След като македонският парламент обяви албанският език за официален език, Република Македония стана не само двуезична, но и двунационална държава.

Македонският парламент прие Закона за употреба на езиците, с който албанският е вече втори официален език на цялата територия на страната. Това стана с гласовете на социалдемократите на Зоран Заев и албанските партии, в отсъствието на депутатите от ВМРО-ДПМНЕ. Опозицията бойкотира законодателния орган заради арестуването на вемереовски депутати, обвинени за нахлуването в парламента на 27 април м.г., след като за председател на Събранието бе избран албанецът Талат Джафери.

С този акт Република Македония се трансформира в двуезична и двунационална държава, имаща конституционните атрибути на федерация. От този момент Македония поразително напомня на разпадналата се след кървава гражданска война Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) и именно това подсказва бъдещата й съдба.

Във всички органи на държавната власт, в държавните предприятия, агенции, дирекции, юридически лица и други институции официален език (освен югозападният български диалект) ще бъде и езикът, на който говорят албанците.

Двуезичието навлиза в съдилищата, прокуратурата, полицията, отбраната и граничните пунктове. На албански език ще бъдат отпечатани пощенските марки, фишовете, фискалните документи, фактурите и бандеролите. Банкнотите и монетите също ще са двуезични.

Освен опозиционните партии, според които законът погазва конституцията, македонски учени призоваха президента Георге Иванов да не го подписва и го обяви за противоконституционен.

Горчивата истина е, че Зоран Заев стана премиер, след като обеща на албанските партии да въведе двуезичието. Това обещание бе водещо и по време на предизборната кампания, като оправданието на Заев бе донякъде логично – подписаният след гражданската война през 2001 г. Охридски мирен договор де факто положи основите на двуезичието, признавайки правото на албанците езикът им да е официален в районите, където 20 процента от населението не говори т.нар. македонски език.

Всъщност нито една държавна институция в Скопие не може да каже с абсолютна точност колко са албанците в Република Македония. Към 1 ноември 2002 г. преброяването на населението сочи, че тя е обитавана от 2 022 547 души. Македонците са 1 297 981 или 64,18 % (вкл. и македонците мюсюлмани), албанците – 509 083 или 25,17 %, турците – 77 959 или 3,85 %, циганите – 53 879 или 2,66 %, сърбите – 35 939 или 1,78 %…

Сред десетината други малцинства съзираме и българите, които са само 1417 или 0,073 % от населението на Република Македония.

Само този факт е достатъчен, за да осъзнаем абсурдността на етническата карта на една измислена държава, чиято идентичност е изградена върху присвояване на чужда история, а първият й официален език е писан през 1945 г. на сръбска пишеща машина.

Официално албанците са 25 процента от жителите, но има две други неофициални версии – че са или много по-малко или са много повече. Първата се базира на факта, че през последните три десетилетия раждаемостта сред албанската популация е спаднала, както и на тенденцията стотици млади албанци в тотално албанизираната Западна Македония да се преселват в Западна Европа и Косово. Официални данни за това няма, а и албанците отказват да ги дават. Втората версия е, че поради неконтролирания механичен прираст от Албания, Западна Македония систематично се населява от външни албанци с цел етническа експанзия на изток – към Централна и Източна Македония, тоест България скоро може да граничи с Албания.

От 2018 година Република Македония е федерация и естественото й име е Федерална република Македония или пък Федерална република Скопие, както с радост биха приели гърците. През призмата на българските национални интереси, федерализирането на Македония е удар върху македонизма, дебългаризирал с огън и меч тази свещена за нас земя. Притиснати от албанската етническа вълна, искат или не искат, македонистите имат само един съюзник в тази ситуация, когато срещу тях са не само албанците, но и сръбско-гръцкият съюз.

Гърците не отстъпват от искането си за промяна на държавното име и отказ от македонските претенции към гръцката история. Белград изцяло подкрепя Атина и засили пропагандата си срещу Скопие, лансирайки фалшивата теза за сръбските корени на македонците.

На този геополитически фон премиерите на България и Македония направиха две непоправими грешки. Като че ли Борисов и Заев се надпреварват да покажат кой е по-наивен. Срещу ремонта на една църква в Истанбул, в която се служи на гръцки език и е отворена два пъти в годината, премиерът ни е готов да реставрира стотици джамии в България. За да угоди на евроатлантическите партньори, интернационалистът Заев призна албанския за официален език в държавата си и така я федерализира, сиреч окончателно я затрива. Само тези два факта говорят, че сме един народ, говорещи един език, подвластни на едни и същи комплекси.