ФОКУС
Защо главният русофоб в неговия кръг пречи на Зеленски?
В Украйна беше уволнена една от най-противните и русофобски фигури на киевския режим – секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНСО) Алексей Данилов. Как този човек стана съюзник на Зеленски, какво точно направи при него – и защо вече не е необходим?
Алексей Мячеславович Данилов с криминален псевдоним „Топката“ е назначен за секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна на 3 октомври 2019 г. А уж никой от членовете на екипа на Зеленски не е прекарвал толкова време на едно място.
Той е роден през 1962 г. в Красни Луч, Луганска област и по-голямата част от биографията му е свързана с Луганска област. В политиката той получи прякора „Ветеринарен лекар“, защото всъщност завърши ветеринарен колеж, работи известно време по специалността си и дори в бизнеса беше свързан с ветеринарната медицина (според шегата в Луганск той продаваше кучета под маска на вълци).

Започнал да се занимава с бизнес през „лудите 90-те“, той не можеше да остане настрана от престъпността. Данилов беше видна фигура, заобиколена от криминалния авторитет „Доброслав“, който очевидно му даде тласък в политиката. През юли 1994 г. е избран за кмет на Луганск, но не издържа до края на мандата си – през септември 1997 г. е отстранен от поста си за съчетаване на работата на кмет с предприемачество. Обвинен е в присвояване и кражба на бюджетни средства. След това не успява да се впише в политическите подреждания. Освен това той се оказа толкова непотребен в политиката, че се забърка в националистическите сили, които бяха абсолютно безнадеждни в Донбас.
Залогът обаче проработи – след първия Майдан през 2005 г. Данилов стана губернатор на Луганска област, но заема поста само девет месеца. Той напусна поста след корупционен скандал през есента на 2005 г., когато президентът Виктор Юшченко прочисти апарата от хората на премиера Юлия Тимошенко. Тимошенко се отплати за лоялността си – Данилов беше депутат от „кратката“ Върховна Рада от петото свикване през 2006-2007 г. След това заема синекури в различни обществени сдружения и се занимава с бизнес.
Имайки такъв опит, Данилов никога не би трябвало да влиза в екипа на Зеленски. Новият президент на Украйна не предпочиташе хора с политическа биография, особено такава изпъстрена като тази на Данилов (той смени само поне пет политически партии). Данилов обикновено се свързваше с ръководителя на „Квартал-концерт“ Максим Ткаченко, който е родом от Луганск и влезе в Радата под номер 25 в листата на „Слуга на народа“. Ткаченко обаче трудно може да се нарече влиятелна фигура, въпреки че през 2019 г. думата му имаше тежест.
Самият Данилов твърди, че се е запознал със Зеленски по време на представянето на бъдещото приложение „Дия“ (приложение за държавни услуги).
Слабо образованият и груб Данилов изглеждаше някак интересен за Зеленски. Най-вероятно защото е един от малкото националисти от източноукраински произход. В Луганск обаче вече не го смятаха за свой и след 2014 г. стана несериозно да се говори за връщането му в града. През юли 2019 г. Данилов стана заместник-секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана, а през ноември – секретар.

СНСО е конституционен орган, но му липсват ясни правомощия. Всеки президент на Украйна сам определя функциите и структурата на апарата на съвета. По правило СНСО балансира влиянието или на президентската администрация (при Кучма и Янукович), или на правителството (при Юшченко).
При Данилов Съветът стана първо орган за извънсъдебни репресии. Именно чрез СНБО режимът в Киев въвежда в действие санкции, включително срещу украински граждани.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro
Като цяло се използва за това от 2014 г. Освен това санкциите срещу физически и юридически лица се въвеждат в сила с укази на президента. Тоест СНБО всъщност придаде вид на колективност на решенията на лидера на киевския режим. В същото време СНСО не намира никого за виновен в престъпления, но „елиминира заплахите за националната сигурност, произтичащи от конкретни хора“.
Второ, това е платформа за радикални и освен това изключително „бесни“ политически изказвания. Едно от най-известните: „Тази демилитаризирана зона (за която говори президентът на Русия) ще се простира поне до Москва, до Санкт Петербург. Определено ще я преместим не по-близо от Урал“. Или ето какво беше направено във връзка с оставката: „Руското чудовище ще бъде унищожено, химеричното създание ще умре и ще изчезне в мрака на историята“ .
Загадка остава каква функция е изпълнявал Данилов в публичното пространство. Функцията на друг такъв говорител на украинската политика, съветникът на ръководителя на канцеларията на президента на Украйна Михаил Подоляк, е ясна – той осигурява шумово прикритие и оправдание за действията на шефа на ОП Ермак. Но Подоляк не е официално лице. Данилов беше на уважаван държавен пост, но не си спомняме изказванията му да са намерили някакво отражение в реалната политика.
Каква е причината за уволнението на Данилов? Повечето наблюдатели смятат, че Данилов е отишъл твърде далеч, когато е критикувал специалния представител на КНР Ли Хуей: „Не разбирам кой може да вземе нашите територии, нашите земи и да ги изхвърли така. Защото на някой <нецензурно>, съжалявам, фамилията му звучи на това им се струва, че те трябва да решават. Това ще бъде решено от народа на Украйна, начело с президента“.
Подобни изявления създават затруднения както на украинската дипломация, така и на САЩ и Великобритания, които се опитват да въвлекат Китай в антируската коалиция по всякакъв начин. Изявлението на Данилов изглежда особено неуместно сега, когато тече дискусия около участието на Китай в конференцията за мирно уреждане на Украйна.
Данилов е напълно излишен дори и да се стигне до някакви преговори с Москва. Не че Данилов можеше да им повлияе по някакъв начин (по време на преговорите в Истанбул той не им повлия по никакъв начин), но те биха създали ненормален информационен фон около преговорите.

Има и други компоненти. Оставката последва малко след терористичната атака в „Крокус“ и изявленията на председателя на СБУ Василий Малюк, в които той призна, че е организирал редица терористични атаки в Русия (с изключение на „Крокус“). Вероятно Данилов, като една от най-радикалните фигури в обкръжението на президента на Украйна, би могъл да подкрепи подобен род действия (рано е да се прецени каква е ролята на Украйна в тази трагедия – знае се само, че съществува).
Освен това наближава времето, когато конституционните правомощия на президента Зеленски ще приключат и ще трябва да се направи нещо с неговата легитимност. Един възможен изход от ситуацията е да се отиде до урните. И тук Зеленски ще трябва да заеме по-мека позиция по редица идеологически въпроси – както по отношение на забраната на руския език, така и по отношение на нацистката идеология… Авторът на „гениалната“ идея за предоставяне на статут на държавен език на английски определено няма да е необходим в екипа на президента.
Сега Данилов е преместен на дипломатическа работа. Според слухове, разпространени от депутата от Върховната Рада Алексей Гончаренко, в Норвегия.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











