна „Ем Джи пропъртис“.
Тихият собственик в Созопол
Още преди да започне процесът по реституция, Сливенската епархия притежава над 10 хил. дка земя – 2500 от които са земеделска земя. Част от тях са 220 дка в района около Созопол. Те могат да бъдат разделени на две. Първите се намират южно от Созопол и са с общ размер от 170 дка. Няколко от тях се намират между плаж „Смокиня“ и Равадиново от източната страна на главния път. В момента върху тях няма разположени строителни или други обекти и представляват необработени поляни.
Малко по-източно пред територията на хотел „Южната перла“ малко повече от около 2 дка земя са собственост на църквата, в момента незастроени територии.
Северно от тях на близко разстояние един до друг Сливенската епархия притежава три отделни имота с общ размер от 48 дка. Те включват ивицата на Черноморието между „Марина порт Созопол“ и „Света Марина“, която е с размер от 20 дка, горските територии между хотела „Хасиенда бийч“ и Старият път – 12.6 дка, както и 16 дка започващи малко след къщата за гости „Лимани“ на изток, северно от автомобилния път.
След няколко скандала в митрополията, свързани с неправилно управление на имоти, през 2022 г. Сливенска митрополия прави нещо рядко за църковните среди – обявява покана за инвестиционни намерения на територията на нейните имоти в нейния сайт. Тогава епархията обявява общо 3 хил. дка територия, на която търси партньорство в управлението.
Едно от заключенията, до които бихме могли да достигнем от описаните там имоти е, че заедно с продадените на „Ем джи пропъртис“ имоти Сливенската епархия притежава почти всички неземеделски имоти в Ченгене скеле, северната част на Ала тепе до републиканския път и западно от в.з. „Росенец“, плаж „Отманли“ и териториите южно от Рибарското селище.
Преглед на регистрите не открива строителни разрешителни за повечето от тези земи или за промяна на предназначението. Изключение правят два парцела в „Росенец“.
На първия – 21 дка земя в парка, където се предвижда изграждането на 14 вилни жилища от местната компания на Кристиян Киров „Ворик финанс мениджмънт“, като за целта са сключени две споразумения. Първото е за учредяване право на строеж и ползване на 14 вилни жилища в района Росенец за периода от 50 години срещу сумата от 200 хил. лв. Второто е за учредяване на договорна ипотека, където Сливенска епархия се явява кредитор на „Ворик финанс мениджмънт“ срещу сумата от 1.95 млн. лв. за четиринадесетте вилни жилища (единствената към момента сделка на цени, които поне приближават пазарните).
Радомир Чолаков, експерт по канонично право, бивш епархийски избирател от Пловдив и народен представител от ГЕРБ, обясни пред „Капитал“, че „това е от англо-саксонското право – land lease. Това възпира много инвеститори да си направят инвестиция, защото в крайна сметка те искат да си притежават имота, но понеже църквата не може да продава земя тя дава право за строеж на 50 години и след това то остава собственост на църквата. Има вече такива случаи. Но колко дълъг е човешкият живот, колко смятаме да живеем? Нека да остане после да може да се управлява от църквата“, коментира Чолаков (интервю с него за имотите на църквата вижте тук).
Друга част от придобитите имоти – в размер на 14.7 дка в източната част на парк „Росенец“, които на този етап не са застроени и в момента са горски масиви, също ще бъдат застроени. На 23 април 2023 г. община Бургас издава разрешително за изработване на проект за ПУП – план за регулация и застрояване на имотите.
В спор за водолази
Реституцията на имоти е сложен процес и невинаги преминава плавно и без възражение. От 2006 г. насам Сливенска митрополия води съдебни спорове с частната компания „Пламс 2001“, собственост на Пламен Найденов, за 92 дка земя западно от Рибарското селище.
Спорът започва, когато митрополията подава молба към кмета на Бургас за неправомерно владеене от частния собственик на земи, принадлежащи на епархията. Жалбата е призната и през 2015 г. епархията става собственик на земите. От „Пламс 2001“ оспорват решението и според друго решение на районния съд през 2017 г. и после потвърдено през 2018 г. от Бургаския административен съд, имотите се връщат на частния собственик.
От своя страна през 2020 г. митрополията оспорва решението на базата на реституция, извършена с решение №1-113/12.03.2020 г. на Областна служба „Земеделие“ – Бургас. Споровете за този имот продължават и до днес. Въпреки това част от тези имоти – 72 дка, са продадени на „Ем Джи пропъртис“ през 2022 г.
Всичко това сега ще се управлява от новия митрополит на епархията. Тук трябва да се има предвид, че в тези земи не влиза нищо от собствеността на стотиците манастири, разпръснати из областта, което говори, че вероятният размер на истинските владения на сливенския митрополит е многократно по-голям.
Солари и „Веселие“
В началото на април 2015 г. с решение на поземлена комисия в територията на село Веселие, община Приморско, 4578 дка земя е реституирана в полза на Сливенска епархия. Само три седмици по-късно се сключва договор за аренда с компанията „Р&Д Солар“, собственост на Димитър Господинов, срещу неизвестна сума, а единствено е заплатена такса от 10 лв.
Четири години по-късно арендата е прекратена заради встъпване в ликвидация на дружеството, но неин правоприемник и нов арендатор на земите се явява „Еко сън“, собственост на Красимир Денков.
Преглед на имотите в местността не показва съществуването на съоръжения от типа на соларни панели или други ВЕИ мощности, както биха предполагали имената на компаниите.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











